петък, 30 януари 2009 г.

Ердоган беше посрещнат като герой в Турция след Давос



Израелския президент Шимон Перес: ние не сме нападащата страна в Газа.
Турския премиер Ердоган: Вие добре знаете да убивате.


Перес разпалено се постара да оправдае израелското нападение в ивицата Газа и с повишен тон и насочен пръст попита Ердоган какво би направил, ако всяка нощ някой изстрелваше ракети срещу Истанбул.
Ердоган се опита да отговори, но беше прекъснат от водещия дискусията американски журналист.
"Г-н Перес, вие сте по-възрастен от мен и гласът ви звучи по-високо. Знам, че повишаването на тона говори за психология на виновността. Като стане въпрос за убиване, вие много добре знаете да убивате," заяви турският министър-председател, след което бе прекъснат от водещия дискусията. Ердоган реагира, че израелският министър-председател е имал 25 минути, а на него са били дадени само 12 минути да говори.
Обръщайки се към участниците, които аплодираха изказването на Перес, в което той защити офанзивата в Ивицата Газа, Ердоган каза: "Престъпление срещу човечеството е да аплодираш онези, които убиват деца, и аз го осъждам." Когато отново бе прекъснат от водещия, турският премиер заяви: "Давос свърши." И напусна залата.
На пресконференция след това Ердоган обясни, че реакцията му не е била към Перес, а към водещия, който не му предоставил достатъчно време, за да довърши изказването си. По повод израелския президент той изтъкна, че Перес "трябва да се научи как да се обръща към премиера на Република Турция". "Шимон Перес не говори с някакъв си вожд на племе", заяви той.

След случката в Давос в Истанбул Ердоган бе посрещнат като герой. Хиляди турци развяваха турски и палестински знамена и скандираха антиизраелски лозунги на летище "Ататюрк" в Истанбул. Някои носеха плакати с надписи "Добре дошъл, завоевателю на Давос!" и "Хора по света, вижте нашия премиер!".

ТУРСКИЯТ ПРЕМИЕР: Г-н Перес, Като стане въпрос за убиване, вие много добре знаете да убивате


Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган беше посрещнат като герой в Истанбул, след като напусна демонстративно Световния икономически форум в швейцарския курорт Давос заради пререкания с израелския президент Шимон Перес. Хиляди турци развяваха турски и палестински знамена и скандираха антиизраелски лозунги на летище "Ататюрк" в Истанбул. Някои носеха плакати с надписи "Добре дошъл, завоевателю на Давос!" и "Хора по света, вижте нашия премиер!".
“За мен Давос е минало”, каза премиерът, слизайки от сцената на форума в Давос. “Те не ми позволиха да говоря”, подчерта той по-късно пред журналисти. Генералният секретар на Арабската лига Амр Муса стисна ръката на Ердоган, докато той напускаше залата, подминавайки Перес и генералния секретар на ООН Бан Ки-мун.

Скандалът се разигра в хода на дискусията за мирния процес в Близкия изток, който Бан настоя да бъде спешно “върнат на дневен ред”. Той отправи призив към участниците на форума да направят дарения в помощ на населението на ивицата Газа.

В хода на дебатите Ердоган разкритикува непропорционалната употреба на сила от страна на Израел по време на триседмичната военна офанзива в Газа и призова ислямското движение Хамас, което реално контролира палестинския анклав, да бъде включено в политическия процес за разрешаване на конфликта. След това Муса призова Израел да приеме арабското предложение за мир от 2002 г. и също осъди действията на Израел в ивицата Газа. Тогава израелският президент Шимон Перес се впусна в дълга реч, като се постара да оправдае израелското нападение в Газа, и с повишен тон и насочен пръст попита Ердоган какво би направил, ако всяка нощ някой изстрелваше ракети срещу Истанбул.

В края на дискусиите Ердоган се опита да отговори, но беше прекъснат от модератора. “Президентът Перес говори 25 минути, а аз имах само половината от това време”, възнегодува Ердоган и напусна конферентната зала.
При пристигането си в Истанбул премиерът съобщи, че Перес му се е обадил по телефона и се е извинил за начина, по който е говорил.


понеделник, 26 януари 2009 г.

8000 евро присъди Страсбург на т.нар. алтернативен синод на Инокентий

Европейският съд по правата на човека в Страсбург даде три месеца на държавата и на т.нар. алтернативен синод на Инокентий да се разберат по най-спорния въпрос между двете страни - за собствеността на над 100 имота (църкви и манастири). Магистратите осъждат България, че е нарушила свободата на изповядване на религия, а държавата се е намесила непропорционално като със закон е определила патриарх Максим за ръководител на Българската православна църква (БПЦ). В оповестеното днес решение, цитирано от "Дневник", обаче съдът не се произнася по обезщетението за евентуални имуществени и неимуществени вреди и приканва спорещите да постигнат разбирателство. След изтичане на тримесечния срок обаче, ще бъде даден мандат на съдебния състав да реши въпроса. На жалбоподателите се присъжда още да бъдат изплатени 8 хил. евро за направените разходи по делото. Не се признава претенцията им за отказано право на достъп до съд и до ефективни средства за защита пред властите. Искът на хората на Инокентий е за близо 700 млн. евро. Оспорват се и текстовете от Закона за вероизповеданията от 2002 г., с които статутът на БПЦ, ръководена от патриарх Максим, се приема, без да е необходима регистрация, задължителна за останалите вероизповедания. Молбата за регистрация на синода на Инокентий беше отхвърлена, а църковните ръководства, които подкрепяха алтернативния синод, бяха уволнени. Прокуратурата съдейства на БПЦ да си върне църкви, манастири и имоти, за които се твърдеше, че са незаконно окупирани от хората на Инокентий.

Вероизповеданията в Република България пред прага на Европейския съюз

Автор д-р Жасмина Донкова
понеделник, 27 ноември 2006
В условията на новото демократично общество, породено от политическото преобразуване на институциите на властта и обществените отношения, както и от параметрите на новите нормативни разпоредби вероизповеданията придобиват статуса на напълно отделени от държавата самостоятелни институции, които изграждат своите отношения, основавайки се на правните норми. Те се развиват и управляват автономно по свои устави и правила, влизайки във взаимоотношение с държавата и други обществени организации и институции като свободни, равноправни и независими субекти на правото.

До настоящия момент според сведения* на Софийски градски съд (СГС), с които разполага Дирекция “Вероизповедания” на МС, на територията на РБългария са регистрирани над 85 вероизповедания. В тази връзка трябва да се направи уточнението, че до 31.12.2002 г. регистрираните по реда на чл. 6а от стария Закон за изповедания в страната са 31. След приемането на Закона за вероизповеданията (2002 г.) до 1.11.2006 г. по реда на новия закон в страната са регистрирани 54 вероизповедания по години, както следва: за 2003 са регистрирани 4 нови[1], за 2004 г. – 25, за 2005 – 12, за 2006 г. (до 1.11.2006 г.) – 13.

Ако обаче се погледне доктриналният профил на регистрираните вероизповедания, се установява, че това не са религиозни общности с нови учения, а по скоро отделили се групи, които запазват доктриналната идентичност на по-голямата религиозна общност, от която произлизат. В повечето случаи причините за излизането от по-големите религиозни общности и създаването на самостоятелно и независимо вероизповедание са от административен характер.

По отношение на веровия им профил регистрираните в страната вероизповедания условно могат да бъдат обособени в две групи.

Първата група включва вероизповеданията, които са представители и проповядват доктриналните системи на основните световните религии: християнство (православие, католицизъм, протестантизъм), ислям, юдаизъм, будизъм и хиндуизъм.

Вероизповеданието, представящо и проповядващо православната вяра в България, е Българската православна църква, която до момента на влизането ни в Европейския съюз има изградени 4000 храмове и параклиси и 170 манастира в 3000 населени места от общо 5336 населени места. От тях 1226 са обявени за паметници на културата.

Католическата църква в България е изразител на другия клон на християнството - Римокатолицизма. Под административното управление на това регистрирано вероизповедание са католиците от западен обряд и от източен обряд (униати). Тя притежава 72 храма в страната и около 70 000 вярващи.

Ислямската религия в България се представлява и проповядва от Мюсюлманското изповедание и Мюсюлманското сунитско-ханефитско изповедание. В страната джамиите, месчитите и текетата са 1200, а вярващите им са около 1200000.

Религиозната общност на евреите в България проповядва ортодоксалния юдаизъм и има 17 синагоги в 17 населени места с 3-4 хиляди вярващи, като в София са около 800.

“Диамантен път на будизма” и вероизповедание „Будистка общност в България” са представители на будизма в България. Разликата е, че “Диамантен път на будизма” е представител на т. нар. тибетски или тантрически будизъм, а “Будистка общност в България” - на традиционния будизъм. Последователите на двете общности в страната не надхвърлят 150 души.

Към тази първа група регистрирани вероизповедания се числи и Арменската апостолическа православна църква, която до момента разполага с 25 храма на територията на страната.

Броят на членовете на регистрираните вероизповедания, които представляват основните световни религии, в процентно съотношение спрямо общия брой членове на всички регистрирани вероизповедания в страната до този момент съставлява 99%.

Най-голям дял от спектъра на регистрираните вероизповедания в страната се пада на християнските религиозни общности на протестантска основа, които са 74 на брой или 87% от регистрираните вероизповедания. 38 вероизповедания са петдесетни общности, или т. нар. харизматици, което прави 45% от всички регистрирани. Днес официален правоприемник на традиционното петдесетно движение, установило се в България в началото на 20 в., е Съюзът на евангелските петдесетни църкви, който е основан през 1928 г. Тук е мястото да се отбележи, че през същата тази година от тогавашната Петдесетна църква се отделя групата на т. нар. тинчевисти, които споделят и изповядват доктрината на петдесетното движение, но се различават в практикуването на култа (богослужението). Техните събрания (служения) протичат по-бурно и по-динамично от традиционните петдесетни общности. Съвременен продължител на това движение и изразител на неговата богослужебна практика са Национален алианс Обединени Божии църкви и Българска Божия църква, която поради вътрешно-организационни спорове относно управлението на общността се раздели през 2005 г. и по този начин се регистрира още едно ново вероизповедание под името Божия църква в България.

В петдесетната общност в България се забелязва още едно течение, което е сравнително ново в световен мащаб. То навлезе в България след демократичните промени през 1989 г., като през 90-те години на миналия век отбеляза своя апогей. Характерното за него е, че богослужението протича много по-разчупено, по-свободно, по-емоционално и по-динамично от това на т. нар. тинчевисти. В България са известни с определението неопетдесетни или неохаризматични общности. Те водят началото си от т. нар. “Трета вълна на Св. Дух” или “Благословението от Торонто”, възникнало през 80-те години на миналия век в Канада.

След петдесетната общност по брой на регистрирани религиозни общности се нарежда баптистката - с 11 регистрирани вероизповедания в страната. Основното и най-многобройно течение, което е и наследник на баптисткото движение в България още от 19 в., е Съюзът на евангелските баптистки църкви, чийто общ брой на вярващите надхвърля 3500 души, организирани в над 50 местни поделения. След тях са адвентистите, които са с 4 регистрирани структури. Основната от тях е Съюзът на църквите на адвентистите от Седмия ден с общ брой на вярващите около 7000 души. За провеждане на богослуженията използват свои молитвени домове или зали под наем. Съюзът има свое издателство “Нов живот”. Към централното му ръководство действа клон на фондация “Адра”, който се занимава основно с благотворителна дейност. Общият брой на вярващите от четирите регистрирани адвентни вероизповедания надхвърля 10 000 души.

Останалите 48,5 % регистрирани вероизповедания от протестантската общност в България се поделят от лютерани, методисти, конгрешани или т. нар. съборни евангелски църкви, реформирани презвитериански и свободни църкви (по примера на свободните църкви в Германия).

Втората група регистрирани вероизповедания са религиозни общности със самобитна доктринална система или такива, в основата на чието учение е залегнал синкретизмът (т. е. съчетание на елементи от различни религиозни учения и практики или съчетания на елементи от трите направления от християнството). Към тази група могат да бъдат отнесени Общество Бяло братство, Изповедание Свидетели на Йехова, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни или т. нар. мормони, Бахайска общност, Духовно християнско общество Изкупена Църква Христова и др. Тази група заема 11% от общия брой регистрирани вероизповедания и обхваща 1% от членовете на всички регистрирани вероизповедания в страната.

При така изнесените данни възниква въпросът защо най-големият дял от регистрираните християнски вероизповедания са протестантски.

Причините за това са няколко, но на този етап ще се спрем само на една, а именно на либералния характер на Закона за вероизповеданията. Така например законът не поставя изрично изискване относно броя на членовете на определена религиозна общност, за да придобие тя статуса на вероизповедание, както това е в някои европейски страни (Австрия, Словакия и др.). Там например със специален закон е уредено разделение по достойнство между църквите и религиозните общности. Официално признатите от държавата църкви и религиозни общности придобиват статус на юридическо лице и могат да се ползват от публичност при извършване на своето богослужение. За разлика от тях всички останали могат да практикуват своя култ без обществени прояви.

В България регистрацията в Софийски градски съд (СГС) е обвързана с придобиването на правен статус от една религиозна общност, а не с придобиването на определено достойнство. В Закона за вероизповеданията не съществува подобна категоризация на религиозните общности. По силата на чл. 4, ал. 1 от закона вероизповеданията са равноправни.

В § 1 от Допълнителните разпоредби се дава тълкувание на смисъла, вложен в термините “вероизповедание”, “религиозна общност” и “религиозна институция”, но това в никакъв случай не може да се приеме като категоризация на вероизповеданията.

Липсата на изисквания относно числеността на вероизповеданията дава възможност да бъдат регистрирани религиозни общности с минимален брой членове. Най-често регистрацията е продиктувана от желанието на някои от тях да се откъснат от попечителството и контрола на централното ръководство на вероизповеданието, от което произлизат. На второ място, много често заявление за нова регистрация подават религиозни общности от отделен регион или град. Такъв е случаят с регистрираните от СГС вероизповедания „Добрата църква в Сливен” и „Църквата в Сливен”, които са петдесетни протестантски общности, чието седалище е в гр. Сливен, без местни поделения в страната. Общият брой и на двете вероизповедания не надхвърля 100-150 души. Подобен е случаят и с “Християнска църква - Божия сила”, чието седалище е в гр. Елин Пелин, “Християнска евангелска църква – Шалом” в гр. Ловеч, “Християнска църква – Сион” в гр. Ст. Загора и др.

Наред с малочислеността на членовете на повечето регистрирани вероизповедания се забелязва и друг парадокс: съществуват седем баптистки вероизповедания, регистрирани на един и същи адрес. Това са: Баптистка църква „Ветил”, Баптистка църква „Надежда”, Баптистка църква „Добра надежда”, Молитвена баптистка църква, Новозаветна баптистка църква, Баптистка църква „Емануил”, Библейска баптистка църква.

На територията на страната съществуват два православни богословски факултета (към Софийския и към Великотърновския университет), две катедри „Теология” към Шуменския университет и към Пловдивския университет, Висш мюсюлмански институт, Висш евангелски библейски институт, две православни духовни семинарии в София и Пловдив за подготовка на свещенослужители, три средни мюсюлмански училища (Русе, Шумен и Момчилград).

През 2004 г. с решение № 1040/22.12.2004 г. на МС се учреди Български реформиран презвитериански колеж, който в момента има 21 редовни студенти. Този колеж е на Реформираната презвитерианска църква, регистрирана в страната през 2003 г.

Изнесените факти говорят за един пъстра религиозна картина на прага на Европейския съюз, което е показател за демократично и гражданско общество в България.

Сведенията, посочени в този доклад се отнасят към 1.11.2006 г.
източник: www.dveri.bg

Едва втора джамия в София не е причина за паника

Голяма шумотевица настана около строителството на една джамия в София. Емоционалната реакция е разбираема, но тя е напълно неадекватна на реалността. Истината е, че като искат да си строят джамии, мюсюлманските лидери, могат да го направят. Това би била едва втората джамия в София, която е с двумилионно население. Със сигурност в града живеят поне 100 хиляди мюсюлмани, така че е нормално да има 2 джамии. Отделно и единственият в момента такъв храм е трудно
използваем, защото е малък, намира се в центъра и има доста естествени ограничения. В Западна Европа има сериозна съпротива срещу новите джамии. Но това се дължи на твърде големия им брой вече, и основно – на проблемите, които създават нелегалните мюсюлмански имигранти. Такива в България не са много. Освен това, у нас мюфтийството – подобно на православния синод, е силно светски настроено, и се занимава повече с бизнес и политика, отколкото с религия. Т.е. не може да се очаква някаква радикална ислямизация от тази посока – дори обратното, това е защита от определени рискове. Ислямът като религия губи влияние в България по чисто естествени причини – в модерните общества се разраства фактическият атеизъм и хората следват други ценности, а не религиозните. У нас са факт напълно немислими иначе бракове между мюсюлманки-жени и християни. Налице е напълно неприемливият секс преди брака. Налице са много изневери и разводи сред мюсюлманите. Това не са най-добри факти, на които трябва да се радваме, но те са едно от видимите доказателства, че и ислямът, както и всички други религии, губят влияние под напора на просвещаването и модернизацията. Процесът е точно обратен на този в страни като Афганистан, Пакистан и Индия, където верският фанатизъм се разраства и се превръща в проблем. Гледайки какво става там, ние се страхуваме за тук, при положение, че ситуацията е напълно различна. Чист популизъм е да се надигат гласове срещу строежа на едва втора джамия в София, при положение и, че нищо подобно не се предприема срещу доказани секти, които си проповядват свободно по апартаменти и зали за събрания. Ислямът е нормална религия, за разлика от някои псевдо-християнски течения, които са си откровено промиване на мозъци. Джамията е много по-приемливо явление от всевъзможните спасители и гурута, които ни готвят за идващото утре „Второ пришествие”…
Българската Интернет Партия
http://bipartia.com/

ПОЛЪХЪТ НА МИЛОСТТА "МУХАММЕД" Продължение-13

КРАТЪК ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК

абдест – религиозно измиване на определени части от тялото (ръце включително и лакътя, лицето, краката и избърсване на главата с мокра ръка) преди изпълняване на обреди.
алека – закачващо се.
алтруизъм – предпочитане на другия пред себе си.
аскетизъм – лишаване от земни блага; отшелничество.
асхаби суффа – сподвижниците на Пратеника Мухаммед, които постоянно се занимавали с изучаване на религията под една стряха около Месджид-и Небеви.
ахирет – отвъдното, неведомото, животът след смъртта.
берат – грамота, свидетелство.
вахий – откровение.
вефа – вярност, преданост.
гюнах – грях.
джахилия – невежество, безпросветност, езическата епоха която предшества идването на исляма.
Дженнет – Рай.
Джехеннем – Ад.
джихад – свещената борба срещу враговете на вярата или срещу собствената непокорна душа.
динар – парична единица в злато.
дирхем – парична единица в сребро.
дуа – призив.
дюнйа – долната земя, близкият живот, представян обикновено като царство на низостта.
езан – призив за молитва.
еканим-и селясе – триединството в християнската религия.
енсар – помощници, мединските споджижници на Пророка Мухаммед.
зекят – задължителна милостиня, която се събира от по-богати хора, съгласно определен имуществен ценз, за да се раздаде на бедняци, по строго регламентирани правила.
зикр – споменаване на Аллах.
зюхд – въздържание от земното.
ибадет – служене на Аллах.
имам – водач на религиозната общност или на молитва.
инфак – раздаване, всякакъв вид дарение в името на Аллах.
ислям – себеотдаване на Аллах.
истихаре намаз – извършване на намаз и отправяне на дуа, след което се ляга за сън, за да се разбере дали очакваното действие ще бъде полезно или вредно.
итминан – успокояване на сърцата.
ихрам – встъпването в състояние на свещенодействие по време на хадж.
кече – мокра начукана вълна.
кусуф – Слънчево затъмнение.
кърат – мярка за тегло, състояща се от четири средно големи ечемичени зърна.
марифет – познанието, да се познава истински Аллах.
махшер – събиране на хората, за да бъдат съдени.
меджуси – огнепоклонник.
мелек – ангел.
мехир – задължителен откуп при женитба.
мирадж – възнасяне към небето.
мисвак – клечка от клоните на дърво, която Расулюллах (салляллаху алейхи веселлем) използвал, за да почиства зъбите си.
мудга – късче сдъвкано месо.
мушрик – човек който извършва ширк.
мутешабих – неясен.
мухаббет – любов.
намаз – молитва, която се извършва чрез определени действия и в определено време. Задължителните молитви в исляма са: петкратната молитва през деня (т. е. сутрешна, обедна, следобедна, вечерна и нощна молитва); петъчната молитва, която се извършва веднъж в седмицата; и двете празнични молитви – Рамазан и Курбан Байрам, които се извършват веднъж годишно.
ней – духов музикален инструмент, изработван от тръстика. В литературата е символ на съвършения човек.
нефс – душа.
нутфе – сперма.
оруч – говеене. Ислямът повелява мюсюлманите да говеят веднъж годишно, през целия месец Рамазан, като се въздържат от ядене, пиене и сексуални отношения през времето от изгрев до залез слънце.
пейгамбер – пророк.
равза-и мутаххара – Пречистената градина. Гробът на Мухаммед (салляллаху алейхи веселлем).
радияллаху анх – Аллах да е доволен от него.
радияллаху анха – Аллах да е доволен от нея.
радияллаху анхума – Аллах да е доволен от двамата или от двете.
Расулюллах – Пратеникът на Аллах – Мухаммед.
рахмет – Божията милост.
рекуси – вяра, която смесва християнството със сабеизма. савм-и висал – непрекъснато говеене.
садака – подаяние.
салляллаху алейхи веселлем – Аллах да го благослови и с мир да го дари.
сахабе – сподвижниците на Пророка Мухаммед.
севап – награда, духовно въздаяние.
Свети дух – ангелът Джибрил.
сура – глава от Свещения Коран.
суфизъм – ислямският духовен живот, ислямски мистицизъм.
Сюннет – път, традиция; оттук и понятието сунизъм – придържане към пътя на Пророка Мухаммед и следване на неговия пример.
сюрме – черен прах за очертаване на клепачите.
сюрре алайъ – керван, с който се изпращат пари и други подаръци от халифа за бедните и учените в Мекка и Медина.
таваф – един от ислямските обреди, който се извършва чрез седемкратно обикаляне на Кябе по време на поклонение в Мекка.
таква – богобоязливост.
тевбе – покаяние.
тевхид – вярата в единия Аллах, единобожие.
фахр – гордост.
фена фи’р-расул – изчезване или живително умиране в Пратеника на Аллах, т. е. единение с качествата му.
хадж – поклонение в Мекка.
хадис – изказване на Пророка Мухаммед съобщение за неговите думи или постъпки.
хазрети – епитет от персийски произход, който се употребява за Аллах, както и за велики личности.
хайа – свенливост.
харам – нещо свято или забранено от ислямския закон.
хашр – съживяване на човека.
хелял – позволено от ислямското законодателство.
хиджра – преселение на Пророка Мухаммед (16 юли 622 по хиджра) от Мекка в Медина, което поставя началото на ислямското летоброене.
хикмет – мъдрост.
хуруфу мукаттаа – буквени съкращения, с които започват сурите в Свещения Коран.
хусуф – Лунно затъмнение.
шериат – законът на Аллах.
шейтан – сатана, дявол.
шехид – паднал в битка за ислямската вяра мъченик или като жертва на определени трагични обстоятелства.
ширк – съдружаване на единосъщия Аллах с други божества или кумири.

ПОЛЪХЪТ НА МИЛОСТТА "МУХАММЕД" Продължение-12

НАУЧНИТЕ ОТКРИТИЯ В КОРАНА

Има много айети в Корана, които хвърлят светлина върху постиженията и откритията в различните области на науката. Това са чудесата на Корана, свързани с бъдещето.
Основната цел на Книгата на Аллах обаче е да представи вярата в Аллах, служенето на Него, както и самата книга да служи като напътствие за хората. Всички теми, които засяга, са представени съобразно тази цел. Едновременно с това темите за природните науки целят да поучават хората, а информацията, която предлагат, е абсолютно еднаква с истината. Това е друго чудо на Корана, което ще продължи до Съдния ден. То отново потвърждава величието на тази Книга. Научните постижения, които продължават да се множат, потвърждават фактите от Корана. Можем да споменем следните примери:

В областта на биологията

Коранът представя оригинални сведения за размножаването при човека и оформянето на ембриона, които модерната наука едва наскоро откри. Тези сведения са представени по-подробно в 5. айет от сура Ел-Хадж и в 12.-14. айет от сура Ел-Му’минун:
„О, хора, ако се съмнявате във възкресението, [вижте как] Ние ви сътворихме от пръст, после от частица сперма, после от съсирек, после от късче, сякаш надъвкано месо – оформено и неоформено, за да ви изявим [Нашата сила]. И оставяме в утробите когото пожелаем за определен срок, после ви изваждаме като деца, после [ви препитаваме], за да стигнете своята зрелост. И някой от вас умира, а някой от вас бива доведен до най-окаяната възраст, и тогава не знае нищо, след като е знаел. И виждаш земята безжизнена, но когато изсипваме вода върху нея, тя се раздвижва и набъбва, и отглежда вся-какъв прелестен вид.”
(Ел-Хадж, 22: 5)
„Сътворихме Ние човека от подбрана глина, после го оставяме – частица сперма – на сигурно място, после от частицата сперма създаваме съсирек и създаваме късче като надъвкано месо, и от късчето създаваме кости, и покриваме костите с плът, после го оформяме в друго творение. Благословен е Аллах, Най-прекрасният Творец!”
(Ел-Му’минун, 23: 12-14)
Душевният мир на човека е създаден със способността да достигне Всевишния Аллах. От друга страна, физическата му структура представлява велико и превъзходно изкуство на Великия Аллах. В тези айети Всевишният Създател насочва вниманието към Великото Си Изкуство. Друга мъдрост от тези знамения е, че човекът преминава от една първоначална несъразмерност в най-красива форма.
Въз основа на тези айети, свързани със сътворяването, Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) в едно от преданията си разяснява следното:
„Наистина сътворението на всеки един от вас се събира в утробата на майка си за четирийсет дни във вид на капка течност, после се превръща в нещо, което се закачва, за четирийсет дни, след това – в късче сдъвкано месо, отново за четирийсет дни, после му се изпраща ангелът, който вдъхва живота у него, и на този ангел му се заповядват четири неща: да записва неговото препитание, срока на неговия живот, неговите дела и дали ще бъде нещастен, или щастлив.”
(Бухари, Муслим)
През първите четирийсет дни в майчината утроба ембрионът се представя според хадиса като съсирена течност. Тъй като през това време започват да се оформят голяма част от органите, Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) е използвал израза „се събира в утробата”, и това изразява абсолютната еднаквост с истината.
Между четирийсетия и осемдесетия ден ембрионът е в етапа на закачващо се. От осемдесетия до сто и двайсетия ден е в етап на късче сдъвкано месо. На сто и двайсетия ден, т. е. в началото на четвъртия месец след оплождането, се изпраща мелек (ангел), който му вдъхва живот.
Когато съпоставим фактите от Корана и свещените хадиси с откритията на модерната биология в тази насока, виждаме абсолютна еднаквост. А знанията, които представя Коранът, не били известни никъде преди XIX век. Книгата на Аллах по ясен и елементарен начин преди 14 века съобщила тези факти, за чието откриване по-късно са били необходими векове. Много са специалистите ембриолози немюсюлмани, които са потвърдили Корана, след като се запознали с тази истина. Единият от тях е проф. д-р Кийт Л. Мор .
Канадският проф. д-р Мор, след като разяснил в книгата си по ембриология етапите на развитие на ембриона в майчината утроба, съпоставил тези знания с айетите от Корана и признал, че Коранът е абсолютно еднакъв с науката, и дори че с примерите и фактите които излага, изпреварва медицинската наука.
Проф. Мор установява, че термините нутфе (сперма), алека (закачващо се) и мудга (късче сдъвкано месо), т. е. тези три етапа (които са описани в Корана и хадисите), отговарят на научните истини и същевременно хвърлят нужната светлина в областта на медицината. Етапът, който се нарича нутфе (капка течност), обхваща всички области на научното изследване. Етапът алека (нещо, което се закачва) е в положение на закачен съсирек кръв. Етапът мудга означава късче сдъвкано месо. Ако се погледне формата му, ще се види, че е като сдъвкано месо, по което има следи от зъби. В резултат на тези изследвания проф. Мор остава силно възхитен от Корана и Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) и с пълна увереност потвърждава това чудо на Книгата на Аллах отпреди 1400 години.
Коранът разкрива тези и подобни на тях потвърждения така:
„И дарените със знанието виждат, че онова, което ти бе низпослано от твоя Господ, е истината и води към пътя на Всемогъщия, Всеславния.”
(Себе, 34: 6)
Освен това на конференция проф. Мор признава следното пред истините за ембриологията, които представя и Коранът:
„Изключително съм щастлив затова, че ви представих тази конференция във връзка с чудесата на Корана и Сюннета!
Крайно ме изуми представянето преди 14 века от неграмотен човек на научните истини, които съвременната наука и технологиите едва сега откриват, и след като оцених изследванията си, стигам до извода, че Коранът е (Божие) откровение.”
Освен споменатите айети относно сътворяването в сура Ез-Зюмер се казва, че етапите на развитието на човека се осъществяват в три обвивки:
„... И ви сътворява Той в утробите на майките ви –творение подир творение в три тъмнини...”
(Ез-Зюмер, 39: 6)
От биологична гледна точка се доказва, че тези три тъмнини са три места, през които зародишът преминава в своето развитие.
Председателят на главния научен отдел по анатомия проф. д-р М. Консън също бил силно впечатлен от представените в Корана етапи на развитие. Поразили го истините, съдържащи се в етапа мудга (късче сдъвкано месо).
Късче сдъвкано месо... Оформено от зъбите – Като останали следи от зъби върху сдъвкано месо... Цялото с размери около 1 сантиметър (може би колкото залък).
В мудга се намират всички особености на човека. Само че едните са в действие, а другите все още не са. Медицината не може да намери термин, с който да опише това състояние. Ако каже, че органите функционират, има и такива, които не функционират; ако пък каже, че не функционират, има такива които функционират. А Коранът описва това като „оформено и неоформено сдъвкано месо” и по този начин преди повече от 1400 години с един всеобхватен термин е разрешил този въпрос.
Така проф. д-р Консън, който първоначално отхвърля фактите от Корана, но по-късно се принуждава изцяло да ги признае, дори през това време научава много други истини, като накрая убедено заключава:
„Да, този Коран, който хвърля светлина върху науката, е Слово на Аллах. С времето неговите истини една по една ще се разкрият и ще се осъществят думите на Великия Аллах:
„Всяка вест си има определено време и ще узнаете.”
(Ел-Енам, 6: 67)


През XVII в. емпиричната наука, преди да бъде открит микроскопът, защитавала тезата, че спермата преминава в утробата изцяло в човешка форма, и не знаела, че човекът се оформя поетапно. Това твърдение продължило и през XVIII в. Дори до средата на XIX в. учените не могли да достигнат до истината, че човекът се оформя поетапно. Но тъй като в последно време има много нови технически възможности, учените можаха да направят необходимите изследвания и накрая стигнаха до истините, които Коранът изтъкнал преди повече от 1400 години.
Въз основа на това може да се каже, че ако всички научни дейности завършват с правилен резултат, истината, която щ се установи, не ще бъде нищо друго освен потвърждение на Корана. Както когато някога той твърдял, че „слънцето се върти”, а науката била против това, днес, след като тя откри истината, стига до извода, че слънцето наистина се върти; по същия начин и всички останали истини ще се осъществя според напредъка на науката. Цялото човечество ще се принуди да се убеди в истинността на Корана.
Доказахме как още преди повече от 14 века, когато науката биология не била позната, книгата на Аллах съобщила биологични истини, които се потвърждават от съвременната, усъвършенстваща се всеки ден биологична наука. А това е още едно от доказателствата за величието и недостижимостта на Корана.

В областта на дактилоскопията

Науката, която изследва отпечатъците от пръстите, установи, че през целия живот на човека върхът на пръстите му не с променя и че отпечатъците от пръстите на всеки човек с различни. Поради това най-сигурният метод, който органите на реда и съдебната система използват за установяване самоличността на всеки човек, са отпечатъците от пръстите. Тази истина е открита и започва да се прилага към края на XIX в., Коранът още много по-рано е съобщил за особеностите и върховете на пръстите чрез следния айет:
„Нима човек смята, че Ние не ще съберем костите му? Наистина Ние можем да възстановим и върховете н пръстите му.”
(Ел-Кийаме, 75: 5)
Както лицата на хората са различни, така и отпечатъците с пръстите им изцяло се различават, затова са сътворени в различни форми. Оформянето на тази изключително изящна тъкан в толкова малко пространство е дело на Великия Творец, Който притежава безкрайна мощ и знание и е сътворил с лекота всичко – от най-малкото до най-голямото творение – като една невероятна и съвършена система.

В областта на дерматологията

На медицински симпозиум учени споделили някои от научните истини в Корана с Декана на Медицински факултет от Университета в Тайланд, Кейн-Мейн, проф. д-р Таджейсън. Първоначално той не им обърнал сериозно внимание и казал:
„Тези неща ги има и в нашите будистки свещени книги.”
Поискали му доказателство. Направил изследвания, но не могъл да открие нищо във връзка с тези твърдения. Повторно изследвал разясненията на Свещения Коран и съжалил за първоначалната си реакция. Поискал извинение от мюсюлманските учени, с които спорил.
По-рано проф. Таджейсън работил по въпроса за болката и стигнал до следния извод:
Когато кожата бъде обгорена, тя губи своята чувствителност и за да възвърне отново тази си способност, е необходима нова кожа. С други думи, тъй като болката се чувства чрез кожата, когато тя изгори, нервите губят чувствителност и по този начин на изгореното място вече не се чувства болка, защото мозъкът е този, който контролира чувствителността посредством кожата. Следователно кожата е областта, където нервите извършват своята функция. И когато кожата е напълно изгоряла, нервите вече не могат да изпълняват функцията си. Затова е необходима нова кожа. След като се създаде нова кожа и тя се облече на тялото, отново се създава системата за чувстване на болката.
На проф. Таджейсън, който стигнал до този извод, му било показано следното знамение от Свещения Коран:
„...Онези, които не вярват в Нашите знамения, ще ги изгаряме в Огъня. Всякога, щом кожата им се опече, я сменяваме с друга кожа, за да вкусят мъчението. Аллах е Всемогъщ, Премъдър.”
(Ен-Ниса, 4: 56)
Проф. Таджейсън бил шокиран от този айет. Признал че Свещеният Коран не може да бъде човешко слово. След като се върнал в страната си, на първата организирана от него конференция петима от учениците му станали мюсюлмани. По-късно на седмия медицински конгрес, състоял се в Рияд, с радост потвърдил: „И аз станах мюсюлманин.” След това отдал своя живот на Корана.

Образуването на млякото

Информацията, която представя Свещеният Коран, за елементите, които образуват млякото, и за мястото в тялото на животното, където то се образува, напълно съвпада със съвременното научно заключение. В айет в този смисъл се казва:
„И в добитъка има поука за вас. Даваме ви да пиете от онова, което е в стомаха му помежду нечистотии и кръв чисто мляко, приятно за пиещите.”
(Ен-Нахл, 16: 66)
За споменатите в айета черва и кръв, свързани с образуването на млякото, се разбира едва сега, след развитието на химията и физиологията. По времето на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) природните науки били напълно неизвестни. Това се установило едва на прага на XXI век. Що се отнася до кръвообращението, то е открито от английския учен Харви, който живял десет века след идването на Корана.
Поради наличието на айет в Корана, който представя такива знания, и предвид времето, когато бил низпослан, по никакъз начин не може да се твърди, че това са думи на човек.

Майчината кърма

Би било уместно да се спомене и една истина, свързана с майчината кърма. В Свещения Коран се повелява детето да се кърми цели две години:

„А майките да кърмят рожбите си две пълни години...”
(Ел-Бакара, 2: 233)
„И повелихме на човека да се отнася добре с родителите си... Носи го майка му в слабост връз слабост и го отбива в две години...”
(Лукман, 31: 14)
Съвременната наука, която постоянно се развива, също установи, че майката трябва да кърми детето си. Това има важно значение за нейното здраве и за здравето на бебето.
Майчината кърма е съвършена храна, съдържаща в себе си божествена сила. Тя съдържа жизненоважни за детето витамини, хормони, защитни вещества и ензими, които се борят с микробите, както и някои елементи, които ще повлияят за оформянето характера на детето.
Протеинът в майчината кърма, който е основен елемент в храната на човека, съдържа захар, мазнини, фосфор и всякакви витамини в комбинация и количество, полезни за организма на бебето. Тези вещества са систематизирани от Аллах Теаля.
Майчината кърма съдържа имунни вещества, които през първите шест месеца предпазват бебето от всякакви микроби. Поради тази и други причини е биологически необходимо детето да се храни само с кърма, особено през първите шест месеца.
Според развиващата се наука срокът на кърмене е цели две години, защото черният дроб е много претоварен от произвеждането на кръв, а останалите органи са в процес на развитие. Медицината безусловно приема, че развитието на бебето през първите две години е най-важният период за него.
Отново медицината казва, че у майката, която кърми бебето в период от една до две години, настъпва биологично подновяване, в резултат на което се наблюдава по-малък риск от рак на гърдата. Противоположно на това майките, които не кърмят, са в риск от здравословна гледна точка.
За да се осъществи най-полезният резултат, е необходимо кърменето да продължи цели две години. Това отново е чудо, от Свещения Коран.
Освен това, както е споменато в 23. айет от сура Ен-Ниса (4), едни от жените, с които е забранен бракът, са „сестрите по кърмене”.
„Под възбрана са за вас майките ви, дъщерите ви, сестрите ви, лелите ви, вуйните ви, дъщерите на брата и дъщерите на сестрата, и жените, които са ви кърмили, и сестрите ви по кърмене...”
Според ислямското законодателство в рамките на двегодишния период на кърмене се установява „братство по кърмене”. Кърменето след втората година не установява такова братство. След втората година майчината кърма до голяма степен губи основните си качества.
Кърмата се образува с появата на детето в утробата на майката. Ако до втората година друго дете суче дори и малко от тази кърма, се установява братство по кърмене. Кърмата се появява след раждането на детето, а детето, което суче от нея, унаследява същия характер. Тоест установява се братство с подобни качества в характера. Поради това чрез споменатия айет ислямът забранява брака между братя и сестри. Както бракът между родни брат и сестра е забранен, така е забранен и между брат и сестра по кърмене.
Без съмнение, в тази забрана има много мъдрости, които се знаят, и някои други, които все още днес не са известни.

В областта на астрономията

От стари времена има теории за това, коя е първичната материя във вселената и за произхода й, но и до днес този въпрос не е изяснен напълно. Истината е, че чрез усъвършенстващите се теории фактите и чудото на Свещения Коран във тази връзка се изясняват по-добре.
„Не виждат ли неверниците, че небесата и земята бяха съединени, а Ние ги разделихме? И сторихме от водата всяко живо същество. Не ще ли повярват?”
(Ел-Енбия, 21: 30)

„После се насочи към [сътворяването на] небето, а то бе дим...”
(Фуссилет, 41: 11)
Убежденията на съвременните астрофизици в тази насока съвпадат с разясненията на тези айети.
Когато коранични факти за произхода на Земята били представени на проф. д-р Юшили Козайн, директор на Токийския научноизследователски център, той попитал:
„- Кога е низпослана тази книга?”
Отговорили му:
„- Преди 1400 години.”
Шокиран, той казал:
„Несъмнено, тази книга гледа на Вселената от върха. Вижте как всяко нещо е видяно до най-малката подробност и е описано по съвършен и недостижим начин!... Няма нещо, което да е скрито за нея!”
На своя конференция проф. Козайн заявил, че съвременната наука вече има своите ясни потвърждения за възникването на Земята и другите небесни тела; че първоначално те били купчина втвърден газ и се образували в резултат на взрив. В този момент му били представени фактите на Корана, от които останал силно изненадан.
Коранът нарича тази първоначална материя духан (дим). Терминът силно впечатлил професора, защото дотогава науката наричала състоянието на втвърдения газ мъгла, а мъглата, която се състои от студ и вода, е била далече от истината. С определението духан (дим) Коранът направил вярно описание и същевременно уточнил възникналата реакция и отделилата се от нея температура. Следователно преди 1400 години Свещеният Коран предоставил на човечеството съвършени знания за истината, които едва сега се откриват от учените. Съвсем ясно следният айет представя това чудо:
„И дарените със знанието виждат, че онова, което ти бе низпослано от твоя Господ, е истината и води към пътя на Всемогъщия, Всеславния.”
(Себе, 34: 6)
И кой знае! Този айет може да е пълен с изненади за истината, която ще бъде разбрана в бъдеще!...
Попитали проф. Козайн как е възможно Коранът да представя толкова подробни факти, отнасящи се до науката, щом досега тя е открила съвсем малка част от тези тайни? Той отговорил:
„Не е възможно тези факти да бъдат човешко слово! Ние, учените, можем да се задълбочим в една конкретна област, а Коранът по неоспорим начин обхваща и представя всички науки за вселената! Никой човек не разполага с такива всеобхватни и съвършени научни способности! Отсега нататък пътят на научния ми живот ще минава през Корана! Ще разширявам предишната си научна ограниченост чрез него!”
В Корана има айети, които сочат, че Земята е кръгла. В един от тях се казва:
„Сътвори Той небесата и земята с мъдрост. Той заставя нощта да следва деня и заставя деня да следва нощта...”
(Ез-Зюмер, 39: 5)
В този айет изразът теквир (юкеввиру) означава навиване на нещо около кръгъл (като глава) предмет, подобно на навиване на чалма.
Изразът теквир описва един обективен феномен, който се наблюдава на Земята. Онази част от въртящото се около оста си земно кълбо, която е към Слънцето, е светла, т. е. това е денят. Но понеже земята се върти, осветената част се променя. При въртенето си светлата част става тъмна, а тъмната –светла. Значи нощта следва деня и денят следва нощта. А това показва, че повърхността на Земята е кръгла. Така с израза теквир от този айет се обяснява, че формата на Земята е кръгла и че тя се върти.
Като доказателство, че Земята се върти, учените приемат следните айети:
„И ще видиш планините – мислиш ги неподвижни, а те отминават, както облаците отминават...”
(Ен-Немл; 27: 88)

За движението на Слънцето и Луната се казва:
„И слънцето е устремено към своето местопребивание. Така е отредил Всемогъщия, Всезнаещия. И на луната отредихме фази, докато заприлича на изсъхнала палмова клонка. Нито слънцето може да настигне луната, нито нощта да изпревари деня. Всички по своя орбита плават.”
(Йа Син, 36: 38-40)
През VII в. не можело дори да се помисли, че Слънцето и Луната се движат кръгообразно по определена траектория. Суеверията за тяхното движение били много. Дори когато Ибрахим, синът на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем), починал, е имало слънчево затъмнение. Хората казали, „че Слънцето се е затъмнило, защото починало детето на Пейгамбера”. След това Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) казал:
„Слънцето и Луната са от знаменията, които свидетелстват за съществуването на Аллах. Те не се затъмняват нито поради смъртта на някого, нито за раждането му. Когато станете свидетели на това, отслужвайте намаз и правете дуа, докато Луната и Слънцето се открият.”
(Бухари. Кусуф, 15)
Тъй като през III - IV в. по хиджра хората нямали познания за движението на Слънцето и Луната, които свидетелстват за величието и могъществото на Аллах, по същото време един от тълкувателите на Корана, Табери, казал следното във връзка с 38.-40. айет от сура Йа Син:
„По отношение на подобни въпроси, чиято същност като цяло не знаем, задачата ни е да мълчим!..”
Това становище показва доколко хората по онова време били далеч от мисълта за движението на Слънцето и Луната по определена траектория. Ясно е, че ако по времето на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) думата фелек (орбита, траектория) представлявала астрономически термин, никак нямало да е трудно да се разтълкуват тези айети. Но в Корана заемал място терминът орбита с неразкрития си смисъл, който едва след векове излиза наяве.
Коранът също така известява, че Слънцето и Луната са различни тела:
„Нима не виждате как Аллах сътвори седем небеса на слоеве? И стори Той там от луната сияние, и стори от слънцето светилник.”
(Нух, 71: 15-16)
,,...и съградихме над вас седем непоклатими небеса, и сторихме [слънцето] горящ светилник...”
(Ен-Небе, 78: 12-13)
Тук луната е наречена сияние (мунир) – дума, която произлиза от корена на думата нур (сияние). А слънцето е оприличено на горящ светилник.
Тук трябва да се обърне внимание на следното: Изопачената Тора определя Слънцето и Луната като „светлините” – Слънцето като „голяма” светлина, а Луната като „малка”. А Свещеният Коран известява, че Луната и Слънцето притежават различни качества, както и че те не са еднакви светлини.
От друга страна, Луната е създадена в полза на хората, за да могат чрез определените й фази на движение те да определят времето:
„Той е, Който стори слънцето блясък и луната – сияние, и я отмери по фази, за да знаете броя на годините и изчислението. Аллах сътвори това само с мъдрост. Той разяснява знаменията на хора знаещи.”
(Юнус, 10: 5)
„Но не, кълна се в залезите на звездите - а това е клетва – ако знаете – велика...”
(Ел-Вакиа, 56: 75-76)

Тези айети с велика клетва привличат вниманието към месторазположението на звездите. Съвременните физици и астрофизици казват, че „залезите на звездите” се разбират като белите дупки, от които се появили, и черните дупки, в които залязват.
Белите дупки представляват невероятни енергийни складове. В тях има толкова енергия, че могат да се появят милиарди звезди. Обикновено това са семената на галактиките.
Що се отнася до черните дупки, те са загадъчно звездно гробище. Те погубват в своята неизвестност времето и всички материи, намиращи се около тях.
Темата, която се засяга в айета с велика клетва, в светлината на съвременната наука е разбрана за днес само дотолкова. Несъмнено тя съдържа още много мъдрости, които трябва да се изяснят.
В сура Ел-Мулк се казва:
„Който сътвори седем небеса на слоеве. Не ще видиш несъразмерност в творението на Всемилостивия. Пак обърни взор! Нима виждаш пукнатини?”
(Ел-Мулк, 67: 3)
Една от причините за сътворяването на звездите е да се ориентират хората по тях:
„Той е Онзи, Който създаде за вас звездите, за да се напътвате с тях в тъмнините на сушата и на морето. Разясняваме знаменията на хора знаещи.”
(Ел-Енам, 6: 97)
,,...и други знаци; и по звездите се насочват.”
(Ен-Нахл, 16: 16)
Във всяко тяло във Вселената съществуват Божие изкуство и ред. Между телата няма сблъсъци. В движенията си и за миг дори те нито закъсняват, нито изпреварват. Плуват в постоянно божествено равновесие. Това е друго проявление на величие, за което се намеква в айета.
Сътворяването на тази огромна и безкрайна система не представлявало никаква трудност за Великия Творец.
„Сътворихме Ние небесата и земята, и всичко между тях в шест дни, без да Ни засегне умора.”
(Каф, 50: 38)
Някои тълкуватели определят шестте дни като шест периода. Днес науката потвърждава този израз на Свещения Коран. Тората разглежда шестте дни като обикновени дни, всеки от двайсет и четири часа, и казва, че на седмия ден, събота, „Аллах си почина”. Този начин на разяснение показва доколко днешната изопачена Тора е далеч от научните истини, докато Свещеният Коран с айетите си във всяко време и място представлява велико чудо.
Тук под ден се разбира особен промеждутък от време. Не трябва да се разбира като време според човешкото измерение. Срокът му се знае единствено от Аллах.
Той повелява:
„Той управлява делата от небето до земята, после те се въздигат към Него в един Ден, колкото хиляда години, според вашето броене.”
(Ес-Седжде, 32: 5)
„Ще се въздигнат към Него ангелите и Духът [Джиб-рил] в Ден, колкото петдесет хиляди години...”
(Ел-Меаридж, 70: 4)
В 5. айет на сура Седжде за управлението на вселената се известява за едно време, а в 4. айет на Ел-Меаридж за меляи-кетата (ангелите) и Джибрил се известява за друго време. Всъщност става дума за две различни неща, но между тях няма никакво противоречие.
Поради това може да се каже, че Божието понятие за време е съвсем различно от човешките представи. Според някои тълкуватели тези изрази са намек да се покаже продължителността на времето. Но това време е валидно за творенията, докато за Аллах Теаля не е в сила никакво понятие за време. Напротив, Аллах е Онзи, Който е облякъл битието в дрехата на времето. Иначе Той е Могъществото, Което удостои за части от секундата Своя „любимец” със събитието мирадж (възнесение), което не може да се побере в представите и в милиарди време.
Невероятна истина е, че за да се образува един железен електрон, е необходима четирикратна енергия, 4 пъти по-голяма от тази на слънцето. Следователно специалистите в тази област са убедени, че желязото е странна материя, която дошла от небето.
За това Коранът казва:
„Изпратихме Нашите пратеници с ясните знаци и низ-послахме заедно с тях Книгата и везната, за да постъпват хората справедливо. И създадохме желязото. В него има огромна сила и облаги за хората, и за да изпита Аллах кой дори в уединение помага на Него [в религията] и на Неговите пратеници. Аллах е всесилен, всемогъщ.”
(Ел-Хадид, 57: 25)
На своя конференция директорът на американския космически изследователски център НАСА, проф. д-р Армес Том, бил осведомен за този айет, от който останал изумен. В този момент му бил зададен друг въпрос:
„Има ли някаква празнота в атмосферата?”
Той отговорил:
„Не, не е възможно в атмосферата да има празнота. Ако имаше, щеше да се наруши равновесието във вселената и измеренията на всички небесни тела. В резултат на това в космическото пространство щеше да има много катаклизми.”
След това на проф. Том бил прочетен следният айет:
„Нима не виждат небето над тях, как Ние го изградихме и го украсихме, и е без процепи?”
(Каф, 50: 6)
Този поучителен айет още повече учудил професора. Бил му зададен още един, последен въпрос:
„Достигнахте ли крайната точка на вселената?” Професорът отговорил с въздишка:
„Дълго време работим по това. Телескопите, с които разполагаме, са вече недостатъчни. Пред нас постоянно се появяват различни слоеве в състояние на пластове мъгла. Поради това доразвихме телескопи с дистанционно управление и ги изпратихме в космоса. Резултатът е същият. Не мисля, че можем да стигнем крайната точка на вселената. Вярвам, че тя е безкрайна...”
Отново това му било разяснено чрез айети от Свещения Коран:
„... Пак обърни взор! Нима виждаш пукнатини? После пак обърни взор веднъж и още веднъж. Взорът ще се върне към теб безсилен и морен.”
(Ел-Мулк, 67: 3-4)
Когато пред един безпристрастен учен бъдат прочетени тези истини, те не оставят място и за най-малкото възражение. Проф. Том с чувство, че трябва да приеме истината, казал:
„Още от началото си мисля, че да се оцени Коранът е много трудно! Наистина съм изумен! Как е възможно една книга, която е отпреди толкова години, да представя астрономическите факти по невероятно съвършен начин, и дори ни поставя в безсилие...! Нямам точна представа какво са били способни да направят хората преди 1400 години, но това са изключителни факти, които заслужават внимание.”
Професорът, който знае, че всички трудове са написани въз основа на опити или предположения и че непременно имат недостатъци, след като поразмислил, завършил със следното:
„В никакъв случай това не са думи, основани на човешкия опит. Става ясно, че навлизаме в нов век, в който религията и науката се обединяват. Вече се чувствам в ново време, когато знанията на религията и науката се прегръщат...”
Разбира се, че тази е истинската наука, а религията, която без съмнение е изпратена от Аллах, е ислямът.









В областта на ботаниката

„Пречист е Онзи, Който сътвори по двойки всичко от онова, което земята ражда, и от тях самите, и от онова, което не знаят!”
(Йа Син, 36: 36)
Този айет известява, че всички творения са създадени по двойки и че някои от тях са известни, а много други – не са.
Например днес са открити двойствените природи и функции на живата и неживата природа, в макро и микро системата. А истините на Свещения Коран ни най-малко не се разминават със съвременната наука.
В заключение може да се каже: тъй като Аллах Теаля ограничил единството в Себе Си, създал всички неодушевени твари, растения, животни, джинове и хора по двойки. Например положителното електричество тече към отрицателното и крушката свети, положителният облак се привлича от отрицателния и вали дъжд. Това е закономерност на Аллах (сюннетуллах), а Божият закон обхваща всички твари.
Следващият айет известява, че и растенията са сътворени по двойки. Аллах Теаля повелява:
„Той е, Който разпростря земята и стори по нея непоклатими планини и реки, и от всички плодове стори там по два вида...”
(Ер-Рад, 13: 3)
Следователно в цвета на всички растения се намират мъжко и женско, а плодовете се образуват, когато мъжкото и женското се кръстосат. А оплождането става чрез ветровете. Тази истина, която едва днес е установена, Свещеният Коран я е съобщил преди четиринайсет века:
„И изпращаме ветровете - оплождащи...”
(Ел-Хиджр, 15: 22)




В областта на геологията

Съвременната геология е установила, че планините имат такива основи в земята, какъвто е обемът им над земята. В следния айет планините се оприличават с подпори:
„Не сторихме ли Ние земята постеля и планините подпори?”
(Ен-Небе, 78: 6-7)
Известно е, че близо половината от подпората на шатрата е забита в земята. Със следния айет се известява, че планините са побити в земята:
„– и планините поби...”
(Ен-Назиат, 79: 32
Според съвременната геология вътрешната структура на планините наподобява подпори. В долната им част се намира един основен пласт, който всъщност ги държи.
Отново едва през XX в. геологията установи, че планините са важен елемент в поддържането на равновесието на земното кълбо, което плува в атмосферата. А Свещеният Коран още преди четиринайсет века съобщил тази истина. В един от айетите се казва:
„Сътвори Той небесата без видима за вас опора и положи върху земята непоклатими планини, за да не се люлее с вас...”
(Лукман, 31: 10
Според геофизиката в света има около 110 големи планини, наречени горещите точки. Те възпират земната кора да не се движи, издигат се от дълбините на земята; след като пробили земната кора, се втвърдили на повърхността и като забити с превит връх гвоздеи придават устойчивост на кората и поддържат великото равновесие. От фактите, които айетите представят, се вижда, че между тях и съвременната наука, която постоянно се развива, има абсолютно съвпадение.
На една геоложка конференция проф. Коунер казал, че Арабският полуостров някога е бил в зеленина, че след един ледников период ще настъпи промяна в климата и отново (Арабският полуостров) ще се превърне в зелена страна. Проф. д-р Абдулмеджид ез-Зиндани, който присъствал на конференцията, му прочел следния хадис:
„Няма отново да се съмне, преди Арабският полуострог отново да стане зелени градини!”
(Муслим)
Проф. Коунер за миг се стъписал и казал:
„Това е съобщено на Мухаммед единствено от Бога.” И след като приел, че Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) е истински пророк, направил следното изявление:
„Убедих се, че се срещнах със сила, която ще хвърли светлина върху всички научни области. Вярвам също така, че тези знания са съобщени преди 1400 години, когато науката и техниката почти не съществували, от един неграмотен човек, който не знаел нито да чете, нито да пише.”


Според последните археологически изследвания е установено, че най-ниската точка под морското равнище е точката, определена в следния айет:
„Елиф. Лам. Мим. Ромеите бяха победени на най-близката земя. Но след поражението им те ще победят...”
(Ер-Рум, 30: 1-3)
Това е мястото, където жителите на Содом и Гомор били погубени поради тяхната нечестивост. То се намира на 400 метра под морското равнище.
Преди 14 века, когато все още географията на света не била установена, Свещеният Коран нарекъл това място „най-ниската земя” и това е друго негово чудо. Специалистът по геология проф. Балмар на свой семинар, след като чул кораничния текст от проф. Абдулмеджид ез-Зиндани, първоначално възразил, но след извършените научни изследвания казал следното:
„Учудващо! Тази книга разказва за миналото, настоящето и бъдещето!.. Това не е по силите на никой човек!”
След това в Египет същият професор направил презентация на тема „Чудото на Корана в областта на геологията”, в чието заключение казал:
„Аз не познавам особеностите на живота, характерни за периода на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем)! Но знам, че той живял обикновен живот! Като се има предвид това и недостижимите му знания, разбирам, че дори е погрешно да се мисли, че Свещеният Коран е едно литературно произведение, присъщо за онова време! Тази книга е небесна!...”
Така, когато здравият разум се обедини с науката, не остава друго, освен да приемем Божиите истини. Следователно има нужда от научни огледала, които да отразят тези истини. Разбира се, докато дойде Съдният ден, ще се направят много открития, а Свещеният Коран със своите чудеса ще продължи да изумява учените:
„И дарените със знанието виждат, че онова, което ти бе низпослано от твоя Господ, е истината и води към пътя на Всемогъщия, Всеславния.”
(Себе, 34: 6)


В областта на физиката

Според днешните опити и доказателства знаем, че колкото повече височината към небето се увеличава, толкова и количеството кислород намалява, тъй като на всеки 100 м въздушното налягане намалява с по една степен, дишането, говоренето виждането се затрудняват и се появява умора. Дори ако на двайсет хиляди метра не се използват специални уреди за дишане, може да настъпи смърт поради недостиг на кислород. Затова при полети на високи разстояния се използват кислородни бутилки. Това може да се определи като новооткритие. Свещеният Коран потвърдил преди читиринайсет века:
„И когото Аллах поиска да напъти, разтваря Той гърдите му за исляма, а когото поиска да остави в заблуда, прави гърдите му тесни, свити, сякаш се издига към небето...”
(Ел-Енам, 6: 125)


В сура Ер-Рахман се повелява:
„Пусна Той двете морета да се срещнат, но между тях има преграда, която не престъпват.”
(Ер-Рахман, 55: 19-2)
Истината, която се изтъква в тези айети, е коранично чудо което се потвърдило през двайсети век. Според последните открития на границата между две морета като че ли има невидима преграда, която спира преминаването им едно в друго. Например водите на Бяло море и Атлантическия океан не се смесват, като и двете морета запазват основните си специфики. Сякаш в пролива Гибралтар има божествена преграда. Реките с голям дебит, като Мисисипи и Янг-Цзъ, показват същата особеност. Понякога сладката им вода се смесва със солената морска вода много по-навътре от морското крайбрежие. Това е велико чудо на божественото проявление, установено днес.
Възможно ли е тези истини да са съобщени от един неграмотен човек на едно неграмотно общество?
В резултат на дълги научни изследвания американският морски специалист проф. Хейи установил следните истини:
Между морските води съществува божествена преграда. Тя не позволява водите им да се смесват. Едновременно с това не пречи на двете морета да преминават едно в друго. Преминаване се осъществява само след като преградата регулира водата според химическия й състав с водата, в която преминава. Всъщност тази преграда е като филтър, който пропуска онова, което трябва да премине, и задържа онова, което не трябва. Тъй като всички морски и океански води са различни и всяка от тях притежава различен цвят, температура, соленост, и всички живи твари, които ги обитават, са различни.
След като били представени кораничните факти във връзка с това и проф. Хейи, както много други безпристрастни учени, изпаднал в изумление и казал:
„Наистина съм изумен, след като установих тези факти в Корана! Убеден съм, че това не са думи на човек! Несъмнено, тези знания са дошли от Аллах!...”
След това проф. Хейи внимателно изследвал Корана и хадисите. След като установил, че Свещеният Коран не само е плод на откровение, а е пълен и с чудеса, заявил, че истината в следния хадис също представлява чудо. Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) казал:
„На всички пейгамбери им бяха дадени определени чудеса, за да повярват хората в тях (само че те напуснаха света заедно с тях). На мен ми бе даден Коранът. Надявам се да бъда пейгамбер, в когото ще повярват най-много! Защото Коранът до Съдния ден ще бъде най-голямото чудо за всички хора и джинове и ще бъде пазен от Великия Аллах.”
Следният хадис на Бейхаки също силно повлиял на проф. Хейи:
„Когато развратът в едно общество (с други думи семейното предателство, прелюбодеянието, хомосекс-уализмът) започне да се извършва явно, т. е. се разпро-страни, ще се появят болести като чумата (заразни и смъртоносни), неизвестни дотогава.”
След като дълго работил над този хадис, професорът заявил:
„Днешните научни факти стигат до същото заключение. Какво е СПИН!... Резултат от прелюбодеянието и хомосексуализма... Несъмнено, когато Европа обяви свобода на прелюбодеянието и сексуалните връзки, се разпространиха много за разни болести и различни микроби, които още са неизвестни. Появиха се какви ли не страдания, които оставят хората без надежда. Разбира се, това е проявата на хадиса, който е пълен с поуки за връзката между разврата и болестите...
Вече не мога да приема за случайност изключително достоверните вести на Пейгамбера, които известяват за събития, които ще се случат! Ако се има предвид и неграмотността му, е абсурдно тези вести да са от него! И аз мисля като моя приятел Кейт и приемам, че тези знания са от Бога!... Тези дълбоки истини не могат да се придобият току-тъй с човешки усилия! Аз работя от толкова години, полагам огромни усилия и онова, което постигнах, е налице... Едно голямо нищо пред тези велики истини!...”

В областта на генетиката

Аллах Теаля повелява:
„И когато твоят Господ извади от синовете на Адам, от гърба им, тяхното потомство, и ги накара да засвидетелстват за себе си: „Не съм ли Аз вашият Господ?”, казаха:
„Да, свидетели сме.” Да не кажете в Деня на възкресението: „Бяхме нехайни за това!”
(Ел-Араф, 7: 172)
Този айет привлича вниманието към особеностите на човешките гени. Например съвременната наука изтъква, че гените, т. е. клетките, са като списък, който обхваща целия живот на човека и се пренасят от поколение на поколение. Докато той все още е във формата на клетки, всички специфики на отделния човек, се съдържат в тези гени (ДНК). Гените, които съхраняват информация за три милиарда души с конкретните им особености, по обем не надминават 1 см3, т. е. заемат място колкото един шивашки напръстник.
Кой разумен човек би приел, че тази Божия истина – ДНК, е известена преди четиринайсет века от един неграмотен човек?

В областта на здравеопазването

Свещеният Коран разглежда и въпроса за здравето на хората, облеклото, чистотата на дрехите, необходимата почивка, редовното и правилното хранене и неконсумирането на нечисти и развалени храни.
Говори се особено за растителните храни и ползата от тях, за полезните и вредните питиета, като се забраняват онези, които опияняват. Сред въпросите, които Коранът засяга, са лечението, храненето, както и погребването на умрелите, който са валидни за всички хора.
Коранът повелява да не се прекалява в яденето и пиенето, както и да не се разхищават използваните продукти:
„О, синове на Адам [...] И яжте, и пийте, ала не разхищавайте! Той не обича разхищаващите.”
(Ел-Араф, 7: 31)
Коранът обобщава правилата за здравословен начин на живот.
Той забранява прелюбодеянието, като по този начин не предразполага към разпространението на венерическите болести и предпазва духовно и материално поколенията. Забранява също консумирането на мърша, кръв, свинско месо, които от медицинска гледна точка са вредни и не се нуждаят от разяснение. Не може да се отрече, че чистотата на тялото и устата, абдестът, намазът (молитвата) и оручът (говеенето) са полезни както за душата, така и за тялото.
Тук избрахме само отделни примери. Но в Корана има стотици айети, които дават разяснения върху много тайни въпроси. Техният смисъл се открива, макар и частично, с напредването на науката. Поради това казваме, че „най-големият тълкувател на Корана е времето”.
След всичко казано дотук, можем да обобщим, че Коранът е книга, която е всеобхватна и притежава несравнимо красноречив стил; в нея няма нищо съмнително и излишно; тя съобщава много истини, които ще се появят до Съдния ден; отправя предизвикателство към всички хора и джинове да сътворят сура, подобна на нея, но никой не е могъл и не ще успее да стори това. Ето защо разумът не може да приеме, че Коранът е слово на един неграмотен човек, израснал в неграмотно общество.


Във всички епохи Коранът и сюннетът предвождат науката. Коранът и сюннетът изказват категорично становище. Но тъй като науката не е достигнала тяхното ниво, тя ги определя като „вероятности”. С развитието на науката тези вероятности се превръщат в истина, като доказват величието на Корана. Тъй като по-горе дадохме примери с айети, сега ще цитираме и някои хадиси.
Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) казал:
„Когато в чинията, (в храната) на някой от вас попадне муха, нека (най-напред) да я потопи, след това да я извади! Защото на едното крило на мухата има болести (микроби), а на другото – лекарство.”
(Бухари, Ахмед ибн Ханбел)
В тялото на мухата се намират и микроби. Тя е така устроена, че в себе си произвежда антимикробни тела, които са способни да унищожат микробите, пренасящи зарази в храната. Затова, ако се случи муха да попадне в храната ни, и с микробите си да внесе зараза в нея, трябва да я потопим, за да могат да излязат антимикробните тела, които ще ги унищожат.
Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) съветва да не се изхвърлят храната и водата, намиращи се в същия съд. Доскоро се смяташе, че мухата носи в себе си само микроби, и не се знаеше, че тя притежава антимикроби. Днес обаче тази истина се появява като пророческо чудо.
В друг хадис Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) казал:
„Ако куче оближе някакъв съд за хранене, преди да го използват, хората трябва да го изтрият два пъти с пръст и шест пъти да го изплакнат с вода.”
В този хадис се говори за мръсотията в слюнката на кучето и ролята на човека за отстраняването й.
Науката едва напоследък открива тези истини, а сюннетът съобщил за тях преди 1400 години.
От енциклопедиите, които са сборници на науката, редовно се появява на бял свят по едно допълнително издание, в което се разпространяват последните промени в научните истини и се поправят предишните. Коранът, низпослан преди 1400 години, не е имал нужда от промяна дори на една буква и до Съдния ден няма да изисква промени. Тъй като Аллах Теаля повелява:
„Онези, които не вярват в Напомнянето, след като дойде при тях... а то е защитена книга, която лъжа не я доближава нито отпред, нито отзад, и е низпослание от Премъдър, Всеславен.”
(Фуссилет, 41: 41-42)


Американският проф. Сентън е направил невероятно признание. Той се отказал от религията поради сплетните в изопачената книга на християните. Тъй като познавал безредието в религията на Запад, първоначално се опитал да отхвърли и Корана. Но след като открил в него категоричните истини, срещу които не можел да възрази, с изумление и възторг казал:
„Тази религия (ислямът) предвожда науката; с нея може да се постигнат големи успехи! Може да се извърши научна революция!”
Например в следните айети се описва всеобхватното значение на Корана, който е неизчерпаем извор на чудеса:
„Кажи [о, Мухаммед]: „Дори морето да е от мастило за [да се записват] Словата на моя Господ, морето ще се изчерпи, преди да се изчерпят Словата на моя Господ, дори и да добавяме по толкова.”
(Ел-Кехф, 18: 109)
„И ако всички дървета на земята станат калеми, и в морето придойдат още седем морета [мастило], няма да се изчерпят Словата на Аллах. Аллах е Всемогъщ, Премъдър.”
(Лукман, 31: 27)
Зия паша изразил своето изумление пред Божието изкуство:

Не е нужно на този малък ум да проумява,
защото тези везни не издържат на тази тежест...!

Освен това, чувствайки се немощен, прославял Великия Аллах:
„Пречист е Аллах (от всякакви недостатъци), пред Чието велико изкуство умовете изпадат в изумление!
Пречист е Аллах (от всякакви недостатъци), Който със своята мощ оставя хората безсилни!”


И едно от най-важните чудеса на Корана, установено в днешния век на електрониката, е, че времето на низпославането му е определено по най-съвършен начин. Коранът и Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) са изпратени в подходящото време, защото, ако това бе станало по-рано, щяло да съвпадне с време, в което разбиранията не биха схванали смисъла им. От друга страна, ако Коранът беше изпратен в следващите векове, можеше да се каже, че чудесата му са заимствани от някоя книга, написана от един човек или дори от група учени. Нищо подобно! За Корана било избрано подходящото време, което отговаряло на личността на Всемогъщия Аллах. Той го е изпратил на човечеството в най-подходящото време.
Затова Коранът ще бъде вечното чудо до Съдния ден. Той, както преди 1400 години, задоволявал бедуина и му предоставял онова, което търси, и регулирал живота му по най-прекрасен начин; днес, а и в бъдеще, разгласявайки своите знания, Коранът изумява и покорява всекиго, дори най-изявените научни дейци. Защото Коранът предава най-съвършените знания, с които предвождал и ще предвожда всички научни постижения до Съдния ден.
Самият Аллах повелява, че развитието на науката ще даде възможност на хората повече да се доближат до неоспоримите истини в Корана. Това е поредното чудо, за което се споменава в айетите. Тези необикновени неща, великите истини на Корана, се осъществяват в определеното им време, в рамките на Божието предсказание. Аллах Теаля повелява:
„Ще им покажем Нашите знамения по хоризонтите и в тях самите, додето им се изясни, че това е истината. Нима не е достатъчно, че твоят Господ е свидетел на всяко нещо?”
(Фуссилет, 41: 53)
Под думата хоризонти в айета се разбира външният свят, който заобикаля човека, а в тях самите – биологическата и душевната им същност. Тоест смисълът на айета е такъв:
„Ние ще дадем на човека – било в заобикалящия го свят, материален или душевен – доказателства, потвърждаващи Нашето съществуване и съвършената Ни мощ!”
Вселената, която е действителната проява на Божиите повели, се нарича Голям свят (алеми кубра), а човекът, който е съчетание от прояви на Божиите качества и негово перфектно творение, се нарича Малък свят (алеми сугра). Откритията на науката за материята и душата изумяват човека и му подсказват колко е слаб, като разкриват тайната: Мен арафе нефсеху, фекад арафе Раббеху (Който познава себе си, познава своя Господ!).
Как прекрасно се изразил влюбеният в Аллах Юнус: „Началото и краят на науката е да познаваш себе си!...” Ако човек е способен да осъзнае своята слабост и нищожност пред Божието величие и господство, за него се разкрива хоризонт за опознаване на Аллах, който го насочва към свързването с Него.
Никога не трябва да се забравя, че както Коранът постепенно известява истините си пред всички хора, с което учудва човешкия разум, така непременно ще се осъществят събитията, свързани с живота след смъртта (басю бадел мевт). Съживяването (хашр), събирането (махшер) на хората (за да бъдат съдени), мостът Сърат, равносметката, везните, Дженнетът, Джехеннемът и др. са несъмнена истина.
Неизмеримо щастливи са онези, които извличат нужната поука от този преходен свят, обогатяват със знание своя духовен живот, подготвят се според възможностите си за вечния живот и отиват при Всевишния Аллах с чисто сърце!













ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Тъй като ислямът има всеобхватен поглед към света, е естествено в неговата идейна система да заемат място правила, свързани с всички науки, които направляват човешкото поведение, право, морал и др. Необходимо е тези правила да засягат всеки въпрос – от най-обикновеното до най-съвършеното, от най-същественото до най-абстрактното. Една част от тях са обикновени светски въпроси, засягащи всеки един човек, а друга част са истини от тайния свят, които с възвишения си смисъл обезсилват и най-превъзходния разум. Нужно ли е да се описва колко е трудно да изследваш и да представиш във вид на книга тази материя пред читателя. Това означава да се катериш по склонове и стръмнини, като преодоляваш срещаните трудности и изпитваната жажда. Несъмнено стремежът да бъдат изтъкнати тези истини според възможностите на разума, знанието и езика е бил ангажимент на много хора. Въпреки това е невъзможно да бъде постигнат абсолютен успех.
От друга страна, тъй като тези въпроси надминават човешките възможности, ислямските правила изискват човек да не се отказва от онова, което може да постигне, заради онова, което не е по силите му. Надяваме се уважаемите ни читатели да разберат, че ние сме изпълнили това правило, и да ни извинят за несъвършеното ни тълкувание и разяснение.
Нека не пропускаме и факта, че всеки човек разбира и тълкува света според собствените си впечатления и наблюдения. Затова, както е невъзможно да не се греши и изцяло да се обяснят истините, които не могат да се наблюдават, така е невъзможно чрез човешките възможности да се схване и разясни цялата истина за Гордостта на вселената – Мухаммед (саллялаху алейхи ве селлем), и съвършеното Божие слово – Коранът, както например изображенията за Рая и Ада са описани според възможностите на нашия разум, а същността им се крие единствено в знанието на Аллах. Всички преценки и определения за метафизическите истини в религията, направени чрез разума и безпристрастното сърце, са правилни, но недостатъчни. Правилни – защото са плод на наблюденията върху този свят. Недостатъчни – защото разликата е безкрайна, когато сравняваме тези истини с нещата, които наблюдаваме в този свят, и си мислим, че сме ги разбрали. За тях са ни нужни други подходящи средства и възможности за разбиране – например ру’йети джемалуллах (да се наблюдава ликът на Аллах)... Нима понятието ру’йет (наблюдение), което ще се осъществи за вярващите в Съдния ден, е достатъчно да изрази това? Несъмнено е недостатъчено, но разяснението му е необ-ходимо.
Затова хората не могат в един съд да сложат цялата истина, която е огромна като океан. Както е невъзможно морето да се побере в една чаша... Езикът е съд, разумът – друг съд, и окото по отношение на виждането е съд... И всичките те – безсилни!...
Великият Аллах описва величието Си, което е непонятно за човешкия разум:
„Кажи [о, Мухаммед]: „Дори морето да е от мастило за [да се записват] Словата на моя Господ, морето ще се изчерпи, преди да се изчерпят Словата на моя Господ, дори и да добавяме по толкова.”
(Ел-Кехф, 18: 109
Необходимо е да се замислим: какъв ли е обемът на човешкия съд, ако го сравним с безкрайното Божие величие и господство?
От друга страна, разбира се, истината не е застрашена заради слабостта на човешките разяснения и разбирания.
По отношение на безкрайната истина трябва да завършим думите си, като използваме най-голямата възможност за разяснение – мълчанието...
Не ни остава нищо друго освен да се подслоним в духовността на Гордостта на вселената – Мухаммед (саллялаху алейхи ве селлем)! Единствената надежда на всички безнадеждни е Великият Аллах.
Помогни ни, я, Рабби (о, Господи), в океана на отчаянието!...

ПОЛЪХЪТ НА МИЛОСТТА "МУХАММЕД" Продължение-11

КОРАНЪТ ИЗВЕСТЯВА ЗА НЕВЕДОМОТО

Свещеният Коран съобщава за неведомото. Следователно той е истинско чудо и представя свързаните с миналото факти съобразно истината.
През VII в. в Мекка нямало нито едно научно учреждение, нито някой, който да притежава обща култура в научните области. Всички исторически факти били единствено няколко противоречиви персийски приказки под формата на легенди, донесени от местните търговци. Но в Корана фактите за миналото, които представляват едно завършено цяло, не могат да бъдат сътворени като плод на остроумието и проницателността на който и да е човек.
Щом е така, нека разумният човек помисли! Възможно ли е един неграмотен човек, произлязъл от невежо общество, да бъде създател на Корана, без да има божествен произход? Разбира се, че не!... И това показва, че всички факти, които Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) съобщил, са откровение от Аллах, Който повелява:
„Това е от вестите на неведомото, Ние ти го разкриваме. Не бе ти при тях, когато хвърляха калемите си – кой от тях да се грижи за Мариам. Не бе там и когато се караха.”
(Али Имран, 3: 44)
„Това е от вестите на неведомото, които ти разкриваме [о, Мухаммед]. Не беше ти при тях [братята на Юсуф], когато се наговаряха за своето дело, лукавствайки.”
(Юсуф, 12: 102)
„Преди нея ти нито книга можеше да четеш, нито да пишеш с десницата си. Иначе празнодумците щяха да се усъмнят.”
(Ел-Анкебут, 29: 48)
„Ние ти разказваме най-хубавите разкази с откровението, което ти дадохме в този Коран, макар че преди него ти бе от нехайните.”
(Юсуф, 12: 3)
Действително по онова време (в Мекка) по повод унищожението на племената Ад (адитите) и Самуд (самудяните) имало някакви вести, но под формата на легенди. А Свещеният Коран вече ги представял в поучителна форма и в съответствие със съвременната историческа наука и философия.
Според дарените с Писанието (евреите и християните) Ас-хабъ кехф (хората в пещерата) останали триста години. А Коранът известява, че те пребивавали в пещерата триста години, към които били добавени нови девет. Тази разлика от девет години се дължи на разликата между Слънчевата и Лунната година. Аллах Теаля повелява:
„И прекарали в пещерата си триста години и още девет.”
(Ел-Кехф, 18: 25)
През VII в. в Мекка невежеството във всяка област достигнало крайната си степен. Например в областта на математиката не съществували събирането и изваждането; числата и нулата били неизвестни; изразявали се и се пишели единствено само чрез думи. Когато бил низпослан този айет, мекканците както в другите области, така и в областта на аритметиката тънели в голямо невежество. Тогава откъде е можел да знае този Пейгамбер, произхождащ от неграмотно общество, това точно изчисление? В Корана има изключително много подобни разказани вести, които са далеч от човешкия разум. Как може описваните неща да се кажат от едно невежо общество и от един неграмотен човек?
Учител на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) бил Аллах Теаля. По време на Божиите повели учител му бил и Ер-Руху’л-Емин (ангелът Джибрил). Задачата му била да предава дословно на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) повелите на Всевишния Аллах.

Коранът низпослал и вести, свързани с бъдещето. Те се осъществявали на практика постепенно, както той е известил, и продължават да се осъществяват и днес.
Низпосланото в Корана никога няма да загуби своята валидност. То винаги изпреварва науката и знанието. Всевишният Аллах повелява:
„Онези, които не вярват в Напомнянето, след като дойде при тях... а то е защитена книга, която лъжа не я доближава нито отпред, нито отзад, и е низпослание от премъдър, всеславен.”
(Фуссилет, 41: 41-42)
Книгата на Аллах (Коранът) е пълна с факти, свързани както с миналото, така и с бъдещето. Всички те изцяло отговарят на истината.
Колко погубени цивилизации има, които са оставили нещо в историята! Тя е пълна с убити пейгамбери, със загубени, съкращавани или изопачавани Божии книги. Аллах Теаля е известил, че Коранът ще бъде предаван и запазен от изопачавания:
„Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим.”
(Ел-Хиджр, 15:9)
С този айет е известено, че Коранът ще остане вечноустой-чив и под Божията закрила, както никоя друга книга.
Преди да получи откровение, на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) и през ум не му е минавало, че ще стане пейгамбер. Всевишният Аллах разкрива тази истина така:
„И не си се надявал, че на теб ще бъде поверена Книгата, но това е милост от твоя Господ. Никога не поддържай неверниците!”
(Ел-Касас, 28: 86)
Единствен пазител на религията е Аллах Теаля:
„И ако пожелаем, Ние ще отнемем онова, което ти разкрихме – после не ще си намериш покровител срещу Нас – но само по милост от твоя Господ [не ще го отнемем]. Наистина благодатта Му към теб е голяма.”
(Ел-Исра, 17: 86-87)
Според ясния смисъл на този айет единствената причина Коранът да не се изопачава е „Божията закрила”.


Между римляните и меджусиите (огнепоклонниците) имало война, в която победили огнепоклонниците. Езичниците, които искали да се възползват от това, казали на мюсюлманите:
„Вие си мислехте, че чрез книгата ще добиете превъзходство над всички. Но ето че огнепоклонниците победиха римляните, които са дарени с Писанието.”
По този начин езичниците се опитвали да прекършат вярата и волята им. По-късно Аллах Теаля низпослал следните айети, които щели да всеят мъка у езичниците и да вдъхнат радост у вярващите:
„Елиф. Лям. Мим. Ромеите бяха победени на най-близката земя. Но след поражението им те ще победят след няколко години. На Аллах е повелята и преди, и след това. В този ден вярващите ще ликуват с помощта на Аллах. Помага Той комуто пожелае. Той е Всемогъщия, Премъдрия.”
(Ер-Рум, 30: 1-5)
По онова време Византия била толкова отслабнала, че никой дори не можел и да предположи, че след това поражение отново ще завоюва победа.


Само Коранът с категоричност казвал:
„Обещано е от Аллах. Аллах не нарушава Своето обещание, ала повечето хора не разбират.”
(Ер-Рум, 30: 6)
Накрая Великият Аллах изпълнил обещанието Си. Историците са единодушни, че след по-малко от девет години римляните победили персите.
В деня на тази победа мюсюлманите също победили езичниците в битката при Бедир.
(Тирмизи)
След като в Мекка натискът на езичниците се засилил, Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) отправил молба да настъпи криза, каквато настъпила по времето на Юсуф (алейхисселям). Тогава били низпослани айетите:
„Изчакай Деня, в който небето ще донесе явен дим! Той ще обгърне хората. „Това е болезнено мъчение.”
(Ед-Духа, 93: 10-11)
В хадис, предаден от Бухари, се казва:
„Когато някой от глад погледнеше към небето, пространството между него и небето му се привиждало като дим.”
В продължението на айетите се казва:
„Ние ще отмахнем за малко мъчението, но пак ще се върнете. В този Ден най-силно ще ги сграбчим. Ние отмъщаваме.”
(Ед-Духан, 59: 15-16)
В тези айети се разкриват три вести от неведомото:
1. Че трудностите ще се облекчат.
Например езичниците отишли при Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) и поискали от него да се помоли за дъжд. След това Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) разтворил ръце и отправил следната молба:
„[Неверниците ще кажат:] Господи наш, премахни от Нас мъчението! Ние вече вярваме.”
(Ед-Духан, 59: 12)


След това Аллах Теаля им пуснал малко дъжд.
2. Че езичниците отново ще подготвят измами и капани.
Езичниците се отказали от своето обещание, че ще повярват. Върнали се в предишното си положение и подготвили битката при Бедир, за да поразят мюсюлманите.
3. Че след това на езичниците ще им бъде отмъстено.
В битката при Бедир ги сполетяло Божието наказание –били убити седемдесет най-видни личности от езичниците и около седемдесет били пленени.
Преди това за Велид бин Мугийре били низпослани айетите:
„... когато му бъдат четени Нашите знамения, казва: „Легенди на предците!” Ще го бележим по носа.”
(Ел-Калем, 68: 15-16)
В битката при Бедир наранили носа на Велид бин Мугийре. През целия му живот тази рана останала като Божи белег.
През този ден се осъществило и друго Божие обещание:
„Ще бъде разгромено множеството и ще обърне то гръб в бяг.”
(Ел-Камер, 54: 45)
Във връзка с тази истина Омeр (радияллаху анх) казал:
„Когато бе низпослан този айет, се почудих за кой ли народ става дума. Но не можех да предположа, защото ние, мюсюлманите, тогава бяхме много слаби. Но после видяхме, че в битката при Бедир Пейгамберът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) повтаряше този айет. В този ден се осъществяваше едно съвсем ново чудо от Корана.”


В началото вярващите дежурели при Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), за да го предпазят от евентуални опасности. Но след като бил низпослан айетът: „...Аллах ще те защити от хората...” (Ел-Маиде, 5: 67), дежурствата били прекратени. На сахабетата, които с отдаденост и любов не спали цели нощи, за да го пазят, казал:
„Вече може да си ходите, защото Аллах се зае да ме защитава.”
(Тирмизи)
В битката при Затуррика, Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) бил отседнал под едно дърво. Закачил сабята си на него и легнал да си почине. Един от езичниците, който дошъл там, видял, че Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) е сам и спи, веднага взел закачената на дървото сабя и застанал пред него. В същия момент Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) се събудил и не проявил никакъв страх, когато врагът му казал:
„Не се ли страхуваш от мен?!”
Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) отговорил:
“Не!”
Езичникът му казал:
„А сега кой ще те избави от мен?”
Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) се изправил и му казал:
„Аллах ще ме избави. Остави сабята!”
Човекът се разтреперал пред твърдостта и величието на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) и подплашен, оставил сабята.
(Муслим)
Дори в най-страшните моменти Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) проявявал безстрашие и се уповавал на Аллах.
Подобна на тази случка е станала и в битката при Хунейн. В този ден мюсюлманите се разпръснали, а Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) останал сам сред враговете. И в това опасно положение той препускал със своята камила срещу редиците на неверниците и се опитвал да им каже: „Ето ме сред вас съм. Направете каквото можете!” После на висок глас казал:
„Аз съм истински Пейгамбер, няма лъжа в това. Аз съм синът на Абдуллах, син на Абдулмутталиб.”
Враговете изпаднали в нечуван страх пред недостижимата му храброст и по никакъв начин не могли да му навредят. Аллах Теаля отново подкрепил великия Си Пейгамбер чрез Своята невидима армия (ангелите) и прогонил врага със собствените си ръце.


След преселението енсарите (помощниците мединци) посрещнали мухаджирите (преселниците), като в отговор на това всички арабски езичници се обединили в едно. Сподвижниците лягали и ставали с оръжие. Питали се помежду си:
„Дали ще дойде ден, когато няма да се страхуваме от никого другиго освен от Аллах?” Тогава бил низпослан айетът:
„Аллах обеща на онези от вас, които вярват и вършат праведни дела, че ще ги остави наследници на земята, както остави и онези преди тях, и непременно ще укрепи тяхната религия, която Той им избра, и в замяна след страха ще им дари сигурност...”
(Ен-Нур, 24: 55
„Написахме Ние в псалмите подир Напомнянето, че Моите праведни раби ще наследят земята.”
(Ел-Енбия, 21: 105
Именно след кратко време ислямските армии напредвали с намерението по целия свят да разпространят „Великото слово на Аллах”, като поставили на колене най-мощната държава на своето време – Византия, и погребали в историята Персийската империя.


Когато Фараонаът започнал да се дави във вълните на Червено море, се принудил да каже, че вече е вярващ. Аллах Теаля не приел тази негова вяра, приета от отчаяние, и му казал:
„Сега ли? А се възпротиви ти преди и бе от сеещите развала.”
(Юнус, 10: 9;

„Днес спасяваме твоето тяло, за да бъдеш знамение за онези след теб. Ала мнозина от хората са нехайни към Нашите знамения.”
(Юнус, 10: 92)
(Тоест, когато те бе сполетяла беда, се усмири, а когато бе избавен от нея, отново се възпротиви! Тъй като и този път ще постъпиш по същия начин, твоята вяра вече е невалидна.)
Ислямският учен Земахшери дава следното тълкувание на този айет:
„Ще те хвърлим на брега на морето. Ще запазим тялото ти непокътнато, здраво, голо за поука на идните поколения.”
Чрез направените през последните години изследвания на брега на морето бе открито тялото на Фараона, сложено по лице. В момента то е изложено за поука в Британския музей. Това е едно от чудесата, за което Аллах Теаля известява в Корана и ще продължи до Съдния ден.

ПОЛЪХЪТ НА МИЛОСТТА "МУХАММЕД" Продължение-10

ЧУДЕСАТА НА ПРАТЕНИКА
НА МИЛОСТТА В СВЕЩЕНИЯ КОРАН

Всевишният Аллах, за да напъти рабите Си, освен че ги дарил с редица превъзходни качества, натоварил праведните сред тях с вродените им изключителни качества да бъдат техни водачи на останалите. Удостоените с откровение праведни раби са пейгамберите. Благословените пратеници, които представляват пример за подражание на общностите, са натоварени с три неща:
а) Да предават думите на Аллах;
б) Да пречистват душите (от неверието);
в) Да учат хората на Книгата (на Аллах) и на мъдрост.
Изпращането на пейгамбери е изключителен дар за хората. За да обхване цялото човечество, Аллах Теаля започнал с Адем (алейхисселям). Той е първият човек и пратеник.
Според закона на Аллах религията трябва да се подновява чрез някои допълнителни предписания в съответствие с развитието на обществото, за да не се допусне изопачаване на Божествените повели в процеса на увеличаващия се период в съществуването на хората и изпратените в тяхна помощ пейгамбери. Този процес започнал от Адем (алейхисселям) и продължил до последния пророк – Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем). В Свещения Коран са споменати имената на двайсет и осем пейгамбери. Според преданията броят им е повече от двайсет хиляди. Трябва да се знае, че изпращането на пейгамбери на всеки народ, за да призовават към правия път е ислямска истина. В противен случай би било несправедливо да се наказват отклонилите се от правия път народи. Това развитие в Божието откровение било необходимо и завършило с последния пейгамбер Мухаммед Мустафа (салляллаху алейхи ве селлем). От този момент нататък докато свят светува свещеният Коран като завършек на откровението, според което събитията по всяко време и на всяко място ще се развиват съобразно него, ще дава отговор на всеки въпрос и проблем. От това произтичат недостижимото чудо и мъдростите на Корана.
Исторически факт е, че всеки пейгамбер се проявявал по много превъзходни начини в зависимост от нуждата в светната епоха. По времето на Иса (алейхисселям) най-разпространената наука била медицината, а най-влиятелните хора били лекуващите лекари. Поради това на Иса (алейхисселям) му било дадено чудото, което направило лекарите безпомощни: съживяването на мъртвите!... Чудото на Муса (алейхисселям), което накарало магьосниците да замълчат, се основава на същата мъдрост.
Тъй като пророчеството на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) се отнасяло за всяко време и място до Съдния ден, той притежавал компетентността, способността чудесата на предишните пророци, като стоял над всички тях. Ето защо повечето свои дела той извършвал съгласно човешките потребности, поради необходимостта да бъде постоянен пример за хората.
По времето на Пратеника (салляллаху алейхи ве селлем) били разпространени поезията, литературата и красноречието, затова най-уважаваните и тези, които будели най-голяма завист сред другите, били хората, отличаващи се със способностите си в тази насока.
Целта на чудесата била да въздейства върху всички, дори и върху онези, които били най-почитани и най-уважавани, за да последват пейгамберите. Затова чудото на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем), допълващо другите чудеса, се основава на най-голямото от всички чудеса – Свещения Коран. Чудо¬то е нещо необикновено, което се случва с пейгамберите и чиято цел е чрез него да се въздейства върху хората. Така Свещеният Коран, който бил низпослан на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем), е път и средство за призоваването на хората към съдържанието му като едно недостижимо чудо. Поради това съдържанието на Корана, което е от Бога, но е представено на хората чрез ръката на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) като един вечен факел, въздействало дълбо¬ко върху хората от „Щастливия век”, които разбирали от крас¬норечие и ораторство, и ги накарало да последват Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем). Типичен пример е Омeр (радияллаху анх), който последвал Пратеника (салляллаху алейхи ве селлем) с най-лошото намерение (да го убие), но след като случайно чул малка част от Корана, със светкавична скорост преминал от едната крайност към другата и открил кармичното напътствие.
Затова заедно с неизброимите чудеса, като: избликналата от пръстите на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) вода; нахранването на стотици хора с малко количе-ство храна; прекланянето на дърветата пред него с думите на почит „ес-Селяму алейке, я, Расулюллах!”; стенанието на дънера (Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) първона¬чално четял хутбетата си върху този дънер, но след известно време, когато бил направен нов минбер, той започнал да из¬ползва него, а дънерът не издържал на раздялата с Пейгамбера и започнал да стене), най-голямото и вечно чудо до Съдния ден ще остане Свещеният Коран.
Това е подтвърдено и в Книгата на Аллах. Всевишният Аллах повелява:
„И рекоха [неверниците]: „Защо не му бяха низпослани и други знамения от неговия Господ?" Кажи: „Знамения¬та са само от Аллах, а аз съм само явен предупредител.” Не им ли бе достатъчно, че ти низпослахме Книгата, коя¬то се чете пред тях? В това има милост и поучение за хора вярващи.”
(Ел-Аикебут, 29: 50-51)

Тези айети били низпослани поради желанието на ужасени¬те и замаяни араби Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) да покаже доказателство за пророчеството си; айетите показват, че най-голямото доказателство и чудо е Коранът.
Свещеният Коран е последната Божия книга, която изцяло е плод на откровението.


Откровението е известяване по загадъчен начин на напътства¬щите заповеди и забраните от Всевишния Аллах чрез пратени¬ците му за хората. Тъй като хората с ограничения си разум са неспособни да разберат Божиите и отвъдните истини, те са известени на пратениците чрез откровения от страна на Аллах. Поради това Свещеният Коран е книга на чудесата, която всеобхватно представя Божиите и отвъдните истини.
Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем), когато получа¬вал откровение, надскачал нормалното си човешко състояние и се издигал до положение на ангел. Затова в него се откроява¬ли някои необикновени неща:
Благословеното му тяло натежавало; например, ако се на-мирал върху камилата си, тя се принуждавала да клекне, а ако стояла права, краката й се свивали до толкова, че сякаш щели да се счупят.
Зейд бин Сабит (радияллаху анх) разказва:
„Един ден бях при Расулюллах (салляллаху алейхи ве сел-лем). Тъй като бяхме много (седяхме на колене), коляното му се намираше върху моето. Изведнъж му дойде откровение. Тогава почувствах такава тежест, че се уплаших да не би да ми се счупи костта на прасеца. Кълна се в Аллах, ако до мен не беше Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем), щях да изпи¬щя от болка и да си отместя крака.” (Бухари, Тирмизи)
Понякога, когато получавал вахий (откровение), Пейгам-берът (салляллаху алейхи ве селлем) изпадал в съсредоточава¬не, без да губи съзнание. От него излизали гласове, около него се чувал шум, наподобяващ рояк пчели, а благословеното му чело се изпотявало дори и в студено време.
Някои ориенталисти и немюсюлмани се опитали да обяснят това състояние с болестта епилепсия, но то нямало връзка с епилепсията. Защото:
1. Когато епилептикът е в криза, от жестоките болки той получава гърчове и се нарушава душевното му състояние, а след като кризата отмине, той се чувства отпаднал и изпитва силна болка. Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) обаче не изпадал в такива болезнени състояния, а напротив, приемал времето между откровенията като пренебрежение към себе си и с огромно желание чакал следващото откровение. А когато то дойдело, изпитвал неописуема радост.
2. Тези състояния, в които изпадал по време на получаване на откровение, не се проявявали всеки път. Понякога Пейгам-берът (салляллаху алейхи ве селлем) не излизал от нормалното си състояние.
3. Както е известно и от медицината, болният от епилепсия изцяло загубва способността си да мисли, не усеща какво става около него и изцяло изгубва съзнание. А Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) чрез откровението, което получавал, съобщавал на хората айетите от Корана, който обединява най-съвършените образци в различните области: право, морал, служене, разкази, поучения и т. н.
Следователно трябва добре да се помисли: възможно ли е едно слово (Коранът), което остави немощни хората и джино-вете да сътворят подобна дори на най-малката част от него, да бъде плод на болен от епилепсия човек? Всеизвестна истина, е че Свещеният Коран е дарен на Пейгамбера (салляллаху алей¬хи веселлем) и на човечеството от Всевишния Аллах.
4. Епилептикът в криза трепери силно, а такова явление при вахий не се наблюдавало, което показва колко неуместни са подобни твърдения.
5. Пак по време на криза епилептикът говори безсмислици, а по време на вахий при Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) това никога не се случвало. Коранът, който е низпослан на него, бил съвършен за хората, и всичко това е едно от доказателствата, което опровергава твърденията на опонентите му.
За съжаление, хиляди нещастни хора, болни от епилепсия, са живели на земята, но нито един от тях, разбира се, не е могъл да основе такава съвършена религия, която да е валид-на за вселената до Съдния ден.
През 1848 г. един свещенослужител християнин се обърнал с молба към Френската академия на науките да подготвят доклад като вид съдебно потвърждение, че онова, което било низпослано на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем), не е никакъв вахий, а е чисто и просто плод на епилептичноболен човек. Френските учени извършили задълбочени изследвания и съвсем безпристрастно отхвърлили молбата на свещенослу¬жителя, като представили потвърден с доказателства научен доклад. От него ставало ясно, че извършеното от Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) няма никаква връзка с болестта епилепсия, тъй като никой епилептик не би издържал да му бъдат низпослани 6666 айета .
Откровението е изцяло Божие дело. То е далеч от човешко-то поведение и състояние, в което не може да има ни най-малка изкуствена намеса.
Например Коранът, който Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) донесе като Божи дар на човечеството, е изпълнен с различни неизброими чудеса. Искаме да представим някои от тях (чудесата) в Думите на Аллах (Келямуллах), в чиито тайни сме неспособни да проникнем напълно.

Стил и Красноречие
Стилът и красноречието са две от най-силните страни на Корана.
Красноречие означава изразяване по начин, който е най-подходящ за целта, темата и събеседника. Свещеният Коран осъществява това по най-прекрасния начин във всяка разглеж¬дана тема. Той е шедьовър от гледна точка на красноречието. В думите, които използва, в изреченията, които съставя, и в значението, което изразява, не е възможно да се открие и най-малък недостатък.
Коранът е чудото на словото. С тази своя особеност той отправя предизвикателство към арабите, които по онова време били на върха на ораторството и красноречието, както и към всички джинове и хора да донесат до Съдния ден подобно слово.
В този смисъл Аллах Теаля повелява:
„Нека донесат слово, подобно на него, ако казват исти-ната!”
(Ет-Тур, 52: 34)
Когато езичниците се оказали безсилни пред това Божие предизвикателство, Всевишният Аллах им предложил следни-те условия:
„Или казват: „Той си го е измислил”. Кажи: „Донесете десет сури подобни на неговите - измислени - и позовете когото можете, освен Аллах, ако говорите истината!”
(Худ, И: 13)
„Или казват [за Мухаммед]: „Той го е измислил.” Кажи: „Донесете една сура подобна на неговите и призовете когото можете освен Аллах, ако говорите истината!”
(Юнус, 10: 38)
„А ако се съмнявате в това, което сме низпослали на Нашия раб, донесете една сура, подобна на неговите, и призовете вашите свидетели - освен Аллах - ако говорите истината!”
(Ел-Бакара, 2: 23)
„Кажи: „И да се съберат хората и джиновете, за да създадат подобен на този Коран, те не ще създадат такъв подобен, дори един на друг да си помагат.”
(Ел-Исра, 17: 88)
И до днес усилията на неверниците в опитите им да отклик¬нат на това предизвикателство са безсилни и напразни.
Лъжепророкът Мусейлемету’л-Кеззаб, който се опитал да напише подобни на Корана сури, изпаднал в изключително смешно положение. А онова, което написал, не било нищо друго освен една комична глупост.
В началото някои сури започват с букви като: „Елиф, Лям, Мим”; „Елиф, Лям, Ра”; „Ха, Мим”; „Йа син” и т. н., които се наричат хуруфу мукаттаа (буквени съкращения). Някои от тях представят първия айет на сурата. Смисълът на тези айети е мутешабих (неясен), и единствено Аллах Теаля го знае. По повод хуруфу мукаттаа някои учени изразили следното мне¬ние:
1. Като че ли чрез тези букви Аллах Теаля отправя следното предизвикателство към всички джинове и хора:
„Ето, Коранът, който държите в ръцете си, се състои от тези букви. Хайде! Ако сте способни, направете подобен на него!..”
2. Тези букви са литературен метод, който привлича внима¬нието и го подготвя за темата, която следва. Защото понякога, ако темата е скрита и в нея се навлиза с известни намеци и тайни, се получава по-голямо съсредоточаване на вниманието.
3. Тези букви показват, че ученето започва с тях. Защото арабите дотогава не знаели, че буквите могат да се четат поотделно. За пръв път научили това от Корана.
Накратко хуруфу мукаттаа съдържат тайна, която знае само Аллах Теаля, и са чудо на Корана, който с предизвикателство¬то си остави човечеството безсилно.

Стилистични особености на Корана
Коранът не е поезия и проза, но обединява стилистичните особености и на поезията, и на прозата, в резултат на което съдържа превъзходна хармоничност и мелодичност. Всеки път, когато човек чете Корана, дълбоко в душата си усеща въздей¬ствието на тази мелодичност.
И най-малката промяна в текста на Книгата на Аллах ведна¬га нарушава хармонията и. Един от съвременните ислямски учени, многоуважаваният проф. Мухаммед Хамидуллах, раз¬казва следното по този повод:
„Когато се срещнах с един френски музикант, който приел мюсюлманската вяра, той ми каза, че няма хубава мелодич-ност, когато от сура Ен-Наср се чете айетът „фи ди нилляхи ефваджа. Фе себбих...”. Обясних му, че на „ефваджа” не бива да се спира, а да произнесе „ефваджен – фе себбих”, като слее буквата „н” и „ф”, и че след буквата „н” първо съвсем леко задържа като за буква „в”, без да поема въздух, и след това произнася буквата „ф”. Тогава директно ми отговори:
- Потвърждавам новоприетата си вяра! След твоето разяснение вече нямам никакви възражения към Корана и от гледна точка на музиката. Той е свидетелство за свръхчовешки качества и представлява истински величествена хармония. Кой би допуснал, че тази Велика книга може да се сравни с нещо сътворено от човек?!”
Чрез тази своя особеност Свещеният Коран оказал необикновено влияние върху сърцата на хората. Арабите встъпили на тълпи в исляма, чувайки го от устата на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). Всички езичници по съвест приели стила и красноречието на Корана, тъй като не можели да измислят подобен на него. Отхвърляли го само защото не искали да следват един сирак.
След като чул част от Корана, един от видните езичници -Велид ибн Мугийре, в неверието си казал следното, което се разкрива и в няколко айета:
„Размисли той и прецени, и – проклет да е! – как преце-ни! И отново – проклет да е! – как прецени! После поглед-на. После се намръщи и навъси. После се отвърна и се възгордя. И рече: „Това е само разпространена магия. Това е само хорска реч.”
(Ел-Муддессир, 74: 18-25)
Въпреки тези думи се вслушал в съвестта си. Силно впечатлен и замаян, казал:
„Кълна се в Аллах, че преди малко чух някои думи от Мухаммед, които не са нито слово на човек, нито слово на джин. Те са много благозвучни и приятни. Като дърво, чийто връх е с плодове, а земята – изобилна вода. Няма съмнение, че Коранът превъзхожда всичко и не може да бъде надминат.” Така съвестта му била принудена да признае недостижимото красноречие на Корана.
Неудържимите мушрици (езичници), които пречели на хората да слушат Корана, нощем тайно един от друг слушали с наслада Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем), докато четял Корана в Кябе, а когато случайно се засичали, взаимно се упреквали с думите:
„Внимавайте никой да не разбере!... Ако хората узнаят за това, кълнем се, че много ще се засрамим и не ще можем да дадем никакво обяснение за поведението си!...” Порицали постъпката си и се споразумели повече да не я повтарят.
Тъй като смисълът на Корана силно въздействал на хората, езичниците вдигали шум, за да не го чуват останалите, или пък им забранявали да го четат.
Красноречието и благозвучността в изразите на Корана се пораждат от хармонията на звуците, т. е. от стила на превъзходната последователност на думите с техните букви, огласовки, удължени и скъсени срички. Коранът звучи с невероятна хармония, която при преминаването на един звук към друг въздейства най-силно върху сърцата. Дори онези, които не разбират смисъла му, се изпълват с удоволствие от неговото неповторимо благозвучие.


Стилът на Корана се основава на баланса между смисъл и израз. Когато говори по даден въпрос, използва най-красноречивия, силен и незаменим израз.
Така Книгата на Аллах поддържа това равновесие по начин, който е характерен само за Него, притежаващия качеството Ел-Келям (Говорещия). Дори и най-силните литератори останали безсилни.
Свещеният Коран представя разказите за предишните пророци, поуките от тях, историята, законодателството, диалектиката, разискванията, ахирета (отвъдния живот), Дженнета, Джехеннема чрез айетите, които едновременно заплашват и благовестяват в зависимост от важността на разказваното в цялостния му вид, като запазват същата хармония в стила и красноречието. И това показва, че Коранът е слово на Бога.
Коранът също така говори на хората, които живеят на различни места в различно време и чието ниво на знание е изключително различно. Тези, които слушат Свещената книга, я схващат в зависимост от своето разбиране, без да губят смисъла й. И тук Коранът надминава силата и възможностите на човека.


В стила на Корана има известни повторения, чрез които истините, върху които се акцентира, се запечатват в съзнанието и сърцето.
Тъй като стилът на Книгата на Аллах е насочен едновременно и към разума, и към сърцето, четящият изпитва спокойствие и радост.
Стилът на Корана е съвсем различен от този на хадисите (преданията) на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем). Ако Коранът беше негово слово, задължително щеше да прилича на хадисите. Но такава прилика не съществува и е невъзможна. Защото разликата между Божието и човешкото слово е, както казва Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), колкото „разликата между Твореца и творението”. Въпреки че хадисите на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) заемат връхна точка пред човешкото слово, те по никакъв начин не може да бъдат сравнявани със стила и красноречието на Божието слово.
Тъй като имитирането на Корана е извън човешките възможности, той е представен като книга, „в която няма никакво съмнение”:
„Елиф. Лям. Мим.
Тази Книга – без съмнение в нея – е напътствие за богобоязливите...”
(Ел-Бакара, 2: 1-2)
В него няма никакво противоречие, съкращение, недостатък и изопачаване.
Всевишният Аллах повелява:
„Нима не размишляват над Корана? И ако бе от друг, а не от Аллах, щяха да открият в него много противоре-чия.”
(Ен-Ниса, 4: 82)
„И дадохме в този Коран всякакви примери на хората, за да се поучат – Коран на арабски без изопачавания в него, за да се побоят!”
(Ез-Зюмер, 39: 27-28)
Коранът ще бъде под закрилата на Аллах Теаля до Съдния ден. Това е велика и мъдра книга, в която никога не ще може да проникне лъжата.
Всевишният Аллах повелява:
„Наистина Ние низпослахме Напомнянето (Свещения Коран) и Ние непременно ще го пазим.”
(Ел-Хиджр. 15:9)
„Онези, които не вярват в Напомнянето (Корана), след като дойде при тях... а то е защитена книга, която лъжа не я доближава нито отпред, нито отзад, и е низпослание от премъдър, всеславен.”
(Фуссилет, 41: 41-42)


Свещеният Коран като съдържание, идеи и изказ е цялостно послание, а словата на хората не всеки път притежават красота и гладкост. Те се променят в зависимост от положението и чувствата на пишещия или говорещия.
А словото и стилът на Книгата на Аллах отначало докрай са изпълнени с недостижима красота и гладкост. Смисълът, съдържащ се в айетите, обхващащ всяко нещо от повелите, събитията отпреди сътворението чак до вечността, притежава строга последователност, истинност и хармония. Ако се вникне добре в него, ще е достатъчно да се разбере, че в Корана няма човешка намеса и че той е низпослан от Аллах.
Свещеният Коран запазил тази особеност от своето начало до днес и ще продължи да я пази. Аллах Теаля го защитил от всякакви промени, изопачения, прибавяния и съкращения. Например въпреки че в някои страни, които продължително време бяха под лапите на атеизма и в тях беше забранено да се изучава и преподава Коран, тъй като той е под закрилата на Аллах Теаля, в него не са настъпили ни най-малки промени и изопачения.

В СВЕЩЕНИЯ КОРАН НЯМА ЧОВЕШКА НАМЕСА!

Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) никога не се намесвал в Корана. Много моменти от неговия живот потвърждават това.

Закъснение на откровението
Имало случаи, в които Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) трябвало моментално да дава отговор, но откровението закъснявало, както в описаната случка:
Когато се връщали от битката при Бени Мусталик, лицемерите наклеветили Айше (радияллаху анха), че е извършила прелюбодеяние. Интригата се разпространила като гръм.
Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) не могъл да направи нищо. С въздържаност и свенливост казал само:
„За нея не знам нищо друго освен добро.”
След като разпитал и се посъветвал със сахабетата, казал на Айше (радияллаху анха):
„Виж, о, Айше! Чух такива думи за теб. Ако си невинна, Аллах ще те избави. Ако ли пък си допуснала този грях, моли се за прошка от Аллах!”
Това са думи на човек, който не знаел неведомото. Той щял да научи истината, когато Аллах Теаля го извести. След един месец била низпослана сура Hyp. Чрез нея се разбрало, че Айше (радияллаху анха) е невинна.
Ако Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) имал намеса в Корана, много лесно щял да нагоди своите думи към откровението и да постъпи според чувствата си.
Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) желаел посоката за молитва (къбле) да се промени към храма Кябе в Мекка. Затова бил принуден да изчака до шестнайсетия месец след хиджра (преселението). По-късно посоката за молитва била променена от Бейти Макдис (Акса в Йерусалим) към Кябе (Мекка). Аллах Теаля изпълнил желанието на Своя Пейгамбер и низпослал следния айет:
„Виждаме да се обръща твоето лице [о, Мухаммед] към небето. Ние непременно ще те обърнем в посока за мо-литви, която ще ти е угодна. Тъй че обърни лице към Свещената джамия! Където и да бъдете, обръщайте лице към нея! Дарените с Писанието знаят, че това е истината от техния Господ. Аллах не подминава техните дела.”
(Ел-Бакара, 2: 144)


Всичко, което се случва във вселената, е подчинено на Божията воля. Дори и есенното листо пада от клона по Божията воля. В противен случай във вселената щеше да настъпи анархия. Делата на пейгамберите също са свързани с волята на Аллах. Той, Всевишният, повелява:
„... и не говори той от себе си. Това е само откровение, което [му] се разкрива.”
(Ен-Неджм, 53: 3-4)
Не може дори да се помисли, че приживе пейгамберите се оказали каквато и да е намеса в низпосланите им книги. Всички промени и изопачения в Тората (Теврата), Библията (Инджил) и други книги са настъпили след смъртта на пейгамберите. А за Корана Всевишният Аллах повелява така:
„Наистина Ние низпослахме Напомнянето (Корана) и Ние непременно ще го пазим.”
(Ел-Хиджр, 15: 9)


Положението на тримата сподвижници Каб ибн Малик, Мураре ибн Рабиа и Хилял ибн Умеийе, които неоснователно отсъствали от похода за Тебук, били подложени на изолация, докато им бъде прието покаянието. Останалите сподвижници прекъснали всякакви връзки с тях, не ги поздравявали дори. Тримата сподвижници трябвало да чакат, докато бъде низпос-лан айет за тях. Това чакане продължило петдесет дни, след което бил низпослан следният айет, който ги известил, че покаянието им е прието:
„И към тримата, които не излязоха [за битката]... До-като отесня за тях земята, макар и просторна, и душите им отесняха, и се убедиха, че няма избавление от Аллах, освен при Него. После Той се смили над тях, за да се покаят. Той, Аллах, е Приемащия покаянието, Милосърдния.”
(Ет-Тевбе, 9: 118)
Ако Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) имал намеса в откровението, нямало да чака петдесет дни, а щял да отсъди положително или отрицателно.
В следните айети Аллах Теаля известява, че в Корана няма човешка намеса:
„И ако той Ни приписваше някакви слова, щяхме да го сграбчим с Десницата, после да му прережем аортата. И никой сред вас не ще Ни възпре от това.”
(Ел-Хакка, 69: 44-47)


Порицаването на Пратеника чрез откровение

Понякога откровение идвало неочаквано за Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). Така Коранът го известявал, че неговото виждане не е погрешно. Друг път откровението заповядвало нещо, което той не желаел, и ако за малко се забавел, непременно следвало тежко порицание. Това ставало и за най-незначителните неща.
Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) знаел, че съпругата на Зейд бин Харисе – Зейнеб бинти Джахш, която била дъщеря на леля му, след време ще стане негова съпруга, но заради лошите помисли на хората първоначално прикривал това. Тогава бил известен с айет, че е погрешно да се премълчава Божията воля, а трябва да се обявява:
„И ето, казваш на онзи, когото Аллах облагодетелства и когото ти облагодетелства: „Задръж съпругата си при теб и бой се от Аллах!” И спотаи ти в душата си онова, което Аллах разкри, и се притесни от хората, а Аллах повече заслужава да се боиш от Него. И когато Зейд се раздели с тази жена, Ние те оженихме за нея, за да нямат вярващите притеснение [да се женят] със съпругите на осиновените си деца, след като те са се разделили с тях. Повелята на Аллах непременно се изпълнява.”
(Ел-Ахзаб, 33: 37)
Осиновяването било традиция от епохата на невежеството. С този айет се заповядвало на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) да се ожени за бившата жена на осиновения от него Зейд бин Харисе, с която се развел. Редом с това ислямското право премахва осиновяването. И Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) казал в прощалното си обръщение (веда хутбеси):
„Детето принадлежи на този, в чието легло се е родило.”
Веднъж в къщата на Зейнеб бинти Джахш Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) пил шербет от мед и затова останал при нея по-дълго време. Другите му съпруги Айше и Хафса проявили ревност и решили да му кажат, че когато отива при тях, усещат дъх на цветен прашец. Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) им отвърнал, че не е докосвал цветен прашец, след което добавил:
„Значи пчелата, която прави меда, яде цветен прашец!”
Тогава се заклел, че никога вече няма да пие шербет от мед. Тъй като клетвата му била погрешна, Аллах Теаля го известил с айет:
„О, Пророче, защо си възбраняваш онова, което Аллах ти е разрешил, стремейки се да угодиш на своите съпруги. Но Аллах е опрощаващ, милосърден.”
(Ет-Тахрим, 66: 1)
Ако в Корана имаше човешка намеса, Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) би представил този противоречащ на желанието му айет според собствените си чувства.
Затова, че приел своеволните мотиви на осемдесет души, които не се включили в похода за Тебук, и ги извинил, като им позволил да не вземат участие в него, на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) бил низпослан като лек укор следният айет:
„Аллах да те извини [о, Мухаммед]! Защо им разреши [да останат], преди да ти се разкрият онези, които казват истината, и без да си узнал лъжците?”
(Ет-Тевбе, 9: 43)
Когато Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) помолил Аллах да опрости чичо му Ебу Талиб, бил низпослан айетът:
„Не подобава на Пророка и на вярващите да молят прошка за съдружаващите, дори да са роднини, след като им стана ясно, че те са обитателите на Ада.”
(Ет-Тевбе, 9: 113)
В този айет също се отправя лек укор към Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем).
Когато искреният и правдив Абдуллах – синът на главатаря на лицемерите Абдуллах бин Убей бин Селюл, настоятелно помолил Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) да отслужи молитва за умрелия му баща, бил низпослан следният айет:
„И никога не отслужвай молитва за техен покойник, и не стой на гроба му! Те не повярваха в Аллах и в Неговия Пратеник и умряха нечестивци.”
(Ет-Тевбе, 9: 84)
Тези знамения са достатъчни, за да се разбере, че Коранът е твърде далеч от каквато и да е човешка намеса.
В битката при Бедир мюсюлманите пленили 70 неверници. Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) се посъветвал със сахабетата как да постъпи. Омер (радияллаху анх) поискал те да бъдат убити, а група сподвижници поискали да им се вземе откуп и да бъдат освободени. Накрая било прието предложението на групата сподвижници. След това били низпослани айетите:
„Не подобава на пророк да има пленници, докато не е воювал по земята [с неверници]. Вие искате благата на земния живот, а Аллах иска [за вас] отвъдния. Аллах е Всемогъщ, Премъдър. Щеше да ви засегне огромно мъчение за онова, което сте придобили, ако преди това Аллах не бе отсъдил...”
(Ел-Енфал, 8: 67-68)
Причините за низпославането на тези порицаващи айети се основават на следното:
1. При положение, че мюсюлманите са слаби, освобождаването на езичниците става повод за тяхната мощ.
2. Мотивът за водене на война в исляма е възвеличаване името на Аллах и разпространяване вярата в единството Му. След като целта е такава, тези айети показват, че освобождаването на пленниците в замяна на откуп е търговия, която отклонява от основната цел.
Както и другите знамения, така и тези са категорично дока-зателство, че Коранът е чист от човешка намеса.
Друга поучителна страна от последните айети е следната:
Тъй като в началото не било низпослано знамение, Мухам-мед (салляллаху алейхи ве селлем) дал своето становище по въпроса. Тези айети критикуват личното мнение, чрез което се пренебрегва най-доброто, а се взима предвид по-маловажното. Айетите известяват, че решението за пленниците е грешно, но въпреки това се приема (от Аллах). Това успокоило Пейгамбе-ра (салляллаху алейхи ве селлем) и сахабетата му. Следователно айетите са порицание в малко по-различна форма.
В следващото знамение се изяснява, че тази грешка е опростена:
„... затова яжте от придобитото във война – позволено, приятно, и бойте се от Аллах! Аллах е Опрощаващ, Милосърден.”
(Ел-Енфал, 8: 69)
В момент, когато Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) разяснявал исляма на някои видни личности от племето Курейш, при него дошъл един слепец на име Абдуллах бин Умму Мектум, който по-рано станал мюсюлманин, и го прекъснал с молба да го научи на религията. Но тъй като не искал да засегне събеседниците си, Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) не му обърнал внимание, а слепецът повторил настоятелно няколко пъти молбата си, от което Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) останал недоволен. По-стигнало го Божие порицание:
„А онзи, който е безразличен, с него си се заел. И не е твоя грижа, че не се пречиства. А от онзи, който е дошъл при теб с упоритост и е богобоязлив, от него ти се отклоняваш. Ала не! Това е поучение и който пожелае, той се поучава...”
(Абесе, 80: 5-12)
Упрекът и критиката в тези айети са отправени заради не-значителните неволни грешки, допуснати от Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). Такива грешки допускали и останалите пейгамбери. Те са свързани с Божията воля и са насочени към определена цел:
Първа причина. Въпреки че за пейгамберите е гарантиран Раят, те трябва да осъзнаят, че са слаби, и да проявяват старание в изпълнението на задълженията си, като знаят, че се намират под Божията благосклонност.
В айет се казва:
„Непременно ще разпитаме онези, при които отиде пратеник, и ще разпитаме изпратените. И всичко ще им разкажем със знание. Ние не отсъстваме.”
(Ел-Араф, 7: 6-7)
Втора причина. Избраните раби трябва да проявяват милосърдие по време на такива критики и да странят от подобни дела, за да достигнат нрава на Корана.
Трета причина. Общностите (хората) да видят, че и пейгамберите са хора с човешки качества, и да не ги обожествяват.
Ако тези горчиви критики и упреци в айетите били думи на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем), изразяващи съжаление за неуместното му решение, той не би говорил толкова ясно за себе си. Тоест не би ли прикрил недостатъците си по тези въпроси?

Получаване на обобщено откровение
Понякога откровението идвало муджмел на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем). Муджмел означава: изрази, чийто смисъл е обобщен, без конкретизиране. За тълкуването им е необходимо разяснение.
Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) не можел, сам да разяснява обобщения смисъл на айети, докато не получел от Аллах Теаля откровение с тяхното тълкуване. Като пример можем да споменем знамението:
„На Аллах е онова, което е на небесата и което е на земята. Дали показвате какво е в душите ви, или го скривате, Аллах ще ви подири сметка за него...”
(Ел-Бакара, 2: 284)
След като бил низпослан този айет, сподвижниците си помислили, че ще бъдат отговорни и за онова, което неволно минава през сърцата им, и казали:
„О, Пратенико, как ще понесем този айет?”
Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) отговорил:
„Какво говорите? Нима искате като хората на Писанието да кажете: ,,Повярвахме, но се противопоставихме?”
Тъй като значението на айета било неясно, той не добавил никакво разяснение. Безсилен, посъветвал сахабетата си да се отдадат на Аллах и да се уповават на него. След известно време било низпослано знамение, което разяснило неясното значение:
„Аллах възлага на всяка душа само според силите й. За нея е онова, което е придобила, и против нея е онова, което е придобила. Господи наш, не ни наказвай, ако сме забравили или съгрешили! Господи наш, не ни натоварвай с бреме, каквото стовари върху онези преди нас! Господи наш, не ни натоварвай с това, за което сме немощни! И се смили над нас, и ни прости, и ни помилвай! Ти си нашият Закрилник. Подкрепи ни Ти срещу невярващите хора!”
(Ел-Бакара, 2: 286)

Този айет спомогнал на сподвижниците да разберат, че за скритите помисли ще бъдат отговорни „според силите си”.
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) не правел никакво разяснение на неясен айет, докато не дойде друг, който да го разтълкува. Това е една пророческа истина и неоспоримо доказателство, че Свещеният Коран е източник от Бога. А в обратния случай или не се давала никаква информация, или пък се правело някакво повърхностно разяснение. Фактът, че не се изпадало в такова положение, е друго доказателство за чудото на Корана.
През шестата година по хиджра, когато истината победила лъжата, било взето решение да се направи таваф на Кябе. След като се насочили към Худейбийе, камилата на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) – Касва, клекнала. Сподвижниците се опитали да я подкарат отново към Кябе, но тя по никакъв начин не тръгвала, след което казали:
„Касва се инати и затова клекна.”
Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) казал:
„Касва не се инати. Тя няма навика да кляка, а я възпира Онзи, Който възпря действията и на Ебрехе.”
Това било разтълкувано като знак от Аллах Теаля за Пей-гамбера (салляллаху алейхи ве селлем), т. е. Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) искал да каже, че: „Както Аллах Теаля възпря слона на Ебрехе, така сега Той възпира и моята камила!”
Станало ясно на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем), че не им се позволява да влизат в Мекка нито насилствено, нито по мирен начин.
Тъй като не могли да разберат същността на случилото се, сподвижниците се ядосали. На пръв поглед решението, да не се влиза в Мекка, било против интереса на мюсюлманите. Но Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) се подчинил на Божия знак, без да познавал мъдростта му, и не продължил със сподвижниците към Мекка.
В тази случка, която изглеждала като поражение, въпреки заповедта на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем)
Омер (радияллаху анх) изразил свое мнение, а той му отговорил:
„Аз съм Пратеникът на Аллах и не мога да Му се проти-вопоставям. Той е моят помощник!”
Решенията, които били взети в мирното споразумение от Худейбийе с езичниците, на пръв поглед също били срещу мюсюлманите. Тогава била низпослана сура Фетх. В нея се разкривали дълбоката мъдрост и благовестията в това дело. По-късно станало ясно, че връщането, което било смятано за несправедливост и поражение, всъщност било явна победа...
Тази случка, която първоначално била необяснима за Му-хаммед (салляллаху алейхи ве селлем), в следващите две години се изяснила. Например в периода на това мирно споразумение много хора били удостоени с исляма, като за две години броят на мюсюлманите достигнал броя на тези, които по-рано вече били приели ислямската вяра.
В Корана има много подобни примери. Тъй като се стремим да покажем чудесата му, не можем да навлизаме в излишни подробности. Защото описанието на чудесата би заело повече от една книга.


Когато получавал откровение, Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) се стремял веднага да повтаря низпосланите айети от страх да не ги забрави, като мърдал устните си.
Ако Коранът е слово на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем), щеше ли той да изпитва нужда незабавно да преповтаря низпосланото? Аллах Теаля го възпрял от това със следните айети, като взел откровението под Своя закрила:
„Не си движи езика с това Слово (о, Мухаммед), за да избързаш [да го запомниш]! Да бъде събрано [в твоите гърди] и четено [от теб] е Наша грижа. И когато го четем, следвай неговото четене! После неговото разясняване е Наша грижа.”
(Ел-Кияме, 75: 16-19)
„Всевишен е Аллах, Истинския владетел! И не избързвай [о, Мухаммед] с [четенето на] Корана, преди да завърши неговото откровение за теб! И кажи: „Господи, надбави ми знание!”
(Та Ха, 20: 114)
И тези айети са доказателство, че Коранът не е негово слово, а има божествен произход.


След като Осман ибн Маз’ун починал, една жена от енсарите (мединските мюсюлмани) казала:
„Аз свидетелствам, че Аллах Теаля го издигна на висока степен.”
Тогава Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) казал:
„Откъде знаеш, че Аллах го издига на достойна степен?”
След това допълнил, че за покойника може да се желае добро и да се отправят молби (към Аллах) за него:
„Като всеки смъртен и той почина и желая да има добър край...”
Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) дори по този повод изразил своята смиреност и казал:
„Аз като Пейгамбер на Аллах не знам какъв ще ми е краят!...”
Ясно е, че Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) се чувствал слаб и отдаден (на Аллах), а когато човек иска да потвърди думите си, той говори твърдо. Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) изпитвал слабост и отправял дуа (молел се на Аллах). Оттук се разбира, че е безумно да се твърди, че Коранът, който съдържа безброй вести от неведомото, е написан от Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем). Той открито заявява, че не знае неведомото.