ЗА ЕТНОРЕЛИГИОЗЕН МИР И ТОЛЕРАНТНОСТ

Гл. секретар на Главно мюфтийство
Хюсеин ХАФЪЗОВ, пред сп. "Мюсюлмани"


Г-н Хафъзов бихте ли ни разясни¬ли обстоятелствата, свързани с наме¬рението на Главно мюфтийство (ГМ) за построяването на Културно-образователен и конгресен център в София?
- Идеята за изграждане на Културно-образователен и конгресен център се е зародила още след демократичните промени в страната когато най-добре се чувстваше необходимостта от институ¬ции, форуми или мероприятия, чрез ко¬ито да върнем мюсюлманската общност към лоното на исляма. По този начин ще се засили влиянието и авторитета на институцията Главно мюфтийство и ще бъдем по-полезни на общността и стра¬ната като цяло. Тази идея беше споделена и приета с ентусиазъм от представители на Ор¬ганизацията ислямска конференция (ОИК), които предложиха фи¬нансовото обезпечава¬не на нашия замисъл.

Защо се наложи да приемете това предложение, не бе ли по-добре да бъдем напълно независими от когото и до било?
- Чисто теорети¬чески идеята за пълна финансова независи¬мост е добра. Но фак¬тическото състояние на ръководството на Мюсюлманско изповедание и мю¬сюлманите като цяло не позволяват идеята да бъде осъществена изцяло от нас. Причина за това са дългого¬дишните юридически спорове с г-н Генджев, опитите му да дискредитира Главно мюфтийство и успешните стра¬тегии да присвоява периодично парич¬ни средства или вакъфско имущество, заграбвайки историческото наследство на нашите деди. Също така мога да спо¬мена и други причини като неуспешно¬то възстановяване на редица вакъфски имоти, които са все още собственост на държавата и общините, които биха били полезен източник на средства. На този етап ние приоритетно се опитваме чрез дарения от населението и приходи¬те от вакъфите да заплащаме труда на имамите, да финансираме религиозната литература, летните и целогодишните курсове по Коран, семинарите и трите средни духовни училища и ВИИ, стро¬ежите и ремонтите на джамии. Не са малко средствата, необходими за ефек¬тивното функциониране на представи¬телната, административната и социал¬ната дейност на Районните мюфтийства и Главно мюфтийство. Искам да стане ясно, обаче, че приемането на финансо¬ви средства от ОИК или други законни и легални структури и спонсори, не оз¬начава непременно някаква обвързаност и зависимост. Ние категорично отстоя¬ваме позицията дейността на бъдещия комплекс да бъде изцяло организирана, координирана и контролирана от Главно мюфтийство и компетентните органи в страната ни. Това означава, че ние сме единствените собственици и помощта на ОИК се изчерпва с финансирането на нашата идея.

Кога започна на практика реали¬зацията на тази идея?
През 2002 година, като първата стъп¬ка беше закупуване на 27 декара позем¬лен имот в кв. "Малинова долина". Су¬мата от 500 000 щатски долара ни беше преведена по банков път в наша сметка в Росексим Банк, където беше в продъл¬жение на три месеца, време, необходимо за осъществяване на сделката. Парите бяха изпратени от представителството на ОИК в гр. Истанбул ИРСИКА и по-конкретно от тогавашния председател на ИРСИКА, понастоящем Генерален секретар на ОИК проф. д-р Екмеледдин Ихсаноглу. След закупуването на земята започнаха стандартни процедури, които сме следвали коректно. Това, което ни забави е, че наетите от нас проектанти подготвят проект, който промениха неколкократно, поради факта, че Столична община промени скицата на района. Не¬разбираемото тук е, че ние не сме били уведомявани в нито един от случаите на промяна, което водеше до поредното от¬лагане на процедурата за искане на виза за проектиране и съответно на молбата ни за необходимите разрешителни. И преди няколко месеца, при едно наше проучва¬не, научаваме, че отново, за пореден път е променена скицата на този район, след което отправихме молба на два пъти до кметството на район Студентски, но за съжаление не получихме отговор. По-го¬лямо недоумение буди и друг факт. Без да бъдем уведомени и да получим каквито и да било компенсации като собствени¬ци общината е отчуждила близо 7 декара земя в обществен интерес, вследствие на което парцелът ни е сведен до 20 декара. Освен това на скиците от предходните години се допускат или общо жилищно строителство, или до 60 % застрояване от общата площ и етажност до 5 етажа. А сега, както научаваме, застрояването е намалено на 40 %, етажността до 3 етажа, което до голяма степен ограничава реали¬зирането на първоначалния ни проект.
Това ли бяха причините за искане на среща с кмета на Столична община г-н Бойко Борисов и как протече тя?
- Да. Основно поводът за поисканата от нас среща с г-н Борисов бяха въпро¬сите и обстоятелствата, за които вече обширно Ви споменах, а му ги предста¬вихме и в писмен вид. Получихме разби¬ране и обещание, че в много къс срок ще получим скица на района и отговор по другите отправени молби.
Като цяло срещата преминаха в из¬ключително приятна атмосфера, кое¬то ни обнадеждава, но не бих искал да прибързвам със заключенията си. Бяхме почерпени с прословутото турско кафе с мед, което се поднася на специални гос¬ти. В процеса на разговора бяха засегнати актуални теми, свързани с многовековна¬та етническа и религиозна толерантност по нашите земи, с необходимостта от контролирано и традиционно образова¬ние по ислям за нашите младежи и с кон¬кретните мерки и действия, които трябва да предприемат държавните органи със съдействието на Главно мюфтийство за запазване на етно-религиозния мир и ненавлизането на нетрадиционни религиоз¬ни течения в страната ни.
Главният мюфтия изрази своята бла¬годарност за поетия ангажимент от стра¬на на столичния кмет и неговата общин¬ска администрация по поставения казус и изрази готовност за цялостно сътруд¬ничество по отношение на теми, засяга¬щи компетентността на Мюсюлманското изповедание.
Г-н Хафъзов бихте ли разяснили за нашите читатели какво и кога ще бъде построено в "Малинова долина"?
- Разбира се. Въпреки че не мога да бъда достатъчно изчерпателен и конкре¬тен и то не по наша вина. Фактът, че често се променя скицата на градоустройстве¬ния план и ние не биваме своевременно уведомявани и най-вече, поради полити¬ческото вмешателство, което наблюда¬ваме през изминалите седмици, ми дава основателен повод да не се ангажирам с конкретни срокове. Но съм категоричен, че е възможно известно забавяне, но този комплекс ще бъде построен с помощта на Всевишния Аллах. Намеренията ни са чисти и законни затова сме непоколеби¬ми и оптимистично настроени. А колкото до това какво представлява като архитек¬турен проект мога да ви разясня прибли¬зително, тъй като той най-вероятно ще претърпи корекции според промените и изискванията, наложени от общината. Предвижда се построяване на учебна сграда на ВИИ, която да отговаря на из¬искванията за акредитация от МОН, и за нормален учебно-възпитателен процес с необходимите зали и компютърни каби¬нети. Ще има пансион отделно за младе¬жи и девойки, съобразно изискванията на нашата религия, кухня, стол и кафе-клуб, ведомствени жилища за преподаватели¬те, спортна зала, библиотека, която да събира книги на възможно повече езици. Ще има възможност за научни изследва¬ния и проучвания за всички желаещи да се запознаят отблизо с бита, културата, вярванията и религиозната система на мюсюлманите в България. Достъпът няма да бъде ограничен и всеки, който поже¬лае може да заповяда. Нашите студенти, преподаватели и научни сътрудници ще се развиват именно тук, ще защитават магистратура, докторантура и т. н. Ще каним гости-преподаватели от страната и чужбина, не само мюсюлмани, но и хрис¬тияни, евреи, социолози, теолози, антрополози и изследователи в други сфери, за да се обогатят културата и познанията ни за другия. Във връз¬ка с това имаме доста амбициозна идея и тя е да приемаме студенти от Балканите и цяла Ев¬ропа или да изпращаме наши кадри на служене в европейски страни. Там има доста голям не¬достиг на имами и пре¬подаватели по Коран, така че ние един вид ще задоволяваме потреб¬ностите на голяма маса мюсюлмани.
В конгресната сгра¬да ще можем да про¬веждаме мероприятия и форуми, за да избегнем скъпите наеми и неудобството на използваните до сега, особено, когато имаме нужда за абдест, намаз или други нужди, съобразно изис¬кванията на нашата религия. Там бихме могли да провеждаме своите национални конференции, традиционните състезания за хафъзи, на участниците в курсовете по Коран, научни конференции, защита на дисертации, семинари и всякакви други събития. Не мога да бъда сигурен обаче дали остана място за административна сграда, която да обслужва персонала на Главно мюфтийство. Първоначалният проект включваше и такъв обект. По-го¬лямата част от служителите, началник от¬делите и секретариата на мюфтийството ще се преместят в новопостроената сгра¬да, а настоящата ще бъде ползвана като приемна за по-специални случаи, гости и протоколни срещи. Предвиждахме терен за тенис на корт, детска градина, полик¬линика и плувен басейн, но това вече ми се вижда трудно осъществимо.

Искам да обърна внимание на джа¬мията, която се вписва логично в този комплекс, поради религиозния му статут. Това ще бъде една малка джамия с минаре, подчертавам на един етаж с вътрешен балкон, съответно за мъже и жени. Ние с Вас прекрасно знаем, че в света няма и не може да има 5-етажна джамия, за каквато твърдяха някои медии, които ус¬пяха да изложат на показ своята некомпе¬тентност по ислямските въпроси. Такъв храм не би бил функционален, с оглед на изискванията за определените молитви-намаз и други обреди. Тази джамия ще бъде ползвана от студенти за практическо прилагане на знания и умения усвоени в часовете по ислямска теология. Те ще из¬пълняват своите задължения като бъдещи имами и няма да се принуждават да по¬сещават Централната софийска джамия "Баня Башъ" както правят сега като пъ¬туват от столичния квартал "Враждебна". Храмът ще бъде отворен и за персонала на ВИИ и ГМ, всички посетители, гос¬тите и студентите, които учат в другите университети в Студентски град, а те не са никак малко. Чуха се въпроси защо се строи точно в София? Отговорът е, защо¬то тук е столицата на нашата държава и такъв мегапроект ще подхожда именно на нея. Питащите и гражданите щяха ли да бъдат по-спокойни и щастливи, ако ре¬ализирахме идеята си в Кърджали, Лудогорието или защо не и в Родопите, където мюсюлманите действително са повече.

Тук поставяте един сериозен и на¬зрял проблем за необходимостта от втората джамия в град София?
Категоричен съм, че единствената съ¬ществуваща не е достатъчна да приеме потока от богомолци. Тя е с капацитет 500-600 човека, през петъчните дни вли¬зат повече от 700, а навън остават в зави¬симост от сезона около 150-200 човека. Най-фрапиращо е положението през двата празника Курбан и Рамазан Байрам. Все¬ки път рано сутрин се събират около 2500 до 3000 мюсюлмани само мъже, които се опитват безуспешно да слушат проповедите, да се молят и кланят намаз заедно с тези, които са вътре в продължение на близо 2 часа. И за петъч¬ните, и за байрамски дни желаещите да се присъ¬единят към общото слу¬жене са доста повече, но поради това, че не успя¬ваме да им осигурим ус¬ловия, те се отказват и ни обвиняват в бездействие и безотговорност. Пред¬ставете си ако сезона е зимен или ако времето е много топло, а понякога и дъждовно. Мисля, че тези факти, които могат да бъдат проверени все¬ки петък са доста крас¬норечиви и би трябвало ла се имат предвид винаги, когато се дебатира по темата за втора джамия. Често се поставя въпроса за това колко са мю¬сюлманите в София? По данни на НСИ те са 10 000. Никак не са малко, нали? Наше проучване, което правим чрез Районно мюфтийство — София и мюсюлманските настоятелства те са около 30 000 души. Това са хората, които изповядват исляма и ни търсят по различни поводи за обреди и ритуали. В тази статистика са включени още временно и постоянно пребиваващи¬те чужди граждани, някои от които със статут на бежанци, а също така дошли от провинцията български граждани, които работят или учат в столицата. Посещават ни и посланици, представители и служи¬тели на чужди дипломатически мисии, които често се налага да се молят навън на пътя и ние не можем да им осигурим необходимия комфорт или достатъчна защита.

Зам.-главният мюфтия Бирали Мюмюн Бирали:

Не строим много джамии
Храмовете се поддържат от вярващи. Има консумативи, ремонти, сградата трябва да се поддържа, разбирате. Ние не можем да си позволим лукса да строим храм, за който няма вярващи. Нямаме средства в София да правим нова джамия само за гордост.

Г-н Бирали, нека да започнем от тук - има ли нужда от построяването на такъв център? Колко са мюсюлманите в София, според ваши данни? Вчера по време на молитвата за Курбам-Байрям много хора останаха извън джамията, но пък в същото време повечето признаха, че не са от София.
- В интерес на истината това нещо се повтаря всеки петък. Случаят с центъра в "Малинова долина" отначало беше представен в медиите с едни твърдения, че се прави нещо противозаконно. Това вече нагласи мисленето на хората от началото. Ислямският образователен център е проект, който е много отдавна. Когато се закупи земята, се каза още тогава, че става въпрос за организацията Ислямска конференция. Това е организация, която е един вид като ООН, официална организация. Това не е някакво направление или секта, групировка и така нататък, за която да не се знае нищо. Проблемът е, че нашето незнание по този начин се използва, за да бъдем манипулирани. За да се представи нещо, както не е. В "Малинова долина" се предвижда да се изгради един комплекс с общежитие, библиотека - всичко, което е необходимо за едно такова научно място.

Храм ще има ли?
- Да, разбира се. Въпросът не е, че там се строи храм. Хората, които се обучават там все пак трябва да практикуват религиозните обреди. Това е все едно да се пита защо в Семинарията има църква. Некоректно е. Представиха се така нещата - че там ще има храм и сега питате за нуждата от него. Необходимостта от него може да се определи само от самите мюсюлмани. По същия начин мюсюлманите не могат да определят има ли нужда от християнски храм.

Да, аз за това питам вас като представител на Мюсюлманското вероизповедание има ли нужда...
- Вижте сега, живеем във време, където всеки говори за всичко и е начетен във всички области. И затова се получават такива... извращения, бих казал. Пускат се съмнения, които не са доказани. Половинчати фрази. Разбира се, тук няма никаква тайна. Не може да строиш храм или учебен център, без да се види това. Това е отдавна проблем за мюсюлманите - липсата на учебна сграда. Аз самият съм преподавател по Психология на религията и Методология на религиозното обучение. Ние тепърва трябва да получаваме и акредитация.

Добре, но все пак, знаете, в прокуратурата неотдавна бяха внесени над 10 сигнала от Яне Янев, единият от които именно за строежа на този център и съмнително, според него финансиране. Първите 500 000 долара били вече получени. От прокуратурата обещаха впоследствие да се заемат със случаите...
- Парите са получени, това не е тайна. Много хубаво са казали от прокуратурата. Сега щом и те се заемат, съмнението е вече циментирано. При условие, че се знае от къде идват тези средства, те не са скрити. Знае се кой ги е дал. Има банкови сметки запазени, всичко е открито. В правото има едно правило - всеки е невинен до доказване на противното. Ние обвиняваме човек, а още не сме го доказали. Нека да излезнат факти за някакъв проблем. Но аз съм сигурен, че това няма да стане. Защото просто не е така.

От прокуратурата идвали ли са при вас?
- Абвсолютно. Но всичко това сe прави по медиите. Някой си прави PR. В момента е много успешен начин да станеш известен като кажеш някоя думичка за етнически мир, за междурелигиозен конфликт, за ислямски тероризъм, фундаментализъм и всички производни. Това взима интерес. Така ставаш много интересен. Жалко е, че нашето мислене е на това ниво. Ние всички сме граждани на Република България и знем, че религиозните права на всеки са защитени. Всеки може да избере религия и следователно има потребност да я изпълнява. Щом я изпълнява и това не е в противовес със законите на държавата, какъв проблем има? Не може за мюсюлманите всеки път да се казва, че те са лошите и те правят проблемите в държавата. Както казаха веднъж, да станем и да си отидем. Къде да отидем? Примерно си представете на вас един ден как идват и ви казват едни хора, че сте виновен, че сте християнин. Не може цял живот да си в позицията на адвокат на своите права.
Ние понякога, като имаме срещу нас хора, които ни се усмихват и комуникират нормално с нас, оставаме с впечатлението, че ни приемат за това, което сме. Но в един момент, ако стане въпрос за нещо, например да се възстанови някоя джамия, мюсюлманите са лошите. А те не се строят толкова джамии. Повечето се възстановяват стари на места, където и преди е имало. Джамиите никнели като гъби? Не е имало преди това джамия, никне като гъба?
Сега особено с този дебат около "Малинова Долина" сe показва, че не сме мръднали крачка напред. Особено с тези крайни изказвания. Не виждам какъв имидж градят на нашата държава тези хора по този начин. това се наблюдава от целия свят.

Във всеки случай това не е прецедент. В Германия, например, има и по-истерични дебати около строежа на джамии...
- Аз не искам да се сравняваме с другите. Искам да си живеем заедно, каквито сме, без да пречим един на друг. А това може да донесе само за доброто на обществото. Един религиозен човек, който всеки ден се старае да е угоден на Бог, няма как да пречи на никого. Разбира се, може да има някакви отклонения. Има хора, които правят атентати, които убиват... Но всеки, който има едно поне средно ниво, гледайки историята може да види колко войни са водени в името на Бог. И тия хора не са имали нищо общо с него, или са се престрували, или само са се обличали с одеждите на някой, който служи на Бог.

Не ми отговорихте за броя на мюсюлманите в София. Имате ли данни колко са?
- Лично аз не мога да ви кажа, защото съм на тази длъжност от само 2 месеца. За Плевен, където до скоро бях районен мюфтия, мога да ви говоря колкото искате.

Според последното общонационално преброяване, около 6000 души в София са се определили като етнически турци. Можем ли да очакваме числото за броя на мюсюлманите да се припокрива в известна степен с това?
- Етническият принцип не се покрива с религиозния. Има мюсюлмани, които не са турци. Ако те са 6000, къде остават ромите, къде остават помаците? Петцифрено число е поне. Турците специално с другите етноси в София са сравнително малко. Сега обаче, поради икономическите проблеми, от всяко семейство в провинцията - аз мога да кажа само за мюсюлманите - има по един човек, който работи в София или чужбина и праща пари. Аз доскоро имах такъв проблем в Плевен. Председатели на настоятелства и всякакви други хора, които са ми били нужни, просто ги няма. Работят по строежите в София. Мъжете от почти всяко мюсюлманско семейство са тук. Така, че числото е в пъти по-голямо от 6000.
И още нещо относно джамията. Храмовете се поддържат от вярващи. Има консумативи, ремонти, сградата трябва да се поддържа, разбирате. Ние не можем да си позволим лукса да строим храм, за който няма вярващи. Просто нямаме пари. В провинцията на места, където младите са се изнесли, джамиите са в окаяно състояние. Нямаме средства в София да правим нова джамия само за гордост.

А този нов храм, който ще е част от комплекса в "Малинова долина", само учащи се там ли ще могат да го ползват, или ще е отворен и за граждани?
- Ще е отворен разбира се. Обаче той далеч не е в центъра на града. Представете си какво нещо е да се отиде до там. Така че той ще е предимно за ползване от хората в института.

Стефан Топузов
iztochnik www.deltanews.bg

Държавата не връща вакъфските имоти

Българската държавата не връща вакъфските имоти, собственост на българските мюсюлмани.

Мюсюлманите искат нова джамия в София, общината не дава терен

В София джамията е една, а според Главното мюфтийство у нас, мюсюлманите в столицата са 30 хиляди - български граждани, емигранти от Близкия изток и Африка. На петъчните молитви софийската Баня-Баши джамия до Халите се препълва, има мюсюлмани и на улицата отвън, което се изтъква като мотив от мюфтийството за строителство на нова джамия.
От 2006 г.-досега главното мюфтийство в България е изпратило няколко писма до кмета Борисов и общината с искане да им се отпусне терен за строителство на нова джамия в София. „Общината обаче отговори, че общинските терени са ограничени и затова не може да бъде отпуснат терен, но ако мюфтийството си намери частен терен с размери подходящ за джамия, ще съдейства за разглеждането на градоустройствения план”, казва главният секретар на Главното мюфтийство Хюсеин Хафъзов. Преди година силата на звука от минарето на софийската Баня-Баши джамия предизвика широка дискусия и разпъване на масички пред ЦУМ за национална подписка срещу всекидневния молитвен призив. И въпреки че активисти, начело с Волен Сидеров нададоха вой да се намали звукът от джамията, въпреки показните призиви в медиите на Бойко Борисов да се намали уредбата, това не се случи. Звукът си е същият, както преди година, дори както преди 17 години, когато се чува първият призив Езан след 1989 година.
“Нищо не се е променило отпреди година, не е намален звукът, защото не е имало нужда”, казва главният секретар на мюфтийството в България Хюсеин Хафъзов. Той е известен с позитивното си отношение и към критично настроени журналисти и трудно би могло някой да го извади от рамките на добрия тон. Хафъзов е роден в Бургас, но предците му са от с. Неделино в Родопите. Завършил е средно духовно училище в Шумен, след това българска филология и журналистика в Бургас.
Според него дискусията за силния звук от джамията не е имала толкова теологически, колкото политически нюанс. “Не толкова шумово, колкото емоционално се дразнеха някои български политици. Вярата на мюсюлманите обаче излезе по-силна отколкото техният егоцентризъм.
Когато е по-тихо, във вечерните часове в пространството около Халите и ЦУМ може да се чуе призивът, но когато е шумно, през делничните дни особено, едва се долавя. Ние обаче се съобразяваме с часовото време, когато трябва да се изпълняват молитвите”, обяснява той.
Турските джамии например призовават за молитва мюсюлманите с далеч по-мощни уредби и високоговорители, отколкото софийската Баня-Баши джамия. Всеки преспивал в съседната страна, със сигурност е скачал от леглото първата нощ, приблизително към 5 часа сутринта, когато е ранният призив за молитва - Езан. Приблизително час преди изгрев слънце, над все още потънал в нощна тъмнина турски град, се разнася зовът за началото на ежедневната петкратната молитва.

Петкратният призив за молитва Езан се изпълнява сутрин рано - около час преди изгрева на слънцето, обедната молитва е около 13.30, следобедната - 17.30, вечерната е в 21, а последната - нощна молитва е в 22.30. В София се спестяват най-ранният и най-късният призив. Езанът продължава минута и половина и е на арабски език. “Преводът не е нищо страшно, уверявам ви, както се твърдеше преди време, че това е едва ли не призив към джихад. Това е призив към добронамереност, към добри дела, призив към молитва и афиширане на божието единство - обяснява Хафъзов - Нашата уредба е пусната на минимална степен - и все още е така, защо намаляването ще означава спиране. Най-интересното е, че веднага след като тази дискусия стигна своя апогей, всичко утихна.”
Според него един от най-големите проблеми за мюсюлманите в София е, че джамията е само една. Според историческите данни, джамията срещу Халите е построена през 16 век от Коджа Мимар Синан. Всеки, който желае, може да разгледа реновираната джамия, като има предвид, че трябва да влезе бос, заради хигиената, която задължително се спазва в мюсюлманския молитвен храм. Молитвата на мюсюлманите включва поклон с допиране на челото до земята. Жените пък трябва да бъдат с покрити с кърпа глави, като на входа на джамията се дават покривала с качулки на жените.
Интересното за централната джамия в София е, че тя е има два етажа. Горна част е архитектурна особеност на османските джамии, които имат втори етаж, определен за жените. Имамът проповядва от мимбера - място, до което свещенослужителят стига посредством няколко стълби и от високата му част проповядва по време на петъчните и байрамските молитви.. От дясната страна е отделено малко пространство, наречено михраб - където имамът, след проповедта (или преди нея, в зависимост от молитвата) застава и ръководи цялостната молитва. Молитвите се делят на две - индивидуално-персонална и обща. При първата всеки за себе си изрича молитва, но когато се чуе вътрешен Езан (призив в джамията), се приканват към обща молитва, която се изпълнява от всички богомолци в рамките на 5-6 минути. Тя е задължителна и основна, включва различни действия като ставане, клякане и поклон.
По стените на Баня-Баши джамия със синьо са изписани свещените имена на Алах, пророкът Мохамед и най-близките му последователи. Калиграфското изкуство в исляма е широко застъпено, защото образите са забранени.В сградата има основна молитвена зала, покрита с килими, на които са определени полукръгове, в рамките на които се разполагат богомолците. Редиците и определените за всеки места обаче често не се спазват, заради наплива от хора и малкото пространство.

Преди или след молитвата, в зависимост от това какъв е празникът, на разбираем за богомолците език, имамът проповядва по определена тема. В България се проповядва на български и турски. На арабски се четат задължителните, императивни молитви, които няма как да бъдат произнасяни и четени на друг език освен оригиналния арабски.
Софийската джамия е най-посещавана за молитвите по време на празничния месец Рамазан. Тогава мюсюлманите постят - въздържат се от храни, напитки и сексуален контакт от изгрев до залез слънце. Вечерта, когато започнат да се хранят има определена молитва, която продължава близо част и е по-добре да се изпълнява с цялата общност. Джамията в София се препълва и много хора стоят отвън.
Петъчната молитва е основната за мюсюлманите през седмицата. Джамията тогава едва побира 600-700 души в основната зала, помощния етаж и помощните стаи. Близо 200 души се молят навън. Голяма част от мюсюлманите в София пътуват до джамии в други градове, защото петъчната молитва задължително трябва да бъде проведена в молитвения храм. След основната петъчна молитва по традиция мюсюлманите се събират в двора на джамията, за да се поздравят, да си простят греховете.
“Представете си какво става отвън, след молитвата, затруднява се движението, гражданите не са доволни и ние се притесняваме, казва Хюсеин Хафъзов. Той държи в ръка броеница. Тя не е задължителен атрибут за мюсюлманина. Броеницата помага за отброяването на отделни молитви. След определените петкратни молитви, трябва да бъдат произнасяни по 33 пъти словосъчетанията Бог е Велик, Слава на Бог и Бог е най-велик. Словосъчетанията се броят по-лесно на броеница, отколкото на пръсти или на ум.
“Ние искаме втори храм, заради необходимостта на мюсюлманите да имат място, където да се молят. “Баня-Баши е стара джамия, докато ние имаме нужда от обредно място, където покойниците могат да бъдат подготвени за погребението. Имаме нужда от място, където да обучаваме младежите на религията”, обяснява Хафъзов. Тези нужди не могат да бъдат посрещани в Баня-Баши, защото тя е исторически паметник и не е разрешена промяна на интериора и екстериора на сградата. Не може да се строят и помощни сгради.

На територията на страната има приблизително 1300 джамии, месджиди (обредни храмове, подобно на параклисите, без минаре, там се изпълнява петкратната молитва, но не и петъчната) и теккета (гробници на светци или изтъкнати мюсюлмански водачи). От тези 1300 работят приблизително 1000, останалите не функционират, поради липса на кадри, които да извършват съответните ритуали. От 1000 функциониращи храмове, приблизително в 700 свещенослужителите са възрастни хора - пенсионери, които през младините си са работили нещо други, но имат необходимия ценз и проповядват. Приблизително 300 са пък младите проповедници между 20 и 30 години, които постепенно започват да заемат местата на по-възрастните.
Мюсюлманските настоятелства в страната са повече от джамиите - 1450. Тези органи са подобни на на църковните настоятелства. Те са повече, защото се случва в едно населено място да има повече от едно мюсюлманско настоятелство, в зависимост от броя на общностите, а и според кварталите в града може да се създават отделни настоятелства. Тяхната функция е административно ръководна - ръководството на джамията, ремонти, ръководство на общността, докато имамите се занимават с ежедневната богомолска практика, с молитви, погребения, венчавки, обучения на деца в ислям. В мюсюлманското настоятелство влизат 5 или 7 души - нечетен брой, като единият е председател, а друг е касиер-секретар. Настоятелството взима решения, според особеностите на населеното място, за мероприятия, като например молитва за дъжд, ремонти на джамии.
В момента в страната се строят нови джамии, но броят им не е точен, тъй като строежите периодично спират, заради липса на средства. “Няма го засиленият строеж на джамии, който наблюдавахме преди 10 години. Често са ни упреквали, за увеличението на броя на джамиите в страната, но аз бих попитал: “Имаме ли представа колко са били разрушени преди 50 години?”, коментира Хафъзов.
Не е ясен точният брой на джамиите в края на 19 век, когато османските войски напускат българските земи. Само в София техният брой е бил между 50 и 84. В момента единствената функционираща е Баня-Баши, но има сгради, за които се знае, че са били джамии. В момента те функционират по друг начин. Сред тях е т. нар Черна джамия, която сега е археологически музей. Преди половин век джамиите в страната са били приблизително 3000, казва Хафъзов. Главното мюфтийство в София поддържа постоянен контакт със структурите си в страната. Има 12 районни мюфтийства, отговарящи за различните области в страната. Подчинени на районните мюфтийства пък са мюсюлманските настоятелства.Според статистиката на мюсюлманската структура, гражданите изповядващи ислям в България са близо милион и половина - българо-мохамедани, турци, роми, емигранти от други мюсюлмански страни.

За по-голямата част от мюсюлманите в България се знае, че са сунити. Приблизително 50 хиляди от мюсюлманите изповядват алианството - една от формите на второто направление в исляма - шиитското. “Не може да се каже, че в България има шиити по смисъла на Иранския шиизъм. По-скоро е традиционният шиизъм, който битува от стотици години по българските земи - алианството”, обяснява Хафъзов.
Основната разлика в направленията е в традициите, в обредноритуалната сфера. Особеното при шиитите или алианите е, че те уважават и почитат братовчеда (и зет) на Мохамед - Али. Той е сред сподвижниците на пророка, сред праведните халифи, един от първите, приел исляма, човекът, който продължава рода на Мохамед, чрез брака си с дъщеря му Фатима. “Шиитите имат дълбок афинитет към личността, без да се допуска култово отношение, тъй като то е забранено в исляма. Ние вярваме, че Бог е един единствен и не се обожествяват пророците или светците. Ние само ги почитаме и уважаваме”, добавя Хафъзов. Според него въпреки малките различия в ритуалите, повечето мюсюлмани в България не са наясно към коя група принадлежат - сунитската или шиитската. “Не може да става дума за напрежение, подобно на това в Близкия изток”, уточнява той.
Освен храмове в България има и ислямски училища, които са под егидата на Главното мюфтийство. Мюсюлманските средни духовни училища в България са три - в Русе, Момчилград и Шумен. В тях се обучават млади свещенослужители-имами, които получават и духовно и светско образование. В София има Висш мюсюлмански институт, в който завършилите духовните училища имат възможност да продължат образованието си в духовната сфера. По места се организират и много курсове подготвящи завършилите средно образование за свещенослужители имами. Завършилите в средните духовни училища често обаче се насочват към светски университети в София и чужбина. Сега има три основни курса, които подготвят имами - водят се като курсове за квалификация и преквалификация в селата Делчево, Билка и Люляково.

В град Мадан пък се провежда курс за подготовка на четци на корана, или четци, наизустили корана. В ранна възраст децата, които имат силна памет, биват обучавани в наизустяване на Корана в оригинал на арабски език. По-късно се заемат и с изучаването на езика. Според Хафъзов именно в детската възраст паметта е по-силна и в рамките на 2-3 години, е възможно да се наизусти Коранът. Организират се и летни двумесечни коран-курсове - в села и градове, където има повече деца мюсюлмани, в които се научават кратки молитви, за хигиената, морала в исляма, учат за живота на Мохамед. В момента се провеждат 500 коран-курса от началото на юли до края на август.
Според Хафъзов не може да се говори за териториално обособяване на мюсюлманското население в България. “Тендециозно се говори, че Родопите са територия на исляма. Аз не бих конкретизирал. Има много мюсюлмани в Лудогорието, Разградско, Шумен”, смята той.
“От гледна точка на теологията ние винаги сме отричали да има секти в исляма”, отговаря Хафъзов на въпроса заналичието на мюсюлмански секти в България. “Наскоро във в. “168 часа” имаше материал в който се обясняваше за ислямистка секта в Лудогорието, като основателят й бил завършил в Саудитска Арабия. А този човек в действителност не е стъпвал там, а е учил в София и Турция. Незапознатите с ислямската култура и религия биха се повлияли негативно”, възмущава се той.
Според него в чужбина е възможно да има по-крайно настроени мюсюлмани. “Теолозите отричаме в исляма да има тероризъм или пък да има секти. Възможно е да има различен прочит на корана, да има различни ордени или течения, но не се възприемат като нещо различно от основното. В България се изпълнява ортодоксалния, традиционния ислям, още от времето на Османската империя. Ние нямаме нищо общо с екстремистките и крайно настроени групи в света. Винаги се изказвам против мнението, че в исляма има екстремизъм, защото в исляма няма такова нещо. За съжаление ислямист се превърна в нарицателно за зло. Ние не сме съгласни, защото по-добре познаваме своята религия. Ние не обиждаме християнския свят с определения като християнски фундаменталисти или кръстоносци, не се връщаме към Втората световна война, когато са загинали много повече хора, отколкото през последните 20 години от ислямски терористи в световен мащаб”, разсъждава Хюсеин Хафъзов.
“Не мога да се похваля, че всички мюсюлмани изпълняват принципно задълженията си като вярващи”, отговаря Хафъзов на въпроса дали изповядващите исляма в България са религиозни. Според него обаче, благодарение на мюсюлманските структури в страната все повече хора се обръщат към вярата. Това не трябва да плаши никого. Ние вярваме, че така ще се допринесе до по-стабилно гражданско общество, което се гради чрез вярата”, казва той.

Хафъзов смята, че е крайно време цялата българска общественост да се отнесе с разбиране и мюсюлманите необезпокоявани от никого да изповядват своята вяра. “Ние се радваме на уважение от институциите в страната. Но често по медиите биваме критикувани, че сме гнездо на мюсюлманския фундаментализъм, или че поддържаме връзка с такива кръгове. По този начин се наслагва погрешно мнение за мюсюлманите. Има една притча, че ако на един човек 40 души му кажат, че е луд, или един човек му повтаря 40 дни, че е луд, то той наистина ще се почувства луд. Ако постоянно бъдем обвинявани в нещо, то един ден наистина можем да се почувстваме такива, каквито не сме. Всяко обвинение, едва ли не, че ние сме опасни, ни кара да се чувстваме като хора, които обезпокояват другите граждани. Ако фундаментализъм е това, че аз се моля 5 пъти на ден, то нека да е така. Но при положение, че въобще не съм показал, че съм краен, и че нещо опасно съм направил в тази страна, то е обидно”, добавя той.
И добавя, че дори изказванията за българската толерантност да звучат като клише, той ще продължава да повтаря, че такава съществува, както в различните направления на мюсюлманската общност, така и сред различните религиозни общности.

Оля Желева

http://e-vestnik.bg/