Социално и политическо положение на българските мюсюлмани през 1923-та година

Заглавие: Социално и политическо положение на българските мюсюлмани през 1923-та година 
Автор:        МЕХМЕД БЕХЧЕТ ПЕРИМ 
(Журналист, писател и поет)

Превел от османо-турски на латиница и редактирал: Басри Зилябид

Издателска къща:    BTG

Публикувано в: Истанбул

Година на издаване:  2013

Език:            Турски

Страници:         40

Форма на продажба: Отпечатана и електронна (PDF)

Цена: 5,00 лв

Поръчай от: islaminbulgaria@gmail.com

Съдържание: 

Защо книгите ни излизат от Америка? Басри Зилябид

Увод

Социалното ни положение в България

Политическото ни положение в България

Размисли

Пиеса за това как говорим в България

Горките ни дами -пиеса-

За автора:  МЕХМЕД БЕХЧЕТ ПЕРИМ е роден през 1896 год. в Сатовча, Неврокопско (дн. Готсе Делчев) тогава все още в пределите на Османската империя. Починал е през 1965 год. в Измир, Турция. 

Издал е следните вестници в България: 

Ехали (в гр. Оряхово на Дунава)

Коджа Балкан (в Пловдив)

Булгаристан (в София)

сп. Алтън Калем (в Оряхово)

гл. редактор във в-к Тунабойу на Махмуд Неджмеддин Делиорман 

По време на престоя си в гр. Оряхово издава 1-та си книжка а именно Социално и политическо положение на българските мюсюлмани, 

2-та му книжка е По родните пътища (1923). Останалите 11 книги ги издава в Турция. Първите две книжки са отпечатани на османо-турски а следващите на латиница. 

3.Човек се изправя от там където е паднал (разкази), Текирдаг 1933.

4.Виждания и чувства, Едирне 1935.

5.Балкански цветя (роман), Истанбул 1938.

6.Стари страници, Антакя 1942; Истанбул 1946; Измир 1965.

7.Спомени от София-I, Антакя 1947;

8.Спомени от София-II, Истанбул 1949;

9.Вдъхновения от живота, Ескишехир 1951; Измир 1962;

10.Камчия! Дай ни път(Стихове и епоси), Афйон 1958, 1959; Измир 1964.

11.Ахмед преселникът (роман), Исмир 1961; Антакя 1966.

12.От Марица до Дунава, Едирне 1934.

13.Хатай-ройанът на изворите, Антакя 1943.

Преди 60 години изгасна една звезда в нашето небе

Точно преди шестдесет години. На 23 юни 1941г. в софийската болница „Червен кръст”, намираща се на мястото на днешната болница „Пирогов”, почива един от дейните и възторжени български мюсюлмани – ваизът, писателят, поетът и мислителят, но най-вече борецът за правда Мехмед Фикри. Този млад, енергичен и интелигентен „ходжа”е само на 33 години, когато се среща с Азраил, бивайки покосен от жълтата гостенка. Мехмед Фикри Хафъз Хюсеин е роден на 10 ноември 1908 г. в гр. Омуртаг – тогава все още Осман-пазар.Завършил е Нювваба в Шумен и след това е бил учител, ваиз, главен редактор на
в-к „Меденийет”.В туркоезичния вестник „Меденийет” (Цивилизация),издаван в София на арабица малко преди и по време на Втората световна война,смъртта на този млад, но изключителен човек е оповестена със следното заглавие: „Смъртта на Фикри е смъртта на мисълта у нас”. Мисля, че тези думи ни говорят много неща. Затова нека да си спомним за този талантлив мюсюлмански, четейки една Фатиха.

Д-р Сефер Хасанов отговаря на нашите въпроси

Учените,които са унаследили знанието на Пророка трябва да живеят според сунната му и да възпитават съпругите и дъщерите си, така че да са пример за останалите жени около тях!


Д-р Сефер Хасанов отговаря на нашите въпроси

Има ли разлика между жената по времето на Пратеника и съвременната мюсюлманка? - В крайна сметка става въпрос за един и същи ислям!Жените на пратеника и жените по негово време ,тъй като всички се считат за сахаба са пример за нас! Но не са пример, който ние неможем да следваме или не са пример, който е валиден само за онова време в което те са живели,тъй като те са били изложени на същите предизвикателства на които са изложени и жените от нашето съвремие.Единственият начин да се преодолеят предизвикателствата и да се достигне до степента до която те са достигнали във вярата е да са привързани към Корана-книгата на Аллах и сунната-пътят на пратеника, така както те са били привързани. Затова имат нужда от подходяща среда и жив пример ,който да следват, така както жените по онова време са следвали Пратеника и са взимали пример от неговото семейство!
Кои хора са пример за нас?- Пратеникът казва: ”Учените са наследници на пророците, като те не са оставили имане, а са оставили знание.” Така че тези учени,които са унаследили знанието на пророка трябва да живеят според сунната му и да възпитават семействата си т.е. съпругите и дъщерите си, така че да са пример за останалите жени около тях.
А как да разберем кои учени са на правия път? По какво се отличават?- Може да ги разграничите от останалите, които само имат претенции по делата, тъй като Пратеникът ни е научил в някои случаи да възприемаме делата, като белег за вярата на човека. Например е казал, че ако в един човек се намират някои от следните три неща: когато говори да примесва в думите си лъжа, или когато даде дума да не я удържа, или когато обещае нещо не го изпълнява, то това са знаци за лицемерието му. По този начин ние можем да съдим за вярата на човека по делата му, така както и за обичта му към Аллах съдим по степента на придържане към сунната, а не само по думите му, тъй като Всевишният Аллах казва: ”Ей Мухаммед кажи: Ако наистина обичате Аллах последвайте ме и Аллах ще ви обикне и ще опрости греховете ви.”
Може ли да се каже, че най-големият учен в България е еди кой си?- Хората не трябва да се абсолютизират, Може да говорим за учен, но за най-добър учен трудно, тъй като за нас най-добрър учен е Пратеникът на Аллах (с.а.с). След това най-добър учен за нас като мюсюлмани не бива да е този който има най-много теоритични знания, както сме свикнали да възприемаме хората в някои други клонове на науката, тъй като при нас знанието има смисъл единствено, ако се изразява в дела. Така че, ако един човек знае много хадиси наизуст, но яде и пие с лявата ръка при положение че в хадисите същото се забранява, за нас той не е учен, пък камо ли най-голям учен. Същото се отнася и за фъкъх, Човек може да има много теоритични знания, но в случай че знае че определено нещо е харам и го престъпва, не е истински Ислямски учен.

Какво е положението на жена, която е мюсюлманка, но не е забрадена?- Тя е мюсюлманка, но върши голям грях, тъй като става въпрос за неспазване на една от категоричните заповеди на Аллах в Свещения Коран. Разбира се, това при положение че приема задължителността на забрадката и може да се забради, но не го прави. В противен случай, ако не приема тази повеля и я счита за някаква отживелица или арабска традиция, която не се отнася за всички мюсюлманки, от Ислямска правна гледна точка се отсъжда, че се е отказала от Исляма, тъй като става въпрос за неприемане на недвусмислена Божия повеля спомената в Корана.

А какво е положението на момиче, което сваля забрадката си да кажем само в училище както става днес с много млади момичета? Какво трябва да се направи при това положение? Да се откажат ли от обучението си?- Това не е правилно! Според мен това е признак на комплекс за малоценност. Още повече че, България е демократична страна и в закона за образованието няма каквото и да било ограничение относно облеклото. Но дори и да се сблъскат със самоволието на някой училищен ръководител, в никакъв случай не бива да се отказват от правото си на образование, като най-елементарното си човешко право, облеклото им да отговаря на изискванията на религията.
Може ли да се говори за мода в облеклото на мюсюлманките?- За мода може да се говори единствено под връхната дреха. По принцип под връхната дреха (т.е.дрехата,която покрива тялото на жената извън дома) жените могат да се обличат за съпрузите си и онези пред които е разрешено да показват красотата си (като баща, брат, чичо, вуйчо, свекър, други жени и т.н.) така както желаят, и да проявяват вкуса си толкова колкото искат!

Има ли граници в самото облекло? Основното е връхната дреха да не е прозрачна, да покрива цялото тяло и по никакъв начин да не очертава линиите на тялото.

Как стои въпроса с покриването на лицето и ръцете?По принцип не е задължително. Може да се говори за препоръчителност, дотолкова доколкото съпругите на Пратеника на Аллах са покривали лицата си и всички останали части на тялото. Понякога звучи много комично, когато хора невежи срямо Исляма говорят за връщане към традиционния Ислям и че покриването или забраждането на съвременните мюсюлманки било проява на радикален Ислям! Тогава излиза че нашите баби-традиционни мюсюлманки, които допреди 100 години масово носели фереджета (т.е са били с покрити лица) и то от най-крехка възраст са били къде по-радикални от сегашните внучки! Така че за какъв радикален Ислям може да става въпрос?!
До колко една жена може да си позволи украшения пред другите например гривните и т.н.?-По тношение на гривните и пръстените едното мнение е, че тъй като се намират на ръцете, чието покриване не е задължително, са позволени. Другото мнение е, че не бива да се носи никакво украшение, при положение че може да бъде скрито, та дори и да е на ръцете. И тъй като 31 айет на сура ен-Нур предполага и двете мнения смятам, че ако подобни украшения са част от всекидневието и не предизвикват изкушение, то не са забранени.
-А тези, които слагат ръкавици?

- От това което споменахме до момента стана ясно, че ръкавиците по принцип не са задължителни.
Как стои въпроса с работата на жената? Доста жени са принудени да работят?- По принцип, ако не й пречи на семейните-майчински и съпружески задължения и е налице благоприятна среда, в смисъл че не се изисква да прави нещо което противоречи на религията, в този случай може да работи.
Интервю на Ханифе Муса

ХАДИСИ: 61 - 70

Хадис: 61
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) рече:
„Който вярва в Аллах и в Съдния ден, нека да говори само добро или да замълчи.”
/Бухари – 6476/

Хадис: 62
„Най-мразените хора от Всевишния Аллах са покварените, които говорят лоши думи.” /Хаким – 1/12/

Хадис: 63
Ебу Хурейра (Р.А.) е казал:
“Един ден Пратеникът на Аллах (с.а.с.) стана из между нас и спомена изменничеството и възвеличи колко е опасно това дело. А после каза:
“Не мога да помогна на нито един от вас, който дойде на Съдния ден, носейки на раменете си камила, който ще реве като нея. Този човек ще каже: “О, Пратенико на Аллах, помогни ми!” А той ще му каже: “Не притежавам нищо за теб от Всевишният Аллах, като опрощение и застъпничество. Бях те известил на този свят за положението на измамниците.
Не мога да помогна на нито един от вас, който дойде на Съдния ден и на раменете си носи кон, а той ще цвили като кон. Ще каже: “О, Пратенико на Аллах, помогни ми!” А аз ще кажа: “Не притежавам нищо за теб от Всевишният Аллах, бях те известил на този свят за положението на измамниците.
Не мога да помогна на нито един от вас, който дойде на Съдния ден и на раменете си носи овца, а той блее като овца. Ще каже: “О, Пратенико на Аллах, помогни ми!” А аз ще кажа: “Не притежавам за теб нищо от Всевишният Аллах бях те известил на този свят за положението на измамниците.
Не мога да помогна на един от вас, който дойде на Съдния ден и носи на раменете си дрехи и платове, и ще каже: “О, Пратенико на Аллах, помогни ми!” А аз ще кажа: “Не притежавам нищо за теб от Всевишният Аллах, бях те известил на този свят за положението на измамниците.
Не мога да помогна на нито един от вас, който дойде на Съдния ден и носи на раменете си злато или сребро, и ще каже: “О, Пратенико на Аллах помогни ми!” А аз ще кажа: “Не притежавам нищо за теб от Всевишният Аллах, бях те известил на този свят за положението на измамниците.” /Бухари – 3073/

Хадис: 64
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Ако намерите човек, който е измамник – откраднал е от зекята или от хазната на държавата, изгорете неговите вещи.” /Бухари/

Хадис: 65
„Имаше един човек, който отговаряше за багажа на Пратеника на Аллах. Той се казваше Керкера, и един ден почина. Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: “Той е в Джехеннема.” После хората отидоха да го видят и го намериха покрит с дреха, която бе взел, без да му се полага или някой да му я бе дал.” /Бухари – 3074/

Хадис: 66
„Всевишният Аллах не приема молитвата без абдест, и не приема милостиня, която е придобита с изменничество.” / Муслим – 224/

Хадис: 67
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Не прелюбодейства прелюбодеецът, когато прелюбодейства и той да е вярващ, не краде крадецът, когато краде и той да е вярващ, но след това може да се покае.”

Хадис: 68
Майката на всички вярващи Айша (Р.А.) е казала:
„Пратеникът на Аллах (с.а.с.) отсичаше ръката на крадеца за четвърт динар и нагоре.” /Бухари – 6898/

Хадис: 69
„Мехзумийе – жена от племето Мехзум – взимаше на заем дрехи и не ги връщаше след това на собствениците. Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с.) заповяда да и се отреже ръката. Нейните родители отишли при Усама ибн Зейд, като са отправили с молба към него да се застъпи за нея, защото той е от най приближените на Мухаммед (С.А.С.). Той разговарял с Мухаммед (С.А.С.),а Мухаммед (С.А.С) му казал:
“О, Усама, не виждам как ти се застъпваш в наказание от наказанията на Аллах!?”
После Пратеникът на Аллах (с.а.с.) станал и казал:
“Наистина онези преди вас се поквариха и рухнаха, защото когато високопоставена личност откраднеше, те го оставяха, а когато откраднеше от тях беден и немощен, те му отрязваха ръката. Кълна се в Онзи, в Чиито ръце е моята душа, ако дъщерята на Мухаммед (с.а.с.) откраднеше, и на нея ще отрежа ръката.”
След това и отрязаха ръката на Мехзумийе.” /Бухари – 6788/

Хадис: 70
Ебу Умама е казал:
“Бяхме при Пратеника на Аллах (с.а.с.) и той рече:
„Който прекъсне от правото на мюсюлманина, чрез клетвена лъжа, то Всевишният Аллах му е обещал Джехеннема , и му е забранил Дженнета. Един човек попита:
“Дори за нещо дребно и малко, о, Пратенико на Аллах?” А той отговори:
“Да, дори и затова, което мислиш че е дребно.” /Муслим - 137/

ХАДИСИ: 51 - 60

Хадис: 51
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Никой няма да влезе в Дженнета, докато има в сърцето си капка високомерие.”
/Муслим – 91/
Хадис: 52
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Спорили Дженнета и Джехеннема. Дженнета казал: “Няма да влезнат в мен, освен слабите и немощните от хората.” А Джехеннема казал: “В мен ще влязат възгордяващите се и високомерните.” /Бухари – 4850/

Хадис: 53
„Който отсъдих на него от богатството на брат си, без да има право, да не го взима, защото ще му отрежа парче от огъня.” /Бухари – 2680/

Хадис: 54
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Да ви известя ли най-големите прегрешения: съдружаването с Всевишния Аллах, неподчинението към родителите, лъжливото слово и лъжесвидетелството.” /Бухари – 2654/

Хадис: 55
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Всяко нещо, което опиянява и замайва разума е алкохол, и всеки алкохол е харам – забранен. Който пие алкохол на този свят и умре без да е се е покаял от употребата на алкохола, то на него му се забранява да го пие в отвъдния свят – тоест, река от вино в Дженнета.” /Муслим – 2003/

Хадис: 56
„Обещанието на Всевишния Аллах към онзи, който пие опиващи и замайващи неща е, че Всевишният Аллах ще го напие от потта на обитателите в Джехеннема.” /Муслим – 2002/

Хадис: 57
„Проклет е самия алкохол, и производителя, и за когото се произвежда, и който го продава, и който го купува, и който го носи, и за когото се носи, и който яде парите от него, и който го пие, и който го предлага.” /Ахмед – 4787/

Хадис: 58
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„В Дженнета няма да влезне месо (от човек), което е отгледано и израснало от харам, защото това месо е за Джехеннема.” /Бухари/

Хадис: 59
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Наистина има хора, които се разпореждат с богатството на Всевишния Аллах, без право и с измама, но за тях на Съдния ден е Джехеннема.” /Бухари – 3118/

Хадис: 60
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Странете от седем смъртни гряха.” И спомена: “И набеждаването на целомъдрени жени, наивни и вярващи.” /Бухари/

ХАДИСИ: 41 - 50

Хадис: 41
„Който умишлено излъже за мен, нека да си приготви мястото в Джехеннема.” /Бухари – 110/

Хадис: 42
„Който каже нещо за мен, което аз не съм казал, нека да си приготви мястото в Джехеннема.” /Бухари – 109/

Хадис: 43
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Странете от седем смъртни гряха: съдружаването с Всевишния Аллах, магията, убийството, което е забранил Аллах освен по право, ядене на богатството на сираците, яденето на лихвата, да избягаш от бойното поле, когато срещнеш врага в бой, и да клеветиш целомъдрените вярващи жени (с лоши неща).” /Бухари – 6857/

Хадис: 44
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Който ни мами и лъже не е от нас.” /Муслим - 101/

Хадис: 45
„ Всеки един от вас е пастир и всеки от вас е отговорен за своето стадото.” /Бухари/

Хадис: 46
„Който водач измами и лъже стадото си, той е в Джехеннема.” /Ахмед – 5/25 /

Хадис: 47
„Всевишният Аллах не е милостив към онзи, който не е милостив към хората.” /Бухари – 7376/

Хадис: 48
„Справедливия водач, Всевишният Аллах ще го доведе на Съдния ден под Своята сянка в деня, когато няма да има друга сянка освен Неговата.” /Бухари – 6806/

Хадис: 49
Когато Пратеникът на Аллах (с.а.с.) изпратил Муаз към Йемен му казал:
„Внимавай в щедростта на парите им, и се страхувай от дуата на угнетения, защото между дуата му и Всевишния Аллах няма преграда.” /Бухари – 4348/

Хадис: 50
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Трима, Всевишният Аллах няма да говори с тях на Съдния ден.” И спомена от тях: “Водачът лъжец.” /Муслим – 107/

ХАДИСИ: 31 - 40

Хадис: 31
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Ислямът се изгражда върху пет основи:
- Свидетелстването, че няма друг бог, освен Аллах, и че Мухаммед е пратеник на Аллах.
- Отслужването на молитвата.
- Даването на зекята.
- Поклонението Хадж при Дома.
- И говеенето в Рамазан.” /Бухари и Муслим/

Хадис: 32
Омер (Р.А.) е казал:
„ Дойде един човек при Пратеника на Аллах (С.А.С) да иска разрешение да отиде на война с него. Пратеникът на Аллах (С.А.С.) му рече: “Живи ли са родителите ти?” Той каза: “Да.” Рече му: “В тях има борба, бори се.” /Бухари – 3004/

Хадис: 33
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Да ви известя ли кои са големите грехове: съдружаването с Аллах и неподчинението към родителите…”
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„ Няма да влезе в Дженнета, който прекъсва родствените си връзки.”
/Бухари – 5984/

Хадис: 34
„Който вярва в Аллах и в Съдния ден, нека да поддържа родствените си връзки.”
/Бухари - 6138/
Хадис: 35
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Когато рабът прелюбодейства, вярата му го напуска в този момент, и стои над главата му. А когато свърши, вярата му се връща отново в него.” / Ебу Дауд/

Хадис: 36
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Трима, Всевишният Аллах няма да им говори на Съдния ден, няма да ги гледа, няма да ги пречисти, и за тях е суровото наказание:
възрастен човек прелюбодеец, властващ лъжец и беден високомерен.” /Муслим -107/

Хадис: 37
„ Пратеникът на Аллах (с.а.с.) сънувал:
“Дойдоха при мен меляйкетата Джебраиль и Микаиль. Тръгнахме и пристигнахме при нещо като пещ, дъното му е широко а отвора тесен, а от него се чуваха различни гласове и силни крясъци. Надникнахме в него и видяхме голи мъже и жени. Под тях идва силен огън с пламъци, когато идва този силен огън те крещяха от силната топлина и болка която чувстват. Рекох: “Кой са тези о, Джебраиль? Рече: “Тези са прелюбодейките и прелюбодейците, това наказание ще продължи до Съдния ден.” /Бухари – 7048/

Хадис: 38
В дълъг хадис, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) попитал сподвижниците:
“Някой от вас да е сънувал нещо?”
Тогава той ни рече:
„През нощта дойдоха две меляйкета, който бяха изпратени при мен, и казаха: “Тръгвай!” и аз тръгнах с тях…Тръгнахме и пристигнахме при една река, мисля че той каза, че е червена като кръв. В реката имаше човек, който плуваше, а на брега на реката човек, който бе събрал много камъни. Плуващият човек плуваше, колкото поплува и когато реши да излезе, отиде при човека с многото камъни, отвори му устата и му вкара камък в нея. След това го връща на същото място. Плува колкото плува и пак иска да излезе, отива при него, и винаги когато се
връща той му слага в устата камъни и го връща в реката. Попитах ги: “Кои са тези двамата?” Казаха ми: “Ние ще те известим. Човека който плува в реката и човека който е на брега са от ядящите лихвата....” /Бухари – 7047/

Хадис: 39
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Аз и настойника на сирака сме заедно в Дженнета.” И приближи двата си пръста на ръката.” /Бухари – 6005/
Хадис: 40
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Който излъже за мен, построява му се дом в Джехеннема.”
/Ахмед – 4/201/