ХАДИСИ: 61 - 70

Хадис: 61
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) рече:
„Който вярва в Аллах и в Съдния ден, нека да говори само добро или да замълчи.”
/Бухари – 6476/

Хадис: 62
„Най-мразените хора от Всевишния Аллах са покварените, които говорят лоши думи.” /Хаким – 1/12/

Хадис: 63
Ебу Хурейра (Р.А.) е казал:
“Един ден Пратеникът на Аллах (с.а.с.) стана из между нас и спомена изменничеството и възвеличи колко е опасно това дело. А после каза:
“Не мога да помогна на нито един от вас, който дойде на Съдния ден, носейки на раменете си камила, който ще реве като нея. Този човек ще каже: “О, Пратенико на Аллах, помогни ми!” А той ще му каже: “Не притежавам нищо за теб от Всевишният Аллах, като опрощение и застъпничество. Бях те известил на този свят за положението на измамниците.
Не мога да помогна на нито един от вас, който дойде на Съдния ден и на раменете си носи кон, а той ще цвили като кон. Ще каже: “О, Пратенико на Аллах, помогни ми!” А аз ще кажа: “Не притежавам нищо за теб от Всевишният Аллах, бях те известил на този свят за положението на измамниците.
Не мога да помогна на нито един от вас, който дойде на Съдния ден и на раменете си носи овца, а той блее като овца. Ще каже: “О, Пратенико на Аллах, помогни ми!” А аз ще кажа: “Не притежавам за теб нищо от Всевишният Аллах бях те известил на този свят за положението на измамниците.
Не мога да помогна на един от вас, който дойде на Съдния ден и носи на раменете си дрехи и платове, и ще каже: “О, Пратенико на Аллах, помогни ми!” А аз ще кажа: “Не притежавам нищо за теб от Всевишният Аллах, бях те известил на този свят за положението на измамниците.
Не мога да помогна на нито един от вас, който дойде на Съдния ден и носи на раменете си злато или сребро, и ще каже: “О, Пратенико на Аллах помогни ми!” А аз ще кажа: “Не притежавам нищо за теб от Всевишният Аллах, бях те известил на този свят за положението на измамниците.” /Бухари – 3073/

Хадис: 64
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Ако намерите човек, който е измамник – откраднал е от зекята или от хазната на държавата, изгорете неговите вещи.” /Бухари/

Хадис: 65
„Имаше един човек, който отговаряше за багажа на Пратеника на Аллах. Той се казваше Керкера, и един ден почина. Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: “Той е в Джехеннема.” После хората отидоха да го видят и го намериха покрит с дреха, която бе взел, без да му се полага или някой да му я бе дал.” /Бухари – 3074/

Хадис: 66
„Всевишният Аллах не приема молитвата без абдест, и не приема милостиня, която е придобита с изменничество.” / Муслим – 224/

Хадис: 67
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Не прелюбодейства прелюбодеецът, когато прелюбодейства и той да е вярващ, не краде крадецът, когато краде и той да е вярващ, но след това може да се покае.”

Хадис: 68
Майката на всички вярващи Айша (Р.А.) е казала:
„Пратеникът на Аллах (с.а.с.) отсичаше ръката на крадеца за четвърт динар и нагоре.” /Бухари – 6898/

Хадис: 69
„Мехзумийе – жена от племето Мехзум – взимаше на заем дрехи и не ги връщаше след това на собствениците. Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с.) заповяда да и се отреже ръката. Нейните родители отишли при Усама ибн Зейд, като са отправили с молба към него да се застъпи за нея, защото той е от най приближените на Мухаммед (С.А.С.). Той разговарял с Мухаммед (С.А.С.),а Мухаммед (С.А.С) му казал:
“О, Усама, не виждам как ти се застъпваш в наказание от наказанията на Аллах!?”
После Пратеникът на Аллах (с.а.с.) станал и казал:
“Наистина онези преди вас се поквариха и рухнаха, защото когато високопоставена личност откраднеше, те го оставяха, а когато откраднеше от тях беден и немощен, те му отрязваха ръката. Кълна се в Онзи, в Чиито ръце е моята душа, ако дъщерята на Мухаммед (с.а.с.) откраднеше, и на нея ще отрежа ръката.”
След това и отрязаха ръката на Мехзумийе.” /Бухари – 6788/

Хадис: 70
Ебу Умама е казал:
“Бяхме при Пратеника на Аллах (с.а.с.) и той рече:
„Който прекъсне от правото на мюсюлманина, чрез клетвена лъжа, то Всевишният Аллах му е обещал Джехеннема , и му е забранил Дженнета. Един човек попита:
“Дори за нещо дребно и малко, о, Пратенико на Аллах?” А той отговори:
“Да, дори и затова, което мислиш че е дребно.” /Муслим - 137/