сряда, 10 август 2022 г.

ЙА СИН ТЕБАРЕКЕ, АММЕ

 

ЙА СИН

ТЕБАРЕКЕ, АММЕ

събота, 26 март 2022 г.

Кoй е Басри Зилябид?

БАСРИ ЗИЛЯБИД 
е роден през 1978 г. в град Добрич, България. След като завършва Богословския факултет на Университета Мармара в Истанбул (2000 г.), продължава магистърска степен по История на Исляма. През 2003 г. защитава дисертация на тема Религиозно управление на мюсюлманите в България. Между 2001-2010 г. живее в София. Междувременно изнася лекции във Висшия ислямски институт, работи като ръководител във Фондация за приятелство и братство "Ахмед Давудоглу" и Сдружение "Надежда", които работят в областта на образованието и културата. Установява се в Истанбул през 2010 г. Все още продължава да работи като ръководител на отдела за чуждестранни студенти в частен изследователски център. Владее български и арабски език и средно руски. Той е основател и редактор на блог страница - Bulgaristan Türk Gençliği (Турска младеж в България).

Автор е на следните книги:
1- Ислямът в България 1878-2018 (на турски 2019),
2- Записки по история на Исляма-I: Праведните халифи (2018),
3- Записки по история на Исляма-II: Умаядите в Сирия и Испания (2020),
4- Записки по история на Исляма-III: Аббасидите в Багдад и първите турски мюсюлмански държави (2022)
Преиздадени под редакцията на Б. Зилябид книги:
Мехмед Бехчет Перим (роден в Неврокоп ум. 1965 г. в Измир), Софийски мемоари (на турски език 2012 г.), М. Бехчет Перим, Българските мюсюлмани през 1923 г.: Техните социални и политически условия (транслитерация от османотурски на съвременен турски език 2013 г.)
Желаещите да поръчат от горе споменатите книги, могат да пишат на 

basrizilabid@gmail.com 


WHO IS BASRI ZILABID CHALISHKAN?

BASRI ZILABID CHALISHKAN 
was born in 1978 in the city of Dobrich, Bulgaria. After graduating from Marmara University, Faculty of Theology (2000), he did his Master's degree in Islamic History. In 2003, he defended his thesis on the Religious Management of Muslims in Bulgaria. He was in Sofia between 2001-2010. In the meantime, he gave lectures at the Higher Islamic Institute, worked as an administrator in the "Ahmed Davudoğlu" Friendship and Brotherhood Foundation and Nadejda Association, which work in the field of education and culture. He settled in Istanbul in 2010. He still continues to work as the head of the foreign students department in a private research center. He is fluent in Bulgarian and Arabic, and intermediate in Russian. He is the founder and editor of the Bulgarian Turkish Youth blog. 
His Works: 
1- Islam in Bulgaria 1878-2018 (in Turkish 2019), 
2- Notes from the History of Islam-I: Rashid Caliphs (in Bulgarian, 2018), 
3- Notes from the History of Islam-II: Umayyads in Syria and Spain (in Bulgarian, 2020), 
4- Notes from the History of Islam-III: Abbasid in Baghdad and first Turkish Muslim States (in Bulgarian, 2022)
Works he edited by M. Behçet Perim (d. 1965), Sofia Memoirs (in Turkish 2012), M. Behçet Perim, Bulgarian Muslims in 1923: Their Social and Political Conditions (in Turkish 2013)

събота, 4 ноември 2017 г.

КАРНОБАТСКИЯ ИСЛЯМСКИ УЧЕН ОСМАН КЕСКИОГЛУ

Авторът Осман Кескиоглу е ислямски учен роден през 1907 г. в Карнобат. Учи в Шумен в Медресетун Нювваб. После следва в Езхер, Египет. Връща се в Нювваб като преподавател. Наричан е "Ходеща библиотека" Пише и превежда много книги в Турция, където се преселва през 1950-те години. Служи в Турския Диянет и Иляхият факултеси към Анкарския университет. През 1986 г. му е присъдена докторска титла от Селчук университеси намиращ се в гр. Кония.Умира на 4 август 1989 г. в Анкара. 
За повече информация на турски език: http://www.biyografya.com/biyografi/9860


вторник, 19 април 2016 г.

Ислямската цивилизация според западните източници, Исмаил Хами Данишменд

Легендарната книга на Исмаил Хами Данишменд
Ислямската цивилизация според западните източници

Авторът е известен турски историк и лингвист, роден е през 1889 година. Следва в Париж. След завръщането си в Истанбул служи като преподавател по Съвремена история. Издава в-к Мемлекет през периода на окупацията на Истанбул в края на Първата световна война. Избран е за Делегат от Истанбул за Сиваския конгрес организиран в навечерието на национално освободителната борба на турците.

Данишменд отлично владее френски, арабски и персийски език. Може да чете и да разбира немски, латински и шумерски. На 12 април 1976 г. умира в Истанбул.
Автор е на повече от 30 книги. Най-известната сред тях е Изахлъ османлъ тарихи кроноложиси  (Обяснителна хронология на османската история). 

Ето и някои други заглавия:
- Истанбул фетхинин инсани ве медени 
къймети (Човешката и цивилизационна стойност на завладяването на Истанбул)

- Гарб менбаларъна гьоре ески тюрк седжие ве ахлакъ
(Старите нрави и обичаи на турците според западните източници)
- Гарб менбаларъна гьоре гарб илминин Куран-ъ керим хайранлъгъ
(Възхищението на западната наука от Свещения Коран според западни източници)

Съдържание на книгата Ислямската цивилизация според западните източници
Ние западняци ли сме? - 7
Една религия на науката - 11
Хартията - носител на културата - 16
Ренесансът: спомен на ислямската цивилизация
Първите лечители на средновековието - 27
Султанът на медицината: Ибн-и Сина (Авиценна) - 34
Откриването на нулата - 39
Развитието на математиката - 43
Ренесансът произведение на мюсюлманите ли е? - 47 
Възникването на астрономията - 52
Източникът на музиката - 56
Арабският на Донкишот - 60
Минарето на исляма, камбанените кули на християнството - 65
Пътешествието на думите от изток на запад - 72
Слънчево и лунно затъмнение в книгата Аджаибул махлюкат
(Сътворените чудеса) на ислямският учен ел-Казвини

Анатомията на окото
Страница от книгата ел-Канун фит-тъб на Ибн-и Сина

четвъртък, 18 февруари 2016 г.

Робърт колеж и българите, Орлин Събев

Книгата е посветена на Робърт колеж, основан в Истанбул от американски протестантски мисионери през 1863 г., на близо хилядата българи, които са учили там, и на ролята на колежа в българската история. Изследването е базирано на неизползвани или слабо проучени документи: архивите на самия колеж, по-голямата част от които се съхраняват в библиотеката на Колумбийския университет (Ню Йорк), а друга част в Истанбул, както и напълно пренебрегваните досега османски архиви. Особено място в книгата е отделено на образователните идеали и политики, следвани и прилагани от колежа като застъпник на протестантската етика и американския либерализъм. Те в голяма степен оказват влияние и върху мирогледа на учениците. Ръководството и преподавателите на колежа са се стремили да изградят у тях силни характери, волеви личности и народни водачи. Най-голям успех в това отношение те постигат с българските ученици, на които книгата обръща специално внимание чрез анализ на техния социален профил, кариерно развитие след колежа и активната им роля в обществено-политическия живот на свободна България.

четвъртък, 7 януари 2016 г.

Проучвания върху Корана в България след османския период, Алпер Ахмедов

Магистърската дисертация Проучвания върху Корана в България след османския период“ включва периода от 1878 г. до днес.  Тук са разгледани преводите и тълкуванията направени върху Свещения Коран. Направен е анализ на изданията (книги, списания, статии и доклади) с Коранична тематика или с Улум-ул Коран.
Изводът на изследването е че, първите проучвания направени върху Корана в България целят отхвърлянето му като божествена книга и всяване на съмнение в религиозното съзнание на мюсюлманите. В проучванията, направени от българските ориенталисти е видимо влиянието на английския, немския и руския ориентализъм.

По-важни заглавия от изследването:

- История на Превода на Корана в България
- Преводи на български ориенталисти: Никола Лица, Стефан Скулев и Стефан Томов, Иван Добрев
- Преводи на български мюсюлмани: Мехмед Табаков, Превод на Джемаат Ахмадия, Недим Генджев, Цветан Теофанов

Кой е Алпер Ахмедов?

Алпер Ахмедов (в дясно) е роден в гр. Кубрат. Завършва СОДУ в гр. Русе после следва Иляхият в Йордания. След това година и половина става имам на родното си място. През 2013-та година кандидатства за магистърска стипендия в Тюркие бурсларъ. Приет е в Катедрата по Тефсир в Истанбулския университет. През м. декември 2015 защитава магистърската си дисертация. Женен е, владее турски и арабски език.