понеделник, 24 август 2009 г.
четвъртък, 21 май 2009 г.
понеделник, 13 април 2009 г.
ГЛ. МюФТИЙСТВО ОБЯВИ КАМПАНИЯТА ЗА ХАДЖ 2009
ЗА ДА УВЕЛИЧИТЕ РАЗМЕРА НА СНИМКАТА КЛИКНЕТЕ ВЪРХУ НЕЯ.
вторник, 17 март 2009 г.
СП. МЮСЮЛМАНИ БР. 3 от 2009 г.
СЪДЪРЖАНИЕИСТОРИЯ НА ИСЛЯМА
Пророк – миролюбец
ЖИВОТЪТ В ИБАДЕТ
Роля и значение на намаза с джемаат - Доц. д-р Исмаил КАРАГЬОЗ
ЦЕННОСТИ
Великодушие - Проф. д-р М. Яшар КАНДЕМИР
Насилието в семейството - Лямиа ЛЕВЕНТ
ИЗБРАЛИ ПЪТЯ НА ИСТИНАТА
Моето отношение към Иисус след приемането на исляма - Владислав СОХИН
СТРАНИЦИ ОТ ИСТОРИЯТА
Секретните документи във връзка с"Възродителния процес"са публично достояние.
Доц. д-р Ибрахим ЯЛЪМОВ
ОБЩЕСТВО
Дали е сам сиракът? - Осман КУТРЕВ
НОВИНИ
Четири дела за връщане на вакъфска земя
Уточнение
Благодарствено писмо
четвъртък, 12 март 2009 г.
Мюфтийството иска действаща джамия в Стара Загора
След обявения план за създаване на ислямски културно-образователен център в столичния квартал “Малинова долина” и скандалите около изграждането на ислямски молитвен храм в Бургас, Главното мюфтийство предвижда да изгради молитвен храм и в Стара Загора.
“Ние имаме нужда от храм в града. Въпросът е отворен и ние ще дебатираме по темата. Ако Ески Джамия не ни бъде позволено да бъде отворена, ще поискаме терен за изграждането на нова джамия”, обяви главният секретар на главното мюфтийство Хюсеин Хафъзов пред радио “Стара Загора”.
Той обяви, че от мюфтийството ще изчакат реакция от Министерството на културата за бъдещето на сградата, но интерес към молитвения храм определено има.
В Стара Загора все по-голяма популярност набира идеята Ески Джамия да бъде превърната в музей на религиите.
При извършени проучвания в основите й са открити останки от тракийско светилище и от раннохристиянски храм.
“Главното мюфтийство ще предприеме необходимите стъпки за отварянето на този храм отново като джамия за богослужение. Дали желанието ни ще даде конкретни резултати, ние вече не знаем”, добави Хафъзов.
Според него липсата на минаре на джамията не е особен проблем, тъй като то не е основно изискване в исляма.
Ески джамия е един от символите на Стара Загора по време и след Руско-турската освободителна война.
На 31 юли 1877 войските на Сюлейман паша превземат отново освободения град, като в тридневните набези е изгорена цяла Стара Загора. Единствената запазена от огъня сграда остава Ески джамия.
След освобождението в града пристига чешкият архитект Любор Байер, който изработва новия градоустройствен план на разрушения град.
За основа на своя проект той поставя единствената оцеляла в града масивна сграда - Ески Джамия, и около нея започва да проектира правите улици, които са символ на града днес.
“Ние имаме нужда от храм в града. Въпросът е отворен и ние ще дебатираме по темата. Ако Ески Джамия не ни бъде позволено да бъде отворена, ще поискаме терен за изграждането на нова джамия”, обяви главният секретар на главното мюфтийство Хюсеин Хафъзов пред радио “Стара Загора”.
Той обяви, че от мюфтийството ще изчакат реакция от Министерството на културата за бъдещето на сградата, но интерес към молитвения храм определено има.
В Стара Загора все по-голяма популярност набира идеята Ески Джамия да бъде превърната в музей на религиите.
При извършени проучвания в основите й са открити останки от тракийско светилище и от раннохристиянски храм.
“Главното мюфтийство ще предприеме необходимите стъпки за отварянето на този храм отново като джамия за богослужение. Дали желанието ни ще даде конкретни резултати, ние вече не знаем”, добави Хафъзов.
Според него липсата на минаре на джамията не е особен проблем, тъй като то не е основно изискване в исляма.
Ески джамия е един от символите на Стара Загора по време и след Руско-турската освободителна война.
На 31 юли 1877 войските на Сюлейман паша превземат отново освободения град, като в тридневните набези е изгорена цяла Стара Загора. Единствената запазена от огъня сграда остава Ески джамия.
След освобождението в града пристига чешкият архитект Любор Байер, който изработва новия градоустройствен план на разрушения град.
За основа на своя проект той поставя единствената оцеляла в града масивна сграда - Ески Джамия, и около нея започва да проектира правите улици, които са символ на града днес.
сряда, 4 март 2009 г.
АНТИИСЛЯМИЗЪМ ОТ ЯНЕ ЯНЕВ И ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ
ПРЕДЛАГАМ НА ВНИМАНИЕТО НА НАШИТЕ ЧИТАТЕЛИ НОВИНАТА ПУБЛИКУВАНА В САЙТА ДНЕС.БГ
Абаджиев и Янев в ДАНС за ислямизирането на Рибново и Сатовча
Рибново, Община Гърмен
Директорът на училището Феим Иса е установил пълен диктат над учителския колектив и насилствено заставя учителите да ходят с облекло, което да не е светско.
Настоява учителите да насърчават ученичките да ходят със забрадки и арабски носии.
Директорът подкрепя действията на Мурат Бошнак, представен и назначен от него като учител по религия, който задължава родителите насилствено да подписват заявления, че искат техните деца да изучават задължително избираем предмет (ЗИП) – ислям.
Бошнак настоява децата да се обръщат към него вместо с господин с ага.
Родителите, които не приемат ислямските порядки на Мурат, ги наричат гяури и по време на службите в местната джамия ги проклинат.
Сатовча, област Благоеврад
Директорката на местното училище Айша Ушева редовно ходи на обучение по радикален ислям в незаконно фундаменталистко училище в село Сърница, Велинградско.
Ушева в момента е в отпуск по майчинство и за да държи под контрол "описаните порядки", е назначила съпруга си на длъжност и.д. директор на училището – Исмет Ушев, който е учител по религия.
И в двете селища живеят само българомохамедани, говорещи единствено български език.
Двата скандални случая, подкрепени от видеоматериал и снимки, бяха оповестени от Димитър Абаджиев и лидера на „Ред, законност и справедливост” Яне Янев, които се зарекоха да сигнализират ДАНС за порядките в тези региони.
По този начин в България се взривяват европейските ценности и се проправя път за фундаментализма в Европа, категорични са и двамата.
"Въпреки членството на България в ЕС някой региони на страната имат нужда от повторно освобождение – не от турско робство, а от засилващия се фундаментализъм и радакален ислям", каза Яне Янев.
събота, 28 февруари 2009 г.
ДПС лобира за легитимен ислямски университет
Висше образование ще дават още църквите на адвентистите, евангелистите и презвитерианците
Висшият ислямски институт, който обучава младежи за имами, ще може да стане университет. Това предвиждат промени в Закона за вероизповеданията, предложени от депутатите от ДПС Ахмед Юсеин и Лютви Местан, научи „Новинар”. Преди дни ръководството на ислямския институт обяви, че има амбиция да превърне института във висше учебно заведение, като кандидатства за акредитация.
С промените, внесени от двамата депутати, това ще стане още по-лесно, тъй като тази възможност ще бъде записана като отделна точка в Закона за вероизповеданията. От поправката обаче ще могат да се възползват само духовни институти, които са одобрени от Министерския съвет, предвижда проектът.
В момента това са Висшият мюсюлмански институт, евангелският институт „Логос”, презвитериански колеж и семинария, както и теологичният колеж „Стефан Константинов” на адвентистката църква, обясни депутатът Ахмед Юсеинов. Сега, за да се зачете диплома на евангелски или мюсюлмански проповедник, младежите трябва да завършат обучението си в чужбина.
Така например ислямските студенти първо завършват тукашния институт, а след това продължават обучението си в Йордания или в Саудитска Арабия. В същото време обаче Софийската духовна семинария и богословските факултети на акредитираните висши училища издават дипломи за завършено средно и висше образование, равностойни на тапиите от другите гимназии и университети.
От Главното мюфтийство казаха за „Новинар”, че все още не са запознати с предложението на двамата депутати.
Най-вероятно през следващите дни ислямските духовници ще се съберат, за да разгледат промените, обясни секретарят на духовенството Хюсеин Хафъзов. Според шефа на парламентарната комисия по вероизповедания Огнян Герджиков е необходимо първо да се поиска становище от просветното министерство.
За да се разкрие един университет обаче, трябва да има определен брой доценти и професори. „Откъде ще ги вземат? От Сирия и Турция дори да ги доведат, там няма такива звания и съответно те няма да отговарят на изискванията”, категоричен беше заместник-председателят на парламентарната комисия по образование и наука Димитър Камбуров. Такова предложение е опасно и заради голямата автономия на висшите училища у нас, която вече се е превърнала в свободия, коментира още той.
www.novinar.net
Висшият ислямски институт, който обучава младежи за имами, ще може да стане университет. Това предвиждат промени в Закона за вероизповеданията, предложени от депутатите от ДПС Ахмед Юсеин и Лютви Местан, научи „Новинар”. Преди дни ръководството на ислямския институт обяви, че има амбиция да превърне института във висше учебно заведение, като кандидатства за акредитация.
С промените, внесени от двамата депутати, това ще стане още по-лесно, тъй като тази възможност ще бъде записана като отделна точка в Закона за вероизповеданията. От поправката обаче ще могат да се възползват само духовни институти, които са одобрени от Министерския съвет, предвижда проектът.
В момента това са Висшият мюсюлмански институт, евангелският институт „Логос”, презвитериански колеж и семинария, както и теологичният колеж „Стефан Константинов” на адвентистката църква, обясни депутатът Ахмед Юсеинов. Сега, за да се зачете диплома на евангелски или мюсюлмански проповедник, младежите трябва да завършат обучението си в чужбина.
Така например ислямските студенти първо завършват тукашния институт, а след това продължават обучението си в Йордания или в Саудитска Арабия. В същото време обаче Софийската духовна семинария и богословските факултети на акредитираните висши училища издават дипломи за завършено средно и висше образование, равностойни на тапиите от другите гимназии и университети.
От Главното мюфтийство казаха за „Новинар”, че все още не са запознати с предложението на двамата депутати.
Най-вероятно през следващите дни ислямските духовници ще се съберат, за да разгледат промените, обясни секретарят на духовенството Хюсеин Хафъзов. Според шефа на парламентарната комисия по вероизповедания Огнян Герджиков е необходимо първо да се поиска становище от просветното министерство.
За да се разкрие един университет обаче, трябва да има определен брой доценти и професори. „Откъде ще ги вземат? От Сирия и Турция дори да ги доведат, там няма такива звания и съответно те няма да отговарят на изискванията”, категоричен беше заместник-председателят на парламентарната комисия по образование и наука Димитър Камбуров. Такова предложение е опасно и заради голямата автономия на висшите училища у нас, която вече се е превърнала в свободия, коментира още той.
www.novinar.net
Хората на Доган приравняват духовни школи с вузове
Дипломите от висшите духовни училища, които са открити с решения на Министерския съвет, да се признават за висше образование. Такава промяна в Закона за вероизповеданията са внесли зам.-шефът на ДПС Лютви Местан и колегата му депутат Ахмед Юсеин. Те настояват духовните училища да могат да бъдат преобразувани по реда на Закона за висшето образование, тъй като регистрираните вероизповедания имат право да откриват свои школи.
Става дума за 4 такива учебни институции, обясни за “Труд” вносителят на поправката Юсеин. Това са Висшият ислямски институт, открит през 1998 г., Евангелския богословски институт (1999 г.), Презвитерианският институт (2004 г.) и Теологичния колеж “Св. Стефан Костадинов” (2008 г.).
“Учещите там получават съответното образование, но за да получат диплома за висше образование, трябва да запишат някаква друга специалност или да държат приравнителни изпити”, обясни Юсеин.
Труд
Става дума за 4 такива учебни институции, обясни за “Труд” вносителят на поправката Юсеин. Това са Висшият ислямски институт, открит през 1998 г., Евангелския богословски институт (1999 г.), Презвитерианският институт (2004 г.) и Теологичния колеж “Св. Стефан Костадинов” (2008 г.).
“Учещите там получават съответното образование, но за да получат диплома за висше образование, трябва да запишат някаква друга специалност или да държат приравнителни изпити”, обясни Юсеин.
Труд
четвъртък, 26 февруари 2009 г.
Дългият път към джамията
Красимир Ангелов от dnes.bg
Строежа на бъдещия мюсюлмански културно-образователен център в Малинова долина се бави, защото не е получена виза за проектиране, обяви главният мюфтия Мустафа Хаджи.
По негови думи бъдещият проект се е изправил пред множество трудности, сред които е и намаляването на етажността от 5 на 3 етажа, както и отчуждаване на 7 декара от предварително закупените през 2002 година 27.
“Никой няма намерение да превръща комплекса в Малинова долина в център на мюсюлманите от Балканите или Европа. Той има за цел единствено да създава кадри, които да задоволят нуждите на мюсюлманското духовенство в България”, обяви още Мустафа Хаджи.
Според проекта центърът ще разполага с общежития за преподаватели и студенти, малка зала за спортуване, конгресен център и молитвен храм.
“Джамията няма да е основната сграда. Тя няма да бъде отворена за гражданите, в нея просто ще се извършват практическите занятия на бъдещите духовници”, увери мюфтията.
Ректорът на Висшия ислямски институт Ибрахим Ялъмов подчерта, че е необходимо да се промени регистрацията на учебното заведение по Закона за висшето образование, за да получи то акредитация от Министерския съвет.
За целта обаче трябва учебното заведение да има собствена страда, добави Ялъмов.
Главният мюфтия отрече слуховете за незаконно финансиране на строежа на джамията и обяви, че средствата идват от дарения по време на ислямска конференция в Истанбул.
По негови думи проектът ще се реализира поетапно, като крайната цел е в него да се обучават 200 души, вместо досегашните 80.
Ръководителите на Главното мюфтийство отрекоха възможността бъдещият проект да стане център на ислямски фундаментализъм в България.
“Ние искаме да обучаваме своите духовници в България, за да бъдем гарант за мира и стабилността на страната”, завърши Мустафа Хаджи.
Строежа на бъдещия мюсюлмански културно-образователен център в Малинова долина се бави, защото не е получена виза за проектиране, обяви главният мюфтия Мустафа Хаджи.
По негови думи бъдещият проект се е изправил пред множество трудности, сред които е и намаляването на етажността от 5 на 3 етажа, както и отчуждаване на 7 декара от предварително закупените през 2002 година 27.
“Никой няма намерение да превръща комплекса в Малинова долина в център на мюсюлманите от Балканите или Европа. Той има за цел единствено да създава кадри, които да задоволят нуждите на мюсюлманското духовенство в България”, обяви още Мустафа Хаджи.
Според проекта центърът ще разполага с общежития за преподаватели и студенти, малка зала за спортуване, конгресен център и молитвен храм.
“Джамията няма да е основната сграда. Тя няма да бъде отворена за гражданите, в нея просто ще се извършват практическите занятия на бъдещите духовници”, увери мюфтията.
Ректорът на Висшия ислямски институт Ибрахим Ялъмов подчерта, че е необходимо да се промени регистрацията на учебното заведение по Закона за висшето образование, за да получи то акредитация от Министерския съвет.
За целта обаче трябва учебното заведение да има собствена страда, добави Ялъмов.
Главният мюфтия отрече слуховете за незаконно финансиране на строежа на джамията и обяви, че средствата идват от дарения по време на ислямска конференция в Истанбул.
По негови думи проектът ще се реализира поетапно, като крайната цел е в него да се обучават 200 души, вместо досегашните 80.
Ръководителите на Главното мюфтийство отрекоха възможността бъдещият проект да стане център на ислямски фундаментализъм в България.
“Ние искаме да обучаваме своите духовници в България, за да бъдем гарант за мира и стабилността на страната”, завърши Мустафа Хаджи.
Общината бави разрешителното за строеж, смятат от мюфтийството
Румяна Гочева, вестник Новинар, 26.02.2009
Имами ще стажуват в нова джамия в София
Главното мюфтийство е готово с проекта за изграждането на Културно-образователен и административен център в столичния квартал „Малинова долина”, съобщи вчера главният мюфтия Мустафа Хаджи. Според изготвения проект там ще бъдат построени джамия, библиотека, сграда за Висшия ислямски институт, мъжко и женско общежитие и административни помещения за преподавателите.
Планирано е след като института се сдобие със сграда, ръководството му да кандидатства за акредитация. В момента институтът е регистриран по Закона за вероизповеданията, а ние искаме той да бъде регистриран като висше учебно заведение. В него ще се обучават имами в традиционния ислям.
Те ще могат да практикуват в джамията, която предстои да бъде изградена в близост до ислямския институт. Джамията обаче ще бъде само на един етаж, а не на пет, както беше съобщено преди време, обясни главният секретар на вероизповеданието Хюсеин Хафъзов. На територията на центъра ще бъдат изградени и ведомствени жилища за преподавателите от ислямския институт, предвижда още проекта.
Комплексът ще бъде построен върху имот от 20 дка, който е купен от организацията „Ислямска конференция”, в която членуват около 60 държави. Организацията е дала безвъзмездно 500 000 долара, за да могат мюфтиите у нас да купят земята за религиозния център. Към момента обаче проектът е почти замразен, тъй като духовниците все още се борят за издаването на разрешително за строеж.
Някои партии използват идеята за изграждането на центъра за предизборни цели, смята Хафъзов. Според столичния кмет Бойко Борисов обаче разрешението за издигане на мюсюлманския център не се бави по политически причини. Причината за забавянето всъщност били проверки, инициирани от партия ”Атака”, свързани с коректността на документите.
Готови сме, ако получим разрешение, да започнем строежа веднага, увериха от мюфтийството. Все още обаче не е ясно колко точно ще струва построяването на културно-образователния център. Част от средствата за изграждането на сградите също ще бъдат дадени от „Ислямска конференция”.
Преди по-малко от година идеята за построяването на религиозен ислямски център предизвика вълна от недоволство в квартала и страната. Предложението беше лансирано още през 2001 г. на форум на ислямското вероизповедание. Тогава председателят на Висшия мюсюлмански съвет и настоящ главен мюфтия Мустафа Хаджи заяви, че софийската джамия е недостатъчна за нуждите на столичните мюсюлмани, част от които са дошли от провинцията, за да могат да работят в столицата. Според статистиката на мюфтийството броят на мюсюлманските храмове в страната е над 1400.
Имами ще стажуват в нова джамия в София
Главното мюфтийство е готово с проекта за изграждането на Културно-образователен и административен център в столичния квартал „Малинова долина”, съобщи вчера главният мюфтия Мустафа Хаджи. Според изготвения проект там ще бъдат построени джамия, библиотека, сграда за Висшия ислямски институт, мъжко и женско общежитие и административни помещения за преподавателите.
Планирано е след като института се сдобие със сграда, ръководството му да кандидатства за акредитация. В момента институтът е регистриран по Закона за вероизповеданията, а ние искаме той да бъде регистриран като висше учебно заведение. В него ще се обучават имами в традиционния ислям.
Те ще могат да практикуват в джамията, която предстои да бъде изградена в близост до ислямския институт. Джамията обаче ще бъде само на един етаж, а не на пет, както беше съобщено преди време, обясни главният секретар на вероизповеданието Хюсеин Хафъзов. На територията на центъра ще бъдат изградени и ведомствени жилища за преподавателите от ислямския институт, предвижда още проекта.
Комплексът ще бъде построен върху имот от 20 дка, който е купен от организацията „Ислямска конференция”, в която членуват около 60 държави. Организацията е дала безвъзмездно 500 000 долара, за да могат мюфтиите у нас да купят земята за религиозния център. Към момента обаче проектът е почти замразен, тъй като духовниците все още се борят за издаването на разрешително за строеж.
Някои партии използват идеята за изграждането на центъра за предизборни цели, смята Хафъзов. Според столичния кмет Бойко Борисов обаче разрешението за издигане на мюсюлманския център не се бави по политически причини. Причината за забавянето всъщност били проверки, инициирани от партия ”Атака”, свързани с коректността на документите.
Готови сме, ако получим разрешение, да започнем строежа веднага, увериха от мюфтийството. Все още обаче не е ясно колко точно ще струва построяването на културно-образователния център. Част от средствата за изграждането на сградите също ще бъдат дадени от „Ислямска конференция”.
Преди по-малко от година идеята за построяването на религиозен ислямски център предизвика вълна от недоволство в квартала и страната. Предложението беше лансирано още през 2001 г. на форум на ислямското вероизповедание. Тогава председателят на Висшия мюсюлмански съвет и настоящ главен мюфтия Мустафа Хаджи заяви, че софийската джамия е недостатъчна за нуждите на столичните мюсюлмани, част от които са дошли от провинцията, за да могат да работят в столицата. Според статистиката на мюфтийството броят на мюсюлманските храмове в страната е над 1400.
Мюфтията се оплака от Столичната община
Йова АПОСТОЛОВА, вестник Труд, 26 Февруари 2009
Столичната община бави издаването на виза за строеж на мюсюлманския образователен център в кв. “Малинова долина”, обяви вчера главният мюфтия Мустафа Хаджи. Плановете са в центъра да се премести Висшият ислямски институт. Документите били подадени в края на ноември, но още нямало отговор от общината. В комплекса ще бъдат изградени общежития за студентите и преподавателите, спортен център и малка джамия.
Главният мюфтия бе категоричен, че молитвеният дом ще е за ползване само от обучаващите се там студенти. “Мюсюлманите ходят на петъчна молитва в джамията в центъра, защото е на удобно място. Не вярвам в петък някой да тръгне към “Малинова долина”, каза Мустафа Хаджи.
Строежът ще бъде финансиран от организацията на мюсюлманските държави Ислямска конференция. “Ние, инш Аллах, смятаме да продължим отношенията си с тях”, каза Мустафа Хаджи.
“Разрешението за строеж на мюсюлмански център в столицата не се бави по политически причини. От партия “Атака” са инициирали проверки на документите за собственост, които текат и в момента. Заради тях се бави разрешението за строителство”, коментира вчера столичният кмет Бойко Борисов.
В момента във Висшия ислямски институт има 80 студенти. След разрастването му плановете са да обучава към 200 студенти. По официална статистика мюсюлманите в страната са около 1 милион. По данни на мюфтийството те са около 1,5 млн. душ
Столичната община бави издаването на виза за строеж на мюсюлманския образователен център в кв. “Малинова долина”, обяви вчера главният мюфтия Мустафа Хаджи. Плановете са в центъра да се премести Висшият ислямски институт. Документите били подадени в края на ноември, но още нямало отговор от общината. В комплекса ще бъдат изградени общежития за студентите и преподавателите, спортен център и малка джамия.
Главният мюфтия бе категоричен, че молитвеният дом ще е за ползване само от обучаващите се там студенти. “Мюсюлманите ходят на петъчна молитва в джамията в центъра, защото е на удобно място. Не вярвам в петък някой да тръгне към “Малинова долина”, каза Мустафа Хаджи.
Строежът ще бъде финансиран от организацията на мюсюлманските държави Ислямска конференция. “Ние, инш Аллах, смятаме да продължим отношенията си с тях”, каза Мустафа Хаджи.
“Разрешението за строеж на мюсюлмански център в столицата не се бави по политически причини. От партия “Атака” са инициирали проверки на документите за собственост, които текат и в момента. Заради тях се бави разрешението за строителство”, коментира вчера столичният кмет Бойко Борисов.
В момента във Висшия ислямски институт има 80 студенти. След разрастването му плановете са да обучава към 200 студенти. По официална статистика мюсюлманите в страната са около 1 милион. По данни на мюфтийството те са около 1,5 млн. душ
сряда, 18 февруари 2009 г.
ГЛ. МюФТИЙСТВО СЪБРА 100 000 ЛВ. ЗА ПОДКРЕПА НА ИСЛЯМСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ
Представяме на вашето внимание публикацията на Главно мюфтийство:
ПОЛЗОТВОРНА И БЛАГОДАТНА КАМПАНИЯ В ПОДКРЕПА НА РЕЛИГИОЗНОТО ОБУЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ
Няколко години подред Главно мюфтийство организира „Сед¬мица на ислямското образование". Кампанията, която вече се пре¬върна в традиция, през 2008 г. година беше по-благодатна и по-полезна от миналогодишната кампания. Тъй като броят на населените места, които са участвали активно, е по-голям от броя на миналогодишните. Заедно с това събраната обща сума над 100 000 лева е 150 % повече от миналогодишната сума от 40 000 лева.
Тази година с усилията на Районните мюфтийства и активното участие на Мюсюлманските настоятелства и имамите Главно мюфтийство организира мащабна национална кампания за набиране на средства за подпомагане на ислямското образование в България като основната цел бе със събраните средства да се финансира организирането на Коранщрсовете в цялата ни страна и да съдейства за подобряване качеството на обучение в средните мюсюлмански училища и Висшия ислямски институт в София.
Кампанията беше обявена за последната седмица на свещения месец рамазан и на 26 септември 2008 г. в много от джамиите в страната се откриха дарителски каси, имамите и ваизите призоваха джемаата си да дадат своя дан в името на тази благодатна и ценна кауза „развитие на ислямското образование". А в някои джамии средства се събраха в Нощта Кадир, по време на теравих или на байрамския намаз.
С благоволението на Аллах Теаля помощите, които постъпиха, оправдаха нашите очаквания. Тук трябва да споменем и факта, че някои настоятелства миналата година не можаха да съберат никакви средства, но тази година събраха стотици лв. Това ни кара да мислим, че сме започнали да осъзнаваме важността на ислямското обучение и ролята им в развитиетоЧна обществото. Вярваме, че и в бъдеще ние ще направим това, което ни се полага, за да се извиси ислямското образование в България на ниво, което ще радва всички ни.
Благодарим на активно участвалите населени места и лица в кампанията. Иншааллах тези изпратени средства ще се превърнат в немалка тежест във везната на дарителите, тъй като със скромната помощ на всеки поотделно ще се даде ислямско възпитание на някой наш ученик от Коран курс, религия-ислям, ислямско училище и т.н. И приканваме всички да продължим да осигуряваме тази благодатна и ценна помощ и през годината, защото тя е важна за нашите деца, които учат в тази сфера и с което ще се гордеем в бъдеще. Главно мюфтийство благодари на всички, които с малко или много се включиха в тази благодатна кампания. Нека Аллах (джелле джелялюху) даде берекет на всички участвали в кампанията и да бъде доволен от тях.
* * *
10-ТЕ ДАРИЛИ НАЙ-МНОГО СРЕДСТВА:
1.гр. Рудозем 4021
2.с. Брезница 2176
3.с. Рибново 2059
4.гр. София 1730
5.гр. Сърница - Петелци 1145
6.с. Къпиново - ЕТ „Аднан Шукриев" 1000
7.гр. Айтос 999
8.гр. Мадан - център 883
9.с. Късак 820
10.с. Кликач 777
понеделник, 16 февруари 2009 г.
ЗАЩО ПОМАГАТ МОЛИТВИТЕ?
автор: Светлана КУЗИНА
Учените са открили чет¬върто състояние на съз¬нанието - "молитвено бо-дърстване", което оказва изцеляващо въздействие
Изследванията на д-р Донг Юнг от университета в Охайо са доказали, че вярата и молитвата влияят благотворно на оздрави¬телния процес и на борбата с теж¬ките недъзи. Както сочат данните от изследването, подобрява се със¬тоянието дори на смъртно болните, когато те се молят искрено и с вяра.
Въздействието на молитвите върху организма на човека уче¬ните започнали да изследват не¬отдавна. Преди това "мърдането на устните" те смятали за глупост, но първите научни данни очудили дори закоравелите атеисти.
Изследванията били проведе¬ни в Херцогския университет в Дарен, щата Северна Каролина, САЩ. Учените поканили няколко монаси, монахини и духовници от разлтррни религии да се молят за 700 пациенти, страдащи от определени сърдечни недъзи. В течение на няколко дни лекарите отбеляз¬вали състоянието на тези болни, а когато опитът приключил, всички данни били предоставени на екс¬пертите. Скоро след това проф. Митчел Крушев съобщил резулта¬тите: благодарение на молитвите у 500 пациента темпът на оздравяване се ускорил с близо 93 на сто.
„Аз не зная на какво се дъл¬жи това — признава професора. Но мога да предположа, че върху работата на сърцето благотворно влияе концентрацията над слова¬та на Аллах, произнесени както от духовниците така и от самите бо¬лни. Та нали човекж за когото се молят, или който сам се моли изцяло е отдаден на общуването си с Всевишния и навярно това води до нормализация на много процеси в организма, което ни предстои да разгадаем.
По-късно се изяснило, че молитвите убиват зловердните бакте¬рии не само в човешкия организъм, но и във водата. Петербургският инженер-електрофизик от лабо¬раторията по медикобиологични технологии към Научно-изследователския институт по промишле¬на и морска медицина Ангелина Малаховская, член на Съюза на православните учени в Русия, вече девет години изучава свойствата на тези ненаучни наглед явления като молитвите. Според нея молитвите край водоеми, в които има чревни бацили и златисти стафилококи, почти стопроцентово изчезват.
Но истинско откритие, доказващо силата на молитвата, направил ръководителят на лабораторията по невропсихофизиология към Санктпетербургския психоневрологичен научно-изследователски институт на „В.М.Бехтерев" - проф. Валерий Слезин:
„На мнозина психиатри и не¬вролози е трудно да обяснят от рационална гледна точка феномена, че след молитвите душевното състояние се облекчава, а болните, смятани за неизлечими, често оз¬дравяват. Още великият руски пси¬хиатър Бехтерев казвал на своите пациенти: "Този нека да продължава да взема лекарствата, а този по-добре да отиде при свещеника да му прочете молитва".
Какво именно става в мозъка по време на молитвата, показват екс¬периментите.
Ние поканихме православни духовници и семинаристи, католи¬чески духовници и последователи на исляма, дзен-будисти и индий¬ски майстори на медитацията и ги помолихме да се молят искре¬но - допълва проф. Слезин. Дока¬то те шепнеха молитвите си, ние снемахме електроенцефалограми, за да можем с помощта на прибо¬ра да проследим процесите, които стават в мозъка. И за наша радост регистрирахме феноменално явле¬ние.
Досега бе прието, че съществу¬ват три основни фази на функци¬ониращия мозък: скоротечен сън, бавен сън и бодърстване. На всяка от тези фази е свойствен определен ритъм. А както се изясни от експе¬римента, по време на молитвите ритъмът на мозъчните биотокове се забавя дотолкова, че става възмож¬но да се говори за съществуването на четвърто състояние на съзнание¬то - т.нар. молитвено бодърстване. В това състояние мозъкът фактиче¬ски се изключва: прекратява се ак¬тивната мисловна дейност и ми се струва - макар че засега не мога да го докажа - че съзнанието започва да действа извън тялото на човека.
На електроенцефалографа фе¬номенът изглежда по следния на¬чин: в будно състояние кората на главния мозък на възрастен човек генерира алфа и бета ритми на био¬токовете с честота от 8 до 30 херца. Когато обследваните от нас започ¬ваха молитвите, настъпваше заба¬вяне на ритъма на биотоковете до честота от 3 херца. Те се наричат делта ритми и се наблюдават само при новородени до 2-3 месеца.
При някои от изследваните енцефалографът показваше пълно отсъствие на алфа и бета, а само на делта ритми. От гледна точка на неврофизиологията молещите се хора като че ли се връщат в дет¬ството си. При това неврофизиологично явление се наблюдаваше не¬зависимо какви молитви отправят участниците - католически, право-славни или мюсюлмански.
Ние смятаме, че по време на молитвата се разрушават патоло¬гичните връзки между невроните на мозъка, тъй като човек престава да мисли за болестта - казва проф. Слезин. - Понякога това води до пълно оздравяване на болните хора. На науката са известни слу¬чаи, извлечени от онкологията, ко¬ито изискват още по-щателното им проучване. Само че човек трябва да вярва и да се моли искрено и от сърце, иначе лечебен ефект не би се получил.
Учените са открили чет¬върто състояние на съз¬нанието - "молитвено бо-дърстване", което оказва изцеляващо въздействие
Изследванията на д-р Донг Юнг от университета в Охайо са доказали, че вярата и молитвата влияят благотворно на оздрави¬телния процес и на борбата с теж¬ките недъзи. Както сочат данните от изследването, подобрява се със¬тоянието дори на смъртно болните, когато те се молят искрено и с вяра.
Въздействието на молитвите върху организма на човека уче¬ните започнали да изследват не¬отдавна. Преди това "мърдането на устните" те смятали за глупост, но първите научни данни очудили дори закоравелите атеисти.
Изследванията били проведе¬ни в Херцогския университет в Дарен, щата Северна Каролина, САЩ. Учените поканили няколко монаси, монахини и духовници от разлтррни религии да се молят за 700 пациенти, страдащи от определени сърдечни недъзи. В течение на няколко дни лекарите отбеляз¬вали състоянието на тези болни, а когато опитът приключил, всички данни били предоставени на екс¬пертите. Скоро след това проф. Митчел Крушев съобщил резулта¬тите: благодарение на молитвите у 500 пациента темпът на оздравяване се ускорил с близо 93 на сто.
„Аз не зная на какво се дъл¬жи това — признава професора. Но мога да предположа, че върху работата на сърцето благотворно влияе концентрацията над слова¬та на Аллах, произнесени както от духовниците така и от самите бо¬лни. Та нали човекж за когото се молят, или който сам се моли изцяло е отдаден на общуването си с Всевишния и навярно това води до нормализация на много процеси в организма, което ни предстои да разгадаем.
По-късно се изяснило, че молитвите убиват зловердните бакте¬рии не само в човешкия организъм, но и във водата. Петербургският инженер-електрофизик от лабо¬раторията по медикобиологични технологии към Научно-изследователския институт по промишле¬на и морска медицина Ангелина Малаховская, член на Съюза на православните учени в Русия, вече девет години изучава свойствата на тези ненаучни наглед явления като молитвите. Според нея молитвите край водоеми, в които има чревни бацили и златисти стафилококи, почти стопроцентово изчезват.
Но истинско откритие, доказващо силата на молитвата, направил ръководителят на лабораторията по невропсихофизиология към Санктпетербургския психоневрологичен научно-изследователски институт на „В.М.Бехтерев" - проф. Валерий Слезин:
„На мнозина психиатри и не¬вролози е трудно да обяснят от рационална гледна точка феномена, че след молитвите душевното състояние се облекчава, а болните, смятани за неизлечими, често оз¬дравяват. Още великият руски пси¬хиатър Бехтерев казвал на своите пациенти: "Този нека да продължава да взема лекарствата, а този по-добре да отиде при свещеника да му прочете молитва".
Какво именно става в мозъка по време на молитвата, показват екс¬периментите.
Ние поканихме православни духовници и семинаристи, католи¬чески духовници и последователи на исляма, дзен-будисти и индий¬ски майстори на медитацията и ги помолихме да се молят искре¬но - допълва проф. Слезин. Дока¬то те шепнеха молитвите си, ние снемахме електроенцефалограми, за да можем с помощта на прибо¬ра да проследим процесите, които стават в мозъка. И за наша радост регистрирахме феноменално явле¬ние.
Досега бе прието, че съществу¬ват три основни фази на функци¬ониращия мозък: скоротечен сън, бавен сън и бодърстване. На всяка от тези фази е свойствен определен ритъм. А както се изясни от експе¬римента, по време на молитвите ритъмът на мозъчните биотокове се забавя дотолкова, че става възмож¬но да се говори за съществуването на четвърто състояние на съзнание¬то - т.нар. молитвено бодърстване. В това състояние мозъкът фактиче¬ски се изключва: прекратява се ак¬тивната мисловна дейност и ми се струва - макар че засега не мога да го докажа - че съзнанието започва да действа извън тялото на човека.
На електроенцефалографа фе¬номенът изглежда по следния на¬чин: в будно състояние кората на главния мозък на възрастен човек генерира алфа и бета ритми на био¬токовете с честота от 8 до 30 херца. Когато обследваните от нас започ¬ваха молитвите, настъпваше заба¬вяне на ритъма на биотоковете до честота от 3 херца. Те се наричат делта ритми и се наблюдават само при новородени до 2-3 месеца.
При някои от изследваните енцефалографът показваше пълно отсъствие на алфа и бета, а само на делта ритми. От гледна точка на неврофизиологията молещите се хора като че ли се връщат в дет¬ството си. При това неврофизиологично явление се наблюдаваше не¬зависимо какви молитви отправят участниците - католически, право-славни или мюсюлмански.
Ние смятаме, че по време на молитвата се разрушават патоло¬гичните връзки между невроните на мозъка, тъй като човек престава да мисли за болестта - казва проф. Слезин. - Понякога това води до пълно оздравяване на болните хора. На науката са известни слу¬чаи, извлечени от онкологията, ко¬ито изискват още по-щателното им проучване. Само че човек трябва да вярва и да се моли искрено и от сърце, иначе лечебен ефект не би се получил.
СП. МЮСЮЛМАНИ БР. 2 от 2009 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
"Стремим се да издигнем нравственото равнище
на населението" интервю с Районния мюфтия на Кърджали, стр.19-21
За етнорелигиозен мир и толерантност, стр. 22-24
Интервю Ген. сек. на ГМ Х. Хафъзов
Мъдростта да не се яде месото на хищниците, стр.25
Прошката и милосърдието са най-добрите рецепти за здраве, стр. 26-27
Аллах подлага на изпитания онези,които обича, стр. 28-29
Мерйем СМИРНОВА
Незабравими изживявания по светите места, стр. 30-31
Иззет ДЖАЛЕВ
Защо помагат молитвите, стр. 32-33
Светлана КУЗИНА
Четири неща, чрез които да се уповаваме на Аллах, стр. 34-35
Проф. Д-р Хаккъ ЮНАЛ
ЧЕТИРИ НЕЩА, ЧРЕЗ КОИТО ДА СЕ УПОВАВАМЕ НА АЛЛАХ
автор: проф. д-р И. Хаккъ ЮНАЛ
"О, Аллах, при Теб се осланям да ме предпазиш от наука, която не носи полза; сърце, което не изпитва смирение; от дуа, която не се приема; и от ненаситна душа." и след това казвал: "О, Аллах, при Теб се осланям да ме пазиш от тези четирите."
Като предава на Енес ибн Ма-лик Пратеникът на Аллах (с.а.с.) отправял следната дуа: "О, Аллах, при Теб се осланям да ме предпа-зиш от наука, която не носи полза; сърце, което не изпитва смирение; от дуа, която не се приема; и от ненаситна душа." и след това каз¬вал: "О, Аллах, при Теб се осланям да ме пазиш от тези четирите." (Несаи, Истиазе, 21)
Този хадис, който съдържа една изключително смислена и същест¬вена дуй, чрез която многообични-I ят ни Пейгамбер търси убежище при Аллах от четирите негативни неща, косвено посочва и четирите положителни явления: полезна на¬ука /знание/, смирено сърце, при¬ета дуа и задоволена душа.
Смирението, чието речниково значение е: прекланяне на глава, преданост, свеждане на погледа, показване на скромност е поня¬тие, изразяващо привързаността на един мюсюлманин към Аллах с пълна искреност, отдаването му от сърце на Аллах. Великия Ал¬лах, който казва "... които в сво¬ята молитва са смирени,.." (ел-Муминун, 23: 2), охарактеризира онези вярващи, които сякаш пре¬късват връзките си с външния свят и физически и духовно са се насо¬чили към Него. Ето Пратеникът на Аллах търси убежище при Аллах от сърцето, което не, не може да изпитатази отдадено ст и привър¬заност.
Аллах, Който иска от рабите
си да се обръщат към Него и да Го зоват при всеки повод, повелява: "Зовете ме, Аз ще ви откликна! " (ел-Мумин, 40: 60). Защото "... Той е на близо, откликва на зова на зовящия..." (ел-Бакара, 2: 186). За¬щото "Той е чуващия зова. | (Ал-и Имран, 3:38). Защото "Той винаги приема покаянието." (ен-Наср, 110: 3). Пратеникът на Аллах, кой¬то всеки ден по сто пъти молеше Аллах за опрощение (Тирмизи, Тефсир-уя-Коран, 47), въпреки ця¬лата си искреност и отдаденост се уповаваше на Аллах да го предпа-
от ду ата, която не се приема, и сякаш с това посочва на общността си, че дуата, която не е направена искрено и не е подкрепена с дейст-вия, няма да получи отговор.
Пейгамберът, който повелява: "Богатството не е в изобилие¬то от имоти, а в ситостта на сърцето." (Бухари, Ри-как, 15), се уповава на Аллах и от ненаситната душа. Защо¬то душата, която по неговия израз "въпреки че притежава две долини, пълни с имот, иска трета" (Муслим, Зекят, 116), се отличава с алчност. Защото душата крие потенциал да насочва човека към злото. (Юсуф, 12: 53) Човек, който не е хванал здраво юздите на душата си, е излолсен на всякаква опасност. Тъй като не е лесно да задоволиш душата. Тя ще се задо-воли или обръщайки се към Създа¬теля си (ел-Феджр, 89: 27-28), или с пръст. (Муслим, Зекят, 116).
На първо място от негативните явления в хадиса е посочена безпо¬лезната наука. С това религията ни, която поощрява науката при всеки повод, цели придобиването на пра¬вилни и полезни за всеки знания. Обаче по пътя на науката и учени¬ето е възможно да се достигне до знания, които не са полезни за ни¬кого, дори могат да бъдат вредни, ако се приложат. Поради това онзи, който работи в сферата на науката, поема отговорността да използва придобитите знания правилно и по полезен начин и да не спомага за разпространение на знание, което може да стане средство за злоупо¬треби. Ето Пратеникът на Аллах търси убежище при Аллах от зна¬ние, което не е полезно на човек нито за този свят, нито в отвъдния, дори е вредно. Особено днес, кога¬то всякакъв вид знание свободно се разпространява и често споме¬наваме, че носи вреда, тази дуа на ПеЙгамбера ни придобива все по-голямо значение.
Тук искаме да споделим едно дълго предание, свързано със зна¬нието и поместено в произведени¬ето "Сунен" на Дарими - един от
изтъкнатите учени по хадис, живял през III век по мюсюлманското ле¬тоброене. Това предание, за което се съобщава, съдържа редица на-ставления за всеки, който работи в областта на науката, а също така обръща внимание и на добродете¬лите, които трябва да се придобият по този път.
"Ти, деятелю на науката! При¬лагай знанията си! Давай повече от имуществото си, задържай в себе си повече от словата си с изклю-чение на хадисите и други подоб¬ни неща, които ще им носят полза пред Аллах! Когато се изправиш пред Аллах, нещото, което си зна¬ел и не си го направил, ще изтрие добрите ти дела и оправданието ти! Повеленото ти за послушание към Аллах ще те възспре от възбране-ното ти заставане срещу Него! Не бъди силен в действията си срещу другите и слаб в собствените си действия. Да не те отклони нещо¬то, което принадлежи на другия, от това, което принадлежи на теб! Бъди неотлъчно с учените, бъди им приближен, слушай ги, стой далеч от конфликтите с тях! Въз-величавай учените заради знание¬то им и смятай невежите за низки заради невежеството им, но не ги отблъсквай, а ги карай да се при¬ближават към теб и ги научи! Ни¬кога не произнасяй слово, което не си разбрал, на събрание и не отго-варяй на никого, докато не знаеш, че са го казали! Не се заблуж¬давай относно Аллах и относно хората! Заблуждението отност-но Аллах става чрез незспазва-нето на неговите повели, а пък заблуждението относно хора¬та става чрез подчинението на желанията. Въздържай се от (наказанието на) Ал¬лах, както се въздържаш от себе си! Въздържай се и от раздора на хората! Както дневната светлина изгрявасъс слънцето, така и мъдростта съ¬зря ва с подчинението пред Аллах. Както посевите растат в земята и с вода, така и вярата расте само с на¬ука. Както всеки пътник взима хра¬на със себе си и я намира до себе си, когато има нужда, така и всеки, който върши праведни деяния, на Съдния ден, когато има нужда от деянията си, ще намери до себе си онова, което е извършил на земя¬та. Когато Аллах те насърчава към ибадет, знай, че Той е искал само да ти покаже неговото знание за Него! Затова не се отклонявай от Него, за да не се унизиш от стой-носта, която Той ти е дал! Да но¬сиш камъни и желязо е по-лесно от това да обясниш на онзи, който не възприема или не разбира словото ти. Онзи, който обяснява на тези, които не възприемат или не разби¬рат това, което казваш, е като този, който се обръща към мъртвия или приготвя трапеза за обитателя на гроба." (Дарими, Мукаддиме, 56)
"О, Аллах, при Теб се осланям да ме предпазиш от наука, която не носи полза; сърце, което не изпитва смирение; от дуа, която не се приема; и от ненаситна душа." и след това казвал: "О, Аллах, при Теб се осланям да ме пазиш от тези четирите."
Като предава на Енес ибн Ма-лик Пратеникът на Аллах (с.а.с.) отправял следната дуа: "О, Аллах, при Теб се осланям да ме предпа-зиш от наука, която не носи полза; сърце, което не изпитва смирение; от дуа, която не се приема; и от ненаситна душа." и след това каз¬вал: "О, Аллах, при Теб се осланям да ме пазиш от тези четирите." (Несаи, Истиазе, 21)
Този хадис, който съдържа една изключително смислена и същест¬вена дуй, чрез която многообични-I ят ни Пейгамбер търси убежище при Аллах от четирите негативни неща, косвено посочва и четирите положителни явления: полезна на¬ука /знание/, смирено сърце, при¬ета дуа и задоволена душа.
Смирението, чието речниково значение е: прекланяне на глава, преданост, свеждане на погледа, показване на скромност е поня¬тие, изразяващо привързаността на един мюсюлманин към Аллах с пълна искреност, отдаването му от сърце на Аллах. Великия Ал¬лах, който казва "... които в сво¬ята молитва са смирени,.." (ел-Муминун, 23: 2), охарактеризира онези вярващи, които сякаш пре¬късват връзките си с външния свят и физически и духовно са се насо¬чили към Него. Ето Пратеникът на Аллах търси убежище при Аллах от сърцето, което не, не може да изпитатази отдадено ст и привър¬заност.
Аллах, Който иска от рабите
си да се обръщат към Него и да Го зоват при всеки повод, повелява: "Зовете ме, Аз ще ви откликна! " (ел-Мумин, 40: 60). Защото "... Той е на близо, откликва на зова на зовящия..." (ел-Бакара, 2: 186). За¬щото "Той е чуващия зова. | (Ал-и Имран, 3:38). Защото "Той винаги приема покаянието." (ен-Наср, 110: 3). Пратеникът на Аллах, кой¬то всеки ден по сто пъти молеше Аллах за опрощение (Тирмизи, Тефсир-уя-Коран, 47), въпреки ця¬лата си искреност и отдаденост се уповаваше на Аллах да го предпа-
от ду ата, която не се приема, и сякаш с това посочва на общността си, че дуата, която не е направена искрено и не е подкрепена с дейст-вия, няма да получи отговор.
Пейгамберът, който повелява: "Богатството не е в изобилие¬то от имоти, а в ситостта на сърцето." (Бухари, Ри-как, 15), се уповава на Аллах и от ненаситната душа. Защо¬то душата, която по неговия израз "въпреки че притежава две долини, пълни с имот, иска трета" (Муслим, Зекят, 116), се отличава с алчност. Защото душата крие потенциал да насочва човека към злото. (Юсуф, 12: 53) Човек, който не е хванал здраво юздите на душата си, е излолсен на всякаква опасност. Тъй като не е лесно да задоволиш душата. Тя ще се задо-воли или обръщайки се към Създа¬теля си (ел-Феджр, 89: 27-28), или с пръст. (Муслим, Зекят, 116).
На първо място от негативните явления в хадиса е посочена безпо¬лезната наука. С това религията ни, която поощрява науката при всеки повод, цели придобиването на пра¬вилни и полезни за всеки знания. Обаче по пътя на науката и учени¬ето е възможно да се достигне до знания, които не са полезни за ни¬кого, дори могат да бъдат вредни, ако се приложат. Поради това онзи, който работи в сферата на науката, поема отговорността да използва придобитите знания правилно и по полезен начин и да не спомага за разпространение на знание, което може да стане средство за злоупо¬треби. Ето Пратеникът на Аллах търси убежище при Аллах от зна¬ние, което не е полезно на човек нито за този свят, нито в отвъдния, дори е вредно. Особено днес, кога¬то всякакъв вид знание свободно се разпространява и често споме¬наваме, че носи вреда, тази дуа на ПеЙгамбера ни придобива все по-голямо значение.
Тук искаме да споделим едно дълго предание, свързано със зна¬нието и поместено в произведени¬ето "Сунен" на Дарими - един от
изтъкнатите учени по хадис, живял през III век по мюсюлманското ле¬тоброене. Това предание, за което се съобщава, съдържа редица на-ставления за всеки, който работи в областта на науката, а също така обръща внимание и на добродете¬лите, които трябва да се придобият по този път.
"Ти, деятелю на науката! При¬лагай знанията си! Давай повече от имуществото си, задържай в себе си повече от словата си с изклю-чение на хадисите и други подоб¬ни неща, които ще им носят полза пред Аллах! Когато се изправиш пред Аллах, нещото, което си зна¬ел и не си го направил, ще изтрие добрите ти дела и оправданието ти! Повеленото ти за послушание към Аллах ще те възспре от възбране-ното ти заставане срещу Него! Не бъди силен в действията си срещу другите и слаб в собствените си действия. Да не те отклони нещо¬то, което принадлежи на другия, от това, което принадлежи на теб! Бъди неотлъчно с учените, бъди им приближен, слушай ги, стой далеч от конфликтите с тях! Въз-величавай учените заради знание¬то им и смятай невежите за низки заради невежеството им, но не ги отблъсквай, а ги карай да се при¬ближават към теб и ги научи! Ни¬кога не произнасяй слово, което не си разбрал, на събрание и не отго-варяй на никого, докато не знаеш, че са го казали! Не се заблуж¬давай относно Аллах и относно хората! Заблуждението отност-но Аллах става чрез незспазва-нето на неговите повели, а пък заблуждението относно хора¬та става чрез подчинението на желанията. Въздържай се от (наказанието на) Ал¬лах, както се въздържаш от себе си! Въздържай се и от раздора на хората! Както дневната светлина изгрявасъс слънцето, така и мъдростта съ¬зря ва с подчинението пред Аллах. Както посевите растат в земята и с вода, така и вярата расте само с на¬ука. Както всеки пътник взима хра¬на със себе си и я намира до себе си, когато има нужда, така и всеки, който върши праведни деяния, на Съдния ден, когато има нужда от деянията си, ще намери до себе си онова, което е извършил на земя¬та. Когато Аллах те насърчава към ибадет, знай, че Той е искал само да ти покаже неговото знание за Него! Затова не се отклонявай от Него, за да не се унизиш от стой-носта, която Той ти е дал! Да но¬сиш камъни и желязо е по-лесно от това да обясниш на онзи, който не възприема или не разбира словото ти. Онзи, който обяснява на тези, които не възприемат или не разби¬рат това, което казваш, е като този, който се обръща към мъртвия или приготвя трапеза за обитателя на гроба." (Дарими, Мукаддиме, 56)
събота, 14 февруари 2009 г.
вторник, 10 февруари 2009 г.
ПРОБЛЕМЪТ С НОВАТА ДЖАМИЯ В СОФИЯ - КОМЕНТАР НА РЕДАКТОРА
ИЛИ КОГА ВДИГНАХМЕ ПЪРВАТА ДЖАМИЯ!
Тези, които следват новините знаят че, през ноември Главният мюфтия Мустафа Хаджи проведе среща с кмета на София Бойко Борисов да съдейства за по-бързото одобряване на проекта ИСЛЯМСКИ ЦЕНТЪР ЗА ОБРАЗОВАНИЕ И КУЛТУРА в кв. Малинова долина. Парцелът предназначен за този център е 20 декара в която ще има и джамия. В българските медии се чуват следните новини: Вдигат втора джамия в София. Крайно-националистическата партия Атака намери повод и скочи срещу тази новина казвайки че, няма да позволят българската столица да заприлича на ислямски град . Разбира се че, Атака ще действа според своите възгледи.
Важното за нас е ние как си го обясняваме тази ситуация.
Първо, този въпрос засяга свободата на религията и съвестта.
Второ, въпроса има психологическо измерение.
Българската конституция признава на всеки гражданин свобода на религията и съвестта.
Въпреки това, употребата на тези права става трудно поради използването на националистически партии неучастващи в управлението на страната и на различни граждански организации да създадат напрежение в публичното пространство.
Пример за това е проектът за стоеж на нова джамия в София.
Според Сидеров трябва да се питат живеещите в квартала дали искат джамия или не.
Референдум трябва да се направи, казва той.
На пръв поглед човек си казва има смисъл в това. Но не е така. Религията и свободата на съвестта, или каквито и да било права / свободи, са априори (предварително) дадени. Няма значение дали някои ги искат или не.
Сегашната Баня баши джамия не достига на мюсюлманската общност.
В петъчните молитви хората са изложени на студ през зимата и на слънце през лятото.
Така че вече има нужда от нова джамия. Дори и да нямаше нужда, ако Главно мюфтийство имаше необходимите пари и бе поискало да направи не една а пет джамии, според конституцията, има право на това. Най добър пример за това е
разположената в центъра на София Католическа църква.
Въпреки че почти никой не посещава тази църква я вдигнаха в центъра на българското православие да не говорим за протестантските (евангелски) църкви.
Втората точка която споменахме е психологическото измерение.
Като прочетох новината Вдигат втора джамия в София си зададох следния въпрос:
Кога издигнахме първата джамия?
България бе създадена преди 130 години. И през тези 130 години в София не бе построена втора джамия.
Периодът на княжеството, Царският период, комунистическият период, последните 20 години на демокрацията са минали а българските мюсюлмани, турската общност в България със собствените си финансови средства, не успя да издигне джамия в София.
Хиляди пъти благодарности на нашите деди Османците. Благодарение на Кадъ Сейфуллах Ефенди, който е живял през 15-ти век и построил сегашната джамия, ние можем да се кланяме. Друг е въпросът колко джамии е имало по османско време. Накратко, строителството на джамия в квартал "Малинова долина" за нас ще бъде първата джамия.
Пожелавам успех на заетите с тази длъжност приятели от Главно мюфтийство като представят на българската общественост рационални аргументи и да спечелят тяхното доверие.
Тези, които следват новините знаят че, през ноември Главният мюфтия Мустафа Хаджи проведе среща с кмета на София Бойко Борисов да съдейства за по-бързото одобряване на проекта ИСЛЯМСКИ ЦЕНТЪР ЗА ОБРАЗОВАНИЕ И КУЛТУРА в кв. Малинова долина. Парцелът предназначен за този център е 20 декара в която ще има и джамия. В българските медии се чуват следните новини: Вдигат втора джамия в София. Крайно-националистическата партия Атака намери повод и скочи срещу тази новина казвайки че, няма да позволят българската столица да заприлича на ислямски град . Разбира се че, Атака ще действа според своите възгледи.
Важното за нас е ние как си го обясняваме тази ситуация.
Първо, този въпрос засяга свободата на религията и съвестта.
Второ, въпроса има психологическо измерение.
Българската конституция признава на всеки гражданин свобода на религията и съвестта.
Въпреки това, употребата на тези права става трудно поради използването на националистически партии неучастващи в управлението на страната и на различни граждански организации да създадат напрежение в публичното пространство.
Пример за това е проектът за стоеж на нова джамия в София.
Според Сидеров трябва да се питат живеещите в квартала дали искат джамия или не.
Референдум трябва да се направи, казва той.
На пръв поглед човек си казва има смисъл в това. Но не е така. Религията и свободата на съвестта, или каквито и да било права / свободи, са априори (предварително) дадени. Няма значение дали някои ги искат или не.
Сегашната Баня баши джамия не достига на мюсюлманската общност.
В петъчните молитви хората са изложени на студ през зимата и на слънце през лятото.
Така че вече има нужда от нова джамия. Дори и да нямаше нужда, ако Главно мюфтийство имаше необходимите пари и бе поискало да направи не една а пет джамии, според конституцията, има право на това. Най добър пример за това е
разположената в центъра на София Католическа църква.
Въпреки че почти никой не посещава тази църква я вдигнаха в центъра на българското православие да не говорим за протестантските (евангелски) църкви.
Втората точка която споменахме е психологическото измерение.
Като прочетох новината Вдигат втора джамия в София си зададох следния въпрос:
Кога издигнахме първата джамия?
България бе създадена преди 130 години. И през тези 130 години в София не бе построена втора джамия.
Периодът на княжеството, Царският период, комунистическият период, последните 20 години на демокрацията са минали а българските мюсюлмани, турската общност в България със собствените си финансови средства, не успя да издигне джамия в София.
Хиляди пъти благодарности на нашите деди Османците. Благодарение на Кадъ Сейфуллах Ефенди, който е живял през 15-ти век и построил сегашната джамия, ние можем да се кланяме. Друг е въпросът колко джамии е имало по османско време. Накратко, строителството на джамия в квартал "Малинова долина" за нас ще бъде първата джамия.
Пожелавам успех на заетите с тази длъжност приятели от Главно мюфтийство като представят на българската общественост рационални аргументи и да спечелят тяхното доверие.
сряда, 4 февруари 2009 г.
Книги на Харун Яхя
knigite moje da si zakupite ot:
http://www.hubavakniga.com/product_info.php?manufacturers_id=16&products_id=47
Харун Яхия: Догодина ще сложим дарвинизма на прашните лавици на историята
Аднан Октар, по-известен с псевдонима Харун Яхия, е водещ представител на ислямския креационизъм, прочул се с тезата си, че тероризмът е продукт на дарвинизма, а не на религиозния фанатизъм. Публикувал е над 250 книги на над 20 езика, включително и на български. Неговият "Атлас на Сътворението", издаден през 2006 г. и разпространяван безплатно по света, според мнозина изкривява научните факти. Интервюто има за цел да представи възгледите и на креационистите преди тържествата догодина по повод 150-та годишнина от публикуването на "За произхода на видовете" на Чарлз Дарвин.
Г-н Октар, учили сте изкуство и философия в светска Турция. Как стана така, че след това се посветихте на развенчаването на дарвинизма?
- Войната и кръвопролитията привличаха вниманието ми още от дете. Още тогава разбрах, че те не могат да бъдат случайни. При нормални обстоятелства никой не иска война, но въпреки това хората постоянно са във война. После, в края на моето следване, реших да изследвам причините за това. Когато задълбах, се сблъсках с дарвинизма. Разбрах още, че атеистичният ционизъм и масонството полагат големи усилия, за да разпространяват дарвинизма и материализма. Именно те трите станаха главните мишени на моята борба. Заех се да разкрия истинското им лице интелектуално и научно.
Има ли връзка между вашите идеи и теорията за интелигентния дизайн, която се разпространява на Запад?
- Смятам, че тази идея и начинът, по който тя се изразява, не са напълно честни. Не мисля, че е приемливо, когато те казват, че нищо не е случайно и някакъв разум стои зад появата на живота, но ги е страх открито да кажат, че този разум е Всемогъщият Бог. Съществуването на Аллах е напълно сигурно. Няма смисъл или логика това да се крие или да се потулва.
Много хора не харесват дарвинизма, тъй като просто не искат да приемат, че са произлезли от маймуните. Как обаче да обясним факта, че фосилите на хоминидите са сред най-младите, а тези на много други видове са по-стари с милиони години?
- Твърдението, че човешките същества имат предполагаем общ прародител с маймуните, прави само по себе невалиден дарвинизма. Фосилните останки в частност му нанасят сериозен удар. Самият Дарвин е написал в книгата си "За произхода на видовете" глава, озаглавена "Трудности на теорията", в която признава, че по отношение на фосилите е влязъл в задънена улица. "Защо, ако видовете произхождат от други видове посредством серия малки промени и градации, не виждаме тези безбройни преходни форми? ...Ако по теория те съществуват, защо не ги намираме, пише той и продължава: това е може би най-сериозният аргумент, който може да се противопостави на моята теория." С други думи, и самият Дарвин е знаел, че не е прав, но е оставил проблем на следващите поколения с надеждата, че потвърждаващи теорията му фосили ще бъдат открити в бъдеще. Надеждата му обаче не се оправда. Еволюционистите ровят по целия свят 150 години и вече са открили сто милиона фосили. Нито един от тях не показва развитие, т.е да се говори за еволюция е безсмислено, невъзможно е различните форми на живота са произлезли една от друга. Всички фосили сочат само към факта, че всички живи същества са сътворени.
Вашите идеи очевидно следват традиционните религиозни виждания. Означава ли това, че подкрепяте връщането на религиозния социален ред?
- Хората често не разбират какво всъщност предлагат религиозните морални ценности и възприемат грешни идеи и концепции. Факт е, че вярата в Бог прави живота на човешките същества по-комфортен и лесен. Това е една благословия, която обогатява и украсява живота. Среда без тези ценности е източник на нещастие за хората, липсата им води до грубост, егоизъм и липса на любов. Ако хората следват религиозните добродетели, животът им би бил по-добър.
Политическият ислям е във възход в Турция. Вие също. Къде е мостът между тези две тенденции?
- Турският народ в голямото си мнозинство е консервативен и посветен на националните и духовните ценности. Това се засили допълнително през последните 20-30 години. През 70-те години например близо 70-80 процента от турците вярваха в дарвинизма. Днес над 90% вярват в Сътворението. Това означава, че обществото е видяло и проумяло истината. Моята дейност, разбира се, също изигра своята роля. Проведох над хиляда конференции, публикувах стотици книги, заснех много документални фирми. Резултатите са налице. Въздействието ще стане още по-очевидно в близко бъдеще. Турското общество никога не е било левичарско и материалистично, няма да бъде такова и в бъдеще.
Считате дарвинизма за една от главните причини за появата на комунизма и фашизма. Означава ли това, че секуларизмът а priori е вредна идея?
- Не аз съм казал, че дарвинизмът е източник на комунизъм и фашизъм, казвали са го независимо един от друг Маркс, Хитлер и Мао. Това лесно може да се види в творбите и делата на комунистическите и фашистките лидери. В писмо до Енгелс например Маркс описва "За произхода на видовете" като "книга, която съдържа основите на естествената история според нашите възгледи". Григорий Плеханов, предшественикът на руския комунизъм, обобщава, че "марксизмът е дарвинизъм по отношение на социалните науки". Хитлер е вдъхновен да нарече книгата си "Моята борба" от грешното твърдение на Дарвин, че животът е борба. Ако под секуларизъм разбирате лаицизъм, смятам, че той действително е вреден.
Много теоретици свързват религията с тероризма. Вие твърдите обратното - че всички терористи са дарвинисти или поне атеисти. Къде е истината?
- Дарвинизмът, който не счита човешките същества за хора, а гледа на тях като на някакви животни, който поддържа идеята, че силният побеждава, стои в основата на терора. Религиозният човек не може да прибегне до тероризъм. Ако някой прибягва до насилие, застрашава живота на невинни хора и причинява хаос и анархия, то той е получил дарвинистко образование и е възприел лъжите на дарвинизма. Не може да е обратното.
Догодина светът ще отпразнува 150 години от появата на "За произхода на видовете". Как вие ще отбележите тази годишнина?
- Догодина ще станем свидетели как дарвинизмът ще бъде окончателно поставен на прашните лавици на историята.След появата на моя "Атлас на Сътворението" в Европа започна огромна културна промяна. Проучванията на общественото мнение ясно я показват. Мнозинството европейци, приемащи доскоро еволюционизма, вече не вярват в него. Нека ви дам някои примера. Анкета на френския научен уебсайт "Сианс актюалите" (Science Actualites) показа, че 92% вярват в Сътворението, а едва 5% - в еволюцията. "Ди Велт" проведе анкета за еволюцията в своя уебсайт и на въпроса "Как е възникнал животът" 86% отговарят "Бог го е създал". В анкета в сайта на датския "Екстра бладет" 88% отговарят с "не" на въпроса "Мислите ли, че човешките същества са произлезли от маймуните".
Къде е връзката между Бог и Големия взрив?
- Големият взрив е доказателство за колапса на материализма. Той унищожи идеята, че "материята е съществувала и ще съществува завинаги", което е основата на материализма. Той показа, че вселената не е съществувала винаги, че тя е сътворена от Бог. Това, което Големият взрив разкри, е, че вселената е възникнала с експлозия на материята от нулев обем и безкрайна плътност и че времето и пространството са формирани при същата тази експлозия. Тъй като нулевият обем означава "нищо", следователно вселената е възникнала от нищо. Преди това не е имало нито време, нито пространство. Какво означава това? Че Бог ги е създал от нищото.
Какъв според вас ще бъде резултатът от експериментите в ЦЕРН? Ще открият ли учените Божията частица?
- Смятам, че дейностите в центрове като ЦЕРН или "Фермилаб", засягащи субатомния свят, са важни, тъй като показват сътвореното от Бог. Субатомният свят е великолепен и впечатляващ, тъй като в него почти всички познати ни закони на физиката са с главата надолу. Тази дейност може да разкрие истината за материята.
Ако приемем, че Бог е създал вселената, то кой е създал Бога?
- Бог е вечен, не може да има концепция "преди Бога". Ще мине много време, преди да се стигне до такава концепция.
Наскоро обещахте цяло състояние на този, който ви представи реални фосилни доказателства за еволюцията. Има ли вече претенденти за наградата? Ако някой все пак я спечели, как ще финансирате приза?
- Все едно, че съм казал, че ще дам 10 трилиона турски лири на този, който ми донесе Слънцето. Проблемът с фосилите е от същия характер. Не е възможно някои да открие междинна еволюционна форма. Вече минаха месеци и все още никой не е изразил претенции за наградата. Има 100 милиона фосили и сред тях няма нито един преходен. Какво ще ми донесат? Как ще стигнат до нещо, което не съществува? Преходните форми са само в мечтите на еволюционистите.
ot www.dnevnik.bg
понеделник, 2 февруари 2009 г.
Ново издание на Главно мюфтийство
БЛАГОПРИЛИЧНОТО ОБЛЕКЛО НА ЖЕНАТА СПОРЕД ИСЛЯМА, АВТОР: ПРОФ. Д-Р ОРХАН ЧЕКЕР
Книгата може да си я закупите от: http://www.hubavakniga.com/
Книгата може да си я закупите от: http://www.hubavakniga.com/
петък, 30 януари 2009 г.
Ердоган беше посрещнат като герой в Турция след Давос
Израелския президент Шимон Перес: ние не сме нападащата страна в Газа.
Турския премиер Ердоган: Вие добре знаете да убивате.
Перес разпалено се постара да оправдае израелското нападение в ивицата Газа и с повишен тон и насочен пръст попита Ердоган какво би направил, ако всяка нощ някой изстрелваше ракети срещу Истанбул.
Ердоган се опита да отговори, но беше прекъснат от водещия дискусията американски журналист.
"Г-н Перес, вие сте по-възрастен от мен и гласът ви звучи по-високо. Знам, че повишаването на тона говори за психология на виновността. Като стане въпрос за убиване, вие много добре знаете да убивате," заяви турският министър-председател, след което бе прекъснат от водещия дискусията. Ердоган реагира, че израелският министър-председател е имал 25 минути, а на него са били дадени само 12 минути да говори.
Обръщайки се към участниците, които аплодираха изказването на Перес, в което той защити офанзивата в Ивицата Газа, Ердоган каза: "Престъпление срещу човечеството е да аплодираш онези, които убиват деца, и аз го осъждам." Когато отново бе прекъснат от водещия, турският премиер заяви: "Давос свърши." И напусна залата.
На пресконференция след това Ердоган обясни, че реакцията му не е била към Перес, а към водещия, който не му предоставил достатъчно време, за да довърши изказването си. По повод израелския президент той изтъкна, че Перес "трябва да се научи как да се обръща към премиера на Република Турция". "Шимон Перес не говори с някакъв си вожд на племе", заяви той.
След случката в Давос в Истанбул Ердоган бе посрещнат като герой. Хиляди турци развяваха турски и палестински знамена и скандираха антиизраелски лозунги на летище "Ататюрк" в Истанбул. Някои носеха плакати с надписи "Добре дошъл, завоевателю на Давос!" и "Хора по света, вижте нашия премиер!".
ТУРСКИЯТ ПРЕМИЕР: Г-н Перес, Като стане въпрос за убиване, вие много добре знаете да убивате
Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган беше посрещнат като герой в Истанбул, след като напусна демонстративно Световния икономически форум в швейцарския курорт Давос заради пререкания с израелския президент Шимон Перес. Хиляди турци развяваха турски и палестински знамена и скандираха антиизраелски лозунги на летище "Ататюрк" в Истанбул. Някои носеха плакати с надписи "Добре дошъл, завоевателю на Давос!" и "Хора по света, вижте нашия премиер!".
“За мен Давос е минало”, каза премиерът, слизайки от сцената на форума в Давос. “Те не ми позволиха да говоря”, подчерта той по-късно пред журналисти. Генералният секретар на Арабската лига Амр Муса стисна ръката на Ердоган, докато той напускаше залата, подминавайки Перес и генералния секретар на ООН Бан Ки-мун.
Скандалът се разигра в хода на дискусията за мирния процес в Близкия изток, който Бан настоя да бъде спешно “върнат на дневен ред”. Той отправи призив към участниците на форума да направят дарения в помощ на населението на ивицата Газа.
В хода на дебатите Ердоган разкритикува непропорционалната употреба на сила от страна на Израел по време на триседмичната военна офанзива в Газа и призова ислямското движение Хамас, което реално контролира палестинския анклав, да бъде включено в политическия процес за разрешаване на конфликта. След това Муса призова Израел да приеме арабското предложение за мир от 2002 г. и също осъди действията на Израел в ивицата Газа. Тогава израелският президент Шимон Перес се впусна в дълга реч, като се постара да оправдае израелското нападение в Газа, и с повишен тон и насочен пръст попита Ердоган какво би направил, ако всяка нощ някой изстрелваше ракети срещу Истанбул.
В края на дискусиите Ердоган се опита да отговори, но беше прекъснат от модератора. “Президентът Перес говори 25 минути, а аз имах само половината от това време”, възнегодува Ердоган и напусна конферентната зала.
При пристигането си в Истанбул премиерът съобщи, че Перес му се е обадил по телефона и се е извинил за начина, по който е говорил.
понеделник, 26 януари 2009 г.
8000 евро присъди Страсбург на т.нар. алтернативен синод на Инокентий
Европейският съд по правата на човека в Страсбург даде три месеца на държавата и на т.нар. алтернативен синод на Инокентий да се разберат по най-спорния въпрос между двете страни - за собствеността на над 100 имота (църкви и манастири). Магистратите осъждат България, че е нарушила свободата на изповядване на религия, а държавата се е намесила непропорционално като със закон е определила патриарх Максим за ръководител на Българската православна църква (БПЦ). В оповестеното днес решение, цитирано от "Дневник", обаче съдът не се произнася по обезщетението за евентуални имуществени и неимуществени вреди и приканва спорещите да постигнат разбирателство. След изтичане на тримесечния срок обаче, ще бъде даден мандат на съдебния състав да реши въпроса. На жалбоподателите се присъжда още да бъдат изплатени 8 хил. евро за направените разходи по делото. Не се признава претенцията им за отказано право на достъп до съд и до ефективни средства за защита пред властите. Искът на хората на Инокентий е за близо 700 млн. евро. Оспорват се и текстовете от Закона за вероизповеданията от 2002 г., с които статутът на БПЦ, ръководена от патриарх Максим, се приема, без да е необходима регистрация, задължителна за останалите вероизповедания. Молбата за регистрация на синода на Инокентий беше отхвърлена, а църковните ръководства, които подкрепяха алтернативния синод, бяха уволнени. Прокуратурата съдейства на БПЦ да си върне църкви, манастири и имоти, за които се твърдеше, че са незаконно окупирани от хората на Инокентий.
Вероизповеданията в Република България пред прага на Европейския съюз
Автор д-р Жасмина Донкова
понеделник, 27 ноември 2006
В условията на новото демократично общество, породено от политическото преобразуване на институциите на властта и обществените отношения, както и от параметрите на новите нормативни разпоредби вероизповеданията придобиват статуса на напълно отделени от държавата самостоятелни институции, които изграждат своите отношения, основавайки се на правните норми. Те се развиват и управляват автономно по свои устави и правила, влизайки във взаимоотношение с държавата и други обществени организации и институции като свободни, равноправни и независими субекти на правото.
До настоящия момент според сведения* на Софийски градски съд (СГС), с които разполага Дирекция “Вероизповедания” на МС, на територията на РБългария са регистрирани над 85 вероизповедания. В тази връзка трябва да се направи уточнението, че до 31.12.2002 г. регистрираните по реда на чл. 6а от стария Закон за изповедания в страната са 31. След приемането на Закона за вероизповеданията (2002 г.) до 1.11.2006 г. по реда на новия закон в страната са регистрирани 54 вероизповедания по години, както следва: за 2003 са регистрирани 4 нови[1], за 2004 г. – 25, за 2005 – 12, за 2006 г. (до 1.11.2006 г.) – 13.
Ако обаче се погледне доктриналният профил на регистрираните вероизповедания, се установява, че това не са религиозни общности с нови учения, а по скоро отделили се групи, които запазват доктриналната идентичност на по-голямата религиозна общност, от която произлизат. В повечето случаи причините за излизането от по-големите религиозни общности и създаването на самостоятелно и независимо вероизповедание са от административен характер.
По отношение на веровия им профил регистрираните в страната вероизповедания условно могат да бъдат обособени в две групи.
Първата група включва вероизповеданията, които са представители и проповядват доктриналните системи на основните световните религии: християнство (православие, католицизъм, протестантизъм), ислям, юдаизъм, будизъм и хиндуизъм.
Вероизповеданието, представящо и проповядващо православната вяра в България, е Българската православна църква, която до момента на влизането ни в Европейския съюз има изградени 4000 храмове и параклиси и 170 манастира в 3000 населени места от общо 5336 населени места. От тях 1226 са обявени за паметници на културата.
Католическата църква в България е изразител на другия клон на християнството - Римокатолицизма. Под административното управление на това регистрирано вероизповедание са католиците от западен обряд и от източен обряд (униати). Тя притежава 72 храма в страната и около 70 000 вярващи.
Ислямската религия в България се представлява и проповядва от Мюсюлманското изповедание и Мюсюлманското сунитско-ханефитско изповедание. В страната джамиите, месчитите и текетата са 1200, а вярващите им са около 1200000.
Религиозната общност на евреите в България проповядва ортодоксалния юдаизъм и има 17 синагоги в 17 населени места с 3-4 хиляди вярващи, като в София са около 800.
“Диамантен път на будизма” и вероизповедание „Будистка общност в България” са представители на будизма в България. Разликата е, че “Диамантен път на будизма” е представител на т. нар. тибетски или тантрически будизъм, а “Будистка общност в България” - на традиционния будизъм. Последователите на двете общности в страната не надхвърлят 150 души.
Към тази първа група регистрирани вероизповедания се числи и Арменската апостолическа православна църква, която до момента разполага с 25 храма на територията на страната.
Броят на членовете на регистрираните вероизповедания, които представляват основните световни религии, в процентно съотношение спрямо общия брой членове на всички регистрирани вероизповедания в страната до този момент съставлява 99%.
Най-голям дял от спектъра на регистрираните вероизповедания в страната се пада на християнските религиозни общности на протестантска основа, които са 74 на брой или 87% от регистрираните вероизповедания. 38 вероизповедания са петдесетни общности, или т. нар. харизматици, което прави 45% от всички регистрирани. Днес официален правоприемник на традиционното петдесетно движение, установило се в България в началото на 20 в., е Съюзът на евангелските петдесетни църкви, който е основан през 1928 г. Тук е мястото да се отбележи, че през същата тази година от тогавашната Петдесетна църква се отделя групата на т. нар. тинчевисти, които споделят и изповядват доктрината на петдесетното движение, но се различават в практикуването на култа (богослужението). Техните събрания (служения) протичат по-бурно и по-динамично от традиционните петдесетни общности. Съвременен продължител на това движение и изразител на неговата богослужебна практика са Национален алианс Обединени Божии църкви и Българска Божия църква, която поради вътрешно-организационни спорове относно управлението на общността се раздели през 2005 г. и по този начин се регистрира още едно ново вероизповедание под името Божия църква в България.
В петдесетната общност в България се забелязва още едно течение, което е сравнително ново в световен мащаб. То навлезе в България след демократичните промени през 1989 г., като през 90-те години на миналия век отбеляза своя апогей. Характерното за него е, че богослужението протича много по-разчупено, по-свободно, по-емоционално и по-динамично от това на т. нар. тинчевисти. В България са известни с определението неопетдесетни или неохаризматични общности. Те водят началото си от т. нар. “Трета вълна на Св. Дух” или “Благословението от Торонто”, възникнало през 80-те години на миналия век в Канада.
След петдесетната общност по брой на регистрирани религиозни общности се нарежда баптистката - с 11 регистрирани вероизповедания в страната. Основното и най-многобройно течение, което е и наследник на баптисткото движение в България още от 19 в., е Съюзът на евангелските баптистки църкви, чийто общ брой на вярващите надхвърля 3500 души, организирани в над 50 местни поделения. След тях са адвентистите, които са с 4 регистрирани структури. Основната от тях е Съюзът на църквите на адвентистите от Седмия ден с общ брой на вярващите около 7000 души. За провеждане на богослуженията използват свои молитвени домове или зали под наем. Съюзът има свое издателство “Нов живот”. Към централното му ръководство действа клон на фондация “Адра”, който се занимава основно с благотворителна дейност. Общият брой на вярващите от четирите регистрирани адвентни вероизповедания надхвърля 10 000 души.
Останалите 48,5 % регистрирани вероизповедания от протестантската общност в България се поделят от лютерани, методисти, конгрешани или т. нар. съборни евангелски църкви, реформирани презвитериански и свободни църкви (по примера на свободните църкви в Германия).
Втората група регистрирани вероизповедания са религиозни общности със самобитна доктринална система или такива, в основата на чието учение е залегнал синкретизмът (т. е. съчетание на елементи от различни религиозни учения и практики или съчетания на елементи от трите направления от християнството). Към тази група могат да бъдат отнесени Общество Бяло братство, Изповедание Свидетели на Йехова, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни или т. нар. мормони, Бахайска общност, Духовно християнско общество Изкупена Църква Христова и др. Тази група заема 11% от общия брой регистрирани вероизповедания и обхваща 1% от членовете на всички регистрирани вероизповедания в страната.
При така изнесените данни възниква въпросът защо най-големият дял от регистрираните християнски вероизповедания са протестантски.
Причините за това са няколко, но на този етап ще се спрем само на една, а именно на либералния характер на Закона за вероизповеданията. Така например законът не поставя изрично изискване относно броя на членовете на определена религиозна общност, за да придобие тя статуса на вероизповедание, както това е в някои европейски страни (Австрия, Словакия и др.). Там например със специален закон е уредено разделение по достойнство между църквите и религиозните общности. Официално признатите от държавата църкви и религиозни общности придобиват статус на юридическо лице и могат да се ползват от публичност при извършване на своето богослужение. За разлика от тях всички останали могат да практикуват своя култ без обществени прояви.
В България регистрацията в Софийски градски съд (СГС) е обвързана с придобиването на правен статус от една религиозна общност, а не с придобиването на определено достойнство. В Закона за вероизповеданията не съществува подобна категоризация на религиозните общности. По силата на чл. 4, ал. 1 от закона вероизповеданията са равноправни.
В § 1 от Допълнителните разпоредби се дава тълкувание на смисъла, вложен в термините “вероизповедание”, “религиозна общност” и “религиозна институция”, но това в никакъв случай не може да се приеме като категоризация на вероизповеданията.
Липсата на изисквания относно числеността на вероизповеданията дава възможност да бъдат регистрирани религиозни общности с минимален брой членове. Най-често регистрацията е продиктувана от желанието на някои от тях да се откъснат от попечителството и контрола на централното ръководство на вероизповеданието, от което произлизат. На второ място, много често заявление за нова регистрация подават религиозни общности от отделен регион или град. Такъв е случаят с регистрираните от СГС вероизповедания „Добрата църква в Сливен” и „Църквата в Сливен”, които са петдесетни протестантски общности, чието седалище е в гр. Сливен, без местни поделения в страната. Общият брой и на двете вероизповедания не надхвърля 100-150 души. Подобен е случаят и с “Християнска църква - Божия сила”, чието седалище е в гр. Елин Пелин, “Християнска евангелска църква – Шалом” в гр. Ловеч, “Християнска църква – Сион” в гр. Ст. Загора и др.
Наред с малочислеността на членовете на повечето регистрирани вероизповедания се забелязва и друг парадокс: съществуват седем баптистки вероизповедания, регистрирани на един и същи адрес. Това са: Баптистка църква „Ветил”, Баптистка църква „Надежда”, Баптистка църква „Добра надежда”, Молитвена баптистка църква, Новозаветна баптистка църква, Баптистка църква „Емануил”, Библейска баптистка църква.
На територията на страната съществуват два православни богословски факултета (към Софийския и към Великотърновския университет), две катедри „Теология” към Шуменския университет и към Пловдивския университет, Висш мюсюлмански институт, Висш евангелски библейски институт, две православни духовни семинарии в София и Пловдив за подготовка на свещенослужители, три средни мюсюлмански училища (Русе, Шумен и Момчилград).
През 2004 г. с решение № 1040/22.12.2004 г. на МС се учреди Български реформиран презвитериански колеж, който в момента има 21 редовни студенти. Този колеж е на Реформираната презвитерианска църква, регистрирана в страната през 2003 г.
Изнесените факти говорят за един пъстра религиозна картина на прага на Европейския съюз, което е показател за демократично и гражданско общество в България.
Сведенията, посочени в този доклад се отнасят към 1.11.2006 г.
източник: www.dveri.bg
понеделник, 27 ноември 2006
В условията на новото демократично общество, породено от политическото преобразуване на институциите на властта и обществените отношения, както и от параметрите на новите нормативни разпоредби вероизповеданията придобиват статуса на напълно отделени от държавата самостоятелни институции, които изграждат своите отношения, основавайки се на правните норми. Те се развиват и управляват автономно по свои устави и правила, влизайки във взаимоотношение с държавата и други обществени организации и институции като свободни, равноправни и независими субекти на правото.
До настоящия момент според сведения* на Софийски градски съд (СГС), с които разполага Дирекция “Вероизповедания” на МС, на територията на РБългария са регистрирани над 85 вероизповедания. В тази връзка трябва да се направи уточнението, че до 31.12.2002 г. регистрираните по реда на чл. 6а от стария Закон за изповедания в страната са 31. След приемането на Закона за вероизповеданията (2002 г.) до 1.11.2006 г. по реда на новия закон в страната са регистрирани 54 вероизповедания по години, както следва: за 2003 са регистрирани 4 нови[1], за 2004 г. – 25, за 2005 – 12, за 2006 г. (до 1.11.2006 г.) – 13.
Ако обаче се погледне доктриналният профил на регистрираните вероизповедания, се установява, че това не са религиозни общности с нови учения, а по скоро отделили се групи, които запазват доктриналната идентичност на по-голямата религиозна общност, от която произлизат. В повечето случаи причините за излизането от по-големите религиозни общности и създаването на самостоятелно и независимо вероизповедание са от административен характер.
По отношение на веровия им профил регистрираните в страната вероизповедания условно могат да бъдат обособени в две групи.
Първата група включва вероизповеданията, които са представители и проповядват доктриналните системи на основните световните религии: християнство (православие, католицизъм, протестантизъм), ислям, юдаизъм, будизъм и хиндуизъм.
Вероизповеданието, представящо и проповядващо православната вяра в България, е Българската православна църква, която до момента на влизането ни в Европейския съюз има изградени 4000 храмове и параклиси и 170 манастира в 3000 населени места от общо 5336 населени места. От тях 1226 са обявени за паметници на културата.
Католическата църква в България е изразител на другия клон на християнството - Римокатолицизма. Под административното управление на това регистрирано вероизповедание са католиците от западен обряд и от източен обряд (униати). Тя притежава 72 храма в страната и около 70 000 вярващи.
Ислямската религия в България се представлява и проповядва от Мюсюлманското изповедание и Мюсюлманското сунитско-ханефитско изповедание. В страната джамиите, месчитите и текетата са 1200, а вярващите им са около 1200000.
Религиозната общност на евреите в България проповядва ортодоксалния юдаизъм и има 17 синагоги в 17 населени места с 3-4 хиляди вярващи, като в София са около 800.
“Диамантен път на будизма” и вероизповедание „Будистка общност в България” са представители на будизма в България. Разликата е, че “Диамантен път на будизма” е представител на т. нар. тибетски или тантрически будизъм, а “Будистка общност в България” - на традиционния будизъм. Последователите на двете общности в страната не надхвърлят 150 души.
Към тази първа група регистрирани вероизповедания се числи и Арменската апостолическа православна църква, която до момента разполага с 25 храма на територията на страната.
Броят на членовете на регистрираните вероизповедания, които представляват основните световни религии, в процентно съотношение спрямо общия брой членове на всички регистрирани вероизповедания в страната до този момент съставлява 99%.
Най-голям дял от спектъра на регистрираните вероизповедания в страната се пада на християнските религиозни общности на протестантска основа, които са 74 на брой или 87% от регистрираните вероизповедания. 38 вероизповедания са петдесетни общности, или т. нар. харизматици, което прави 45% от всички регистрирани. Днес официален правоприемник на традиционното петдесетно движение, установило се в България в началото на 20 в., е Съюзът на евангелските петдесетни църкви, който е основан през 1928 г. Тук е мястото да се отбележи, че през същата тази година от тогавашната Петдесетна църква се отделя групата на т. нар. тинчевисти, които споделят и изповядват доктрината на петдесетното движение, но се различават в практикуването на култа (богослужението). Техните събрания (служения) протичат по-бурно и по-динамично от традиционните петдесетни общности. Съвременен продължител на това движение и изразител на неговата богослужебна практика са Национален алианс Обединени Божии църкви и Българска Божия църква, която поради вътрешно-организационни спорове относно управлението на общността се раздели през 2005 г. и по този начин се регистрира още едно ново вероизповедание под името Божия църква в България.
В петдесетната общност в България се забелязва още едно течение, което е сравнително ново в световен мащаб. То навлезе в България след демократичните промени през 1989 г., като през 90-те години на миналия век отбеляза своя апогей. Характерното за него е, че богослужението протича много по-разчупено, по-свободно, по-емоционално и по-динамично от това на т. нар. тинчевисти. В България са известни с определението неопетдесетни или неохаризматични общности. Те водят началото си от т. нар. “Трета вълна на Св. Дух” или “Благословението от Торонто”, възникнало през 80-те години на миналия век в Канада.
След петдесетната общност по брой на регистрирани религиозни общности се нарежда баптистката - с 11 регистрирани вероизповедания в страната. Основното и най-многобройно течение, което е и наследник на баптисткото движение в България още от 19 в., е Съюзът на евангелските баптистки църкви, чийто общ брой на вярващите надхвърля 3500 души, организирани в над 50 местни поделения. След тях са адвентистите, които са с 4 регистрирани структури. Основната от тях е Съюзът на църквите на адвентистите от Седмия ден с общ брой на вярващите около 7000 души. За провеждане на богослуженията използват свои молитвени домове или зали под наем. Съюзът има свое издателство “Нов живот”. Към централното му ръководство действа клон на фондация “Адра”, който се занимава основно с благотворителна дейност. Общият брой на вярващите от четирите регистрирани адвентни вероизповедания надхвърля 10 000 души.
Останалите 48,5 % регистрирани вероизповедания от протестантската общност в България се поделят от лютерани, методисти, конгрешани или т. нар. съборни евангелски църкви, реформирани презвитериански и свободни църкви (по примера на свободните църкви в Германия).
Втората група регистрирани вероизповедания са религиозни общности със самобитна доктринална система или такива, в основата на чието учение е залегнал синкретизмът (т. е. съчетание на елементи от различни религиозни учения и практики или съчетания на елементи от трите направления от християнството). Към тази група могат да бъдат отнесени Общество Бяло братство, Изповедание Свидетели на Йехова, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни или т. нар. мормони, Бахайска общност, Духовно християнско общество Изкупена Църква Христова и др. Тази група заема 11% от общия брой регистрирани вероизповедания и обхваща 1% от членовете на всички регистрирани вероизповедания в страната.
При така изнесените данни възниква въпросът защо най-големият дял от регистрираните християнски вероизповедания са протестантски.
Причините за това са няколко, но на този етап ще се спрем само на една, а именно на либералния характер на Закона за вероизповеданията. Така например законът не поставя изрично изискване относно броя на членовете на определена религиозна общност, за да придобие тя статуса на вероизповедание, както това е в някои европейски страни (Австрия, Словакия и др.). Там например със специален закон е уредено разделение по достойнство между църквите и религиозните общности. Официално признатите от държавата църкви и религиозни общности придобиват статус на юридическо лице и могат да се ползват от публичност при извършване на своето богослужение. За разлика от тях всички останали могат да практикуват своя култ без обществени прояви.
В България регистрацията в Софийски градски съд (СГС) е обвързана с придобиването на правен статус от една религиозна общност, а не с придобиването на определено достойнство. В Закона за вероизповеданията не съществува подобна категоризация на религиозните общности. По силата на чл. 4, ал. 1 от закона вероизповеданията са равноправни.
В § 1 от Допълнителните разпоредби се дава тълкувание на смисъла, вложен в термините “вероизповедание”, “религиозна общност” и “религиозна институция”, но това в никакъв случай не може да се приеме като категоризация на вероизповеданията.
Липсата на изисквания относно числеността на вероизповеданията дава възможност да бъдат регистрирани религиозни общности с минимален брой членове. Най-често регистрацията е продиктувана от желанието на някои от тях да се откъснат от попечителството и контрола на централното ръководство на вероизповеданието, от което произлизат. На второ място, много често заявление за нова регистрация подават религиозни общности от отделен регион или град. Такъв е случаят с регистрираните от СГС вероизповедания „Добрата църква в Сливен” и „Църквата в Сливен”, които са петдесетни протестантски общности, чието седалище е в гр. Сливен, без местни поделения в страната. Общият брой и на двете вероизповедания не надхвърля 100-150 души. Подобен е случаят и с “Християнска църква - Божия сила”, чието седалище е в гр. Елин Пелин, “Християнска евангелска църква – Шалом” в гр. Ловеч, “Християнска църква – Сион” в гр. Ст. Загора и др.
Наред с малочислеността на членовете на повечето регистрирани вероизповедания се забелязва и друг парадокс: съществуват седем баптистки вероизповедания, регистрирани на един и същи адрес. Това са: Баптистка църква „Ветил”, Баптистка църква „Надежда”, Баптистка църква „Добра надежда”, Молитвена баптистка църква, Новозаветна баптистка църква, Баптистка църква „Емануил”, Библейска баптистка църква.
На територията на страната съществуват два православни богословски факултета (към Софийския и към Великотърновския университет), две катедри „Теология” към Шуменския университет и към Пловдивския университет, Висш мюсюлмански институт, Висш евангелски библейски институт, две православни духовни семинарии в София и Пловдив за подготовка на свещенослужители, три средни мюсюлмански училища (Русе, Шумен и Момчилград).
През 2004 г. с решение № 1040/22.12.2004 г. на МС се учреди Български реформиран презвитериански колеж, който в момента има 21 редовни студенти. Този колеж е на Реформираната презвитерианска църква, регистрирана в страната през 2003 г.
Изнесените факти говорят за един пъстра религиозна картина на прага на Европейския съюз, което е показател за демократично и гражданско общество в България.
Сведенията, посочени в този доклад се отнасят към 1.11.2006 г.
източник: www.dveri.bg
Едва втора джамия в София не е причина за паника
Голяма шумотевица настана около строителството на една джамия в София. Емоционалната реакция е разбираема, но тя е напълно неадекватна на реалността. Истината е, че като искат да си строят джамии, мюсюлманските лидери, могат да го направят. Това би била едва втората джамия в София, която е с двумилионно население. Със сигурност в града живеят поне 100 хиляди мюсюлмани, така че е нормално да има 2 джамии. Отделно и единственият в момента такъв храм е трудно
използваем, защото е малък, намира се в центъра и има доста естествени ограничения. В Западна Европа има сериозна съпротива срещу новите джамии. Но това се дължи на твърде големия им брой вече, и основно – на проблемите, които създават нелегалните мюсюлмански имигранти. Такива в България не са много. Освен това, у нас мюфтийството – подобно на православния синод, е силно светски настроено, и се занимава повече с бизнес и политика, отколкото с религия. Т.е. не може да се очаква някаква радикална ислямизация от тази посока – дори обратното, това е защита от определени рискове. Ислямът като религия губи влияние в България по чисто естествени причини – в модерните общества се разраства фактическият атеизъм и хората следват други ценности, а не религиозните. У нас са факт напълно немислими иначе бракове между мюсюлманки-жени и християни. Налице е напълно неприемливият секс преди брака. Налице са много изневери и разводи сред мюсюлманите. Това не са най-добри факти, на които трябва да се радваме, но те са едно от видимите доказателства, че и ислямът, както и всички други религии, губят влияние под напора на просвещаването и модернизацията. Процесът е точно обратен на този в страни като Афганистан, Пакистан и Индия, където верският фанатизъм се разраства и се превръща в проблем. Гледайки какво става там, ние се страхуваме за тук, при положение, че ситуацията е напълно различна. Чист популизъм е да се надигат гласове срещу строежа на едва втора джамия в София, при положение и, че нищо подобно не се предприема срещу доказани секти, които си проповядват свободно по апартаменти и зали за събрания. Ислямът е нормална религия, за разлика от някои псевдо-християнски течения, които са си откровено промиване на мозъци. Джамията е много по-приемливо явление от всевъзможните спасители и гурута, които ни готвят за идващото утре „Второ пришествие”…
Българската Интернет Партия
http://bipartia.com/
използваем, защото е малък, намира се в центъра и има доста естествени ограничения. В Западна Европа има сериозна съпротива срещу новите джамии. Но това се дължи на твърде големия им брой вече, и основно – на проблемите, които създават нелегалните мюсюлмански имигранти. Такива в България не са много. Освен това, у нас мюфтийството – подобно на православния синод, е силно светски настроено, и се занимава повече с бизнес и политика, отколкото с религия. Т.е. не може да се очаква някаква радикална ислямизация от тази посока – дори обратното, това е защита от определени рискове. Ислямът като религия губи влияние в България по чисто естествени причини – в модерните общества се разраства фактическият атеизъм и хората следват други ценности, а не религиозните. У нас са факт напълно немислими иначе бракове между мюсюлманки-жени и християни. Налице е напълно неприемливият секс преди брака. Налице са много изневери и разводи сред мюсюлманите. Това не са най-добри факти, на които трябва да се радваме, но те са едно от видимите доказателства, че и ислямът, както и всички други религии, губят влияние под напора на просвещаването и модернизацията. Процесът е точно обратен на този в страни като Афганистан, Пакистан и Индия, където верският фанатизъм се разраства и се превръща в проблем. Гледайки какво става там, ние се страхуваме за тук, при положение, че ситуацията е напълно различна. Чист популизъм е да се надигат гласове срещу строежа на едва втора джамия в София, при положение и, че нищо подобно не се предприема срещу доказани секти, които си проповядват свободно по апартаменти и зали за събрания. Ислямът е нормална религия, за разлика от някои псевдо-християнски течения, които са си откровено промиване на мозъци. Джамията е много по-приемливо явление от всевъзможните спасители и гурута, които ни готвят за идващото утре „Второ пришествие”…
Българската Интернет Партия
http://bipartia.com/
ПОЛЪХЪТ НА МИЛОСТТА "МУХАММЕД" Продължение-13
КРАТЪК ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК
абдест – религиозно измиване на определени части от тялото (ръце включително и лакътя, лицето, краката и избърсване на главата с мокра ръка) преди изпълняване на обреди.
алека – закачващо се.
алтруизъм – предпочитане на другия пред себе си.
аскетизъм – лишаване от земни блага; отшелничество.
асхаби суффа – сподвижниците на Пратеника Мухаммед, които постоянно се занимавали с изучаване на религията под една стряха около Месджид-и Небеви.
ахирет – отвъдното, неведомото, животът след смъртта.
берат – грамота, свидетелство.
вахий – откровение.
вефа – вярност, преданост.
гюнах – грях.
джахилия – невежество, безпросветност, езическата епоха която предшества идването на исляма.
Дженнет – Рай.
Джехеннем – Ад.
джихад – свещената борба срещу враговете на вярата или срещу собствената непокорна душа.
динар – парична единица в злато.
дирхем – парична единица в сребро.
дуа – призив.
дюнйа – долната земя, близкият живот, представян обикновено като царство на низостта.
езан – призив за молитва.
еканим-и селясе – триединството в християнската религия.
енсар – помощници, мединските споджижници на Пророка Мухаммед.
зекят – задължителна милостиня, която се събира от по-богати хора, съгласно определен имуществен ценз, за да се раздаде на бедняци, по строго регламентирани правила.
зикр – споменаване на Аллах.
зюхд – въздържание от земното.
ибадет – служене на Аллах.
имам – водач на религиозната общност или на молитва.
инфак – раздаване, всякакъв вид дарение в името на Аллах.
ислям – себеотдаване на Аллах.
истихаре намаз – извършване на намаз и отправяне на дуа, след което се ляга за сън, за да се разбере дали очакваното действие ще бъде полезно или вредно.
итминан – успокояване на сърцата.
ихрам – встъпването в състояние на свещенодействие по време на хадж.
кече – мокра начукана вълна.
кусуф – Слънчево затъмнение.
кърат – мярка за тегло, състояща се от четири средно големи ечемичени зърна.
марифет – познанието, да се познава истински Аллах.
махшер – събиране на хората, за да бъдат съдени.
меджуси – огнепоклонник.
мелек – ангел.
мехир – задължителен откуп при женитба.
мирадж – възнасяне към небето.
мисвак – клечка от клоните на дърво, която Расулюллах (салляллаху алейхи веселлем) използвал, за да почиства зъбите си.
мудга – късче сдъвкано месо.
мушрик – човек който извършва ширк.
мутешабих – неясен.
мухаббет – любов.
намаз – молитва, която се извършва чрез определени действия и в определено време. Задължителните молитви в исляма са: петкратната молитва през деня (т. е. сутрешна, обедна, следобедна, вечерна и нощна молитва); петъчната молитва, която се извършва веднъж в седмицата; и двете празнични молитви – Рамазан и Курбан Байрам, които се извършват веднъж годишно.
ней – духов музикален инструмент, изработван от тръстика. В литературата е символ на съвършения човек.
нефс – душа.
нутфе – сперма.
оруч – говеене. Ислямът повелява мюсюлманите да говеят веднъж годишно, през целия месец Рамазан, като се въздържат от ядене, пиене и сексуални отношения през времето от изгрев до залез слънце.
пейгамбер – пророк.
равза-и мутаххара – Пречистената градина. Гробът на Мухаммед (салляллаху алейхи веселлем).
радияллаху анх – Аллах да е доволен от него.
радияллаху анха – Аллах да е доволен от нея.
радияллаху анхума – Аллах да е доволен от двамата или от двете.
Расулюллах – Пратеникът на Аллах – Мухаммед.
рахмет – Божията милост.
рекуси – вяра, която смесва християнството със сабеизма. савм-и висал – непрекъснато говеене.
садака – подаяние.
салляллаху алейхи веселлем – Аллах да го благослови и с мир да го дари.
сахабе – сподвижниците на Пророка Мухаммед.
севап – награда, духовно въздаяние.
Свети дух – ангелът Джибрил.
сура – глава от Свещения Коран.
суфизъм – ислямският духовен живот, ислямски мистицизъм.
Сюннет – път, традиция; оттук и понятието сунизъм – придържане към пътя на Пророка Мухаммед и следване на неговия пример.
сюрме – черен прах за очертаване на клепачите.
сюрре алайъ – керван, с който се изпращат пари и други подаръци от халифа за бедните и учените в Мекка и Медина.
таваф – един от ислямските обреди, който се извършва чрез седемкратно обикаляне на Кябе по време на поклонение в Мекка.
таква – богобоязливост.
тевбе – покаяние.
тевхид – вярата в единия Аллах, единобожие.
фахр – гордост.
фена фи’р-расул – изчезване или живително умиране в Пратеника на Аллах, т. е. единение с качествата му.
хадж – поклонение в Мекка.
хадис – изказване на Пророка Мухаммед съобщение за неговите думи или постъпки.
хазрети – епитет от персийски произход, който се употребява за Аллах, както и за велики личности.
хайа – свенливост.
харам – нещо свято или забранено от ислямския закон.
хашр – съживяване на човека.
хелял – позволено от ислямското законодателство.
хиджра – преселение на Пророка Мухаммед (16 юли 622 по хиджра) от Мекка в Медина, което поставя началото на ислямското летоброене.
хикмет – мъдрост.
хуруфу мукаттаа – буквени съкращения, с които започват сурите в Свещения Коран.
хусуф – Лунно затъмнение.
шериат – законът на Аллах.
шейтан – сатана, дявол.
шехид – паднал в битка за ислямската вяра мъченик или като жертва на определени трагични обстоятелства.
ширк – съдружаване на единосъщия Аллах с други божества или кумири.
абдест – религиозно измиване на определени части от тялото (ръце включително и лакътя, лицето, краката и избърсване на главата с мокра ръка) преди изпълняване на обреди.
алека – закачващо се.
алтруизъм – предпочитане на другия пред себе си.
аскетизъм – лишаване от земни блага; отшелничество.
асхаби суффа – сподвижниците на Пратеника Мухаммед, които постоянно се занимавали с изучаване на религията под една стряха около Месджид-и Небеви.
ахирет – отвъдното, неведомото, животът след смъртта.
берат – грамота, свидетелство.
вахий – откровение.
вефа – вярност, преданост.
гюнах – грях.
джахилия – невежество, безпросветност, езическата епоха която предшества идването на исляма.
Дженнет – Рай.
Джехеннем – Ад.
джихад – свещената борба срещу враговете на вярата или срещу собствената непокорна душа.
динар – парична единица в злато.
дирхем – парична единица в сребро.
дуа – призив.
дюнйа – долната земя, близкият живот, представян обикновено като царство на низостта.
езан – призив за молитва.
еканим-и селясе – триединството в християнската религия.
енсар – помощници, мединските споджижници на Пророка Мухаммед.
зекят – задължителна милостиня, която се събира от по-богати хора, съгласно определен имуществен ценз, за да се раздаде на бедняци, по строго регламентирани правила.
зикр – споменаване на Аллах.
зюхд – въздържание от земното.
ибадет – служене на Аллах.
имам – водач на религиозната общност или на молитва.
инфак – раздаване, всякакъв вид дарение в името на Аллах.
ислям – себеотдаване на Аллах.
истихаре намаз – извършване на намаз и отправяне на дуа, след което се ляга за сън, за да се разбере дали очакваното действие ще бъде полезно или вредно.
итминан – успокояване на сърцата.
ихрам – встъпването в състояние на свещенодействие по време на хадж.
кече – мокра начукана вълна.
кусуф – Слънчево затъмнение.
кърат – мярка за тегло, състояща се от четири средно големи ечемичени зърна.
марифет – познанието, да се познава истински Аллах.
махшер – събиране на хората, за да бъдат съдени.
меджуси – огнепоклонник.
мелек – ангел.
мехир – задължителен откуп при женитба.
мирадж – възнасяне към небето.
мисвак – клечка от клоните на дърво, която Расулюллах (салляллаху алейхи веселлем) използвал, за да почиства зъбите си.
мудга – късче сдъвкано месо.
мушрик – човек който извършва ширк.
мутешабих – неясен.
мухаббет – любов.
намаз – молитва, която се извършва чрез определени действия и в определено време. Задължителните молитви в исляма са: петкратната молитва през деня (т. е. сутрешна, обедна, следобедна, вечерна и нощна молитва); петъчната молитва, която се извършва веднъж в седмицата; и двете празнични молитви – Рамазан и Курбан Байрам, които се извършват веднъж годишно.
ней – духов музикален инструмент, изработван от тръстика. В литературата е символ на съвършения човек.
нефс – душа.
нутфе – сперма.
оруч – говеене. Ислямът повелява мюсюлманите да говеят веднъж годишно, през целия месец Рамазан, като се въздържат от ядене, пиене и сексуални отношения през времето от изгрев до залез слънце.
пейгамбер – пророк.
равза-и мутаххара – Пречистената градина. Гробът на Мухаммед (салляллаху алейхи веселлем).
радияллаху анх – Аллах да е доволен от него.
радияллаху анха – Аллах да е доволен от нея.
радияллаху анхума – Аллах да е доволен от двамата или от двете.
Расулюллах – Пратеникът на Аллах – Мухаммед.
рахмет – Божията милост.
рекуси – вяра, която смесва християнството със сабеизма. савм-и висал – непрекъснато говеене.
садака – подаяние.
салляллаху алейхи веселлем – Аллах да го благослови и с мир да го дари.
сахабе – сподвижниците на Пророка Мухаммед.
севап – награда, духовно въздаяние.
Свети дух – ангелът Джибрил.
сура – глава от Свещения Коран.
суфизъм – ислямският духовен живот, ислямски мистицизъм.
Сюннет – път, традиция; оттук и понятието сунизъм – придържане към пътя на Пророка Мухаммед и следване на неговия пример.
сюрме – черен прах за очертаване на клепачите.
сюрре алайъ – керван, с който се изпращат пари и други подаръци от халифа за бедните и учените в Мекка и Медина.
таваф – един от ислямските обреди, който се извършва чрез седемкратно обикаляне на Кябе по време на поклонение в Мекка.
таква – богобоязливост.
тевбе – покаяние.
тевхид – вярата в единия Аллах, единобожие.
фахр – гордост.
фена фи’р-расул – изчезване или живително умиране в Пратеника на Аллах, т. е. единение с качествата му.
хадж – поклонение в Мекка.
хадис – изказване на Пророка Мухаммед съобщение за неговите думи или постъпки.
хазрети – епитет от персийски произход, който се употребява за Аллах, както и за велики личности.
хайа – свенливост.
харам – нещо свято или забранено от ислямския закон.
хашр – съживяване на човека.
хелял – позволено от ислямското законодателство.
хиджра – преселение на Пророка Мухаммед (16 юли 622 по хиджра) от Мекка в Медина, което поставя началото на ислямското летоброене.
хикмет – мъдрост.
хуруфу мукаттаа – буквени съкращения, с които започват сурите в Свещения Коран.
хусуф – Лунно затъмнение.
шериат – законът на Аллах.
шейтан – сатана, дявол.
шехид – паднал в битка за ислямската вяра мъченик или като жертва на определени трагични обстоятелства.
ширк – съдружаване на единосъщия Аллах с други божества или кумири.
ПОЛЪХЪТ НА МИЛОСТТА "МУХАММЕД" Продължение-12
НАУЧНИТЕ ОТКРИТИЯ В КОРАНА
Има много айети в Корана, които хвърлят светлина върху постиженията и откритията в различните области на науката. Това са чудесата на Корана, свързани с бъдещето.
Основната цел на Книгата на Аллах обаче е да представи вярата в Аллах, служенето на Него, както и самата книга да служи като напътствие за хората. Всички теми, които засяга, са представени съобразно тази цел. Едновременно с това темите за природните науки целят да поучават хората, а информацията, която предлагат, е абсолютно еднаква с истината. Това е друго чудо на Корана, което ще продължи до Съдния ден. То отново потвърждава величието на тази Книга. Научните постижения, които продължават да се множат, потвърждават фактите от Корана. Можем да споменем следните примери:
В областта на биологията
Коранът представя оригинални сведения за размножаването при човека и оформянето на ембриона, които модерната наука едва наскоро откри. Тези сведения са представени по-подробно в 5. айет от сура Ел-Хадж и в 12.-14. айет от сура Ел-Му’минун:
„О, хора, ако се съмнявате във възкресението, [вижте как] Ние ви сътворихме от пръст, после от частица сперма, после от съсирек, после от късче, сякаш надъвкано месо – оформено и неоформено, за да ви изявим [Нашата сила]. И оставяме в утробите когото пожелаем за определен срок, после ви изваждаме като деца, после [ви препитаваме], за да стигнете своята зрелост. И някой от вас умира, а някой от вас бива доведен до най-окаяната възраст, и тогава не знае нищо, след като е знаел. И виждаш земята безжизнена, но когато изсипваме вода върху нея, тя се раздвижва и набъбва, и отглежда вся-какъв прелестен вид.”
(Ел-Хадж, 22: 5)
„Сътворихме Ние човека от подбрана глина, после го оставяме – частица сперма – на сигурно място, после от частицата сперма създаваме съсирек и създаваме късче като надъвкано месо, и от късчето създаваме кости, и покриваме костите с плът, после го оформяме в друго творение. Благословен е Аллах, Най-прекрасният Творец!”
(Ел-Му’минун, 23: 12-14)
Душевният мир на човека е създаден със способността да достигне Всевишния Аллах. От друга страна, физическата му структура представлява велико и превъзходно изкуство на Великия Аллах. В тези айети Всевишният Създател насочва вниманието към Великото Си Изкуство. Друга мъдрост от тези знамения е, че човекът преминава от една първоначална несъразмерност в най-красива форма.
Въз основа на тези айети, свързани със сътворяването, Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) в едно от преданията си разяснява следното:
„Наистина сътворението на всеки един от вас се събира в утробата на майка си за четирийсет дни във вид на капка течност, после се превръща в нещо, което се закачва, за четирийсет дни, след това – в късче сдъвкано месо, отново за четирийсет дни, после му се изпраща ангелът, който вдъхва живота у него, и на този ангел му се заповядват четири неща: да записва неговото препитание, срока на неговия живот, неговите дела и дали ще бъде нещастен, или щастлив.”
(Бухари, Муслим)
През първите четирийсет дни в майчината утроба ембрионът се представя според хадиса като съсирена течност. Тъй като през това време започват да се оформят голяма част от органите, Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) е използвал израза „се събира в утробата”, и това изразява абсолютната еднаквост с истината.
Между четирийсетия и осемдесетия ден ембрионът е в етапа на закачващо се. От осемдесетия до сто и двайсетия ден е в етап на късче сдъвкано месо. На сто и двайсетия ден, т. е. в началото на четвъртия месец след оплождането, се изпраща мелек (ангел), който му вдъхва живот.
Когато съпоставим фактите от Корана и свещените хадиси с откритията на модерната биология в тази насока, виждаме абсолютна еднаквост. А знанията, които представя Коранът, не били известни никъде преди XIX век. Книгата на Аллах по ясен и елементарен начин преди 14 века съобщила тези факти, за чието откриване по-късно са били необходими векове. Много са специалистите ембриолози немюсюлмани, които са потвърдили Корана, след като се запознали с тази истина. Единият от тях е проф. д-р Кийт Л. Мор .
Канадският проф. д-р Мор, след като разяснил в книгата си по ембриология етапите на развитие на ембриона в майчината утроба, съпоставил тези знания с айетите от Корана и признал, че Коранът е абсолютно еднакъв с науката, и дори че с примерите и фактите които излага, изпреварва медицинската наука.
Проф. Мор установява, че термините нутфе (сперма), алека (закачващо се) и мудга (късче сдъвкано месо), т. е. тези три етапа (които са описани в Корана и хадисите), отговарят на научните истини и същевременно хвърлят нужната светлина в областта на медицината. Етапът, който се нарича нутфе (капка течност), обхваща всички области на научното изследване. Етапът алека (нещо, което се закачва) е в положение на закачен съсирек кръв. Етапът мудга означава късче сдъвкано месо. Ако се погледне формата му, ще се види, че е като сдъвкано месо, по което има следи от зъби. В резултат на тези изследвания проф. Мор остава силно възхитен от Корана и Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) и с пълна увереност потвърждава това чудо на Книгата на Аллах отпреди 1400 години.
Коранът разкрива тези и подобни на тях потвърждения така:
„И дарените със знанието виждат, че онова, което ти бе низпослано от твоя Господ, е истината и води към пътя на Всемогъщия, Всеславния.”
(Себе, 34: 6)
Освен това на конференция проф. Мор признава следното пред истините за ембриологията, които представя и Коранът:
„Изключително съм щастлив затова, че ви представих тази конференция във връзка с чудесата на Корана и Сюннета!
Крайно ме изуми представянето преди 14 века от неграмотен човек на научните истини, които съвременната наука и технологиите едва сега откриват, и след като оцених изследванията си, стигам до извода, че Коранът е (Божие) откровение.”
Освен споменатите айети относно сътворяването в сура Ез-Зюмер се казва, че етапите на развитието на човека се осъществяват в три обвивки:
„... И ви сътворява Той в утробите на майките ви –творение подир творение в три тъмнини...”
(Ез-Зюмер, 39: 6)
От биологична гледна точка се доказва, че тези три тъмнини са три места, през които зародишът преминава в своето развитие.
Председателят на главния научен отдел по анатомия проф. д-р М. Консън също бил силно впечатлен от представените в Корана етапи на развитие. Поразили го истините, съдържащи се в етапа мудга (късче сдъвкано месо).
Късче сдъвкано месо... Оформено от зъбите – Като останали следи от зъби върху сдъвкано месо... Цялото с размери около 1 сантиметър (може би колкото залък).
В мудга се намират всички особености на човека. Само че едните са в действие, а другите все още не са. Медицината не може да намери термин, с който да опише това състояние. Ако каже, че органите функционират, има и такива, които не функционират; ако пък каже, че не функционират, има такива които функционират. А Коранът описва това като „оформено и неоформено сдъвкано месо” и по този начин преди повече от 1400 години с един всеобхватен термин е разрешил този въпрос.
Така проф. д-р Консън, който първоначално отхвърля фактите от Корана, но по-късно се принуждава изцяло да ги признае, дори през това време научава много други истини, като накрая убедено заключава:
„Да, този Коран, който хвърля светлина върху науката, е Слово на Аллах. С времето неговите истини една по една ще се разкрият и ще се осъществят думите на Великия Аллах:
„Всяка вест си има определено време и ще узнаете.”
(Ел-Енам, 6: 67)
През XVII в. емпиричната наука, преди да бъде открит микроскопът, защитавала тезата, че спермата преминава в утробата изцяло в човешка форма, и не знаела, че човекът се оформя поетапно. Това твърдение продължило и през XVIII в. Дори до средата на XIX в. учените не могли да достигнат до истината, че човекът се оформя поетапно. Но тъй като в последно време има много нови технически възможности, учените можаха да направят необходимите изследвания и накрая стигнаха до истините, които Коранът изтъкнал преди повече от 1400 години.
Въз основа на това може да се каже, че ако всички научни дейности завършват с правилен резултат, истината, която щ се установи, не ще бъде нищо друго освен потвърждение на Корана. Както когато някога той твърдял, че „слънцето се върти”, а науката била против това, днес, след като тя откри истината, стига до извода, че слънцето наистина се върти; по същия начин и всички останали истини ще се осъществя според напредъка на науката. Цялото човечество ще се принуди да се убеди в истинността на Корана.
Доказахме как още преди повече от 14 века, когато науката биология не била позната, книгата на Аллах съобщила биологични истини, които се потвърждават от съвременната, усъвършенстваща се всеки ден биологична наука. А това е още едно от доказателствата за величието и недостижимостта на Корана.
В областта на дактилоскопията
Науката, която изследва отпечатъците от пръстите, установи, че през целия живот на човека върхът на пръстите му не с променя и че отпечатъците от пръстите на всеки човек с различни. Поради това най-сигурният метод, който органите на реда и съдебната система използват за установяване самоличността на всеки човек, са отпечатъците от пръстите. Тази истина е открита и започва да се прилага към края на XIX в., Коранът още много по-рано е съобщил за особеностите и върховете на пръстите чрез следния айет:
„Нима човек смята, че Ние не ще съберем костите му? Наистина Ние можем да възстановим и върховете н пръстите му.”
(Ел-Кийаме, 75: 5)
Както лицата на хората са различни, така и отпечатъците с пръстите им изцяло се различават, затова са сътворени в различни форми. Оформянето на тази изключително изящна тъкан в толкова малко пространство е дело на Великия Творец, Който притежава безкрайна мощ и знание и е сътворил с лекота всичко – от най-малкото до най-голямото творение – като една невероятна и съвършена система.
В областта на дерматологията
На медицински симпозиум учени споделили някои от научните истини в Корана с Декана на Медицински факултет от Университета в Тайланд, Кейн-Мейн, проф. д-р Таджейсън. Първоначално той не им обърнал сериозно внимание и казал:
„Тези неща ги има и в нашите будистки свещени книги.”
Поискали му доказателство. Направил изследвания, но не могъл да открие нищо във връзка с тези твърдения. Повторно изследвал разясненията на Свещения Коран и съжалил за първоначалната си реакция. Поискал извинение от мюсюлманските учени, с които спорил.
По-рано проф. Таджейсън работил по въпроса за болката и стигнал до следния извод:
Когато кожата бъде обгорена, тя губи своята чувствителност и за да възвърне отново тази си способност, е необходима нова кожа. С други думи, тъй като болката се чувства чрез кожата, когато тя изгори, нервите губят чувствителност и по този начин на изгореното място вече не се чувства болка, защото мозъкът е този, който контролира чувствителността посредством кожата. Следователно кожата е областта, където нервите извършват своята функция. И когато кожата е напълно изгоряла, нервите вече не могат да изпълняват функцията си. Затова е необходима нова кожа. След като се създаде нова кожа и тя се облече на тялото, отново се създава системата за чувстване на болката.
На проф. Таджейсън, който стигнал до този извод, му било показано следното знамение от Свещения Коран:
„...Онези, които не вярват в Нашите знамения, ще ги изгаряме в Огъня. Всякога, щом кожата им се опече, я сменяваме с друга кожа, за да вкусят мъчението. Аллах е Всемогъщ, Премъдър.”
(Ен-Ниса, 4: 56)
Проф. Таджейсън бил шокиран от този айет. Признал че Свещеният Коран не може да бъде човешко слово. След като се върнал в страната си, на първата организирана от него конференция петима от учениците му станали мюсюлмани. По-късно на седмия медицински конгрес, състоял се в Рияд, с радост потвърдил: „И аз станах мюсюлманин.” След това отдал своя живот на Корана.
Образуването на млякото
Информацията, която представя Свещеният Коран, за елементите, които образуват млякото, и за мястото в тялото на животното, където то се образува, напълно съвпада със съвременното научно заключение. В айет в този смисъл се казва:
„И в добитъка има поука за вас. Даваме ви да пиете от онова, което е в стомаха му помежду нечистотии и кръв чисто мляко, приятно за пиещите.”
(Ен-Нахл, 16: 66)
За споменатите в айета черва и кръв, свързани с образуването на млякото, се разбира едва сега, след развитието на химията и физиологията. По времето на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) природните науки били напълно неизвестни. Това се установило едва на прага на XXI век. Що се отнася до кръвообращението, то е открито от английския учен Харви, който живял десет века след идването на Корана.
Поради наличието на айет в Корана, който представя такива знания, и предвид времето, когато бил низпослан, по никакъз начин не може да се твърди, че това са думи на човек.
Майчината кърма
Би било уместно да се спомене и една истина, свързана с майчината кърма. В Свещения Коран се повелява детето да се кърми цели две години:
„А майките да кърмят рожбите си две пълни години...”
(Ел-Бакара, 2: 233)
„И повелихме на човека да се отнася добре с родителите си... Носи го майка му в слабост връз слабост и го отбива в две години...”
(Лукман, 31: 14)
Съвременната наука, която постоянно се развива, също установи, че майката трябва да кърми детето си. Това има важно значение за нейното здраве и за здравето на бебето.
Майчината кърма е съвършена храна, съдържаща в себе си божествена сила. Тя съдържа жизненоважни за детето витамини, хормони, защитни вещества и ензими, които се борят с микробите, както и някои елементи, които ще повлияят за оформянето характера на детето.
Протеинът в майчината кърма, който е основен елемент в храната на човека, съдържа захар, мазнини, фосфор и всякакви витамини в комбинация и количество, полезни за организма на бебето. Тези вещества са систематизирани от Аллах Теаля.
Майчината кърма съдържа имунни вещества, които през първите шест месеца предпазват бебето от всякакви микроби. Поради тази и други причини е биологически необходимо детето да се храни само с кърма, особено през първите шест месеца.
Според развиващата се наука срокът на кърмене е цели две години, защото черният дроб е много претоварен от произвеждането на кръв, а останалите органи са в процес на развитие. Медицината безусловно приема, че развитието на бебето през първите две години е най-важният период за него.
Отново медицината казва, че у майката, която кърми бебето в период от една до две години, настъпва биологично подновяване, в резултат на което се наблюдава по-малък риск от рак на гърдата. Противоположно на това майките, които не кърмят, са в риск от здравословна гледна точка.
За да се осъществи най-полезният резултат, е необходимо кърменето да продължи цели две години. Това отново е чудо, от Свещения Коран.
Освен това, както е споменато в 23. айет от сура Ен-Ниса (4), едни от жените, с които е забранен бракът, са „сестрите по кърмене”.
„Под възбрана са за вас майките ви, дъщерите ви, сестрите ви, лелите ви, вуйните ви, дъщерите на брата и дъщерите на сестрата, и жените, които са ви кърмили, и сестрите ви по кърмене...”
Според ислямското законодателство в рамките на двегодишния период на кърмене се установява „братство по кърмене”. Кърменето след втората година не установява такова братство. След втората година майчината кърма до голяма степен губи основните си качества.
Кърмата се образува с появата на детето в утробата на майката. Ако до втората година друго дете суче дори и малко от тази кърма, се установява братство по кърмене. Кърмата се появява след раждането на детето, а детето, което суче от нея, унаследява същия характер. Тоест установява се братство с подобни качества в характера. Поради това чрез споменатия айет ислямът забранява брака между братя и сестри. Както бракът между родни брат и сестра е забранен, така е забранен и между брат и сестра по кърмене.
Без съмнение, в тази забрана има много мъдрости, които се знаят, и някои други, които все още днес не са известни.
В областта на астрономията
От стари времена има теории за това, коя е първичната материя във вселената и за произхода й, но и до днес този въпрос не е изяснен напълно. Истината е, че чрез усъвършенстващите се теории фактите и чудото на Свещения Коран във тази връзка се изясняват по-добре.
„Не виждат ли неверниците, че небесата и земята бяха съединени, а Ние ги разделихме? И сторихме от водата всяко живо същество. Не ще ли повярват?”
(Ел-Енбия, 21: 30)
„После се насочи към [сътворяването на] небето, а то бе дим...”
(Фуссилет, 41: 11)
Убежденията на съвременните астрофизици в тази насока съвпадат с разясненията на тези айети.
Когато коранични факти за произхода на Земята били представени на проф. д-р Юшили Козайн, директор на Токийския научноизследователски център, той попитал:
„- Кога е низпослана тази книга?”
Отговорили му:
„- Преди 1400 години.”
Шокиран, той казал:
„Несъмнено, тази книга гледа на Вселената от върха. Вижте как всяко нещо е видяно до най-малката подробност и е описано по съвършен и недостижим начин!... Няма нещо, което да е скрито за нея!”
На своя конференция проф. Козайн заявил, че съвременната наука вече има своите ясни потвърждения за възникването на Земята и другите небесни тела; че първоначално те били купчина втвърден газ и се образували в резултат на взрив. В този момент му били представени фактите на Корана, от които останал силно изненадан.
Коранът нарича тази първоначална материя духан (дим). Терминът силно впечатлил професора, защото дотогава науката наричала състоянието на втвърдения газ мъгла, а мъглата, която се състои от студ и вода, е била далече от истината. С определението духан (дим) Коранът направил вярно описание и същевременно уточнил възникналата реакция и отделилата се от нея температура. Следователно преди 1400 години Свещеният Коран предоставил на човечеството съвършени знания за истината, които едва сега се откриват от учените. Съвсем ясно следният айет представя това чудо:
„И дарените със знанието виждат, че онова, което ти бе низпослано от твоя Господ, е истината и води към пътя на Всемогъщия, Всеславния.”
(Себе, 34: 6)
И кой знае! Този айет може да е пълен с изненади за истината, която ще бъде разбрана в бъдеще!...
Попитали проф. Козайн как е възможно Коранът да представя толкова подробни факти, отнасящи се до науката, щом досега тя е открила съвсем малка част от тези тайни? Той отговорил:
„Не е възможно тези факти да бъдат човешко слово! Ние, учените, можем да се задълбочим в една конкретна област, а Коранът по неоспорим начин обхваща и представя всички науки за вселената! Никой човек не разполага с такива всеобхватни и съвършени научни способности! Отсега нататък пътят на научния ми живот ще минава през Корана! Ще разширявам предишната си научна ограниченост чрез него!”
В Корана има айети, които сочат, че Земята е кръгла. В един от тях се казва:
„Сътвори Той небесата и земята с мъдрост. Той заставя нощта да следва деня и заставя деня да следва нощта...”
(Ез-Зюмер, 39: 5)
В този айет изразът теквир (юкеввиру) означава навиване на нещо около кръгъл (като глава) предмет, подобно на навиване на чалма.
Изразът теквир описва един обективен феномен, който се наблюдава на Земята. Онази част от въртящото се около оста си земно кълбо, която е към Слънцето, е светла, т. е. това е денят. Но понеже земята се върти, осветената част се променя. При въртенето си светлата част става тъмна, а тъмната –светла. Значи нощта следва деня и денят следва нощта. А това показва, че повърхността на Земята е кръгла. Така с израза теквир от този айет се обяснява, че формата на Земята е кръгла и че тя се върти.
Като доказателство, че Земята се върти, учените приемат следните айети:
„И ще видиш планините – мислиш ги неподвижни, а те отминават, както облаците отминават...”
(Ен-Немл; 27: 88)
За движението на Слънцето и Луната се казва:
„И слънцето е устремено към своето местопребивание. Така е отредил Всемогъщия, Всезнаещия. И на луната отредихме фази, докато заприлича на изсъхнала палмова клонка. Нито слънцето може да настигне луната, нито нощта да изпревари деня. Всички по своя орбита плават.”
(Йа Син, 36: 38-40)
През VII в. не можело дори да се помисли, че Слънцето и Луната се движат кръгообразно по определена траектория. Суеверията за тяхното движение били много. Дори когато Ибрахим, синът на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем), починал, е имало слънчево затъмнение. Хората казали, „че Слънцето се е затъмнило, защото починало детето на Пейгамбера”. След това Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) казал:
„Слънцето и Луната са от знаменията, които свидетелстват за съществуването на Аллах. Те не се затъмняват нито поради смъртта на някого, нито за раждането му. Когато станете свидетели на това, отслужвайте намаз и правете дуа, докато Луната и Слънцето се открият.”
(Бухари. Кусуф, 15)
Тъй като през III - IV в. по хиджра хората нямали познания за движението на Слънцето и Луната, които свидетелстват за величието и могъществото на Аллах, по същото време един от тълкувателите на Корана, Табери, казал следното във връзка с 38.-40. айет от сура Йа Син:
„По отношение на подобни въпроси, чиято същност като цяло не знаем, задачата ни е да мълчим!..”
Това становище показва доколко хората по онова време били далеч от мисълта за движението на Слънцето и Луната по определена траектория. Ясно е, че ако по времето на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) думата фелек (орбита, траектория) представлявала астрономически термин, никак нямало да е трудно да се разтълкуват тези айети. Но в Корана заемал място терминът орбита с неразкрития си смисъл, който едва след векове излиза наяве.
Коранът също така известява, че Слънцето и Луната са различни тела:
„Нима не виждате как Аллах сътвори седем небеса на слоеве? И стори Той там от луната сияние, и стори от слънцето светилник.”
(Нух, 71: 15-16)
,,...и съградихме над вас седем непоклатими небеса, и сторихме [слънцето] горящ светилник...”
(Ен-Небе, 78: 12-13)
Тук луната е наречена сияние (мунир) – дума, която произлиза от корена на думата нур (сияние). А слънцето е оприличено на горящ светилник.
Тук трябва да се обърне внимание на следното: Изопачената Тора определя Слънцето и Луната като „светлините” – Слънцето като „голяма” светлина, а Луната като „малка”. А Свещеният Коран известява, че Луната и Слънцето притежават различни качества, както и че те не са еднакви светлини.
От друга страна, Луната е създадена в полза на хората, за да могат чрез определените й фази на движение те да определят времето:
„Той е, Който стори слънцето блясък и луната – сияние, и я отмери по фази, за да знаете броя на годините и изчислението. Аллах сътвори това само с мъдрост. Той разяснява знаменията на хора знаещи.”
(Юнус, 10: 5)
„Но не, кълна се в залезите на звездите - а това е клетва – ако знаете – велика...”
(Ел-Вакиа, 56: 75-76)
Тези айети с велика клетва привличат вниманието към месторазположението на звездите. Съвременните физици и астрофизици казват, че „залезите на звездите” се разбират като белите дупки, от които се появили, и черните дупки, в които залязват.
Белите дупки представляват невероятни енергийни складове. В тях има толкова енергия, че могат да се появят милиарди звезди. Обикновено това са семената на галактиките.
Що се отнася до черните дупки, те са загадъчно звездно гробище. Те погубват в своята неизвестност времето и всички материи, намиращи се около тях.
Темата, която се засяга в айета с велика клетва, в светлината на съвременната наука е разбрана за днес само дотолкова. Несъмнено тя съдържа още много мъдрости, които трябва да се изяснят.
В сура Ел-Мулк се казва:
„Който сътвори седем небеса на слоеве. Не ще видиш несъразмерност в творението на Всемилостивия. Пак обърни взор! Нима виждаш пукнатини?”
(Ел-Мулк, 67: 3)
Една от причините за сътворяването на звездите е да се ориентират хората по тях:
„Той е Онзи, Който създаде за вас звездите, за да се напътвате с тях в тъмнините на сушата и на морето. Разясняваме знаменията на хора знаещи.”
(Ел-Енам, 6: 97)
,,...и други знаци; и по звездите се насочват.”
(Ен-Нахл, 16: 16)
Във всяко тяло във Вселената съществуват Божие изкуство и ред. Между телата няма сблъсъци. В движенията си и за миг дори те нито закъсняват, нито изпреварват. Плуват в постоянно божествено равновесие. Това е друго проявление на величие, за което се намеква в айета.
Сътворяването на тази огромна и безкрайна система не представлявало никаква трудност за Великия Творец.
„Сътворихме Ние небесата и земята, и всичко между тях в шест дни, без да Ни засегне умора.”
(Каф, 50: 38)
Някои тълкуватели определят шестте дни като шест периода. Днес науката потвърждава този израз на Свещения Коран. Тората разглежда шестте дни като обикновени дни, всеки от двайсет и четири часа, и казва, че на седмия ден, събота, „Аллах си почина”. Този начин на разяснение показва доколко днешната изопачена Тора е далеч от научните истини, докато Свещеният Коран с айетите си във всяко време и място представлява велико чудо.
Тук под ден се разбира особен промеждутък от време. Не трябва да се разбира като време според човешкото измерение. Срокът му се знае единствено от Аллах.
Той повелява:
„Той управлява делата от небето до земята, после те се въздигат към Него в един Ден, колкото хиляда години, според вашето броене.”
(Ес-Седжде, 32: 5)
„Ще се въздигнат към Него ангелите и Духът [Джиб-рил] в Ден, колкото петдесет хиляди години...”
(Ел-Меаридж, 70: 4)
В 5. айет на сура Седжде за управлението на вселената се известява за едно време, а в 4. айет на Ел-Меаридж за меляи-кетата (ангелите) и Джибрил се известява за друго време. Всъщност става дума за две различни неща, но между тях няма никакво противоречие.
Поради това може да се каже, че Божието понятие за време е съвсем различно от човешките представи. Според някои тълкуватели тези изрази са намек да се покаже продължителността на времето. Но това време е валидно за творенията, докато за Аллах Теаля не е в сила никакво понятие за време. Напротив, Аллах е Онзи, Който е облякъл битието в дрехата на времето. Иначе Той е Могъществото, Което удостои за части от секундата Своя „любимец” със събитието мирадж (възнесение), което не може да се побере в представите и в милиарди време.
Невероятна истина е, че за да се образува един железен електрон, е необходима четирикратна енергия, 4 пъти по-голяма от тази на слънцето. Следователно специалистите в тази област са убедени, че желязото е странна материя, която дошла от небето.
За това Коранът казва:
„Изпратихме Нашите пратеници с ясните знаци и низ-послахме заедно с тях Книгата и везната, за да постъпват хората справедливо. И създадохме желязото. В него има огромна сила и облаги за хората, и за да изпита Аллах кой дори в уединение помага на Него [в религията] и на Неговите пратеници. Аллах е всесилен, всемогъщ.”
(Ел-Хадид, 57: 25)
На своя конференция директорът на американския космически изследователски център НАСА, проф. д-р Армес Том, бил осведомен за този айет, от който останал изумен. В този момент му бил зададен друг въпрос:
„Има ли някаква празнота в атмосферата?”
Той отговорил:
„Не, не е възможно в атмосферата да има празнота. Ако имаше, щеше да се наруши равновесието във вселената и измеренията на всички небесни тела. В резултат на това в космическото пространство щеше да има много катаклизми.”
След това на проф. Том бил прочетен следният айет:
„Нима не виждат небето над тях, как Ние го изградихме и го украсихме, и е без процепи?”
(Каф, 50: 6)
Този поучителен айет още повече учудил професора. Бил му зададен още един, последен въпрос:
„Достигнахте ли крайната точка на вселената?” Професорът отговорил с въздишка:
„Дълго време работим по това. Телескопите, с които разполагаме, са вече недостатъчни. Пред нас постоянно се появяват различни слоеве в състояние на пластове мъгла. Поради това доразвихме телескопи с дистанционно управление и ги изпратихме в космоса. Резултатът е същият. Не мисля, че можем да стигнем крайната точка на вселената. Вярвам, че тя е безкрайна...”
Отново това му било разяснено чрез айети от Свещения Коран:
„... Пак обърни взор! Нима виждаш пукнатини? После пак обърни взор веднъж и още веднъж. Взорът ще се върне към теб безсилен и морен.”
(Ел-Мулк, 67: 3-4)
Когато пред един безпристрастен учен бъдат прочетени тези истини, те не оставят място и за най-малкото възражение. Проф. Том с чувство, че трябва да приеме истината, казал:
„Още от началото си мисля, че да се оцени Коранът е много трудно! Наистина съм изумен! Как е възможно една книга, която е отпреди толкова години, да представя астрономическите факти по невероятно съвършен начин, и дори ни поставя в безсилие...! Нямам точна представа какво са били способни да направят хората преди 1400 години, но това са изключителни факти, които заслужават внимание.”
Професорът, който знае, че всички трудове са написани въз основа на опити или предположения и че непременно имат недостатъци, след като поразмислил, завършил със следното:
„В никакъв случай това не са думи, основани на човешкия опит. Става ясно, че навлизаме в нов век, в който религията и науката се обединяват. Вече се чувствам в ново време, когато знанията на религията и науката се прегръщат...”
Разбира се, че тази е истинската наука, а религията, която без съмнение е изпратена от Аллах, е ислямът.
В областта на ботаниката
„Пречист е Онзи, Който сътвори по двойки всичко от онова, което земята ражда, и от тях самите, и от онова, което не знаят!”
(Йа Син, 36: 36)
Този айет известява, че всички творения са създадени по двойки и че някои от тях са известни, а много други – не са.
Например днес са открити двойствените природи и функции на живата и неживата природа, в макро и микро системата. А истините на Свещения Коран ни най-малко не се разминават със съвременната наука.
В заключение може да се каже: тъй като Аллах Теаля ограничил единството в Себе Си, създал всички неодушевени твари, растения, животни, джинове и хора по двойки. Например положителното електричество тече към отрицателното и крушката свети, положителният облак се привлича от отрицателния и вали дъжд. Това е закономерност на Аллах (сюннетуллах), а Божият закон обхваща всички твари.
Следващият айет известява, че и растенията са сътворени по двойки. Аллах Теаля повелява:
„Той е, Който разпростря земята и стори по нея непоклатими планини и реки, и от всички плодове стори там по два вида...”
(Ер-Рад, 13: 3)
Следователно в цвета на всички растения се намират мъжко и женско, а плодовете се образуват, когато мъжкото и женското се кръстосат. А оплождането става чрез ветровете. Тази истина, която едва днес е установена, Свещеният Коран я е съобщил преди четиринайсет века:
„И изпращаме ветровете - оплождащи...”
(Ел-Хиджр, 15: 22)
В областта на геологията
Съвременната геология е установила, че планините имат такива основи в земята, какъвто е обемът им над земята. В следния айет планините се оприличават с подпори:
„Не сторихме ли Ние земята постеля и планините подпори?”
(Ен-Небе, 78: 6-7)
Известно е, че близо половината от подпората на шатрата е забита в земята. Със следния айет се известява, че планините са побити в земята:
„– и планините поби...”
(Ен-Назиат, 79: 32
Според съвременната геология вътрешната структура на планините наподобява подпори. В долната им част се намира един основен пласт, който всъщност ги държи.
Отново едва през XX в. геологията установи, че планините са важен елемент в поддържането на равновесието на земното кълбо, което плува в атмосферата. А Свещеният Коран още преди четиринайсет века съобщил тази истина. В един от айетите се казва:
„Сътвори Той небесата без видима за вас опора и положи върху земята непоклатими планини, за да не се люлее с вас...”
(Лукман, 31: 10
Според геофизиката в света има около 110 големи планини, наречени горещите точки. Те възпират земната кора да не се движи, издигат се от дълбините на земята; след като пробили земната кора, се втвърдили на повърхността и като забити с превит връх гвоздеи придават устойчивост на кората и поддържат великото равновесие. От фактите, които айетите представят, се вижда, че между тях и съвременната наука, която постоянно се развива, има абсолютно съвпадение.
На една геоложка конференция проф. Коунер казал, че Арабският полуостров някога е бил в зеленина, че след един ледников период ще настъпи промяна в климата и отново (Арабският полуостров) ще се превърне в зелена страна. Проф. д-р Абдулмеджид ез-Зиндани, който присъствал на конференцията, му прочел следния хадис:
„Няма отново да се съмне, преди Арабският полуострог отново да стане зелени градини!”
(Муслим)
Проф. Коунер за миг се стъписал и казал:
„Това е съобщено на Мухаммед единствено от Бога.” И след като приел, че Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) е истински пророк, направил следното изявление:
„Убедих се, че се срещнах със сила, която ще хвърли светлина върху всички научни области. Вярвам също така, че тези знания са съобщени преди 1400 години, когато науката и техниката почти не съществували, от един неграмотен човек, който не знаел нито да чете, нито да пише.”
Според последните археологически изследвания е установено, че най-ниската точка под морското равнище е точката, определена в следния айет:
„Елиф. Лам. Мим. Ромеите бяха победени на най-близката земя. Но след поражението им те ще победят...”
(Ер-Рум, 30: 1-3)
Това е мястото, където жителите на Содом и Гомор били погубени поради тяхната нечестивост. То се намира на 400 метра под морското равнище.
Преди 14 века, когато все още географията на света не била установена, Свещеният Коран нарекъл това място „най-ниската земя” и това е друго негово чудо. Специалистът по геология проф. Балмар на свой семинар, след като чул кораничния текст от проф. Абдулмеджид ез-Зиндани, първоначално възразил, но след извършените научни изследвания казал следното:
„Учудващо! Тази книга разказва за миналото, настоящето и бъдещето!.. Това не е по силите на никой човек!”
След това в Египет същият професор направил презентация на тема „Чудото на Корана в областта на геологията”, в чието заключение казал:
„Аз не познавам особеностите на живота, характерни за периода на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем)! Но знам, че той живял обикновен живот! Като се има предвид това и недостижимите му знания, разбирам, че дори е погрешно да се мисли, че Свещеният Коран е едно литературно произведение, присъщо за онова време! Тази книга е небесна!...”
Така, когато здравият разум се обедини с науката, не остава друго, освен да приемем Божиите истини. Следователно има нужда от научни огледала, които да отразят тези истини. Разбира се, докато дойде Съдният ден, ще се направят много открития, а Свещеният Коран със своите чудеса ще продължи да изумява учените:
„И дарените със знанието виждат, че онова, което ти бе низпослано от твоя Господ, е истината и води към пътя на Всемогъщия, Всеславния.”
(Себе, 34: 6)
В областта на физиката
Според днешните опити и доказателства знаем, че колкото повече височината към небето се увеличава, толкова и количеството кислород намалява, тъй като на всеки 100 м въздушното налягане намалява с по една степен, дишането, говоренето виждането се затрудняват и се появява умора. Дори ако на двайсет хиляди метра не се използват специални уреди за дишане, може да настъпи смърт поради недостиг на кислород. Затова при полети на високи разстояния се използват кислородни бутилки. Това може да се определи като новооткритие. Свещеният Коран потвърдил преди читиринайсет века:
„И когото Аллах поиска да напъти, разтваря Той гърдите му за исляма, а когото поиска да остави в заблуда, прави гърдите му тесни, свити, сякаш се издига към небето...”
(Ел-Енам, 6: 125)
В сура Ер-Рахман се повелява:
„Пусна Той двете морета да се срещнат, но между тях има преграда, която не престъпват.”
(Ер-Рахман, 55: 19-2)
Истината, която се изтъква в тези айети, е коранично чудо което се потвърдило през двайсети век. Според последните открития на границата между две морета като че ли има невидима преграда, която спира преминаването им едно в друго. Например водите на Бяло море и Атлантическия океан не се смесват, като и двете морета запазват основните си специфики. Сякаш в пролива Гибралтар има божествена преграда. Реките с голям дебит, като Мисисипи и Янг-Цзъ, показват същата особеност. Понякога сладката им вода се смесва със солената морска вода много по-навътре от морското крайбрежие. Това е велико чудо на божественото проявление, установено днес.
Възможно ли е тези истини да са съобщени от един неграмотен човек на едно неграмотно общество?
В резултат на дълги научни изследвания американският морски специалист проф. Хейи установил следните истини:
Между морските води съществува божествена преграда. Тя не позволява водите им да се смесват. Едновременно с това не пречи на двете морета да преминават едно в друго. Преминаване се осъществява само след като преградата регулира водата според химическия й състав с водата, в която преминава. Всъщност тази преграда е като филтър, който пропуска онова, което трябва да премине, и задържа онова, което не трябва. Тъй като всички морски и океански води са различни и всяка от тях притежава различен цвят, температура, соленост, и всички живи твари, които ги обитават, са различни.
След като били представени кораничните факти във връзка с това и проф. Хейи, както много други безпристрастни учени, изпаднал в изумление и казал:
„Наистина съм изумен, след като установих тези факти в Корана! Убеден съм, че това не са думи на човек! Несъмнено, тези знания са дошли от Аллах!...”
След това проф. Хейи внимателно изследвал Корана и хадисите. След като установил, че Свещеният Коран не само е плод на откровение, а е пълен и с чудеса, заявил, че истината в следния хадис също представлява чудо. Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) казал:
„На всички пейгамбери им бяха дадени определени чудеса, за да повярват хората в тях (само че те напуснаха света заедно с тях). На мен ми бе даден Коранът. Надявам се да бъда пейгамбер, в когото ще повярват най-много! Защото Коранът до Съдния ден ще бъде най-голямото чудо за всички хора и джинове и ще бъде пазен от Великия Аллах.”
Следният хадис на Бейхаки също силно повлиял на проф. Хейи:
„Когато развратът в едно общество (с други думи семейното предателство, прелюбодеянието, хомосекс-уализмът) започне да се извършва явно, т. е. се разпро-страни, ще се появят болести като чумата (заразни и смъртоносни), неизвестни дотогава.”
След като дълго работил над този хадис, професорът заявил:
„Днешните научни факти стигат до същото заключение. Какво е СПИН!... Резултат от прелюбодеянието и хомосексуализма... Несъмнено, когато Европа обяви свобода на прелюбодеянието и сексуалните връзки, се разпространиха много за разни болести и различни микроби, които още са неизвестни. Появиха се какви ли не страдания, които оставят хората без надежда. Разбира се, това е проявата на хадиса, който е пълен с поуки за връзката между разврата и болестите...
Вече не мога да приема за случайност изключително достоверните вести на Пейгамбера, които известяват за събития, които ще се случат! Ако се има предвид и неграмотността му, е абсурдно тези вести да са от него! И аз мисля като моя приятел Кейт и приемам, че тези знания са от Бога!... Тези дълбоки истини не могат да се придобият току-тъй с човешки усилия! Аз работя от толкова години, полагам огромни усилия и онова, което постигнах, е налице... Едно голямо нищо пред тези велики истини!...”
В областта на генетиката
Аллах Теаля повелява:
„И когато твоят Господ извади от синовете на Адам, от гърба им, тяхното потомство, и ги накара да засвидетелстват за себе си: „Не съм ли Аз вашият Господ?”, казаха:
„Да, свидетели сме.” Да не кажете в Деня на възкресението: „Бяхме нехайни за това!”
(Ел-Араф, 7: 172)
Този айет привлича вниманието към особеностите на човешките гени. Например съвременната наука изтъква, че гените, т. е. клетките, са като списък, който обхваща целия живот на човека и се пренасят от поколение на поколение. Докато той все още е във формата на клетки, всички специфики на отделния човек, се съдържат в тези гени (ДНК). Гените, които съхраняват информация за три милиарда души с конкретните им особености, по обем не надминават 1 см3, т. е. заемат място колкото един шивашки напръстник.
Кой разумен човек би приел, че тази Божия истина – ДНК, е известена преди четиринайсет века от един неграмотен човек?
В областта на здравеопазването
Свещеният Коран разглежда и въпроса за здравето на хората, облеклото, чистотата на дрехите, необходимата почивка, редовното и правилното хранене и неконсумирането на нечисти и развалени храни.
Говори се особено за растителните храни и ползата от тях, за полезните и вредните питиета, като се забраняват онези, които опияняват. Сред въпросите, които Коранът засяга, са лечението, храненето, както и погребването на умрелите, който са валидни за всички хора.
Коранът повелява да не се прекалява в яденето и пиенето, както и да не се разхищават използваните продукти:
„О, синове на Адам [...] И яжте, и пийте, ала не разхищавайте! Той не обича разхищаващите.”
(Ел-Араф, 7: 31)
Коранът обобщава правилата за здравословен начин на живот.
Той забранява прелюбодеянието, като по този начин не предразполага към разпространението на венерическите болести и предпазва духовно и материално поколенията. Забранява също консумирането на мърша, кръв, свинско месо, които от медицинска гледна точка са вредни и не се нуждаят от разяснение. Не може да се отрече, че чистотата на тялото и устата, абдестът, намазът (молитвата) и оручът (говеенето) са полезни както за душата, така и за тялото.
Тук избрахме само отделни примери. Но в Корана има стотици айети, които дават разяснения върху много тайни въпроси. Техният смисъл се открива, макар и частично, с напредването на науката. Поради това казваме, че „най-големият тълкувател на Корана е времето”.
След всичко казано дотук, можем да обобщим, че Коранът е книга, която е всеобхватна и притежава несравнимо красноречив стил; в нея няма нищо съмнително и излишно; тя съобщава много истини, които ще се появят до Съдния ден; отправя предизвикателство към всички хора и джинове да сътворят сура, подобна на нея, но никой не е могъл и не ще успее да стори това. Ето защо разумът не може да приеме, че Коранът е слово на един неграмотен човек, израснал в неграмотно общество.
Във всички епохи Коранът и сюннетът предвождат науката. Коранът и сюннетът изказват категорично становище. Но тъй като науката не е достигнала тяхното ниво, тя ги определя като „вероятности”. С развитието на науката тези вероятности се превръщат в истина, като доказват величието на Корана. Тъй като по-горе дадохме примери с айети, сега ще цитираме и някои хадиси.
Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) казал:
„Когато в чинията, (в храната) на някой от вас попадне муха, нека (най-напред) да я потопи, след това да я извади! Защото на едното крило на мухата има болести (микроби), а на другото – лекарство.”
(Бухари, Ахмед ибн Ханбел)
В тялото на мухата се намират и микроби. Тя е така устроена, че в себе си произвежда антимикробни тела, които са способни да унищожат микробите, пренасящи зарази в храната. Затова, ако се случи муха да попадне в храната ни, и с микробите си да внесе зараза в нея, трябва да я потопим, за да могат да излязат антимикробните тела, които ще ги унищожат.
Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) съветва да не се изхвърлят храната и водата, намиращи се в същия съд. Доскоро се смяташе, че мухата носи в себе си само микроби, и не се знаеше, че тя притежава антимикроби. Днес обаче тази истина се появява като пророческо чудо.
В друг хадис Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) казал:
„Ако куче оближе някакъв съд за хранене, преди да го използват, хората трябва да го изтрият два пъти с пръст и шест пъти да го изплакнат с вода.”
В този хадис се говори за мръсотията в слюнката на кучето и ролята на човека за отстраняването й.
Науката едва напоследък открива тези истини, а сюннетът съобщил за тях преди 1400 години.
От енциклопедиите, които са сборници на науката, редовно се появява на бял свят по едно допълнително издание, в което се разпространяват последните промени в научните истини и се поправят предишните. Коранът, низпослан преди 1400 години, не е имал нужда от промяна дори на една буква и до Съдния ден няма да изисква промени. Тъй като Аллах Теаля повелява:
„Онези, които не вярват в Напомнянето, след като дойде при тях... а то е защитена книга, която лъжа не я доближава нито отпред, нито отзад, и е низпослание от Премъдър, Всеславен.”
(Фуссилет, 41: 41-42)
Американският проф. Сентън е направил невероятно признание. Той се отказал от религията поради сплетните в изопачената книга на християните. Тъй като познавал безредието в религията на Запад, първоначално се опитал да отхвърли и Корана. Но след като открил в него категоричните истини, срещу които не можел да възрази, с изумление и възторг казал:
„Тази религия (ислямът) предвожда науката; с нея може да се постигнат големи успехи! Може да се извърши научна революция!”
Например в следните айети се описва всеобхватното значение на Корана, който е неизчерпаем извор на чудеса:
„Кажи [о, Мухаммед]: „Дори морето да е от мастило за [да се записват] Словата на моя Господ, морето ще се изчерпи, преди да се изчерпят Словата на моя Господ, дори и да добавяме по толкова.”
(Ел-Кехф, 18: 109)
„И ако всички дървета на земята станат калеми, и в морето придойдат още седем морета [мастило], няма да се изчерпят Словата на Аллах. Аллах е Всемогъщ, Премъдър.”
(Лукман, 31: 27)
Зия паша изразил своето изумление пред Божието изкуство:
Не е нужно на този малък ум да проумява,
защото тези везни не издържат на тази тежест...!
Освен това, чувствайки се немощен, прославял Великия Аллах:
„Пречист е Аллах (от всякакви недостатъци), пред Чието велико изкуство умовете изпадат в изумление!
Пречист е Аллах (от всякакви недостатъци), Който със своята мощ оставя хората безсилни!”
И едно от най-важните чудеса на Корана, установено в днешния век на електрониката, е, че времето на низпославането му е определено по най-съвършен начин. Коранът и Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) са изпратени в подходящото време, защото, ако това бе станало по-рано, щяло да съвпадне с време, в което разбиранията не биха схванали смисъла им. От друга страна, ако Коранът беше изпратен в следващите векове, можеше да се каже, че чудесата му са заимствани от някоя книга, написана от един човек или дори от група учени. Нищо подобно! За Корана било избрано подходящото време, което отговаряло на личността на Всемогъщия Аллах. Той го е изпратил на човечеството в най-подходящото време.
Затова Коранът ще бъде вечното чудо до Съдния ден. Той, както преди 1400 години, задоволявал бедуина и му предоставял онова, което търси, и регулирал живота му по най-прекрасен начин; днес, а и в бъдеще, разгласявайки своите знания, Коранът изумява и покорява всекиго, дори най-изявените научни дейци. Защото Коранът предава най-съвършените знания, с които предвождал и ще предвожда всички научни постижения до Съдния ден.
Самият Аллах повелява, че развитието на науката ще даде възможност на хората повече да се доближат до неоспоримите истини в Корана. Това е поредното чудо, за което се споменава в айетите. Тези необикновени неща, великите истини на Корана, се осъществяват в определеното им време, в рамките на Божието предсказание. Аллах Теаля повелява:
„Ще им покажем Нашите знамения по хоризонтите и в тях самите, додето им се изясни, че това е истината. Нима не е достатъчно, че твоят Господ е свидетел на всяко нещо?”
(Фуссилет, 41: 53)
Под думата хоризонти в айета се разбира външният свят, който заобикаля човека, а в тях самите – биологическата и душевната им същност. Тоест смисълът на айета е такъв:
„Ние ще дадем на човека – било в заобикалящия го свят, материален или душевен – доказателства, потвърждаващи Нашето съществуване и съвършената Ни мощ!”
Вселената, която е действителната проява на Божиите повели, се нарича Голям свят (алеми кубра), а човекът, който е съчетание от прояви на Божиите качества и негово перфектно творение, се нарича Малък свят (алеми сугра). Откритията на науката за материята и душата изумяват човека и му подсказват колко е слаб, като разкриват тайната: Мен арафе нефсеху, фекад арафе Раббеху (Който познава себе си, познава своя Господ!).
Как прекрасно се изразил влюбеният в Аллах Юнус: „Началото и краят на науката е да познаваш себе си!...” Ако човек е способен да осъзнае своята слабост и нищожност пред Божието величие и господство, за него се разкрива хоризонт за опознаване на Аллах, който го насочва към свързването с Него.
Никога не трябва да се забравя, че както Коранът постепенно известява истините си пред всички хора, с което учудва човешкия разум, така непременно ще се осъществят събитията, свързани с живота след смъртта (басю бадел мевт). Съживяването (хашр), събирането (махшер) на хората (за да бъдат съдени), мостът Сърат, равносметката, везните, Дженнетът, Джехеннемът и др. са несъмнена истина.
Неизмеримо щастливи са онези, които извличат нужната поука от този преходен свят, обогатяват със знание своя духовен живот, подготвят се според възможностите си за вечния живот и отиват при Всевишния Аллах с чисто сърце!
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Тъй като ислямът има всеобхватен поглед към света, е естествено в неговата идейна система да заемат място правила, свързани с всички науки, които направляват човешкото поведение, право, морал и др. Необходимо е тези правила да засягат всеки въпрос – от най-обикновеното до най-съвършеното, от най-същественото до най-абстрактното. Една част от тях са обикновени светски въпроси, засягащи всеки един човек, а друга част са истини от тайния свят, които с възвишения си смисъл обезсилват и най-превъзходния разум. Нужно ли е да се описва колко е трудно да изследваш и да представиш във вид на книга тази материя пред читателя. Това означава да се катериш по склонове и стръмнини, като преодоляваш срещаните трудности и изпитваната жажда. Несъмнено стремежът да бъдат изтъкнати тези истини според възможностите на разума, знанието и езика е бил ангажимент на много хора. Въпреки това е невъзможно да бъде постигнат абсолютен успех.
От друга страна, тъй като тези въпроси надминават човешките възможности, ислямските правила изискват човек да не се отказва от онова, което може да постигне, заради онова, което не е по силите му. Надяваме се уважаемите ни читатели да разберат, че ние сме изпълнили това правило, и да ни извинят за несъвършеното ни тълкувание и разяснение.
Нека не пропускаме и факта, че всеки човек разбира и тълкува света според собствените си впечатления и наблюдения. Затова, както е невъзможно да не се греши и изцяло да се обяснят истините, които не могат да се наблюдават, така е невъзможно чрез човешките възможности да се схване и разясни цялата истина за Гордостта на вселената – Мухаммед (саллялаху алейхи ве селлем), и съвършеното Божие слово – Коранът, както например изображенията за Рая и Ада са описани според възможностите на нашия разум, а същността им се крие единствено в знанието на Аллах. Всички преценки и определения за метафизическите истини в религията, направени чрез разума и безпристрастното сърце, са правилни, но недостатъчни. Правилни – защото са плод на наблюденията върху този свят. Недостатъчни – защото разликата е безкрайна, когато сравняваме тези истини с нещата, които наблюдаваме в този свят, и си мислим, че сме ги разбрали. За тях са ни нужни други подходящи средства и възможности за разбиране – например ру’йети джемалуллах (да се наблюдава ликът на Аллах)... Нима понятието ру’йет (наблюдение), което ще се осъществи за вярващите в Съдния ден, е достатъчно да изрази това? Несъмнено е недостатъчено, но разяснението му е необ-ходимо.
Затова хората не могат в един съд да сложат цялата истина, която е огромна като океан. Както е невъзможно морето да се побере в една чаша... Езикът е съд, разумът – друг съд, и окото по отношение на виждането е съд... И всичките те – безсилни!...
Великият Аллах описва величието Си, което е непонятно за човешкия разум:
„Кажи [о, Мухаммед]: „Дори морето да е от мастило за [да се записват] Словата на моя Господ, морето ще се изчерпи, преди да се изчерпят Словата на моя Господ, дори и да добавяме по толкова.”
(Ел-Кехф, 18: 109
Необходимо е да се замислим: какъв ли е обемът на човешкия съд, ако го сравним с безкрайното Божие величие и господство?
От друга страна, разбира се, истината не е застрашена заради слабостта на човешките разяснения и разбирания.
По отношение на безкрайната истина трябва да завършим думите си, като използваме най-голямата възможност за разяснение – мълчанието...
Не ни остава нищо друго освен да се подслоним в духовността на Гордостта на вселената – Мухаммед (саллялаху алейхи ве селлем)! Единствената надежда на всички безнадеждни е Великият Аллах.
Помогни ни, я, Рабби (о, Господи), в океана на отчаянието!...
Има много айети в Корана, които хвърлят светлина върху постиженията и откритията в различните области на науката. Това са чудесата на Корана, свързани с бъдещето.
Основната цел на Книгата на Аллах обаче е да представи вярата в Аллах, служенето на Него, както и самата книга да служи като напътствие за хората. Всички теми, които засяга, са представени съобразно тази цел. Едновременно с това темите за природните науки целят да поучават хората, а информацията, която предлагат, е абсолютно еднаква с истината. Това е друго чудо на Корана, което ще продължи до Съдния ден. То отново потвърждава величието на тази Книга. Научните постижения, които продължават да се множат, потвърждават фактите от Корана. Можем да споменем следните примери:
В областта на биологията
Коранът представя оригинални сведения за размножаването при човека и оформянето на ембриона, които модерната наука едва наскоро откри. Тези сведения са представени по-подробно в 5. айет от сура Ел-Хадж и в 12.-14. айет от сура Ел-Му’минун:
„О, хора, ако се съмнявате във възкресението, [вижте как] Ние ви сътворихме от пръст, после от частица сперма, после от съсирек, после от късче, сякаш надъвкано месо – оформено и неоформено, за да ви изявим [Нашата сила]. И оставяме в утробите когото пожелаем за определен срок, после ви изваждаме като деца, после [ви препитаваме], за да стигнете своята зрелост. И някой от вас умира, а някой от вас бива доведен до най-окаяната възраст, и тогава не знае нищо, след като е знаел. И виждаш земята безжизнена, но когато изсипваме вода върху нея, тя се раздвижва и набъбва, и отглежда вся-какъв прелестен вид.”
(Ел-Хадж, 22: 5)
„Сътворихме Ние човека от подбрана глина, после го оставяме – частица сперма – на сигурно място, после от частицата сперма създаваме съсирек и създаваме късче като надъвкано месо, и от късчето създаваме кости, и покриваме костите с плът, после го оформяме в друго творение. Благословен е Аллах, Най-прекрасният Творец!”
(Ел-Му’минун, 23: 12-14)
Душевният мир на човека е създаден със способността да достигне Всевишния Аллах. От друга страна, физическата му структура представлява велико и превъзходно изкуство на Великия Аллах. В тези айети Всевишният Създател насочва вниманието към Великото Си Изкуство. Друга мъдрост от тези знамения е, че човекът преминава от една първоначална несъразмерност в най-красива форма.
Въз основа на тези айети, свързани със сътворяването, Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) в едно от преданията си разяснява следното:
„Наистина сътворението на всеки един от вас се събира в утробата на майка си за четирийсет дни във вид на капка течност, после се превръща в нещо, което се закачва, за четирийсет дни, след това – в късче сдъвкано месо, отново за четирийсет дни, после му се изпраща ангелът, който вдъхва живота у него, и на този ангел му се заповядват четири неща: да записва неговото препитание, срока на неговия живот, неговите дела и дали ще бъде нещастен, или щастлив.”
(Бухари, Муслим)
През първите четирийсет дни в майчината утроба ембрионът се представя според хадиса като съсирена течност. Тъй като през това време започват да се оформят голяма част от органите, Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) е използвал израза „се събира в утробата”, и това изразява абсолютната еднаквост с истината.
Между четирийсетия и осемдесетия ден ембрионът е в етапа на закачващо се. От осемдесетия до сто и двайсетия ден е в етап на късче сдъвкано месо. На сто и двайсетия ден, т. е. в началото на четвъртия месец след оплождането, се изпраща мелек (ангел), който му вдъхва живот.
Когато съпоставим фактите от Корана и свещените хадиси с откритията на модерната биология в тази насока, виждаме абсолютна еднаквост. А знанията, които представя Коранът, не били известни никъде преди XIX век. Книгата на Аллах по ясен и елементарен начин преди 14 века съобщила тези факти, за чието откриване по-късно са били необходими векове. Много са специалистите ембриолози немюсюлмани, които са потвърдили Корана, след като се запознали с тази истина. Единият от тях е проф. д-р Кийт Л. Мор .
Канадският проф. д-р Мор, след като разяснил в книгата си по ембриология етапите на развитие на ембриона в майчината утроба, съпоставил тези знания с айетите от Корана и признал, че Коранът е абсолютно еднакъв с науката, и дори че с примерите и фактите които излага, изпреварва медицинската наука.
Проф. Мор установява, че термините нутфе (сперма), алека (закачващо се) и мудга (късче сдъвкано месо), т. е. тези три етапа (които са описани в Корана и хадисите), отговарят на научните истини и същевременно хвърлят нужната светлина в областта на медицината. Етапът, който се нарича нутфе (капка течност), обхваща всички области на научното изследване. Етапът алека (нещо, което се закачва) е в положение на закачен съсирек кръв. Етапът мудга означава късче сдъвкано месо. Ако се погледне формата му, ще се види, че е като сдъвкано месо, по което има следи от зъби. В резултат на тези изследвания проф. Мор остава силно възхитен от Корана и Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) и с пълна увереност потвърждава това чудо на Книгата на Аллах отпреди 1400 години.
Коранът разкрива тези и подобни на тях потвърждения така:
„И дарените със знанието виждат, че онова, което ти бе низпослано от твоя Господ, е истината и води към пътя на Всемогъщия, Всеславния.”
(Себе, 34: 6)
Освен това на конференция проф. Мор признава следното пред истините за ембриологията, които представя и Коранът:
„Изключително съм щастлив затова, че ви представих тази конференция във връзка с чудесата на Корана и Сюннета!
Крайно ме изуми представянето преди 14 века от неграмотен човек на научните истини, които съвременната наука и технологиите едва сега откриват, и след като оцених изследванията си, стигам до извода, че Коранът е (Божие) откровение.”
Освен споменатите айети относно сътворяването в сура Ез-Зюмер се казва, че етапите на развитието на човека се осъществяват в три обвивки:
„... И ви сътворява Той в утробите на майките ви –творение подир творение в три тъмнини...”
(Ез-Зюмер, 39: 6)
От биологична гледна точка се доказва, че тези три тъмнини са три места, през които зародишът преминава в своето развитие.
Председателят на главния научен отдел по анатомия проф. д-р М. Консън също бил силно впечатлен от представените в Корана етапи на развитие. Поразили го истините, съдържащи се в етапа мудга (късче сдъвкано месо).
Късче сдъвкано месо... Оформено от зъбите – Като останали следи от зъби върху сдъвкано месо... Цялото с размери около 1 сантиметър (може би колкото залък).
В мудга се намират всички особености на човека. Само че едните са в действие, а другите все още не са. Медицината не може да намери термин, с който да опише това състояние. Ако каже, че органите функционират, има и такива, които не функционират; ако пък каже, че не функционират, има такива които функционират. А Коранът описва това като „оформено и неоформено сдъвкано месо” и по този начин преди повече от 1400 години с един всеобхватен термин е разрешил този въпрос.
Така проф. д-р Консън, който първоначално отхвърля фактите от Корана, но по-късно се принуждава изцяло да ги признае, дори през това време научава много други истини, като накрая убедено заключава:
„Да, този Коран, който хвърля светлина върху науката, е Слово на Аллах. С времето неговите истини една по една ще се разкрият и ще се осъществят думите на Великия Аллах:
„Всяка вест си има определено време и ще узнаете.”
(Ел-Енам, 6: 67)
През XVII в. емпиричната наука, преди да бъде открит микроскопът, защитавала тезата, че спермата преминава в утробата изцяло в човешка форма, и не знаела, че човекът се оформя поетапно. Това твърдение продължило и през XVIII в. Дори до средата на XIX в. учените не могли да достигнат до истината, че човекът се оформя поетапно. Но тъй като в последно време има много нови технически възможности, учените можаха да направят необходимите изследвания и накрая стигнаха до истините, които Коранът изтъкнал преди повече от 1400 години.
Въз основа на това може да се каже, че ако всички научни дейности завършват с правилен резултат, истината, която щ се установи, не ще бъде нищо друго освен потвърждение на Корана. Както когато някога той твърдял, че „слънцето се върти”, а науката била против това, днес, след като тя откри истината, стига до извода, че слънцето наистина се върти; по същия начин и всички останали истини ще се осъществя според напредъка на науката. Цялото човечество ще се принуди да се убеди в истинността на Корана.
Доказахме как още преди повече от 14 века, когато науката биология не била позната, книгата на Аллах съобщила биологични истини, които се потвърждават от съвременната, усъвършенстваща се всеки ден биологична наука. А това е още едно от доказателствата за величието и недостижимостта на Корана.
В областта на дактилоскопията
Науката, която изследва отпечатъците от пръстите, установи, че през целия живот на човека върхът на пръстите му не с променя и че отпечатъците от пръстите на всеки човек с различни. Поради това най-сигурният метод, който органите на реда и съдебната система използват за установяване самоличността на всеки човек, са отпечатъците от пръстите. Тази истина е открита и започва да се прилага към края на XIX в., Коранът още много по-рано е съобщил за особеностите и върховете на пръстите чрез следния айет:
„Нима човек смята, че Ние не ще съберем костите му? Наистина Ние можем да възстановим и върховете н пръстите му.”
(Ел-Кийаме, 75: 5)
Както лицата на хората са различни, така и отпечатъците с пръстите им изцяло се различават, затова са сътворени в различни форми. Оформянето на тази изключително изящна тъкан в толкова малко пространство е дело на Великия Творец, Който притежава безкрайна мощ и знание и е сътворил с лекота всичко – от най-малкото до най-голямото творение – като една невероятна и съвършена система.
В областта на дерматологията
На медицински симпозиум учени споделили някои от научните истини в Корана с Декана на Медицински факултет от Университета в Тайланд, Кейн-Мейн, проф. д-р Таджейсън. Първоначално той не им обърнал сериозно внимание и казал:
„Тези неща ги има и в нашите будистки свещени книги.”
Поискали му доказателство. Направил изследвания, но не могъл да открие нищо във връзка с тези твърдения. Повторно изследвал разясненията на Свещения Коран и съжалил за първоначалната си реакция. Поискал извинение от мюсюлманските учени, с които спорил.
По-рано проф. Таджейсън работил по въпроса за болката и стигнал до следния извод:
Когато кожата бъде обгорена, тя губи своята чувствителност и за да възвърне отново тази си способност, е необходима нова кожа. С други думи, тъй като болката се чувства чрез кожата, когато тя изгори, нервите губят чувствителност и по този начин на изгореното място вече не се чувства болка, защото мозъкът е този, който контролира чувствителността посредством кожата. Следователно кожата е областта, където нервите извършват своята функция. И когато кожата е напълно изгоряла, нервите вече не могат да изпълняват функцията си. Затова е необходима нова кожа. След като се създаде нова кожа и тя се облече на тялото, отново се създава системата за чувстване на болката.
На проф. Таджейсън, който стигнал до този извод, му било показано следното знамение от Свещения Коран:
„...Онези, които не вярват в Нашите знамения, ще ги изгаряме в Огъня. Всякога, щом кожата им се опече, я сменяваме с друга кожа, за да вкусят мъчението. Аллах е Всемогъщ, Премъдър.”
(Ен-Ниса, 4: 56)
Проф. Таджейсън бил шокиран от този айет. Признал че Свещеният Коран не може да бъде човешко слово. След като се върнал в страната си, на първата организирана от него конференция петима от учениците му станали мюсюлмани. По-късно на седмия медицински конгрес, състоял се в Рияд, с радост потвърдил: „И аз станах мюсюлманин.” След това отдал своя живот на Корана.
Образуването на млякото
Информацията, която представя Свещеният Коран, за елементите, които образуват млякото, и за мястото в тялото на животното, където то се образува, напълно съвпада със съвременното научно заключение. В айет в този смисъл се казва:
„И в добитъка има поука за вас. Даваме ви да пиете от онова, което е в стомаха му помежду нечистотии и кръв чисто мляко, приятно за пиещите.”
(Ен-Нахл, 16: 66)
За споменатите в айета черва и кръв, свързани с образуването на млякото, се разбира едва сега, след развитието на химията и физиологията. По времето на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) природните науки били напълно неизвестни. Това се установило едва на прага на XXI век. Що се отнася до кръвообращението, то е открито от английския учен Харви, който живял десет века след идването на Корана.
Поради наличието на айет в Корана, който представя такива знания, и предвид времето, когато бил низпослан, по никакъз начин не може да се твърди, че това са думи на човек.
Майчината кърма
Би било уместно да се спомене и една истина, свързана с майчината кърма. В Свещения Коран се повелява детето да се кърми цели две години:
„А майките да кърмят рожбите си две пълни години...”
(Ел-Бакара, 2: 233)
„И повелихме на човека да се отнася добре с родителите си... Носи го майка му в слабост връз слабост и го отбива в две години...”
(Лукман, 31: 14)
Съвременната наука, която постоянно се развива, също установи, че майката трябва да кърми детето си. Това има важно значение за нейното здраве и за здравето на бебето.
Майчината кърма е съвършена храна, съдържаща в себе си божествена сила. Тя съдържа жизненоважни за детето витамини, хормони, защитни вещества и ензими, които се борят с микробите, както и някои елементи, които ще повлияят за оформянето характера на детето.
Протеинът в майчината кърма, който е основен елемент в храната на човека, съдържа захар, мазнини, фосфор и всякакви витамини в комбинация и количество, полезни за организма на бебето. Тези вещества са систематизирани от Аллах Теаля.
Майчината кърма съдържа имунни вещества, които през първите шест месеца предпазват бебето от всякакви микроби. Поради тази и други причини е биологически необходимо детето да се храни само с кърма, особено през първите шест месеца.
Според развиващата се наука срокът на кърмене е цели две години, защото черният дроб е много претоварен от произвеждането на кръв, а останалите органи са в процес на развитие. Медицината безусловно приема, че развитието на бебето през първите две години е най-важният период за него.
Отново медицината казва, че у майката, която кърми бебето в период от една до две години, настъпва биологично подновяване, в резултат на което се наблюдава по-малък риск от рак на гърдата. Противоположно на това майките, които не кърмят, са в риск от здравословна гледна точка.
За да се осъществи най-полезният резултат, е необходимо кърменето да продължи цели две години. Това отново е чудо, от Свещения Коран.
Освен това, както е споменато в 23. айет от сура Ен-Ниса (4), едни от жените, с които е забранен бракът, са „сестрите по кърмене”.
„Под възбрана са за вас майките ви, дъщерите ви, сестрите ви, лелите ви, вуйните ви, дъщерите на брата и дъщерите на сестрата, и жените, които са ви кърмили, и сестрите ви по кърмене...”
Според ислямското законодателство в рамките на двегодишния период на кърмене се установява „братство по кърмене”. Кърменето след втората година не установява такова братство. След втората година майчината кърма до голяма степен губи основните си качества.
Кърмата се образува с появата на детето в утробата на майката. Ако до втората година друго дете суче дори и малко от тази кърма, се установява братство по кърмене. Кърмата се появява след раждането на детето, а детето, което суче от нея, унаследява същия характер. Тоест установява се братство с подобни качества в характера. Поради това чрез споменатия айет ислямът забранява брака между братя и сестри. Както бракът между родни брат и сестра е забранен, така е забранен и между брат и сестра по кърмене.
Без съмнение, в тази забрана има много мъдрости, които се знаят, и някои други, които все още днес не са известни.
В областта на астрономията
От стари времена има теории за това, коя е първичната материя във вселената и за произхода й, но и до днес този въпрос не е изяснен напълно. Истината е, че чрез усъвършенстващите се теории фактите и чудото на Свещения Коран във тази връзка се изясняват по-добре.
„Не виждат ли неверниците, че небесата и земята бяха съединени, а Ние ги разделихме? И сторихме от водата всяко живо същество. Не ще ли повярват?”
(Ел-Енбия, 21: 30)
„После се насочи към [сътворяването на] небето, а то бе дим...”
(Фуссилет, 41: 11)
Убежденията на съвременните астрофизици в тази насока съвпадат с разясненията на тези айети.
Когато коранични факти за произхода на Земята били представени на проф. д-р Юшили Козайн, директор на Токийския научноизследователски център, той попитал:
„- Кога е низпослана тази книга?”
Отговорили му:
„- Преди 1400 години.”
Шокиран, той казал:
„Несъмнено, тази книга гледа на Вселената от върха. Вижте как всяко нещо е видяно до най-малката подробност и е описано по съвършен и недостижим начин!... Няма нещо, което да е скрито за нея!”
На своя конференция проф. Козайн заявил, че съвременната наука вече има своите ясни потвърждения за възникването на Земята и другите небесни тела; че първоначално те били купчина втвърден газ и се образували в резултат на взрив. В този момент му били представени фактите на Корана, от които останал силно изненадан.
Коранът нарича тази първоначална материя духан (дим). Терминът силно впечатлил професора, защото дотогава науката наричала състоянието на втвърдения газ мъгла, а мъглата, която се състои от студ и вода, е била далече от истината. С определението духан (дим) Коранът направил вярно описание и същевременно уточнил възникналата реакция и отделилата се от нея температура. Следователно преди 1400 години Свещеният Коран предоставил на човечеството съвършени знания за истината, които едва сега се откриват от учените. Съвсем ясно следният айет представя това чудо:
„И дарените със знанието виждат, че онова, което ти бе низпослано от твоя Господ, е истината и води към пътя на Всемогъщия, Всеславния.”
(Себе, 34: 6)
И кой знае! Този айет може да е пълен с изненади за истината, която ще бъде разбрана в бъдеще!...
Попитали проф. Козайн как е възможно Коранът да представя толкова подробни факти, отнасящи се до науката, щом досега тя е открила съвсем малка част от тези тайни? Той отговорил:
„Не е възможно тези факти да бъдат човешко слово! Ние, учените, можем да се задълбочим в една конкретна област, а Коранът по неоспорим начин обхваща и представя всички науки за вселената! Никой човек не разполага с такива всеобхватни и съвършени научни способности! Отсега нататък пътят на научния ми живот ще минава през Корана! Ще разширявам предишната си научна ограниченост чрез него!”
В Корана има айети, които сочат, че Земята е кръгла. В един от тях се казва:
„Сътвори Той небесата и земята с мъдрост. Той заставя нощта да следва деня и заставя деня да следва нощта...”
(Ез-Зюмер, 39: 5)
В този айет изразът теквир (юкеввиру) означава навиване на нещо около кръгъл (като глава) предмет, подобно на навиване на чалма.
Изразът теквир описва един обективен феномен, който се наблюдава на Земята. Онази част от въртящото се около оста си земно кълбо, която е към Слънцето, е светла, т. е. това е денят. Но понеже земята се върти, осветената част се променя. При въртенето си светлата част става тъмна, а тъмната –светла. Значи нощта следва деня и денят следва нощта. А това показва, че повърхността на Земята е кръгла. Така с израза теквир от този айет се обяснява, че формата на Земята е кръгла и че тя се върти.
Като доказателство, че Земята се върти, учените приемат следните айети:
„И ще видиш планините – мислиш ги неподвижни, а те отминават, както облаците отминават...”
(Ен-Немл; 27: 88)
За движението на Слънцето и Луната се казва:
„И слънцето е устремено към своето местопребивание. Така е отредил Всемогъщия, Всезнаещия. И на луната отредихме фази, докато заприлича на изсъхнала палмова клонка. Нито слънцето може да настигне луната, нито нощта да изпревари деня. Всички по своя орбита плават.”
(Йа Син, 36: 38-40)
През VII в. не можело дори да се помисли, че Слънцето и Луната се движат кръгообразно по определена траектория. Суеверията за тяхното движение били много. Дори когато Ибрахим, синът на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем), починал, е имало слънчево затъмнение. Хората казали, „че Слънцето се е затъмнило, защото починало детето на Пейгамбера”. След това Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) казал:
„Слънцето и Луната са от знаменията, които свидетелстват за съществуването на Аллах. Те не се затъмняват нито поради смъртта на някого, нито за раждането му. Когато станете свидетели на това, отслужвайте намаз и правете дуа, докато Луната и Слънцето се открият.”
(Бухари. Кусуф, 15)
Тъй като през III - IV в. по хиджра хората нямали познания за движението на Слънцето и Луната, които свидетелстват за величието и могъществото на Аллах, по същото време един от тълкувателите на Корана, Табери, казал следното във връзка с 38.-40. айет от сура Йа Син:
„По отношение на подобни въпроси, чиято същност като цяло не знаем, задачата ни е да мълчим!..”
Това становище показва доколко хората по онова време били далеч от мисълта за движението на Слънцето и Луната по определена траектория. Ясно е, че ако по времето на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) думата фелек (орбита, траектория) представлявала астрономически термин, никак нямало да е трудно да се разтълкуват тези айети. Но в Корана заемал място терминът орбита с неразкрития си смисъл, който едва след векове излиза наяве.
Коранът също така известява, че Слънцето и Луната са различни тела:
„Нима не виждате как Аллах сътвори седем небеса на слоеве? И стори Той там от луната сияние, и стори от слънцето светилник.”
(Нух, 71: 15-16)
,,...и съградихме над вас седем непоклатими небеса, и сторихме [слънцето] горящ светилник...”
(Ен-Небе, 78: 12-13)
Тук луната е наречена сияние (мунир) – дума, която произлиза от корена на думата нур (сияние). А слънцето е оприличено на горящ светилник.
Тук трябва да се обърне внимание на следното: Изопачената Тора определя Слънцето и Луната като „светлините” – Слънцето като „голяма” светлина, а Луната като „малка”. А Свещеният Коран известява, че Луната и Слънцето притежават различни качества, както и че те не са еднакви светлини.
От друга страна, Луната е създадена в полза на хората, за да могат чрез определените й фази на движение те да определят времето:
„Той е, Който стори слънцето блясък и луната – сияние, и я отмери по фази, за да знаете броя на годините и изчислението. Аллах сътвори това само с мъдрост. Той разяснява знаменията на хора знаещи.”
(Юнус, 10: 5)
„Но не, кълна се в залезите на звездите - а това е клетва – ако знаете – велика...”
(Ел-Вакиа, 56: 75-76)
Тези айети с велика клетва привличат вниманието към месторазположението на звездите. Съвременните физици и астрофизици казват, че „залезите на звездите” се разбират като белите дупки, от които се появили, и черните дупки, в които залязват.
Белите дупки представляват невероятни енергийни складове. В тях има толкова енергия, че могат да се появят милиарди звезди. Обикновено това са семената на галактиките.
Що се отнася до черните дупки, те са загадъчно звездно гробище. Те погубват в своята неизвестност времето и всички материи, намиращи се около тях.
Темата, която се засяга в айета с велика клетва, в светлината на съвременната наука е разбрана за днес само дотолкова. Несъмнено тя съдържа още много мъдрости, които трябва да се изяснят.
В сура Ел-Мулк се казва:
„Който сътвори седем небеса на слоеве. Не ще видиш несъразмерност в творението на Всемилостивия. Пак обърни взор! Нима виждаш пукнатини?”
(Ел-Мулк, 67: 3)
Една от причините за сътворяването на звездите е да се ориентират хората по тях:
„Той е Онзи, Който създаде за вас звездите, за да се напътвате с тях в тъмнините на сушата и на морето. Разясняваме знаменията на хора знаещи.”
(Ел-Енам, 6: 97)
,,...и други знаци; и по звездите се насочват.”
(Ен-Нахл, 16: 16)
Във всяко тяло във Вселената съществуват Божие изкуство и ред. Между телата няма сблъсъци. В движенията си и за миг дори те нито закъсняват, нито изпреварват. Плуват в постоянно божествено равновесие. Това е друго проявление на величие, за което се намеква в айета.
Сътворяването на тази огромна и безкрайна система не представлявало никаква трудност за Великия Творец.
„Сътворихме Ние небесата и земята, и всичко между тях в шест дни, без да Ни засегне умора.”
(Каф, 50: 38)
Някои тълкуватели определят шестте дни като шест периода. Днес науката потвърждава този израз на Свещения Коран. Тората разглежда шестте дни като обикновени дни, всеки от двайсет и четири часа, и казва, че на седмия ден, събота, „Аллах си почина”. Този начин на разяснение показва доколко днешната изопачена Тора е далеч от научните истини, докато Свещеният Коран с айетите си във всяко време и място представлява велико чудо.
Тук под ден се разбира особен промеждутък от време. Не трябва да се разбира като време според човешкото измерение. Срокът му се знае единствено от Аллах.
Той повелява:
„Той управлява делата от небето до земята, после те се въздигат към Него в един Ден, колкото хиляда години, според вашето броене.”
(Ес-Седжде, 32: 5)
„Ще се въздигнат към Него ангелите и Духът [Джиб-рил] в Ден, колкото петдесет хиляди години...”
(Ел-Меаридж, 70: 4)
В 5. айет на сура Седжде за управлението на вселената се известява за едно време, а в 4. айет на Ел-Меаридж за меляи-кетата (ангелите) и Джибрил се известява за друго време. Всъщност става дума за две различни неща, но между тях няма никакво противоречие.
Поради това може да се каже, че Божието понятие за време е съвсем различно от човешките представи. Според някои тълкуватели тези изрази са намек да се покаже продължителността на времето. Но това време е валидно за творенията, докато за Аллах Теаля не е в сила никакво понятие за време. Напротив, Аллах е Онзи, Който е облякъл битието в дрехата на времето. Иначе Той е Могъществото, Което удостои за части от секундата Своя „любимец” със събитието мирадж (възнесение), което не може да се побере в представите и в милиарди време.
Невероятна истина е, че за да се образува един железен електрон, е необходима четирикратна енергия, 4 пъти по-голяма от тази на слънцето. Следователно специалистите в тази област са убедени, че желязото е странна материя, която дошла от небето.
За това Коранът казва:
„Изпратихме Нашите пратеници с ясните знаци и низ-послахме заедно с тях Книгата и везната, за да постъпват хората справедливо. И създадохме желязото. В него има огромна сила и облаги за хората, и за да изпита Аллах кой дори в уединение помага на Него [в религията] и на Неговите пратеници. Аллах е всесилен, всемогъщ.”
(Ел-Хадид, 57: 25)
На своя конференция директорът на американския космически изследователски център НАСА, проф. д-р Армес Том, бил осведомен за този айет, от който останал изумен. В този момент му бил зададен друг въпрос:
„Има ли някаква празнота в атмосферата?”
Той отговорил:
„Не, не е възможно в атмосферата да има празнота. Ако имаше, щеше да се наруши равновесието във вселената и измеренията на всички небесни тела. В резултат на това в космическото пространство щеше да има много катаклизми.”
След това на проф. Том бил прочетен следният айет:
„Нима не виждат небето над тях, как Ние го изградихме и го украсихме, и е без процепи?”
(Каф, 50: 6)
Този поучителен айет още повече учудил професора. Бил му зададен още един, последен въпрос:
„Достигнахте ли крайната точка на вселената?” Професорът отговорил с въздишка:
„Дълго време работим по това. Телескопите, с които разполагаме, са вече недостатъчни. Пред нас постоянно се появяват различни слоеве в състояние на пластове мъгла. Поради това доразвихме телескопи с дистанционно управление и ги изпратихме в космоса. Резултатът е същият. Не мисля, че можем да стигнем крайната точка на вселената. Вярвам, че тя е безкрайна...”
Отново това му било разяснено чрез айети от Свещения Коран:
„... Пак обърни взор! Нима виждаш пукнатини? После пак обърни взор веднъж и още веднъж. Взорът ще се върне към теб безсилен и морен.”
(Ел-Мулк, 67: 3-4)
Когато пред един безпристрастен учен бъдат прочетени тези истини, те не оставят място и за най-малкото възражение. Проф. Том с чувство, че трябва да приеме истината, казал:
„Още от началото си мисля, че да се оцени Коранът е много трудно! Наистина съм изумен! Как е възможно една книга, която е отпреди толкова години, да представя астрономическите факти по невероятно съвършен начин, и дори ни поставя в безсилие...! Нямам точна представа какво са били способни да направят хората преди 1400 години, но това са изключителни факти, които заслужават внимание.”
Професорът, който знае, че всички трудове са написани въз основа на опити или предположения и че непременно имат недостатъци, след като поразмислил, завършил със следното:
„В никакъв случай това не са думи, основани на човешкия опит. Става ясно, че навлизаме в нов век, в който религията и науката се обединяват. Вече се чувствам в ново време, когато знанията на религията и науката се прегръщат...”
Разбира се, че тази е истинската наука, а религията, която без съмнение е изпратена от Аллах, е ислямът.
В областта на ботаниката
„Пречист е Онзи, Който сътвори по двойки всичко от онова, което земята ражда, и от тях самите, и от онова, което не знаят!”
(Йа Син, 36: 36)
Този айет известява, че всички творения са създадени по двойки и че някои от тях са известни, а много други – не са.
Например днес са открити двойствените природи и функции на живата и неживата природа, в макро и микро системата. А истините на Свещения Коран ни най-малко не се разминават със съвременната наука.
В заключение може да се каже: тъй като Аллах Теаля ограничил единството в Себе Си, създал всички неодушевени твари, растения, животни, джинове и хора по двойки. Например положителното електричество тече към отрицателното и крушката свети, положителният облак се привлича от отрицателния и вали дъжд. Това е закономерност на Аллах (сюннетуллах), а Божият закон обхваща всички твари.
Следващият айет известява, че и растенията са сътворени по двойки. Аллах Теаля повелява:
„Той е, Който разпростря земята и стори по нея непоклатими планини и реки, и от всички плодове стори там по два вида...”
(Ер-Рад, 13: 3)
Следователно в цвета на всички растения се намират мъжко и женско, а плодовете се образуват, когато мъжкото и женското се кръстосат. А оплождането става чрез ветровете. Тази истина, която едва днес е установена, Свещеният Коран я е съобщил преди четиринайсет века:
„И изпращаме ветровете - оплождащи...”
(Ел-Хиджр, 15: 22)
В областта на геологията
Съвременната геология е установила, че планините имат такива основи в земята, какъвто е обемът им над земята. В следния айет планините се оприличават с подпори:
„Не сторихме ли Ние земята постеля и планините подпори?”
(Ен-Небе, 78: 6-7)
Известно е, че близо половината от подпората на шатрата е забита в земята. Със следния айет се известява, че планините са побити в земята:
„– и планините поби...”
(Ен-Назиат, 79: 32
Според съвременната геология вътрешната структура на планините наподобява подпори. В долната им част се намира един основен пласт, който всъщност ги държи.
Отново едва през XX в. геологията установи, че планините са важен елемент в поддържането на равновесието на земното кълбо, което плува в атмосферата. А Свещеният Коран още преди четиринайсет века съобщил тази истина. В един от айетите се казва:
„Сътвори Той небесата без видима за вас опора и положи върху земята непоклатими планини, за да не се люлее с вас...”
(Лукман, 31: 10
Според геофизиката в света има около 110 големи планини, наречени горещите точки. Те възпират земната кора да не се движи, издигат се от дълбините на земята; след като пробили земната кора, се втвърдили на повърхността и като забити с превит връх гвоздеи придават устойчивост на кората и поддържат великото равновесие. От фактите, които айетите представят, се вижда, че между тях и съвременната наука, която постоянно се развива, има абсолютно съвпадение.
На една геоложка конференция проф. Коунер казал, че Арабският полуостров някога е бил в зеленина, че след един ледников период ще настъпи промяна в климата и отново (Арабският полуостров) ще се превърне в зелена страна. Проф. д-р Абдулмеджид ез-Зиндани, който присъствал на конференцията, му прочел следния хадис:
„Няма отново да се съмне, преди Арабският полуострог отново да стане зелени градини!”
(Муслим)
Проф. Коунер за миг се стъписал и казал:
„Това е съобщено на Мухаммед единствено от Бога.” И след като приел, че Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) е истински пророк, направил следното изявление:
„Убедих се, че се срещнах със сила, която ще хвърли светлина върху всички научни области. Вярвам също така, че тези знания са съобщени преди 1400 години, когато науката и техниката почти не съществували, от един неграмотен човек, който не знаел нито да чете, нито да пише.”
Според последните археологически изследвания е установено, че най-ниската точка под морското равнище е точката, определена в следния айет:
„Елиф. Лам. Мим. Ромеите бяха победени на най-близката земя. Но след поражението им те ще победят...”
(Ер-Рум, 30: 1-3)
Това е мястото, където жителите на Содом и Гомор били погубени поради тяхната нечестивост. То се намира на 400 метра под морското равнище.
Преди 14 века, когато все още географията на света не била установена, Свещеният Коран нарекъл това място „най-ниската земя” и това е друго негово чудо. Специалистът по геология проф. Балмар на свой семинар, след като чул кораничния текст от проф. Абдулмеджид ез-Зиндани, първоначално възразил, но след извършените научни изследвания казал следното:
„Учудващо! Тази книга разказва за миналото, настоящето и бъдещето!.. Това не е по силите на никой човек!”
След това в Египет същият професор направил презентация на тема „Чудото на Корана в областта на геологията”, в чието заключение казал:
„Аз не познавам особеностите на живота, характерни за периода на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем)! Но знам, че той живял обикновен живот! Като се има предвид това и недостижимите му знания, разбирам, че дори е погрешно да се мисли, че Свещеният Коран е едно литературно произведение, присъщо за онова време! Тази книга е небесна!...”
Така, когато здравият разум се обедини с науката, не остава друго, освен да приемем Божиите истини. Следователно има нужда от научни огледала, които да отразят тези истини. Разбира се, докато дойде Съдният ден, ще се направят много открития, а Свещеният Коран със своите чудеса ще продължи да изумява учените:
„И дарените със знанието виждат, че онова, което ти бе низпослано от твоя Господ, е истината и води към пътя на Всемогъщия, Всеславния.”
(Себе, 34: 6)
В областта на физиката
Според днешните опити и доказателства знаем, че колкото повече височината към небето се увеличава, толкова и количеството кислород намалява, тъй като на всеки 100 м въздушното налягане намалява с по една степен, дишането, говоренето виждането се затрудняват и се появява умора. Дори ако на двайсет хиляди метра не се използват специални уреди за дишане, може да настъпи смърт поради недостиг на кислород. Затова при полети на високи разстояния се използват кислородни бутилки. Това може да се определи като новооткритие. Свещеният Коран потвърдил преди читиринайсет века:
„И когото Аллах поиска да напъти, разтваря Той гърдите му за исляма, а когото поиска да остави в заблуда, прави гърдите му тесни, свити, сякаш се издига към небето...”
(Ел-Енам, 6: 125)
В сура Ер-Рахман се повелява:
„Пусна Той двете морета да се срещнат, но между тях има преграда, която не престъпват.”
(Ер-Рахман, 55: 19-2)
Истината, която се изтъква в тези айети, е коранично чудо което се потвърдило през двайсети век. Според последните открития на границата между две морета като че ли има невидима преграда, която спира преминаването им едно в друго. Например водите на Бяло море и Атлантическия океан не се смесват, като и двете морета запазват основните си специфики. Сякаш в пролива Гибралтар има божествена преграда. Реките с голям дебит, като Мисисипи и Янг-Цзъ, показват същата особеност. Понякога сладката им вода се смесва със солената морска вода много по-навътре от морското крайбрежие. Това е велико чудо на божественото проявление, установено днес.
Възможно ли е тези истини да са съобщени от един неграмотен човек на едно неграмотно общество?
В резултат на дълги научни изследвания американският морски специалист проф. Хейи установил следните истини:
Между морските води съществува божествена преграда. Тя не позволява водите им да се смесват. Едновременно с това не пречи на двете морета да преминават едно в друго. Преминаване се осъществява само след като преградата регулира водата според химическия й състав с водата, в която преминава. Всъщност тази преграда е като филтър, който пропуска онова, което трябва да премине, и задържа онова, което не трябва. Тъй като всички морски и океански води са различни и всяка от тях притежава различен цвят, температура, соленост, и всички живи твари, които ги обитават, са различни.
След като били представени кораничните факти във връзка с това и проф. Хейи, както много други безпристрастни учени, изпаднал в изумление и казал:
„Наистина съм изумен, след като установих тези факти в Корана! Убеден съм, че това не са думи на човек! Несъмнено, тези знания са дошли от Аллах!...”
След това проф. Хейи внимателно изследвал Корана и хадисите. След като установил, че Свещеният Коран не само е плод на откровение, а е пълен и с чудеса, заявил, че истината в следния хадис също представлява чудо. Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) казал:
„На всички пейгамбери им бяха дадени определени чудеса, за да повярват хората в тях (само че те напуснаха света заедно с тях). На мен ми бе даден Коранът. Надявам се да бъда пейгамбер, в когото ще повярват най-много! Защото Коранът до Съдния ден ще бъде най-голямото чудо за всички хора и джинове и ще бъде пазен от Великия Аллах.”
Следният хадис на Бейхаки също силно повлиял на проф. Хейи:
„Когато развратът в едно общество (с други думи семейното предателство, прелюбодеянието, хомосекс-уализмът) започне да се извършва явно, т. е. се разпро-страни, ще се появят болести като чумата (заразни и смъртоносни), неизвестни дотогава.”
След като дълго работил над този хадис, професорът заявил:
„Днешните научни факти стигат до същото заключение. Какво е СПИН!... Резултат от прелюбодеянието и хомосексуализма... Несъмнено, когато Европа обяви свобода на прелюбодеянието и сексуалните връзки, се разпространиха много за разни болести и различни микроби, които още са неизвестни. Появиха се какви ли не страдания, които оставят хората без надежда. Разбира се, това е проявата на хадиса, който е пълен с поуки за връзката между разврата и болестите...
Вече не мога да приема за случайност изключително достоверните вести на Пейгамбера, които известяват за събития, които ще се случат! Ако се има предвид и неграмотността му, е абсурдно тези вести да са от него! И аз мисля като моя приятел Кейт и приемам, че тези знания са от Бога!... Тези дълбоки истини не могат да се придобият току-тъй с човешки усилия! Аз работя от толкова години, полагам огромни усилия и онова, което постигнах, е налице... Едно голямо нищо пред тези велики истини!...”
В областта на генетиката
Аллах Теаля повелява:
„И когато твоят Господ извади от синовете на Адам, от гърба им, тяхното потомство, и ги накара да засвидетелстват за себе си: „Не съм ли Аз вашият Господ?”, казаха:
„Да, свидетели сме.” Да не кажете в Деня на възкресението: „Бяхме нехайни за това!”
(Ел-Араф, 7: 172)
Този айет привлича вниманието към особеностите на човешките гени. Например съвременната наука изтъква, че гените, т. е. клетките, са като списък, който обхваща целия живот на човека и се пренасят от поколение на поколение. Докато той все още е във формата на клетки, всички специфики на отделния човек, се съдържат в тези гени (ДНК). Гените, които съхраняват информация за три милиарда души с конкретните им особености, по обем не надминават 1 см3, т. е. заемат място колкото един шивашки напръстник.
Кой разумен човек би приел, че тази Божия истина – ДНК, е известена преди четиринайсет века от един неграмотен човек?
В областта на здравеопазването
Свещеният Коран разглежда и въпроса за здравето на хората, облеклото, чистотата на дрехите, необходимата почивка, редовното и правилното хранене и неконсумирането на нечисти и развалени храни.
Говори се особено за растителните храни и ползата от тях, за полезните и вредните питиета, като се забраняват онези, които опияняват. Сред въпросите, които Коранът засяга, са лечението, храненето, както и погребването на умрелите, който са валидни за всички хора.
Коранът повелява да не се прекалява в яденето и пиенето, както и да не се разхищават използваните продукти:
„О, синове на Адам [...] И яжте, и пийте, ала не разхищавайте! Той не обича разхищаващите.”
(Ел-Араф, 7: 31)
Коранът обобщава правилата за здравословен начин на живот.
Той забранява прелюбодеянието, като по този начин не предразполага към разпространението на венерическите болести и предпазва духовно и материално поколенията. Забранява също консумирането на мърша, кръв, свинско месо, които от медицинска гледна точка са вредни и не се нуждаят от разяснение. Не може да се отрече, че чистотата на тялото и устата, абдестът, намазът (молитвата) и оручът (говеенето) са полезни както за душата, така и за тялото.
Тук избрахме само отделни примери. Но в Корана има стотици айети, които дават разяснения върху много тайни въпроси. Техният смисъл се открива, макар и частично, с напредването на науката. Поради това казваме, че „най-големият тълкувател на Корана е времето”.
След всичко казано дотук, можем да обобщим, че Коранът е книга, която е всеобхватна и притежава несравнимо красноречив стил; в нея няма нищо съмнително и излишно; тя съобщава много истини, които ще се появят до Съдния ден; отправя предизвикателство към всички хора и джинове да сътворят сура, подобна на нея, но никой не е могъл и не ще успее да стори това. Ето защо разумът не може да приеме, че Коранът е слово на един неграмотен човек, израснал в неграмотно общество.
Във всички епохи Коранът и сюннетът предвождат науката. Коранът и сюннетът изказват категорично становище. Но тъй като науката не е достигнала тяхното ниво, тя ги определя като „вероятности”. С развитието на науката тези вероятности се превръщат в истина, като доказват величието на Корана. Тъй като по-горе дадохме примери с айети, сега ще цитираме и някои хадиси.
Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) казал:
„Когато в чинията, (в храната) на някой от вас попадне муха, нека (най-напред) да я потопи, след това да я извади! Защото на едното крило на мухата има болести (микроби), а на другото – лекарство.”
(Бухари, Ахмед ибн Ханбел)
В тялото на мухата се намират и микроби. Тя е така устроена, че в себе си произвежда антимикробни тела, които са способни да унищожат микробите, пренасящи зарази в храната. Затова, ако се случи муха да попадне в храната ни, и с микробите си да внесе зараза в нея, трябва да я потопим, за да могат да излязат антимикробните тела, които ще ги унищожат.
Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) съветва да не се изхвърлят храната и водата, намиращи се в същия съд. Доскоро се смяташе, че мухата носи в себе си само микроби, и не се знаеше, че тя притежава антимикроби. Днес обаче тази истина се появява като пророческо чудо.
В друг хадис Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) казал:
„Ако куче оближе някакъв съд за хранене, преди да го използват, хората трябва да го изтрият два пъти с пръст и шест пъти да го изплакнат с вода.”
В този хадис се говори за мръсотията в слюнката на кучето и ролята на човека за отстраняването й.
Науката едва напоследък открива тези истини, а сюннетът съобщил за тях преди 1400 години.
От енциклопедиите, които са сборници на науката, редовно се появява на бял свят по едно допълнително издание, в което се разпространяват последните промени в научните истини и се поправят предишните. Коранът, низпослан преди 1400 години, не е имал нужда от промяна дори на една буква и до Съдния ден няма да изисква промени. Тъй като Аллах Теаля повелява:
„Онези, които не вярват в Напомнянето, след като дойде при тях... а то е защитена книга, която лъжа не я доближава нито отпред, нито отзад, и е низпослание от Премъдър, Всеславен.”
(Фуссилет, 41: 41-42)
Американският проф. Сентън е направил невероятно признание. Той се отказал от религията поради сплетните в изопачената книга на християните. Тъй като познавал безредието в религията на Запад, първоначално се опитал да отхвърли и Корана. Но след като открил в него категоричните истини, срещу които не можел да възрази, с изумление и възторг казал:
„Тази религия (ислямът) предвожда науката; с нея може да се постигнат големи успехи! Може да се извърши научна революция!”
Например в следните айети се описва всеобхватното значение на Корана, който е неизчерпаем извор на чудеса:
„Кажи [о, Мухаммед]: „Дори морето да е от мастило за [да се записват] Словата на моя Господ, морето ще се изчерпи, преди да се изчерпят Словата на моя Господ, дори и да добавяме по толкова.”
(Ел-Кехф, 18: 109)
„И ако всички дървета на земята станат калеми, и в морето придойдат още седем морета [мастило], няма да се изчерпят Словата на Аллах. Аллах е Всемогъщ, Премъдър.”
(Лукман, 31: 27)
Зия паша изразил своето изумление пред Божието изкуство:
Не е нужно на този малък ум да проумява,
защото тези везни не издържат на тази тежест...!
Освен това, чувствайки се немощен, прославял Великия Аллах:
„Пречист е Аллах (от всякакви недостатъци), пред Чието велико изкуство умовете изпадат в изумление!
Пречист е Аллах (от всякакви недостатъци), Който със своята мощ оставя хората безсилни!”
И едно от най-важните чудеса на Корана, установено в днешния век на електрониката, е, че времето на низпославането му е определено по най-съвършен начин. Коранът и Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) са изпратени в подходящото време, защото, ако това бе станало по-рано, щяло да съвпадне с време, в което разбиранията не биха схванали смисъла им. От друга страна, ако Коранът беше изпратен в следващите векове, можеше да се каже, че чудесата му са заимствани от някоя книга, написана от един човек или дори от група учени. Нищо подобно! За Корана било избрано подходящото време, което отговаряло на личността на Всемогъщия Аллах. Той го е изпратил на човечеството в най-подходящото време.
Затова Коранът ще бъде вечното чудо до Съдния ден. Той, както преди 1400 години, задоволявал бедуина и му предоставял онова, което търси, и регулирал живота му по най-прекрасен начин; днес, а и в бъдеще, разгласявайки своите знания, Коранът изумява и покорява всекиго, дори най-изявените научни дейци. Защото Коранът предава най-съвършените знания, с които предвождал и ще предвожда всички научни постижения до Съдния ден.
Самият Аллах повелява, че развитието на науката ще даде възможност на хората повече да се доближат до неоспоримите истини в Корана. Това е поредното чудо, за което се споменава в айетите. Тези необикновени неща, великите истини на Корана, се осъществяват в определеното им време, в рамките на Божието предсказание. Аллах Теаля повелява:
„Ще им покажем Нашите знамения по хоризонтите и в тях самите, додето им се изясни, че това е истината. Нима не е достатъчно, че твоят Господ е свидетел на всяко нещо?”
(Фуссилет, 41: 53)
Под думата хоризонти в айета се разбира външният свят, който заобикаля човека, а в тях самите – биологическата и душевната им същност. Тоест смисълът на айета е такъв:
„Ние ще дадем на човека – било в заобикалящия го свят, материален или душевен – доказателства, потвърждаващи Нашето съществуване и съвършената Ни мощ!”
Вселената, която е действителната проява на Божиите повели, се нарича Голям свят (алеми кубра), а човекът, който е съчетание от прояви на Божиите качества и негово перфектно творение, се нарича Малък свят (алеми сугра). Откритията на науката за материята и душата изумяват човека и му подсказват колко е слаб, като разкриват тайната: Мен арафе нефсеху, фекад арафе Раббеху (Който познава себе си, познава своя Господ!).
Как прекрасно се изразил влюбеният в Аллах Юнус: „Началото и краят на науката е да познаваш себе си!...” Ако човек е способен да осъзнае своята слабост и нищожност пред Божието величие и господство, за него се разкрива хоризонт за опознаване на Аллах, който го насочва към свързването с Него.
Никога не трябва да се забравя, че както Коранът постепенно известява истините си пред всички хора, с което учудва човешкия разум, така непременно ще се осъществят събитията, свързани с живота след смъртта (басю бадел мевт). Съживяването (хашр), събирането (махшер) на хората (за да бъдат съдени), мостът Сърат, равносметката, везните, Дженнетът, Джехеннемът и др. са несъмнена истина.
Неизмеримо щастливи са онези, които извличат нужната поука от този преходен свят, обогатяват със знание своя духовен живот, подготвят се според възможностите си за вечния живот и отиват при Всевишния Аллах с чисто сърце!
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Тъй като ислямът има всеобхватен поглед към света, е естествено в неговата идейна система да заемат място правила, свързани с всички науки, които направляват човешкото поведение, право, морал и др. Необходимо е тези правила да засягат всеки въпрос – от най-обикновеното до най-съвършеното, от най-същественото до най-абстрактното. Една част от тях са обикновени светски въпроси, засягащи всеки един човек, а друга част са истини от тайния свят, които с възвишения си смисъл обезсилват и най-превъзходния разум. Нужно ли е да се описва колко е трудно да изследваш и да представиш във вид на книга тази материя пред читателя. Това означава да се катериш по склонове и стръмнини, като преодоляваш срещаните трудности и изпитваната жажда. Несъмнено стремежът да бъдат изтъкнати тези истини според възможностите на разума, знанието и езика е бил ангажимент на много хора. Въпреки това е невъзможно да бъде постигнат абсолютен успех.
От друга страна, тъй като тези въпроси надминават човешките възможности, ислямските правила изискват човек да не се отказва от онова, което може да постигне, заради онова, което не е по силите му. Надяваме се уважаемите ни читатели да разберат, че ние сме изпълнили това правило, и да ни извинят за несъвършеното ни тълкувание и разяснение.
Нека не пропускаме и факта, че всеки човек разбира и тълкува света според собствените си впечатления и наблюдения. Затова, както е невъзможно да не се греши и изцяло да се обяснят истините, които не могат да се наблюдават, така е невъзможно чрез човешките възможности да се схване и разясни цялата истина за Гордостта на вселената – Мухаммед (саллялаху алейхи ве селлем), и съвършеното Божие слово – Коранът, както например изображенията за Рая и Ада са описани според възможностите на нашия разум, а същността им се крие единствено в знанието на Аллах. Всички преценки и определения за метафизическите истини в религията, направени чрез разума и безпристрастното сърце, са правилни, но недостатъчни. Правилни – защото са плод на наблюденията върху този свят. Недостатъчни – защото разликата е безкрайна, когато сравняваме тези истини с нещата, които наблюдаваме в този свят, и си мислим, че сме ги разбрали. За тях са ни нужни други подходящи средства и възможности за разбиране – например ру’йети джемалуллах (да се наблюдава ликът на Аллах)... Нима понятието ру’йет (наблюдение), което ще се осъществи за вярващите в Съдния ден, е достатъчно да изрази това? Несъмнено е недостатъчено, но разяснението му е необ-ходимо.
Затова хората не могат в един съд да сложат цялата истина, която е огромна като океан. Както е невъзможно морето да се побере в една чаша... Езикът е съд, разумът – друг съд, и окото по отношение на виждането е съд... И всичките те – безсилни!...
Великият Аллах описва величието Си, което е непонятно за човешкия разум:
„Кажи [о, Мухаммед]: „Дори морето да е от мастило за [да се записват] Словата на моя Господ, морето ще се изчерпи, преди да се изчерпят Словата на моя Господ, дори и да добавяме по толкова.”
(Ел-Кехф, 18: 109
Необходимо е да се замислим: какъв ли е обемът на човешкия съд, ако го сравним с безкрайното Божие величие и господство?
От друга страна, разбира се, истината не е застрашена заради слабостта на човешките разяснения и разбирания.
По отношение на безкрайната истина трябва да завършим думите си, като използваме най-голямата възможност за разяснение – мълчанието...
Не ни остава нищо друго освен да се подслоним в духовността на Гордостта на вселената – Мухаммед (саллялаху алейхи ве селлем)! Единствената надежда на всички безнадеждни е Великият Аллах.
Помогни ни, я, Рабби (о, Господи), в океана на отчаянието!...
Абонамент за:
Публикации (Atom)