Учените,които са унаследили знанието на Пророка трябва да живеят според сунната му и да възпитават съпругите и дъщерите си, така че да са пример за останалите жени около тях!
Д-р Сефер Хасанов отговаря на нашите въпроси
Има ли разлика между жената по времето на Пратеника и съвременната мюсюлманка? - В крайна сметка става въпрос за един и същи ислям!Жените на пратеника и жените по негово време ,тъй като всички се считат за сахаба са пример за нас! Но не са пример, който ние неможем да следваме или не са пример, който е валиден само за онова време в което те са живели,тъй като те са били изложени на същите предизвикателства на които са изложени и жените от нашето съвремие.Единственият начин да се преодолеят предизвикателствата и да се достигне до степента до която те са достигнали във вярата е да са привързани към Корана-книгата на Аллах и сунната-пътят на пратеника, така както те са били привързани. Затова имат нужда от подходяща среда и жив пример ,който да следват, така както жените по онова време са следвали Пратеника и са взимали пример от неговото семейство!
Кои хора са пример за нас?- Пратеникът казва: ”Учените са наследници на пророците, като те не са оставили имане, а са оставили знание.” Така че тези учени,които са унаследили знанието на пророка трябва да живеят според сунната му и да възпитават семействата си т.е. съпругите и дъщерите си, така че да са пример за останалите жени около тях.
А как да разберем кои учени са на правия път? По какво се отличават?- Може да ги разграничите от останалите, които само имат претенции по делата, тъй като Пратеникът ни е научил в някои случаи да възприемаме делата, като белег за вярата на човека. Например е казал, че ако в един човек се намират някои от следните три неща: когато говори да примесва в думите си лъжа, или когато даде дума да не я удържа, или когато обещае нещо не го изпълнява, то това са знаци за лицемерието му. По този начин ние можем да съдим за вярата на човека по делата му, така както и за обичта му към Аллах съдим по степента на придържане към сунната, а не само по думите му, тъй като Всевишният Аллах казва: ”Ей Мухаммед кажи: Ако наистина обичате Аллах последвайте ме и Аллах ще ви обикне и ще опрости греховете ви.”
Може ли да се каже, че най-големият учен в България е еди кой си?- Хората не трябва да се абсолютизират, Може да говорим за учен, но за най-добър учен трудно, тъй като за нас най-добрър учен е Пратеникът на Аллах (с.а.с). След това най-добър учен за нас като мюсюлмани не бива да е този който има най-много теоритични знания, както сме свикнали да възприемаме хората в някои други клонове на науката, тъй като при нас знанието има смисъл единствено, ако се изразява в дела. Така че, ако един човек знае много хадиси наизуст, но яде и пие с лявата ръка при положение че в хадисите същото се забранява, за нас той не е учен, пък камо ли най-голям учен. Същото се отнася и за фъкъх, Човек може да има много теоритични знания, но в случай че знае че определено нещо е харам и го престъпва, не е истински Ислямски учен.
Какво е положението на жена, която е мюсюлманка, но не е забрадена?- Тя е мюсюлманка, но върши голям грях, тъй като става въпрос за неспазване на една от категоричните заповеди на Аллах в Свещения Коран. Разбира се, това при положение че приема задължителността на забрадката и може да се забради, но не го прави. В противен случай, ако не приема тази повеля и я счита за някаква отживелица или арабска традиция, която не се отнася за всички мюсюлманки, от Ислямска правна гледна точка се отсъжда, че се е отказала от Исляма, тъй като става въпрос за неприемане на недвусмислена Божия повеля спомената в Корана.
А какво е положението на момиче, което сваля забрадката си да кажем само в училище както става днес с много млади момичета? Какво трябва да се направи при това положение? Да се откажат ли от обучението си?- Това не е правилно! Според мен това е признак на комплекс за малоценност. Още повече че, България е демократична страна и в закона за образованието няма каквото и да било ограничение относно облеклото. Но дори и да се сблъскат със самоволието на някой училищен ръководител, в никакъв случай не бива да се отказват от правото си на образование, като най-елементарното си човешко право, облеклото им да отговаря на изискванията на религията.
Може ли да се говори за мода в облеклото на мюсюлманките?- За мода може да се говори единствено под връхната дреха. По принцип под връхната дреха (т.е.дрехата,която покрива тялото на жената извън дома) жените могат да се обличат за съпрузите си и онези пред които е разрешено да показват красотата си (като баща, брат, чичо, вуйчо, свекър, други жени и т.н.) така както желаят, и да проявяват вкуса си толкова колкото искат!
Има ли граници в самото облекло? Основното е връхната дреха да не е прозрачна, да покрива цялото тяло и по никакъв начин да не очертава линиите на тялото.
Как стои въпроса с покриването на лицето и ръцете?По принцип не е задължително. Може да се говори за препоръчителност, дотолкова доколкото съпругите на Пратеника на Аллах са покривали лицата си и всички останали части на тялото. Понякога звучи много комично, когато хора невежи срямо Исляма говорят за връщане към традиционния Ислям и че покриването или забраждането на съвременните мюсюлманки било проява на радикален Ислям! Тогава излиза че нашите баби-традиционни мюсюлманки, които допреди 100 години масово носели фереджета (т.е са били с покрити лица) и то от най-крехка възраст са били къде по-радикални от сегашните внучки! Така че за какъв радикален Ислям може да става въпрос?!
До колко една жена може да си позволи украшения пред другите например гривните и т.н.?-По тношение на гривните и пръстените едното мнение е, че тъй като се намират на ръцете, чието покриване не е задължително, са позволени. Другото мнение е, че не бива да се носи никакво украшение, при положение че може да бъде скрито, та дори и да е на ръцете. И тъй като 31 айет на сура ен-Нур предполага и двете мнения смятам, че ако подобни украшения са част от всекидневието и не предизвикват изкушение, то не са забранени.
-А тези, които слагат ръкавици?
- От това което споменахме до момента стана ясно, че ръкавиците по принцип не са задължителни.
Как стои въпроса с работата на жената? Доста жени са принудени да работят?- По принцип, ако не й пречи на семейните-майчински и съпружески задължения и е налице благоприятна среда, в смисъл че не се изисква да прави нещо което противоречи на религията, в този случай може да работи.
Интервю на Ханифе Муса
