Точно преди шестдесет години. На 23 юни 1941г. в софийската болница „Червен кръст”, намираща се на мястото на днешната болница „Пирогов”, почива един от дейните и възторжени български мюсюлмани – ваизът, писателят, поетът и мислителят, но най-вече борецът за правда Мехмед Фикри. Този млад, енергичен и интелигентен „ходжа”е само на 33 години, когато се среща с Азраил, бивайки покосен от жълтата гостенка. Мехмед Фикри Хафъз Хюсеин е роден на 10 ноември 1908 г. в гр. Омуртаг – тогава все още Осман-пазар.Завършил е Нювваба в Шумен и след това е бил учител, ваиз, главен редактор на
в-к „Меденийет”.В туркоезичния вестник „Меденийет” (Цивилизация),издаван в София на арабица малко преди и по време на Втората световна война,смъртта на този млад, но изключителен човек е оповестена със следното заглавие: „Смъртта на Фикри е смъртта на мисълта у нас”. Мисля, че тези думи ни говорят много неща. Затова нека да си спомним за този талантлив мюсюлмански, четейки една Фатиха.
