Известен като тюрбедарят на Фатих Султан Мехмед -
Търновалъ Ахмед Амиш Ефенди
(1807-1919)
Шейх на суфийския орден - халвети шабани.
вторник, 1 декември 2015 г.
Колекцията сиджили от Русе в отдел „Ориенталски сбирки” при Националната библиотека (Кратък обзор)
Колекцията сиджили от Русе в отдел „Ориенталски сбирки”
при Националната библиотека
(Кратък обзор)
Севдийе Али, отдел “Ориенталски сбирки”, НБКМ
Русенските сиджили са 42 на брой с обем 4436 листа. Съдържанието им представлява богат извор за политическото, икономическото, социалното и културното развитие на Русе и региона на Долен Дунав, Балканите и Османската империя. В тях се разкрива голямо многообразие от исторически сведения, обхващащи периода от втората половина на ХVІІ в. до 1879 г.
История на постъплението на сиджилите от Русе
Русенските кадийски книги постъпват в библиотеката през 1948 г. наред с тези от Добрич и Силистра. Първоначално били описани в „Каталог на Ориенталски отдел” с бележка, че са дар от мюфтийството в Русе. Заедно с кадийските сиджили от Видин, София, Русе, Силистра, Добрич и Търговище те оформят значим за родната ни история архивен масив.
Съдържание
Развитието на Русе през османския период зависи от съчетаването на геостратегическото му значение с възможностите за неговото търговско и стопанско развитие. Градът е седалище на аяни, войводи, мютеселими, субашии, капудана на Дунавската флотилия и главнокомандващия на дунавската армия. Тук пребивава и валията на образувания в началото на ХІХ в. силистренски еялет. След 1864 г., когато е създаден Дунавският вилает, гр. Русе е избран за седалище на губернатора на областта.
От втората половина на ХVІ в. Русе се очертава като център на каза и седалище на кадия, което е резултат от редица предимства и нарасналата му роля в политическия и икономическия живот в османската държава, пряко повлиян и от увеличилото се мюсюлманско население в Русе. С растежа на данъчните задължения в хода на непрестанни военни кампании, нараствали правомощията на кадиите, а казите играели ролята на „гръбнак на провинциалната администрация”
Най-ранните русенски сиджили датират от втората половина на ХVІІ в. Документите потвърждават сериозните мерки на властта за укрепване на дунавската граница с особено внимание към флотилията, свързано с честите военни кампании на Портата в Украйна и водените войни срещу Австрия и Русия (R 1, R 2, R 5).
Зачестилите военни сблъсъци между Русия и Османската империя през втората половина на ХVІІІ в. превръщат района на Долен Дунав в основен театър на военните действия, като на Русе се отрежда огромно военно значение. Ролята на русенската крепост нараства особено по време на двете войни от 1763–1774 г. и 1787–1792 г. Това е видимо и в документи от русенските сиджили от този периода (R 8, R 9, R 39). В тях е разкрита динамиката на военните събития от края на ХVІІІ в. Съществуват и такива, в които се говори за известния аянин на Русе Исмаил ага Терсиниклизаде. Сиджилите богато онагледяват с десетки примери присъствието на известния аянин на историческата сцена (R 9, R 10, R 11, R 53, R 13, R 14, R 15). Редица ценни сведения за епохата се съдържат в R 11. Това са предимно разходните дефтери на областта от времето на аянина Исмаил Терсиниклизаде, отразяващи социално-икономическото състояние на Русе в края на ХVІІІ в. Темата за феодалните размирици, за системния терор и упражняваните насилия над местното население, също е добре отразена в сиджилите. Срещат се и имената на аянина Чадърджъзаде, както и на разбойниците Шумнулу джанбаз Чора Мехмед, Хасан ага и зет му Мехмед, Кючук Ахмед бей, Казджъ и Папурли Ибрахим, които в лятото на 1786 г. извършват системни набези в Шумен (R 8).
Сведенията за наследството, което оставя самият Исмаил Терсиниклизаде, разкриват ролята на фамилията като значим икономически фактор не само в Русе, но и за региони като Търново, Свищов, Шумен, Балчик, Варна и Каварна. Значима част от имуществото на семейството е преобразувана във вакъф, за поддържането на джамията, мектеба и чешмите, намиращи се в русенската махала „Войвода”(R 11). От друг източник става известно, че в наследството са включени чифлик в свищовска каза, къща в Русе и лозя, обявени за продажба на стойност 145 000 гроша (R 53).
Независимо от всеобхватната анархия от края на ХVІІІ–началото на ХІХ в. Русе продължава да е важен пункт в търговията по Долни Дунав, активно обменяйки стоки предимно със страните от Централна Европа. Преписите от регистрите на русенската митница (тарифе дефтери) обаче показват, че на русенското пристанище се разтоварвали и стоки от руско, френско и английско производство дори такива от Швеция и Норвегия. Вносните стоки, разтоварвани на русенското пристанище, били колониални (предимно подправки), дървен материал, различни видове памучни и копринени платове, захар и пр. Сред стоките, предназначени за износ, се наблюдават предимно плодове, зърно, подправки, съдове от мед и месинг, тъкани (R 13, R 14, R 19, R 21, R 23).
Интензивната търговска и стопанска дейност подпомага формирането на значителна заможна прослойка от богати българи, занаятчии и търговци. В редица документи в сиджилите се срещат имената на уважавани първенци и състоятелни търговци. Пример в това отношение е хаджи Йованчо син на хаджи Пенчо (Йованчо Пенчович), член на меджлиса в Русе. Част от документите дават ярък пример за участието му в заседанията на административния съвет, а други са свързани с търговските му дела, а трети със закупуването на имоти от него и отдаването на заеми срещу ипотекиране на недвижимото имущество на длъжници. Ценни сведения се откриват и за дейността на други български търговци: Марин Томаоглу, хаджи Танас хаджи Петкооглу, хаджи Ангел син на Гачо, Ангел син на Гицо Кочович, Ангел син на Тодор, Папасоглу Цани син на Йован, Яни син на Мавриди, Никола Бакалоглу, Михалаки хаджи Ангел (R 26, R 28, R 29).
Една от важните дейности на кадийската институция в Русе, добре отразена в най-ранните русенски сиджили, е именно ролята на посредник в предаването на висшата султанска воля в провинцията. Тук на практика е отразена степента на участие на местното население в осъществените военни кампании срещу вековни врагове на султана, проведени на територията на нейните васали Влашко, Молдова и Украйна през ХVІІ в., чиито плацдарм се оказва именно Русе. Русенските сиджили разкриват заповеди за пресичане на евентуални размирици, адресирани до валията на силистренски еялет, аяните, местните военни командири в провинцията, до полицейско-репресивния апарат в лицето на субашиите, до началниците на митниците по Дунава.
Извън интереса на научната общност обаче остава не докрай изясненият проблем за промяна в контрола върху дервишките обители в еялета и поставянето на вакъфите под контрола на „Управлението на вакъфите” в Истанбул, което назначава свое лице в Русе; правомощията на кадията и подчинения нему апарат по отношение на експорта и следенето на вносните артикули, които пристигат на митниците в Русе, като важен пункт в търговията по Долния Дунав със страните от Централна Европа, обменящ стоки, предимно с Австрия, Русия, Франция, Швеция и Норвегия. Сиджилът се явява уникален извор и по отношение на разкриване на имената, стопанската, финансовата и обществено- политическата дейност на представителите на известните русенски фамилии.
Набелязаните тук теми, разбира се, не дават докрай изчерпателна представа за Русе и региона в миналото. Те отразяват само няколко интересни гледни точки за тяхната военностратегическа и стопанска роля в рамките на североизточните български земи и Долен Дунав. Русенските сиджили са изключително ценна сбирка, която въпреки частичното разкриване на някои извори от редица изследователи, представлява все още неразработено докрай научно поле. Не изцяло разкрит е и проблемът със статута на Русенския шериатски съд, въпреки че кадийската институция е била обект на значителен научно изследователски интерес. Нашата цел бе да дадем няколко интересни гледни точки както за историята на Русе и региона в описаните от мен русенски кадийски книги, така и за по-мащабните, свързани с миналото на империята, със събитията, оказвали влияние върху района на Долен Дунав през целия османски период до Освобождението.
вторник, 2 април 2013 г.
Загадката наречена Човек, ОСМАН НУРИ ТОПБАШ
Заглавие: От градината на Месневи Загадката наречена Човек
Публикувано в: София
Година на издаване: 2012
Език: Български
Страници: 240
Форма на продажба: Отпечатана и електронна (PDF)
Цена: Разпространява се безплатно
Поръчай от: islaminbulgaria@gmail.com
ПОСЛЕДНИЯТ ДЪХ, ОСМАН НУРИ ТОПБАШ
Заглавие: Из градините на духовността ПОСЛЕДНИЯТ ДЪХ
Издателска къща: Главно мюфтийство
Публикувано в: София
Година на издаване: 2011
Език: Български
Страници: 388
Форма на продажба: Отпечатана и електронна (PDF)
Цена: Разпространява се безплатно
Поръчай от: islaminbulgaria@gmail.com
четвъртък, 28 март 2013 г.
Социално и политическо положение на българските мюсюлмани през 1923-та година
Автор: МЕХМЕД БЕХЧЕТ ПЕРИМ
(Журналист, писател и поет)
Превел от османо-турски на латиница и редактирал: Басри Зилябид
Издателска къща: BTG
Публикувано в: Истанбул
Година на издаване: 2013
Език: Турски
Страници: 40
Форма на продажба: Отпечатана и електронна (PDF)
Цена: 5,00 лв
Поръчай от: islaminbulgaria@gmail.com
Съдържание:
Защо книгите ни излизат от Америка? Басри Зилябид
Увод
Социалното ни положение в България
Политическото ни положение в България
Размисли
Пиеса за това как говорим в България
Горките ни дами -пиеса-
За автора: МЕХМЕД БЕХЧЕТ ПЕРИМ е роден през 1896 год. в Сатовча, Неврокопско (дн. Готсе Делчев) тогава все още в пределите на Османската империя. Починал е през 1965 год. в Измир, Турция.
Издал е следните вестници в България:
Ехали (в гр. Оряхово на Дунава)
Коджа Балкан (в Пловдив)
Булгаристан (в София)
сп. Алтън Калем (в Оряхово)
гл. редактор във в-к Тунабойу на Махмуд Неджмеддин Делиорман
По време на престоя си в гр. Оряхово издава 1-та си книжка а именно Социално и политическо положение на българските мюсюлмани,
2-та му книжка е По родните пътища (1923). Останалите 11 книги ги издава в Турция. Първите две книжки са отпечатани на османо-турски а следващите на латиница.
3.Човек се изправя от там където е паднал (разкази), Текирдаг 1933.
4.Виждания и чувства, Едирне 1935.
5.Балкански цветя (роман), Истанбул 1938.
6.Стари страници, Антакя 1942; Истанбул 1946; Измир 1965.
7.Спомени от София-I, Антакя 1947;
8.Спомени от София-II, Истанбул 1949;
9.Вдъхновения от живота, Ескишехир 1951; Измир 1962;
10.Камчия! Дай ни път(Стихове и епоси), Афйон 1958, 1959; Измир 1964.
11.Ахмед преселникът (роман), Исмир 1961; Антакя 1966.
12.От Марица до Дунава, Едирне 1934.
13.Хатай-ройанът на изворите, Антакя 1943.
четвъртък, 30 юни 2011 г.
Преди 60 години изгасна една звезда в нашето небе
Точно преди шестдесет години. На 23 юни 1941г. в софийската болница „Червен кръст”, намираща се на мястото на днешната болница „Пирогов”, почива един от дейните и възторжени български мюсюлмани – ваизът, писателят, поетът и мислителят, но най-вече борецът за правда Мехмед Фикри. Този млад, енергичен и интелигентен „ходжа”е само на 33 години, когато се среща с Азраил, бивайки покосен от жълтата гостенка. Мехмед Фикри Хафъз Хюсеин е роден на 10 ноември 1908 г. в гр. Омуртаг – тогава все още Осман-пазар.Завършил е Нювваба в Шумен и след това е бил учител, ваиз, главен редактор на
в-к „Меденийет”.В туркоезичния вестник „Меденийет” (Цивилизация),издаван в София на арабица малко преди и по време на Втората световна война,смъртта на този млад, но изключителен човек е оповестена със следното заглавие: „Смъртта на Фикри е смъртта на мисълта у нас”. Мисля, че тези думи ни говорят много неща. Затова нека да си спомним за този талантлив мюсюлмански, четейки една Фатиха.
четвъртък, 12 май 2011 г.
Д-р Сефер Хасанов отговаря на нашите въпроси
Учените,които са унаследили знанието на Пророка трябва да живеят според сунната му и да възпитават съпругите и дъщерите си, така че да са пример за останалите жени около тях!
Д-р Сефер Хасанов отговаря на нашите въпроси
Има ли разлика между жената по времето на Пратеника и съвременната мюсюлманка? - В крайна сметка става въпрос за един и същи ислям!Жените на пратеника и жените по негово време ,тъй като всички се считат за сахаба са пример за нас! Но не са пример, който ние неможем да следваме или не са пример, който е валиден само за онова време в което те са живели,тъй като те са били изложени на същите предизвикателства на които са изложени и жените от нашето съвремие.Единственият начин да се преодолеят предизвикателствата и да се достигне до степента до която те са достигнали във вярата е да са привързани към Корана-книгата на Аллах и сунната-пътят на пратеника, така както те са били привързани. Затова имат нужда от подходяща среда и жив пример ,който да следват, така както жените по онова време са следвали Пратеника и са взимали пример от неговото семейство!
Кои хора са пример за нас?- Пратеникът казва: ”Учените са наследници на пророците, като те не са оставили имане, а са оставили знание.” Така че тези учени,които са унаследили знанието на пророка трябва да живеят според сунната му и да възпитават семействата си т.е. съпругите и дъщерите си, така че да са пример за останалите жени около тях.
А как да разберем кои учени са на правия път? По какво се отличават?- Може да ги разграничите от останалите, които само имат претенции по делата, тъй като Пратеникът ни е научил в някои случаи да възприемаме делата, като белег за вярата на човека. Например е казал, че ако в един човек се намират някои от следните три неща: когато говори да примесва в думите си лъжа, или когато даде дума да не я удържа, или когато обещае нещо не го изпълнява, то това са знаци за лицемерието му. По този начин ние можем да съдим за вярата на човека по делата му, така както и за обичта му към Аллах съдим по степента на придържане към сунната, а не само по думите му, тъй като Всевишният Аллах казва: ”Ей Мухаммед кажи: Ако наистина обичате Аллах последвайте ме и Аллах ще ви обикне и ще опрости греховете ви.”
Може ли да се каже, че най-големият учен в България е еди кой си?- Хората не трябва да се абсолютизират, Може да говорим за учен, но за най-добър учен трудно, тъй като за нас най-добрър учен е Пратеникът на Аллах (с.а.с). След това най-добър учен за нас като мюсюлмани не бива да е този който има най-много теоритични знания, както сме свикнали да възприемаме хората в някои други клонове на науката, тъй като при нас знанието има смисъл единствено, ако се изразява в дела. Така че, ако един човек знае много хадиси наизуст, но яде и пие с лявата ръка при положение че в хадисите същото се забранява, за нас той не е учен, пък камо ли най-голям учен. Същото се отнася и за фъкъх, Човек може да има много теоритични знания, но в случай че знае че определено нещо е харам и го престъпва, не е истински Ислямски учен.
Какво е положението на жена, която е мюсюлманка, но не е забрадена?- Тя е мюсюлманка, но върши голям грях, тъй като става въпрос за неспазване на една от категоричните заповеди на Аллах в Свещения Коран. Разбира се, това при положение че приема задължителността на забрадката и може да се забради, но не го прави. В противен случай, ако не приема тази повеля и я счита за някаква отживелица или арабска традиция, която не се отнася за всички мюсюлманки, от Ислямска правна гледна точка се отсъжда, че се е отказала от Исляма, тъй като става въпрос за неприемане на недвусмислена Божия повеля спомената в Корана.
А какво е положението на момиче, което сваля забрадката си да кажем само в училище както става днес с много млади момичета? Какво трябва да се направи при това положение? Да се откажат ли от обучението си?- Това не е правилно! Според мен това е признак на комплекс за малоценност. Още повече че, България е демократична страна и в закона за образованието няма каквото и да било ограничение относно облеклото. Но дори и да се сблъскат със самоволието на някой училищен ръководител, в никакъв случай не бива да се отказват от правото си на образование, като най-елементарното си човешко право, облеклото им да отговаря на изискванията на религията.
Може ли да се говори за мода в облеклото на мюсюлманките?- За мода може да се говори единствено под връхната дреха. По принцип под връхната дреха (т.е.дрехата,която покрива тялото на жената извън дома) жените могат да се обличат за съпрузите си и онези пред които е разрешено да показват красотата си (като баща, брат, чичо, вуйчо, свекър, други жени и т.н.) така както желаят, и да проявяват вкуса си толкова колкото искат!
Има ли граници в самото облекло? Основното е връхната дреха да не е прозрачна, да покрива цялото тяло и по никакъв начин да не очертава линиите на тялото.
Как стои въпроса с покриването на лицето и ръцете?По принцип не е задължително. Може да се говори за препоръчителност, дотолкова доколкото съпругите на Пратеника на Аллах са покривали лицата си и всички останали части на тялото. Понякога звучи много комично, когато хора невежи срямо Исляма говорят за връщане към традиционния Ислям и че покриването или забраждането на съвременните мюсюлманки било проява на радикален Ислям! Тогава излиза че нашите баби-традиционни мюсюлманки, които допреди 100 години масово носели фереджета (т.е са били с покрити лица) и то от най-крехка възраст са били къде по-радикални от сегашните внучки! Така че за какъв радикален Ислям може да става въпрос?!
До колко една жена може да си позволи украшения пред другите например гривните и т.н.?-По тношение на гривните и пръстените едното мнение е, че тъй като се намират на ръцете, чието покриване не е задължително, са позволени. Другото мнение е, че не бива да се носи никакво украшение, при положение че може да бъде скрито, та дори и да е на ръцете. И тъй като 31 айет на сура ен-Нур предполага и двете мнения смятам, че ако подобни украшения са част от всекидневието и не предизвикват изкушение, то не са забранени.
-А тези, които слагат ръкавици?
- От това което споменахме до момента стана ясно, че ръкавиците по принцип не са задължителни.
Как стои въпроса с работата на жената? Доста жени са принудени да работят?- По принцип, ако не й пречи на семейните-майчински и съпружески задължения и е налице благоприятна среда, в смисъл че не се изисква да прави нещо което противоречи на религията, в този случай може да работи.
Интервю на Ханифе Муса
Абонамент за:
Публикации (Atom)