От десетина години насам в България се води дискриминационна политика спрямо турския език и неговото изучаване в училищата. Но в последно време тя премина в друго качество и вече се намира в друго измерение, независимо от обстоятелството, че изучаването майчиния турски език има дълбоки корени в историята. Образованието на малцинствата непосредствено след 1878 е уредено чрез широка и автономна мрежа от училища, в които обучението се води на турски език. Независимо от огромните проблеми, които българската държава създава този процес продължава до 1934 година, когато след преврата броят на турските училища рязко намалява. След създаването на Турската република се подписват няколко двустранни договора, по силата на които е осигурена обучението на майчиния турски език на жиеещите в страната ни турци. Такива принципи са залегнали и в други многостранни договора. Тогава се откриват турски училища, в които обучението се провежда само на турски език. Като се има предвид броя на гражданите от турски произход живеещи в България, това се приема като естествено явление.През комунистическия режим и особено след 60 години по причини от различно естество - финансови затруднения, недостиг на учители, липса на учебници и други тези училища бяха постепенно закрити. След падането режима на Тодор Живков, през годините на демокрацията тези училища бяха възстановени, но със статут на български училища.Резултатите от проведените двустранни разговори между правителствата на Турция и България са повече от плачевни - липсват учители, не се издават учебници, броят на учениците е недостатъчен…След приемането ни в ЕС като главна причина да не се изучава майчиния турски език се изтъква, че учениците предпочитат английския език. Понастоящем в България турският език се изучава извън учебна програма като свободно избираем предмет. Това означава, че учениците след учебните занятия да се върнат у дома и след няколко часа отново да отидат на училище, за да учат майчния си език. Това създава затруднения на децата и издига пред тях непреодолим психологически бариери.През последните дни Министерството на образованието въвежда нов метод на финансиране – делигирани права на директорите на училищата, което още повече затруднява обучението по турския език. Най-неприятното, че като причина за въвеждането на този метод се изтъкват липсата на финансови източници за обучението на турския език. Разбира се, че това е търсене на “теле под вола”. За страна, член на Европейския съюз това звучи твърде неубедително.Освен това българските власти изтъкват и парадоксални мотиви - ХЕИ излязло със становище, че изучаването на езика било вредно за здравето на децата!? Според последни изследвания на здравното министерство, обучението на ден повече от 6 часа било вредно за децата. Турския език се изучава след тези часове.Считам, че тези твърдения са демагогски и могат да послужат само като сценарии за филмите на абсурда.
КОМЕНТАР НА КЪРДЖАЛИ ХАБЕР
Няма коментари:
Публикуване на коментар