КОИ Е ИМАМЪТ? - Нури АКАЙ

"Имамът е този, който не любезничи с народа заради благодеянията и даренията, които ще получи от тях. Той е този, който пази честта и достойнството на вярата; който се е превърнал в лице даващо, а не получаващо и не е изгубило своето достолепие и почтеност. Имамът е човек, чист и неопетнен също като бялата кърпа, която носи на главата си.
Имамът не е човек, който отключва джамията за намаз и който я заключва след това, а е служител, който през целия си живот оставя вратите на дома и сърцето си за хората.
Имамът не е човек, който води отчет за това кой колко се е провинил и извършил грях, а е този, който изчиства и заличава греховете. Той не е лицето, което изпраща дърва за тъмния ад, а човекът, който подготвя хора за белия и светъл рай.
Той е онзи, който ежедневно изминава определен път в овладяването на науката и умее да се обновява.
Имам е човекът, който ще ви поздрави не заради някаква изгода, а е лицето, което подобно на слънцето огрява всички с милостта си; той е като нощта, която скрива скверното; като мъртвеца в яда си и като земята в скромността си.
Имамът е този, който обича хората, лекува раните и пресушава сълзите им; който утешава хората с наранени сърца и всеотдайно протяга ръка, за да помогне на бедните.
Имамът е човек, който избира за себе си трудното, за другите оставя милосърдието, а на Аллах предоставя ибадетите и когото като срещнем се сещаме винаги за Всевишния.
Той е онзи, който ще измине километър, за да попита как се чувства болния; два километра, за да сдобри двама и три километра, за да посети своя вярващ събрат.
Той добре знае, че никога в онези общества, в които сърцата на хората горят в гняв и завист; носовете им са влажни от чувство за мъст, не ще цъфти цветето на щастието. Той е човекът, който внушава любов, сплотеност, заедност.
Имам е човекът, който не се занимава с клюки, не гори от чувство на гняв и мъст, не се поддава на страстите, не сее семето на раздори и вражди сред хората. Той е зрял човек, приел за свое поведение поведението на нашия Пейгамбер (с.а.с).
Имамът не е безделник, който се чуди какви злини да измисли, а умее добре да оползотворява времето си; смята за свой свещен дълг да служи почтено на своята вяра, на род и родина; прави онова, което говори, има гражданска смелост и когато се наложи пръв може да посрещне врага; той е изстрел срещу насилието и светлина, запалена в мрака.
Той не е само онзи, когото виждаме на минбера и михраба, а е онзи, който се сред народа и в услуга на хората.
Имамът е човек, който приема добре сътвореното заради Твореца; който не буди омраза, не плаши, а известява и прави хората да обикнат вярата.
Имамът е този, който със своите дела, с човешките и нравствените си качества служи за пример на осатаналите хора, който не търси своето щастие в сълзите на другите; който държи сметка за ръката, езика и кръста си, т.е. той е нравствен човек.
Имамът е наследникът на нашия Пейгамбер. Той е онзи, който мисли какво да ни даде, а не какво да ни отнеме.
С една дума имамът е човек обаразец и пример за всички.