четвъртък, 13 ноември 2008 г.

Грехът е грях но защо? Ахмед ТАШГЕТИРЕН

Грехът е религиозно понятие. Той може да бъде обяснен по следния начин: грях е да се върши онова, което религията не позволява и да не се върши онова, което религията изисква.
Религията е сбор от правила, които Творецът е създал за хората. И тъй като хората живеят в общества, тези правила не засягат само отделната личност, а се отнасят за цялостния обществен живот.
Отричането на Аллах, пренебрегването на някой от принципите на вярата, употребата на алкохолни напитки, хазартните игри, лъжата, лихвата, убийството на човек, подтисничеството и насилието, злословието и гадаенето, клеветата и прелюбодея¬нието са грехове... Това са все неща, забранени от исляма и когато се извършват, се смятат за нещо греховно.
Да се изпълнява намаз, да се спазва оруч, да се дава зекят, да се ходи на хадж пък са действия, които е задължително да се извършват от мюсюлманите, а в противен случай - това е грях.
Част от наказанията за извършен грях ще се раздават в отвъдния свят, а за другите съществуват наказания в земния живот. Тези последните, естествено, са възможни, когато дадена религия, да речем ислямът е водеща в дадено общество.
Понятието „грях" в религиозния смисъл на думата съответства на „вина" в светския живот. Но „грехът" е по-всеобхватно понятие от „вината", а и начините за налагането на наказанието за тях са по-различни.
В исляма наказанието за греха не съвпада с логиката на наказанията в светските дела. Наказанията, които предвижда религията понякога могат да бъдат много по-тежки от налагани¬те от светските учреждения, а също може да не подлежат на промяна във времето. Освен това религията опре¬деля същата степен на наказание при нарушаване на правилата, каквато е и според светските дела и учреждения. Освен всичко това религията смята за грехота да се извадят от обсега на на¬казанията онези, които ще се налагат в отвъдния свят. Логиката на греха в религията произхожда от логиката на самата религиозна система.
Тези, които нямат предвид това, могат да не приемат и мерките, при¬лагани от религията, и да не спазват съотношението грях (гюнах) и севаб (добро). Нещо повече, те могат да си позволят дори някои изменения в религията.
Една религиозна система, която свързва сътворението на човека с волята на Аллах, по същия начин тряб¬ва да оцени и жизнения път на човека на земята. И поставянето на някакви мерки по отношение на този жизнен път ще трябва да се приеме като до¬пълнителна глава към това „сътво¬рение". Следователно, като се каже „мярка", трябва да се разбира „Ал-лаховата Книга"; а като стане въпрос за това кой е предал на хората тази книга, да се разбира Пейгамберът ни. А когато се заговори за оценка¬та на жизнения път на човека, трябва да се сещаме за съдния ден. Всичко изброено до тук съставлява „религи¬озният обхват" на исляма. Както ве¬роятно сте забелязали „религиозният обхват", заедно с Книгата и Пейгам-бера ни, целят да урегулират „живо¬та на този свят". И тъй като човекът не може да живее извън обществото, то всяка мярка, засягаща отделния индивид, същевременно предвижда разрешаването на проблемите на ця¬лото общество.
Ако се тръгне по логиката: „Нека не се съобразяваме с Аллах; ние, хората, можем сами да се оправяме", ще се наложи да се изгради една друга система, която да обхване отново це¬лия живот, включително принципите на вярата. Става ясно, че тази логика ще се основава на разбирането преди всичко, че не съществува Творец или пък да се приеме като някаква „инертна сила".
Ако се върнем на темата за греха, ще видим, че той, като всяка мярка, повелена на човека от Твореца, има своето място в системата, която по¬сочихме по-горе. Дълг на човека е да проумее по най-добрия начин тази логика и да постигне най-добри ре¬зултати при приложението й. Съдру-жаването на Аллах е един от големи¬те грехове според исляма. Но защо е грях? В това отношение логиката на исляма е следната:
Отричането на Аллах и съдружа-ването с Него предиз¬виква отклонение от главната мисловна система на човека.
Думата "куфр" означава "покри¬вам" и в случая има смисъл "покриване, прикриване на истината". А коя е истината? Истината е, че Вселената не би могла да бъде сътворена, ако нямаше някой Творец. Отричането на този факт в известен смисъл е равносилно на отричането на собственото съществуване на чо¬века. Щом като един човек скрива истината за своето съществуване, как може да възприеме всичко останало като истина? Тогава все едно че отрича самото същество, което от своя страна ислямът не отьждествявас ос¬таналите творения. Защото, според исляма, човекът е особено същество. Същество, в което е било вдъхнато от духа на Твореца. Същество, което се различава от дърветата и птиците, земята, водата, небето... Същество, дарено със съзнание. И това същото същество сега трябва ли да тръгне да покрива /сиреч да отрича/ всичко като се почне от самия него?
В Корана, там където се разказва за убийството на Хабил от страна на Кабил, се припомня, че „убийството на един човек е равносилно на „убийството на цялото човечество". А въпросният айет в сура „Маиде" започва с думите: „Ето защо... Тъл¬кувателят Елмалълъ Хамди Язар в своето произведение отбелязва, че под това трябва да се разбират „въздействащи значения", което пък по¬яснява по следния начин:
„Така че да се убива човек е на¬истина голяма несправедливост и насилие. Едно престъпление, което не поражда нищо друго, освен огор¬чение и разкаяние. Всеки човек би трябвало да се предпазва от подобно деяние. Ала това престъпление съ¬ществува от край време сред чове¬чеството..."
Следователно, тежестта на нака¬занията, които ислямът предвижда за убийството на човек и предизвикване на смутове на земята, се обяснява с това, че „правото на живот на отделния човек е равно на правото на живот на цялото човечество".
Тази чувствителност, която ис¬лямът проявява при отнемането на живот, се проявява със същата сила и при забраната на лихвата, която представлява "икономически грях". И тук ислямът отдава предпочитание на спазването на атмосферата на всеобщ мир и доверие между хора¬та.
- Аллах позволи търговията и за¬брани лихварството.
- Аллах лишава лихвата от благо¬дат, а надбавя на милостинята.
- О, вярващи, бойте се от Аллах и се откажете от надбавеното чрез лихвата ако наистина вярвате.
- А не го ли сторите, очаквайте война от Аллах и от Неговия Прате¬ник!
- А които пак се върнат /към лихварството/, тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.
Всеки от тези айети разяснява по много ясен начин въпроса за лихвата в исляма, която се преценява като голям грях. Ала дори в настояще време в ислямските общества се прилага лихвата като нещо много естестве¬но. Следователно, между чувстви-телността на исляма по отношение на греха и тази на ислямските общества се е получила голяма разлика.

Няма коментари: