Българската политика винаги е работила за отделянето и разединяването на етносите съставляващи мюсюлманската общност в България.
От 100 години насам ту със зорлем ту с гюзеллик се опитва да откъсне помаците от вярата им и да ги направи българи християни.
От 1984 до 1989 турците станаха българи.
За циганите се хванала с четири ръце да ги асимилира и така да даде нужната кръв на загиващата българщина.
А ние като мюсюлмани какво правим?
Турчинът се гордее с расата си...
Помакът с религиозността си...
Циганинът с хубавия си глас.
Всички ние сме мюсюлмани със севабите и грешките си. На първо място идва ИСЛЯМЪТ. ВЯРАТА е най-силната върза между нас. Нямаме правото да поставяме на преден план етническата ни принадлежност. Но това няма как да стане от само себе си. За тази висока кауза трябва да се работи. Една от най-важните точки за сближаване е взаимното опознаване.
Днес когато индивидът принадлежи на света не може да има място за националистически идеи. Времето на национализма отмина. Ние мюсюлманите в България трябва да сме рамо до рамо за да изтласкаме разединителния и асимилационния процес който се води срещу нас.
Басри Зилябид
Няма коментари:
Публикуване на коментар