Статия в сп. Алтънолук (Истанбул) м. Декември, 2015 г.
Заглавие:
Лекции по тефсир в Келямитския дергях - Изрецитирането на Корана и хафъзите 2
Автор: проф. д-р Етхем Джебеджиоглу
В 3-тата точка на статията се разказва за Филибели Хафъз Сами Ефенди, който е бил дервиш на шейх Есад Ербили в Келямитския дергях в Истанбул. Хафъз Сами е роден в Филибе / Пловдив през 1874 г. Починал е на 69 години в Истанбул през 1943 г.
Имал много хубав глас и много често е четял (изрецитирал) Коран в този дергях. Веднъж след Джума намаз Есад Ефенди поискал от Сами ефенди да изрецитира сура от Корана. Той започнал да чете сура Мюлк / Тебареке. Толкова хубаво и великолепно е четял, че дервишите изпаднали в екстаз. Започнали да се удрят по земята и да издават разни викове от огъня, който чувствали в сърцата си. Положението станало тежко и тогава Шейхът - Есад ефенди казвайки ел-Фатиха на висок глас бил принуден да прекрати рецитирането на Хафъз Сами.
Заедно с това Филибели Хафъз Сами е композиторът на известната поема на Есад ефенди - Огънят на любовта:
Tecellâ-yı cemâlinden habîbim nev-bahâr âteş!
Gül âteş, bülbül âteş, sünbül âteş, hâk ü hâr âteş
Şuâ’-ı âfitâbındır yakan bil-cümle uşşâkı;
Dil âteş, sîne âteş, hem dü çeşm-i eşk-bâr âteş!
Ne mümkün bunca âteşle şehîd-i ışkı gasl etmek?
Cesed âteş, kefen âteş, hem âb-ı hoş-güvâr âteş!
Приблизителният му превод на български:
О, любими! От появата на твоята красота пролетта гори,
розата гори, славеят гори, зюмбюлът гори, земята и трънът горят!...
Светлината на твоето слънце разпалва влюбените;
Гори душата, гори сърцето, горят и сълзящите очи!
Възможно ли е да се измият с толкова огън загиналите за любовта?
Тялото гори, кефинът гори, дори сладката вода, с която се измива
шехидът, гори!...
(Преводът на поемата е цитиран от книгата Полъхът на милостта - Мухаммед а.с.)
Басри Зилябид
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар