Книгата може да си я поръчате от www.hubavakniga.com
четвъртък, 13 ноември 2008 г.
МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ЗА 3 Г. Е ОТПУСНАЛ НАД 10 МЛН. ЛВ. ЗА РЕМОНТ НА МОЛИТВЕНИ ДОМОВЕ
10 088 781 лв. са отпуснали за последните 3 г. Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет и Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет.
Средствата са раздадени за трайно възстановяване на молитвени домове на религиозните институции, засегнати от бедствия.
През 2006 г. с 2 434 525 лв. са ремонтирани 43 църкви и джамии, нуждаещи се от ремонт. Година по-късно сумата е набъбнала на 3102 343 лв. Парите са разходвани за 56обекта. За 2008 г. за реконструкция са одобрени общо 60 църкви и джамии. Предвидените средства са 4 551 913 лв., показва справка на Комисията за бедствия и аварии. Сметката показва, че за периода от 2006 г. до 2008 г. са предоставени над 10 млн. лева за ремонта на 159 молитвени храма.
НАКЪДЕ ВЪРВИ ХАРАМЕЙН - Бейтуллах Демирджиоглу
От една страна все по-растящите нужди, а от друга извисяващите се към небесата небостъргачи и изчезващото историческо наследство.. Сега въпросът е: Няма ли изход, при който да се посрещат и растящите нужди, но да се запази и ис¬торическото наследство?
При всеки нов хадж и умра земи¬те на Харамейн /двата свещени за мюсюлманите градове - Мекка и Ме-дина/ посрещат все повече и повече кандидат хаджии. Това наистина е радостно събитие. Причина за това е както растящия брой на населението така и нарасналото чувство на дълг за изпълнение на поклонението хадж и умра.
Няма съмнение обаче, че това нарастване води и до някои притес¬нения в спокойното изпълнение на ибадетите по време на поклонението хадж. Всички знаят за проблемите, които се изживяваха там, където се замерва шейтана. С проекта за раз¬ширение, което започна в предишни¬те години този проблем значително се облекчи. В този район вече за един час могат да изпълнят ибадетите си 500 хиляди хаджии.
Сай върху подвижен тротоар
По проекта за разширение на мяс¬тото за извършване на са'й, също така има значителен напредък. Вече почти на приключване е строежът на новата площадка за са'й, паралелна на съществуващата.
Новата площадка, широка 40 ме¬тра, заедно с терасите се състои от четири етажа. Освен тях съществува и приземен етаж, който ще служи за свързване на източния площад с пло¬щадката за са"й.
Друга новост са подвижните тро¬тоари, които се изграждат на първи и втори етаж за трудноподвижни и въз¬растни хора. След приключване на проекта тук за един час ще могат да извършат ибадета "салй" 200 хиляди души.
Мекка - градът на небостъргачите
Наред с гореспоменатите разши¬рения саудитското ръководство се готви да изпълни един проект, кой-то предвижда цялостна промяна на вида на градовете Мекка и Медина. Това е проект, който се предвижда да се изпълни в разстояние на 10 годи¬ни и ще струва 14 милиарда долара. Според този проект се предвижда да бъдат разрушени 7 хиляди сгради, сред които и новопостроени.
Вече са започнали изравнителните работи по проекта за хълма Омер. На площ от 230 хиляди квадратни метра ще се издигнат 30-етажни небостър¬гачи, търговски центрове и социални заведения. Тук ще се настанят най-малко 100 хиляди души. След изпъл¬нение на проекта най-малко 100 хи¬ляди души едновременно ще могат да кланят намаза си в специални пло¬щади с изкуствено проветрение. В рамките на този проект се предвижда да се разруши и да се премести на друго място и хотел Хилтън.
Извън този проект, в разработките за могилата Киндама, намираща се непосредствено зад кралския двор¬цов комплекс, ще се издигнат хотели, търговски центрове и офис сгради във вид на небостъргачи. Освен това се говори, че ще се разруши компле¬кса, който включва болницата Еджяд на мястото на която ще се изградят многоетажни сгради и че болницата ще се помещава в една от тях.
В района на Хиджрах, който се на¬мира на юг от Кябе е мястото за по¬клонение, което заема площ от 1170 квадратни метра. Предвижда се това място да се разшири до 30 хиляди квадратни метра. С новите проекти се предвижда капацитетът на местата за поклонение да се увеличи със 100 хиляди.
Когато за предвидените 10 годи¬ни приключат обновителните работи около Кяабе, изгледът тук ще бъде съвсем друг.
Почти подобен проект е изготвен и за Медина. С други думи и в Меди-на ще се извисят небостъргачи.
С този проект Мекка ще заприлича на Манхатън
Саудитското ръководство придава голямо значение на осъществяването на тези проекти като гарантираупес-нения за отсядане и прид¬вижване на хаджиите. Само че проектите на архитектите градостроители ги характе¬ризират като проекти, които ще ликвидират окончателно и малкото останали култур¬ни и исторически паметни¬ци от миналото и реагират много остро.
Саудитският архитект Сами Ангави още през 2005 година, когато все още нямаше про¬екта, предупреждаваше като имаше предвид разрушението на историче¬ското наследство като казваше: "Това, което виждате не представлява дори 10 на сто от онова, което ще се напра¬ви. Ако се продължи по съшия начин, ще стане още по-лошо. Останаха едва 20 сгради, които датират от времето на Хз. Мухаммед. Това ще бъде краят на бъдещето на историята на Мекка и Медина".
Сами Ангави като критикуваше факта, че никой не издига глас против разрушаването на Мекка, заявяваше: "Разрушен бе един от домовете, в кой¬то е отсядал и получавал откровения Хз. Мухаммед и на никой не му на¬прави впечатление дори..."
Сега, когато вече станаха известни детайлите на проекта, който предвиж¬да Харамейна да се превърне в град на небостъргачи се разбира колко прав е бил саудитският архитект.
Председателят на Института за изследване на залива Али ел-Ахмед, който се намира във Вашингтон, оп¬исва със следните думи онова, което ще се върши в Мекка: "Мекка започна да прилича на Лае Вегас и това е ис¬тинска трагедия. Това положение ще окаже ужасно въздействие върху мю-сюлманите, защото ако така се про¬дължава, поклонението в Мекка няма да има никакво морално въздействие върху мюсюлманите. Всичко, което виждате са стъкла и бетонни купчи¬ни".
Сред онези, които привлякоха вни¬манието върху разрушаването е на ис¬торическото наследство и ислямската архитектура в Харамейн е и създате¬лят и председателят на фондация Ис¬лямско културно наследство д-р Ир-фан Ахмед Алави. Д-р Ахмед Алави заявява: "Това би бил краят на Мекка" и добавя: По времето на османците не беше издигната сграда по-висока от Харем-и шериф. А днешните сгра¬ди са много по-високи от храма и са неуважителни. Този проект означава превръщането на Мекка в своеобра¬зен Манхатън. Днес сме свидетели на последните дни на Мекка и Медина".
Вижте какво още казва д-р Ирфан Ахмед Алави в свое интервю по¬местено във в. "Индепендънт": Във връзка с унищожаването на култур¬ното наследство в Арабия: "Гробът на майката на Хз. Мухаммед бе открит през 1998 година, след което бе из¬равнен с булдозери и бе залят с бен¬зин. Въпреки че изпратихме писма на хиляди хора в ислямския свят, никой не направи нищо за спиране на това рушене". Днес в Мекка са останали по-малко от 20 сгради отпреди 1400 години. Ето какви неща бяха заличе¬ни от историята:
- Домът на Хз. Хатидже бе разру¬шен и на негово място бе построена тоалетна.
- Домът на Хз. Ебу Бекир сега се намира вътре в хотелския комплекс "Хилгьн".
- На мястото на джамията Ебу Ку-бейс се издига крал¬ският дворец. Да, всяка година расте броят на посетите¬лите на Харамейн. Естествено расте и нуждата от места за отсядане и пътуване. Тази необходимост трябва по някакъв начин да се удовлет¬вори. Ала не е ли въз¬можно всичко това да стане, без да се разрушава и унищо¬жава историческото и културното наслед¬ство с една архитектура, която включва в себе си ислямски мотиви?..
Разстоянието от Джедда до Медина ще се изминава за 2 часа
По един друг проект ще се изгра¬ди линия за скоростен влак, който ще свързва летището в Джедда с Мекка. Предвижда се строежът на тази ли¬ния да започне в най-скоро време и да достигне до хълма Омер. Според информацията, разгласена от саудит¬ското ръководство, очаква се тази линия да се построи на принципа по¬строй, разработи и прехвърли. След приключването на срока на възлага¬нето скоростните влакове ще могат да изминат разстоянието от летището в Джедда до Мекка за 30 минути, а раз¬стоянието от Джедда до Медина при-билизително за 2 часа.
сп. Мюсюлмани бр. 11, 2008 г.
При всеки нов хадж и умра земи¬те на Харамейн /двата свещени за мюсюлманите градове - Мекка и Ме-дина/ посрещат все повече и повече кандидат хаджии. Това наистина е радостно събитие. Причина за това е както растящия брой на населението така и нарасналото чувство на дълг за изпълнение на поклонението хадж и умра.
Няма съмнение обаче, че това нарастване води и до някои притес¬нения в спокойното изпълнение на ибадетите по време на поклонението хадж. Всички знаят за проблемите, които се изживяваха там, където се замерва шейтана. С проекта за раз¬ширение, което започна в предишни¬те години този проблем значително се облекчи. В този район вече за един час могат да изпълнят ибадетите си 500 хиляди хаджии.
Сай върху подвижен тротоар
По проекта за разширение на мяс¬тото за извършване на са'й, също така има значителен напредък. Вече почти на приключване е строежът на новата площадка за са'й, паралелна на съществуващата.
Новата площадка, широка 40 ме¬тра, заедно с терасите се състои от четири етажа. Освен тях съществува и приземен етаж, който ще служи за свързване на източния площад с пло¬щадката за са"й.
Друга новост са подвижните тро¬тоари, които се изграждат на първи и втори етаж за трудноподвижни и въз¬растни хора. След приключване на проекта тук за един час ще могат да извършат ибадета "салй" 200 хиляди души.
Мекка - градът на небостъргачите
Наред с гореспоменатите разши¬рения саудитското ръководство се готви да изпълни един проект, кой-то предвижда цялостна промяна на вида на градовете Мекка и Медина. Това е проект, който се предвижда да се изпълни в разстояние на 10 годи¬ни и ще струва 14 милиарда долара. Според този проект се предвижда да бъдат разрушени 7 хиляди сгради, сред които и новопостроени.
Вече са започнали изравнителните работи по проекта за хълма Омер. На площ от 230 хиляди квадратни метра ще се издигнат 30-етажни небостър¬гачи, търговски центрове и социални заведения. Тук ще се настанят най-малко 100 хиляди души. След изпъл¬нение на проекта най-малко 100 хи¬ляди души едновременно ще могат да кланят намаза си в специални пло¬щади с изкуствено проветрение. В рамките на този проект се предвижда да се разруши и да се премести на друго място и хотел Хилтън.
Извън този проект, в разработките за могилата Киндама, намираща се непосредствено зад кралския двор¬цов комплекс, ще се издигнат хотели, търговски центрове и офис сгради във вид на небостъргачи. Освен това се говори, че ще се разруши компле¬кса, който включва болницата Еджяд на мястото на която ще се изградят многоетажни сгради и че болницата ще се помещава в една от тях.
В района на Хиджрах, който се на¬мира на юг от Кябе е мястото за по¬клонение, което заема площ от 1170 квадратни метра. Предвижда се това място да се разшири до 30 хиляди квадратни метра. С новите проекти се предвижда капацитетът на местата за поклонение да се увеличи със 100 хиляди.
Когато за предвидените 10 годи¬ни приключат обновителните работи около Кяабе, изгледът тук ще бъде съвсем друг.
Почти подобен проект е изготвен и за Медина. С други думи и в Меди-на ще се извисят небостъргачи.
С този проект Мекка ще заприлича на Манхатън
Саудитското ръководство придава голямо значение на осъществяването на тези проекти като гарантираупес-нения за отсядане и прид¬вижване на хаджиите. Само че проектите на архитектите градостроители ги характе¬ризират като проекти, които ще ликвидират окончателно и малкото останали култур¬ни и исторически паметни¬ци от миналото и реагират много остро.
Саудитският архитект Сами Ангави още през 2005 година, когато все още нямаше про¬екта, предупреждаваше като имаше предвид разрушението на историче¬ското наследство като казваше: "Това, което виждате не представлява дори 10 на сто от онова, което ще се напра¬ви. Ако се продължи по съшия начин, ще стане още по-лошо. Останаха едва 20 сгради, които датират от времето на Хз. Мухаммед. Това ще бъде краят на бъдещето на историята на Мекка и Медина".
Сами Ангави като критикуваше факта, че никой не издига глас против разрушаването на Мекка, заявяваше: "Разрушен бе един от домовете, в кой¬то е отсядал и получавал откровения Хз. Мухаммед и на никой не му на¬прави впечатление дори..."
Сега, когато вече станаха известни детайлите на проекта, който предвиж¬да Харамейна да се превърне в град на небостъргачи се разбира колко прав е бил саудитският архитект.
Председателят на Института за изследване на залива Али ел-Ахмед, който се намира във Вашингтон, оп¬исва със следните думи онова, което ще се върши в Мекка: "Мекка започна да прилича на Лае Вегас и това е ис¬тинска трагедия. Това положение ще окаже ужасно въздействие върху мю-сюлманите, защото ако така се про¬дължава, поклонението в Мекка няма да има никакво морално въздействие върху мюсюлманите. Всичко, което виждате са стъкла и бетонни купчи¬ни".
Сред онези, които привлякоха вни¬манието върху разрушаването е на ис¬торическото наследство и ислямската архитектура в Харамейн е и създате¬лят и председателят на фондация Ис¬лямско културно наследство д-р Ир-фан Ахмед Алави. Д-р Ахмед Алави заявява: "Това би бил краят на Мекка" и добавя: По времето на османците не беше издигната сграда по-висока от Харем-и шериф. А днешните сгра¬ди са много по-високи от храма и са неуважителни. Този проект означава превръщането на Мекка в своеобра¬зен Манхатън. Днес сме свидетели на последните дни на Мекка и Медина".
Вижте какво още казва д-р Ирфан Ахмед Алави в свое интервю по¬местено във в. "Индепендънт": Във връзка с унищожаването на култур¬ното наследство в Арабия: "Гробът на майката на Хз. Мухаммед бе открит през 1998 година, след което бе из¬равнен с булдозери и бе залят с бен¬зин. Въпреки че изпратихме писма на хиляди хора в ислямския свят, никой не направи нищо за спиране на това рушене". Днес в Мекка са останали по-малко от 20 сгради отпреди 1400 години. Ето какви неща бяха заличе¬ни от историята:
- Домът на Хз. Хатидже бе разру¬шен и на негово място бе построена тоалетна.
- Домът на Хз. Ебу Бекир сега се намира вътре в хотелския комплекс "Хилгьн".
- На мястото на джамията Ебу Ку-бейс се издига крал¬ският дворец. Да, всяка година расте броят на посетите¬лите на Харамейн. Естествено расте и нуждата от места за отсядане и пътуване. Тази необходимост трябва по някакъв начин да се удовлет¬вори. Ала не е ли въз¬можно всичко това да стане, без да се разрушава и унищо¬жава историческото и културното наслед¬ство с една архитектура, която включва в себе си ислямски мотиви?..
Разстоянието от Джедда до Медина ще се изминава за 2 часа
По един друг проект ще се изгра¬ди линия за скоростен влак, който ще свързва летището в Джедда с Мекка. Предвижда се строежът на тази ли¬ния да започне в най-скоро време и да достигне до хълма Омер. Според информацията, разгласена от саудит¬ското ръководство, очаква се тази линия да се построи на принципа по¬строй, разработи и прехвърли. След приключването на срока на възлага¬нето скоростните влакове ще могат да изминат разстоянието от летището в Джедда до Мекка за 30 минути, а раз¬стоянието от Джедда до Медина при-билизително за 2 часа.
сп. Мюсюлмани бр. 11, 2008 г.
Грехът е грях но защо? Ахмед ТАШГЕТИРЕН
Грехът е религиозно понятие. Той може да бъде обяснен по следния начин: грях е да се върши онова, което религията не позволява и да не се върши онова, което религията изисква.
Религията е сбор от правила, които Творецът е създал за хората. И тъй като хората живеят в общества, тези правила не засягат само отделната личност, а се отнасят за цялостния обществен живот.
Отричането на Аллах, пренебрегването на някой от принципите на вярата, употребата на алкохолни напитки, хазартните игри, лъжата, лихвата, убийството на човек, подтисничеството и насилието, злословието и гадаенето, клеветата и прелюбодея¬нието са грехове... Това са все неща, забранени от исляма и когато се извършват, се смятат за нещо греховно.
Да се изпълнява намаз, да се спазва оруч, да се дава зекят, да се ходи на хадж пък са действия, които е задължително да се извършват от мюсюлманите, а в противен случай - това е грях.
Част от наказанията за извършен грях ще се раздават в отвъдния свят, а за другите съществуват наказания в земния живот. Тези последните, естествено, са възможни, когато дадена религия, да речем ислямът е водеща в дадено общество.
Понятието „грях" в религиозния смисъл на думата съответства на „вина" в светския живот. Но „грехът" е по-всеобхватно понятие от „вината", а и начините за налагането на наказанието за тях са по-различни.
В исляма наказанието за греха не съвпада с логиката на наказанията в светските дела. Наказанията, които предвижда религията понякога могат да бъдат много по-тежки от налагани¬те от светските учреждения, а също може да не подлежат на промяна във времето. Освен това религията опре¬деля същата степен на наказание при нарушаване на правилата, каквато е и според светските дела и учреждения. Освен всичко това религията смята за грехота да се извадят от обсега на на¬казанията онези, които ще се налагат в отвъдния свят. Логиката на греха в религията произхожда от логиката на самата религиозна система.
Тези, които нямат предвид това, могат да не приемат и мерките, при¬лагани от религията, и да не спазват съотношението грях (гюнах) и севаб (добро). Нещо повече, те могат да си позволят дори някои изменения в религията.
Една религиозна система, която свързва сътворението на човека с волята на Аллах, по същия начин тряб¬ва да оцени и жизнения път на човека на земята. И поставянето на някакви мерки по отношение на този жизнен път ще трябва да се приеме като до¬пълнителна глава към това „сътво¬рение". Следователно, като се каже „мярка", трябва да се разбира „Ал-лаховата Книга"; а като стане въпрос за това кой е предал на хората тази книга, да се разбира Пейгамберът ни. А когато се заговори за оценка¬та на жизнения път на човека, трябва да се сещаме за съдния ден. Всичко изброено до тук съставлява „религи¬озният обхват" на исляма. Както ве¬роятно сте забелязали „религиозният обхват", заедно с Книгата и Пейгам-бера ни, целят да урегулират „живо¬та на този свят". И тъй като човекът не може да живее извън обществото, то всяка мярка, засягаща отделния индивид, същевременно предвижда разрешаването на проблемите на ця¬лото общество.
Ако се тръгне по логиката: „Нека не се съобразяваме с Аллах; ние, хората, можем сами да се оправяме", ще се наложи да се изгради една друга система, която да обхване отново це¬лия живот, включително принципите на вярата. Става ясно, че тази логика ще се основава на разбирането преди всичко, че не съществува Творец или пък да се приеме като някаква „инертна сила".
Ако се върнем на темата за греха, ще видим, че той, като всяка мярка, повелена на човека от Твореца, има своето място в системата, която по¬сочихме по-горе. Дълг на човека е да проумее по най-добрия начин тази логика и да постигне най-добри ре¬зултати при приложението й. Съдру-жаването на Аллах е един от големи¬те грехове според исляма. Но защо е грях? В това отношение логиката на исляма е следната:
Отричането на Аллах и съдружа-ването с Него предиз¬виква отклонение от главната мисловна система на човека.
Думата "куфр" означава "покри¬вам" и в случая има смисъл "покриване, прикриване на истината". А коя е истината? Истината е, че Вселената не би могла да бъде сътворена, ако нямаше някой Творец. Отричането на този факт в известен смисъл е равносилно на отричането на собственото съществуване на чо¬века. Щом като един човек скрива истината за своето съществуване, как може да възприеме всичко останало като истина? Тогава все едно че отрича самото същество, което от своя страна ислямът не отьждествявас ос¬таналите творения. Защото, според исляма, човекът е особено същество. Същество, в което е било вдъхнато от духа на Твореца. Същество, което се различава от дърветата и птиците, земята, водата, небето... Същество, дарено със съзнание. И това същото същество сега трябва ли да тръгне да покрива /сиреч да отрича/ всичко като се почне от самия него?
В Корана, там където се разказва за убийството на Хабил от страна на Кабил, се припомня, че „убийството на един човек е равносилно на „убийството на цялото човечество". А въпросният айет в сура „Маиде" започва с думите: „Ето защо... Тъл¬кувателят Елмалълъ Хамди Язар в своето произведение отбелязва, че под това трябва да се разбират „въздействащи значения", което пък по¬яснява по следния начин:
„Така че да се убива човек е на¬истина голяма несправедливост и насилие. Едно престъпление, което не поражда нищо друго, освен огор¬чение и разкаяние. Всеки човек би трябвало да се предпазва от подобно деяние. Ала това престъпление съ¬ществува от край време сред чове¬чеството..."
Следователно, тежестта на нака¬занията, които ислямът предвижда за убийството на човек и предизвикване на смутове на земята, се обяснява с това, че „правото на живот на отделния човек е равно на правото на живот на цялото човечество".
Тази чувствителност, която ис¬лямът проявява при отнемането на живот, се проявява със същата сила и при забраната на лихвата, която представлява "икономически грях". И тук ислямът отдава предпочитание на спазването на атмосферата на всеобщ мир и доверие между хора¬та.
- Аллах позволи търговията и за¬брани лихварството.
- Аллах лишава лихвата от благо¬дат, а надбавя на милостинята.
- О, вярващи, бойте се от Аллах и се откажете от надбавеното чрез лихвата ако наистина вярвате.
- А не го ли сторите, очаквайте война от Аллах и от Неговия Прате¬ник!
- А които пак се върнат /към лихварството/, тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.
Всеки от тези айети разяснява по много ясен начин въпроса за лихвата в исляма, която се преценява като голям грях. Ала дори в настояще време в ислямските общества се прилага лихвата като нещо много естестве¬но. Следователно, между чувстви-телността на исляма по отношение на греха и тази на ислямските общества се е получила голяма разлика.
Религията е сбор от правила, които Творецът е създал за хората. И тъй като хората живеят в общества, тези правила не засягат само отделната личност, а се отнасят за цялостния обществен живот.
Отричането на Аллах, пренебрегването на някой от принципите на вярата, употребата на алкохолни напитки, хазартните игри, лъжата, лихвата, убийството на човек, подтисничеството и насилието, злословието и гадаенето, клеветата и прелюбодея¬нието са грехове... Това са все неща, забранени от исляма и когато се извършват, се смятат за нещо греховно.
Да се изпълнява намаз, да се спазва оруч, да се дава зекят, да се ходи на хадж пък са действия, които е задължително да се извършват от мюсюлманите, а в противен случай - това е грях.
Част от наказанията за извършен грях ще се раздават в отвъдния свят, а за другите съществуват наказания в земния живот. Тези последните, естествено, са възможни, когато дадена религия, да речем ислямът е водеща в дадено общество.
Понятието „грях" в религиозния смисъл на думата съответства на „вина" в светския живот. Но „грехът" е по-всеобхватно понятие от „вината", а и начините за налагането на наказанието за тях са по-различни.
В исляма наказанието за греха не съвпада с логиката на наказанията в светските дела. Наказанията, които предвижда религията понякога могат да бъдат много по-тежки от налагани¬те от светските учреждения, а също може да не подлежат на промяна във времето. Освен това религията опре¬деля същата степен на наказание при нарушаване на правилата, каквато е и според светските дела и учреждения. Освен всичко това религията смята за грехота да се извадят от обсега на на¬казанията онези, които ще се налагат в отвъдния свят. Логиката на греха в религията произхожда от логиката на самата религиозна система.
Тези, които нямат предвид това, могат да не приемат и мерките, при¬лагани от религията, и да не спазват съотношението грях (гюнах) и севаб (добро). Нещо повече, те могат да си позволят дори някои изменения в религията.
Една религиозна система, която свързва сътворението на човека с волята на Аллах, по същия начин тряб¬ва да оцени и жизнения път на човека на земята. И поставянето на някакви мерки по отношение на този жизнен път ще трябва да се приеме като до¬пълнителна глава към това „сътво¬рение". Следователно, като се каже „мярка", трябва да се разбира „Ал-лаховата Книга"; а като стане въпрос за това кой е предал на хората тази книга, да се разбира Пейгамберът ни. А когато се заговори за оценка¬та на жизнения път на човека, трябва да се сещаме за съдния ден. Всичко изброено до тук съставлява „религи¬озният обхват" на исляма. Както ве¬роятно сте забелязали „религиозният обхват", заедно с Книгата и Пейгам-бера ни, целят да урегулират „живо¬та на този свят". И тъй като човекът не може да живее извън обществото, то всяка мярка, засягаща отделния индивид, същевременно предвижда разрешаването на проблемите на ця¬лото общество.
Ако се тръгне по логиката: „Нека не се съобразяваме с Аллах; ние, хората, можем сами да се оправяме", ще се наложи да се изгради една друга система, която да обхване отново це¬лия живот, включително принципите на вярата. Става ясно, че тази логика ще се основава на разбирането преди всичко, че не съществува Творец или пък да се приеме като някаква „инертна сила".
Ако се върнем на темата за греха, ще видим, че той, като всяка мярка, повелена на човека от Твореца, има своето място в системата, която по¬сочихме по-горе. Дълг на човека е да проумее по най-добрия начин тази логика и да постигне най-добри ре¬зултати при приложението й. Съдру-жаването на Аллах е един от големи¬те грехове според исляма. Но защо е грях? В това отношение логиката на исляма е следната:
Отричането на Аллах и съдружа-ването с Него предиз¬виква отклонение от главната мисловна система на човека.
Думата "куфр" означава "покри¬вам" и в случая има смисъл "покриване, прикриване на истината". А коя е истината? Истината е, че Вселената не би могла да бъде сътворена, ако нямаше някой Творец. Отричането на този факт в известен смисъл е равносилно на отричането на собственото съществуване на чо¬века. Щом като един човек скрива истината за своето съществуване, как може да възприеме всичко останало като истина? Тогава все едно че отрича самото същество, което от своя страна ислямът не отьждествявас ос¬таналите творения. Защото, според исляма, човекът е особено същество. Същество, в което е било вдъхнато от духа на Твореца. Същество, което се различава от дърветата и птиците, земята, водата, небето... Същество, дарено със съзнание. И това същото същество сега трябва ли да тръгне да покрива /сиреч да отрича/ всичко като се почне от самия него?
В Корана, там където се разказва за убийството на Хабил от страна на Кабил, се припомня, че „убийството на един човек е равносилно на „убийството на цялото човечество". А въпросният айет в сура „Маиде" започва с думите: „Ето защо... Тъл¬кувателят Елмалълъ Хамди Язар в своето произведение отбелязва, че под това трябва да се разбират „въздействащи значения", което пък по¬яснява по следния начин:
„Така че да се убива човек е на¬истина голяма несправедливост и насилие. Едно престъпление, което не поражда нищо друго, освен огор¬чение и разкаяние. Всеки човек би трябвало да се предпазва от подобно деяние. Ала това престъпление съ¬ществува от край време сред чове¬чеството..."
Следователно, тежестта на нака¬занията, които ислямът предвижда за убийството на човек и предизвикване на смутове на земята, се обяснява с това, че „правото на живот на отделния човек е равно на правото на живот на цялото човечество".
Тази чувствителност, която ис¬лямът проявява при отнемането на живот, се проявява със същата сила и при забраната на лихвата, която представлява "икономически грях". И тук ислямът отдава предпочитание на спазването на атмосферата на всеобщ мир и доверие между хора¬та.
- Аллах позволи търговията и за¬брани лихварството.
- Аллах лишава лихвата от благо¬дат, а надбавя на милостинята.
- О, вярващи, бойте се от Аллах и се откажете от надбавеното чрез лихвата ако наистина вярвате.
- А не го ли сторите, очаквайте война от Аллах и от Неговия Прате¬ник!
- А които пак се върнат /към лихварството/, тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.
Всеки от тези айети разяснява по много ясен начин въпроса за лихвата в исляма, която се преценява като голям грях. Ала дори в настояще време в ислямските общества се прилага лихвата като нещо много естестве¬но. Следователно, между чувстви-телността на исляма по отношение на греха и тази на ислямските общества се е получила голяма разлика.
КОИ Е ИМАМЪТ? - Нури АКАЙ
"Имамът е този, който не любезничи с народа заради благодеянията и даренията, които ще получи от тях. Той е този, който пази честта и достойнството на вярата; който се е превърнал в лице даващо, а не получаващо и не е изгубило своето достолепие и почтеност. Имамът е човек, чист и неопетнен също като бялата кърпа, която носи на главата си.
Имамът не е човек, който отключва джамията за намаз и който я заключва след това, а е служител, който през целия си живот оставя вратите на дома и сърцето си за хората.
Имамът не е човек, който води отчет за това кой колко се е провинил и извършил грях, а е този, който изчиства и заличава греховете. Той не е лицето, което изпраща дърва за тъмния ад, а човекът, който подготвя хора за белия и светъл рай.
Той е онзи, който ежедневно изминава определен път в овладяването на науката и умее да се обновява.
Имам е човекът, който ще ви поздрави не заради някаква изгода, а е лицето, което подобно на слънцето огрява всички с милостта си; той е като нощта, която скрива скверното; като мъртвеца в яда си и като земята в скромността си.
Имамът е този, който обича хората, лекува раните и пресушава сълзите им; който утешава хората с наранени сърца и всеотдайно протяга ръка, за да помогне на бедните.
Имамът е човек, който избира за себе си трудното, за другите оставя милосърдието, а на Аллах предоставя ибадетите и когото като срещнем се сещаме винаги за Всевишния.
Той е онзи, който ще измине километър, за да попита как се чувства болния; два километра, за да сдобри двама и три километра, за да посети своя вярващ събрат.
Той добре знае, че никога в онези общества, в които сърцата на хората горят в гняв и завист; носовете им са влажни от чувство за мъст, не ще цъфти цветето на щастието. Той е човекът, който внушава любов, сплотеност, заедност.
Имам е човекът, който не се занимава с клюки, не гори от чувство на гняв и мъст, не се поддава на страстите, не сее семето на раздори и вражди сред хората. Той е зрял човек, приел за свое поведение поведението на нашия Пейгамбер (с.а.с).
Имамът не е безделник, който се чуди какви злини да измисли, а умее добре да оползотворява времето си; смята за свой свещен дълг да служи почтено на своята вяра, на род и родина; прави онова, което говори, има гражданска смелост и когато се наложи пръв може да посрещне врага; той е изстрел срещу насилието и светлина, запалена в мрака.
Той не е само онзи, когото виждаме на минбера и михраба, а е онзи, който се сред народа и в услуга на хората.
Имамът е човек, който приема добре сътвореното заради Твореца; който не буди омраза, не плаши, а известява и прави хората да обикнат вярата.
Имамът е този, който със своите дела, с човешките и нравствените си качества служи за пример на осатаналите хора, който не търси своето щастие в сълзите на другите; който държи сметка за ръката, езика и кръста си, т.е. той е нравствен човек.
Имамът е наследникът на нашия Пейгамбер. Той е онзи, който мисли какво да ни даде, а не какво да ни отнеме.
С една дума имамът е човек обаразец и пример за всички.
Имамът не е човек, който отключва джамията за намаз и който я заключва след това, а е служител, който през целия си живот оставя вратите на дома и сърцето си за хората.
Имамът не е човек, който води отчет за това кой колко се е провинил и извършил грях, а е този, който изчиства и заличава греховете. Той не е лицето, което изпраща дърва за тъмния ад, а човекът, който подготвя хора за белия и светъл рай.
Той е онзи, който ежедневно изминава определен път в овладяването на науката и умее да се обновява.
Имам е човекът, който ще ви поздрави не заради някаква изгода, а е лицето, което подобно на слънцето огрява всички с милостта си; той е като нощта, която скрива скверното; като мъртвеца в яда си и като земята в скромността си.
Имамът е този, който обича хората, лекува раните и пресушава сълзите им; който утешава хората с наранени сърца и всеотдайно протяга ръка, за да помогне на бедните.
Имамът е човек, който избира за себе си трудното, за другите оставя милосърдието, а на Аллах предоставя ибадетите и когото като срещнем се сещаме винаги за Всевишния.
Той е онзи, който ще измине километър, за да попита как се чувства болния; два километра, за да сдобри двама и три километра, за да посети своя вярващ събрат.
Той добре знае, че никога в онези общества, в които сърцата на хората горят в гняв и завист; носовете им са влажни от чувство за мъст, не ще цъфти цветето на щастието. Той е човекът, който внушава любов, сплотеност, заедност.
Имам е човекът, който не се занимава с клюки, не гори от чувство на гняв и мъст, не се поддава на страстите, не сее семето на раздори и вражди сред хората. Той е зрял човек, приел за свое поведение поведението на нашия Пейгамбер (с.а.с).
Имамът не е безделник, който се чуди какви злини да измисли, а умее добре да оползотворява времето си; смята за свой свещен дълг да служи почтено на своята вяра, на род и родина; прави онова, което говори, има гражданска смелост и когато се наложи пръв може да посрещне врага; той е изстрел срещу насилието и светлина, запалена в мрака.
Той не е само онзи, когото виждаме на минбера и михраба, а е онзи, който се сред народа и в услуга на хората.
Имамът е човек, който приема добре сътвореното заради Твореца; който не буди омраза, не плаши, а известява и прави хората да обикнат вярата.
Имамът е този, който със своите дела, с човешките и нравствените си качества служи за пример на осатаналите хора, който не търси своето щастие в сълзите на другите; който държи сметка за ръката, езика и кръста си, т.е. той е нравствен човек.
Имамът е наследникът на нашия Пейгамбер. Той е онзи, който мисли какво да ни даде, а не какво да ни отнеме.
С една дума имамът е човек обаразец и пример за всички.
СТАНИШЕВ ПОСЕТИ КЪРДЖАЛИЙСКАТА ДЖАМИЯ
Преди известно време министър-председателят на България г-н Сергей Станишев направи дарение 10 000 лв. за постилане на единствената кърджалийска джамия с нови килими. Килимите след като бяха изработени по поръчка и доставени в джамията на 21. 10. 2008г. премиерът посети кърджалийската джамия и видя на място постланите килими.
Г-н Станишев, който бе придружаван от и.д. директора на Дирекция „Вероизповедания" Емил Велинов, в джамията бе посрещнат от кърджалийскияския мюфтия Шабанали Ахмед, зам.-главния мюфтия Ведат С. Ахмед и главния секретар на Главно мюфтийство Хюсеин Хафъзов.
По време на посещението си в джамията премиерът поздрави джемаата и лично постла една част от прекрасния килим. По време на визитата г-н Шабанали Ахмед информира високопоставения гост накратко за историята на джамията и състоянието на мюсюлманите в града и подари на госта българския превод на Свещения Коран и един специално изработен тесбих със сребърни украси, който хармонизира тонуса. А премиерът подари на мюфтийството кристален комплект за чай.
След посещението на джамията
г-н Станишев се отзова на поканата на мюфтийството за почерпка с турско кафе и баклава, по време на което се обсъдиха про¬блемите и перспекти¬вите на мюсюлманска¬та общност в района и изобщо в страната, както и ролята на мю-сюлманските духовни водачи за стабилност¬та и просперитета на страната.
СП. МЮСЮЛМАНИ бр. 11, Ноември 2008
Съдържание:
Вярата в Аллах:
Проф. д-р М. Яшар КАНДЕМИР
Накъде върви Харамейн?:
Бейтуллах ДЕМИРДЖИОГЛУ
Решения на европейския църковен съюз относно пророчеството на нашия Пейгамбер и дискусиите
около това: Йозджан ХЪДЪР
Животът стъпка по стъпка:
Идрис АРПАД
Япония се запознава с исляма
събота, 1 ноември 2008 г.
Българския хелзинкски комитет:Борисов оправдава тежко престъпление на комунизма
Оправдаването на целите на т. нар. възродителен процес е равнозначно на оправдание на престъпление.Това се посочва в специално заявление на Българския хелзинкски комитет.
Реакцията на правозащитниците е провокирана от „скандалните изказвания на генерал Бойко Борисов, кмет на София, водач на най-силната опозиционна партия и претендент за най-висши държавни постове“.
Твърдението, че е съгласен с целите, но не и с методите на т.нар. възродителен процес“, означава, че претендентът за висши постове у нас Бойко Борисов оправдава най-тежкото престъпление на комунистическия режим – насилствената смяна на имената на българските турци през 1985-1989 година. Престъплението се състои в лишаването на стотици хиляди хора от тяхната етнокултурна идентичност, изразена в имената им, против тяхната воля, заявяват от Българския хелзинкски комитет.
С тези изявления неформалният лидер на партия ГЕРБ по същество оправдава и „голямата екскурзия“ - насилственото изгонване от страната на над 200 хиляди български граждани с турско етническо самосъзнание.
Припомняме, че лозунгът „Който се чувства турчин, да си ходи в Турция“ беше основното „оправдание“ на това изгонване, пишат от БХК.
Българският хелзинкски комитет остро осъжда това невиждано през последните 20 години оправдание на най-тежкото за цялото време на комунизма нарушение на всички основни права на човека.
Ние смятаме, че е дълг на всички обществени и политически организации, които стоят на демократични позиции и са загрижени както за спазването на правата на човека у нас, така и за опазването на етническия мир, да осъдят най-остро безотговорните твърдения на ген. Борисов, които освен всичко друго, са и позор за човек, който претендира да ръководи страна, член на Европейския съюз, подчертават от БХК.
По-рано в петък президентът Георги Първанов призова столичния кмет да се извини за коментара за т.нар. възродителен процес, защото по думите му това вече може да създаде етническо напрежение.
"Ако спекулирането с етническите въпроси стане ядро на предизборните дебати, нищо добро не ни чака", предупреди президентът.
Бойко Борисов:„Който, както иска и се чувства, като такъв, ако е българин така, ако е турчин да си отиде в Турция”,
Възродителният процес е нещо тотално сбъркано, като всичко, което е правела държавата тогава. Това каза за предаването на бТВ “Тази сутрин” Бойко Борисов, лидер на ГЕРБ и кмет на София. Той добави, че е трябвало много последователно, както е в САЩ, първото име на новородените да бъде българско, а фамилиите на бащите. По думите му трябва да се знае, че в България има български граждани, както в Турция има турски и в Сърбия - сръбски и затова има граници и държави. „Който, както иска и се чувства, като такъв, ако е българин така, ако е турчин да си отиде в Турция”, каза още Борисов. Той допълни, че основната вина е на Държавна сигурност и начинът, по-който тя е извършила процеса, защото Тодор Живков е смятал, че доста по-меко, внимателно и плавно трябва да върви, за да няма подобен етнически конфликт. „Но явно те са били пресирани”, каза още Борисов. Според него не целите на Възродителния процес, а самите методи са порочни.
Абонамент за:
Публикации (Atom)