понеделник, 21 декември 2015 г.

ЕДИН МИЛИОН МЮСЮЛМАНИ СИ НЯМАТ ЕДИН ВЕСТНИК

ЕДИН МИЛИОН МЮСЮЛМАНИ СИ НЯМАТ ЕДИН ВЕСТНИК

Басри Зилябид

Всяка група или общност която има собствени възгледи и идеи върху случващото се в света се стреми по всевъзможен начин да ги разпространи в публичното пространство и по този начин да даде превес на идеята си.  Това разпространяване се осъществява чрез издаване на книги и брошури, чрез вестник, списание, радио, телевизия или най-съвременното уеб портали или социални мрежи. 
в-к Мюджаделе (Борба) от едно време!
Мюсюлманите в България си имат една две религиозни списания и няколко часа радио-предаване на културна тематика по турски в БНР. А тази общност има нужда от вътрешно политически, външно политически коментари... Има нужда от стопанска и икономическа информация. Има нужда от култура, история и поезия. Всички тези нужди ние мюсюлманите в България удовлетворяваме чрез немюсюлмански възгледи тиражирани по българските масмедии. За голямо съжаление по всички гореизброени теми ние сме под огромна асимилация и само с едно единствено нещо се опитваме да се съпротивляваме и това е вярата. Елхамдулиллях, че я имаме. Но тази вяра трябва да бъде подпомогната чрез наука и пропаганда. Не е нормално един милион мюсюлмани да си нямат дори един вестник. 
Не знам да ли сте се интересували от тиража на българските  вестници. В интернет попаднах на следната информация за 2011 г. в dw.com: 
- Телеграф - 110 хилядни дневно
- Труд - 60 хиляди
- Стандарт - 40 хиляди
- Дума, Сега, Новинар, Монитор и Земя - около 7 хиляди всеки
- Атака и Дневник по 5 хиляди.
Виждате ли за какво става въпрос. 
Един вестник застъпващ правата на мюсюлманите и ориентиращ мирогледа им е наложителен. Днес аз не виждам някой искрено вярващ бизнесмен да вложи пари в тази кауза. Но приблизително същия ефект може да даде един мощен новинарски сайт с най-различните си рубрики. 
Отправям дуа към Аллах да ни помогне и да ни даде акъл и фирасет за да видим нещата в истинските им изображения. 
Селям ве дуа иле...

петък, 18 декември 2015 г.

ТУРЦИТЕ, ПОМАЦИТЕ, ЦИГАНИТЕ И ДРУГИТЕ МЮСЮЛМАНСКИ ОБЩНОСТИ В БЪЛГАРИЯ СА БРАТЯ ПО ВЯРА

Българската политика винаги е работила за отделянето и разединяването на етносите съставляващи мюсюлманската общност в България.
От 100 години насам ту със зорлем ту с гюзеллик се опитва да откъсне помаците от вярата им и да ги направи българи християни.
От 1984 до 1989 турците станаха българи.
За циганите се хванала с четири ръце да ги асимилира и така да даде нужната кръв на загиващата българщина.
А ние като мюсюлмани какво правим?
Турчинът се гордее с расата си...
Помакът с религиозността си...
Циганинът с хубавия си глас.
Всички ние сме мюсюлмани със севабите и грешките си. На първо място идва ИСЛЯМЪТ. ВЯРАТА е най-силната върза между нас. Нямаме правото да поставяме на преден план етническата ни принадлежност. Но това няма как да стане от само себе си. За тази висока кауза трябва да се работи. Една от най-важните точки за сближаване е взаимното опознаване.
Днес когато индивидът принадлежи на света не може да има място за националистически идеи. Времето на национализма отмина. Ние мюсюлманите в България трябва да сме рамо до рамо за да изтласкаме разединителния и асимилационния процес който се води срещу нас.

Басри Зилябид

четвъртък, 3 декември 2015 г.

ФИЛИБЕЛИ ХАФЪЗ САМИ ЕФЕНДИ

Статия в сп. Алтънолук (Истанбул) м. Декември, 2015 г. 
Заглавие:
Лекции по тефсир в Келямитския дергях - Изрецитирането на Корана и хафъзите 2
Автор: проф. д-р Етхем Джебеджиоглу

В 3-тата точка на статията се разказва за Филибели Хафъз Сами Ефенди, който е бил дервиш на шейх Есад Ербили в Келямитския дергях в Истанбул. Хафъз Сами е роден в Филибе / Пловдив през 1874 г. Починал е на 69 години в Истанбул през 1943 г. 
Имал много хубав глас и много често е четял (изрецитирал) Коран в този дергях. Веднъж след Джума намаз Есад Ефенди поискал от Сами ефенди да изрецитира сура от Корана. Той започнал да чете сура Мюлк / Тебареке. Толкова хубаво и великолепно е четял, че дервишите изпаднали в екстаз. Започнали да се удрят по земята и да издават разни викове от огъня, който чувствали в сърцата си. Положението станало тежко и тогава Шейхът - Есад ефенди казвайки ел-Фатиха на висок глас бил принуден да прекрати рецитирането на Хафъз Сами. 
Заедно с това Филибели Хафъз Сами е композиторът на известната поема на Есад ефенди - Огънят на любовта: 

Tecellâ-yı cemâlinden habîbim nev-bahâr âteş!
Gül âteş, bülbül âteş, sünbül âteş, hâk ü hâr âteş

Şuâ’-ı âfitâbındır yakan bil-cümle uşşâkı;
Dil âteş, sîne âteş, hem dü çeşm-i eşk-bâr âteş!

Ne mümkün bunca âteşle şehîd-i ışkı gasl etmek?
Cesed âteş, kefen âteş, hem âb-ı hoş-güvâr âteş!

Приблизителният му превод на български:
О, любими! От появата на твоята красота пролетта гори, 
розата гори, славеят гори, зюмбюлът гори, земята и трънът горят!... 

Светлината на твоето слънце разпалва влюбените; 
Гори душата, гори сърцето, горят и сълзящите очи! 

Възможно ли е да се измият с толкова огън загиналите за любовта? 
Тялото гори, кефинът гори, дори сладката вода, с която се измива шехидът, гори!...

(Преводът на поемата е цитиран от книгата Полъхът на милостта - Мухаммед а.с.)

Басри Зилябид        


В СЛУЖБА НА ИСЛЯМА

"Гладният човек както не избира храна, така и будният (осъзнатият) не избира служба в полза на исляма." Неслихан Нур Тюрк

вторник, 1 декември 2015 г.

СПОМЕНИТЕ НА НЕВРОКОПЛУ ДЖЕЛЯЛ БЕЙ: НЕСТИХВАЩАТА МЪКА НА ЗАПАДНА-ТРАКИЯ

СПОМЕНИТЕ НА НЕВРОКОПЛУ ДЖЕЛЯЛ БЕЙ:
НЕСТИХВАЩАТА МЪКА НА ЗАПАДНА-ТРАКИЯ

Дата на изд.: 2000, стр.   278

Неврокоплу Джелял Бей, още като младеж става член на младо-турската партия Иттихад и теракки (Единство и прогрес). Освен това той е член и на секретната служба на османците - Тешкилятъ махсуса (разбирай първоначалния вид на турската разузнавателна служба МИТ).
На 23 март 1914 г. под името Джелял Абидинов е избран за депутат в 17-то Народно събрание от Западна Тракия т.е. Гюмюрджина заедно с още 11 турски представители от новите земи. Още 4 били избрани от "стара България" т.е. Северна България.
Основните теми в книгата са:
- Освобождаване от насилственото покръстване на Помаците. Джелял Бей категорично заявява, че помаците ако не гласуват с мюсюлманските си имена няма да участват в избора. А ако гласуват с мюсюлманските си имена те ще подкрепят мюсюлманките кандидати, които от своя страна са в листата на Либералната партия на Радославов. Така той с приятеля си започват да обикалят помашките села един по един и ги връщат към исляма. Заедно с джемаата прогонват поповете, правят тевбе-и истигфар и произнасят шехадет. Влизат в джамиите които преди това били превърнати в църкви и махат християнските символи.
- В народното събрание Джелял Бей винаги защитава мюсюлманското население и иска от правителството да накаже извършителите на зулуми от българската войска. Това поражда голямо недоволство сред депутатите националисти. Наричат го предател.
- В края на Първата световна война се решава съдбата на победените. Сред победените е Османската империя и България като една от съюзниците. Западна Тракия е под въпрос. Дали ще остане за България или ще бъде дадена на Гърция като една от страните победители. В това отношение Джелял Бей проповядва тезата Западна Тракия, която е 77 % мюсюлмани, чрез референдум сама да избере към коя страна да се присъедини. Или там да се състави нова република. Полага големи усилия за спасяването на Западна Тракия. Основават Тракия Пашаели Джемиети - Комитет за спасяването на Тракия изобщо като цяло защото след известно време гърците започват да окупират дори и сегашните турски тракийски територии.
Басри Зилябид   



  

Турската преса в България 1865-2009, Алтан Делиорман

Дата  на издаване: 2010 стр. 208


Търновалъ Ахмед Амиш Ефенди (1807-1919)

Известен като тюрбедарят на Фатих Султан Мехмед - 
Търновалъ Ахмед Амиш Ефенди 
(1807-1919)
Шейх на суфийския орден - халвети шабани.



Колекцията сиджили от Русе в отдел „Ориенталски сбирки” при Националната библиотека (Кратък обзор)

Колекцията сиджили от Русе в отдел „Ориенталски сбирки” при Националната библиотека (Кратък обзор) 
Севдийе Али, отдел “Ориенталски сбирки”, НБКМ

 Русенските сиджили са 42 на брой с обем 4436 листа. Съдържанието им представлява богат извор за политическото, икономическото, социалното и културното развитие на Русе и региона на Долен Дунав, Балканите и Османската империя. В тях се разкрива голямо многообразие от исторически сведения, обхващащи периода от втората половина на ХVІІ в. до 1879 г.

История на постъплението на сиджилите от Русе

Русенските кадийски книги постъпват в библиотеката през 1948 г. наред с тези от Добрич и Силистра. Първоначално били описани в „Каталог на Ориенталски отдел” с бележка, че са дар от мюфтийството в Русе. Заедно с кадийските сиджили от Видин, София, Русе, Силистра, Добрич и Търговище те оформят значим за родната ни история архивен масив.

Съдържание

Развитието на Русе през османския период зависи от съчетаването на геостратегическото му значение с възможностите за неговото търговско и стопанско развитие. Градът е седалище на аяни, войводи, мютеселими, субашии, капудана на Дунавската флотилия и главнокомандващия на дунавската армия. Тук пребивава и валията на образувания в началото на ХІХ в. силистренски еялет. След 1864 г., когато е създаден Дунавският вилает, гр. Русе е избран за седалище на губернатора на областта.

От втората половина на ХVІ в. Русе се очертава като център на каза и седалище на кадия, което е резултат от редица предимства и нарасналата му роля в политическия и икономическия живот в османската държава, пряко повлиян и от увеличилото се мюсюлманско население в Русе. С растежа на данъчните задължения в хода на непрестанни военни кампании, нараствали правомощията на кадиите, а казите играели ролята на „гръбнак на провинциалната администрация”

Най-ранните русенски сиджили датират от втората половина на ХVІІ в. Документите потвърждават сериозните мерки на властта за укрепване на дунавската граница с особено внимание към флотилията, свързано с честите военни кампании на Портата в Украйна и водените войни срещу Австрия и Русия (R 1, R 2, R 5).

Зачестилите военни сблъсъци между Русия и Османската империя през втората половина на ХVІІІ в. превръщат района на Долен Дунав в основен театър на военните действия, като на Русе се отрежда огромно военно значение. Ролята на русенската крепост нараства особено по време на двете войни от 1763–1774 г. и 1787–1792 г. Това е видимо и в документи от русенските сиджили от този периода (R 8, R 9, R 39). В тях е разкрита динамиката на военните събития от края на ХVІІІ в. Съществуват и такива, в които се говори за известния аянин на Русе Исмаил ага Терсиниклизаде. Сиджилите богато онагледяват с десетки примери присъствието на известния аянин на историческата сцена (R 9, R 10, R 11, R 53, R 13, R 14, R 15). Редица ценни сведения за епохата се съдържат в R 11. Това са предимно разходните дефтери на областта от времето на аянина Исмаил Терсиниклизаде, отразяващи социално-икономическото състояние на Русе в края на ХVІІІ в. Темата за феодалните размирици, за системния терор и упражняваните насилия над местното население, също е добре отразена в сиджилите. Срещат се и имената на аянина Чадърджъзаде, както и на разбойниците Шумнулу джанбаз Чора Мехмед, Хасан ага и зет му Мехмед, Кючук Ахмед бей, Казджъ и Папурли Ибрахим, които в лятото на 1786 г. извършват системни набези в Шумен (R 8).

Сведенията за наследството, което оставя самият Исмаил Терсиниклизаде, разкриват ролята на фамилията като значим икономически фактор не само в Русе, но и за региони като Търново, Свищов, Шумен, Балчик, Варна и Каварна. Значима част от имуществото на семейството е преобразувана във вакъф, за поддържането на джамията, мектеба и чешмите, намиращи се в русенската махала „Войвода”(R 11). От друг източник става известно, че в наследството са включени чифлик в свищовска каза, къща в Русе и лозя, обявени за продажба на стойност 145 000 гроша (R 53).

Независимо от всеобхватната анархия от края на ХVІІІ–началото на ХІХ в. Русе продължава да е важен пункт в търговията по Долни Дунав, активно обменяйки стоки предимно със страните от Централна Европа. Преписите от регистрите на русенската митница (тарифе дефтери) обаче показват, че на русенското пристанище се разтоварвали и стоки от руско, френско и английско производство дори такива от Швеция и Норвегия. Вносните стоки, разтоварвани на русенското пристанище, били колониални (предимно подправки), дървен материал, различни видове памучни и копринени платове, захар и пр. Сред стоките, предназначени за износ, се наблюдават предимно плодове, зърно, подправки, съдове от мед и месинг, тъкани (R 13, R 14, R 19, R 21, R 23).

Интензивната търговска и стопанска дейност подпомага формирането на значителна заможна прослойка от богати българи, занаятчии и търговци. В редица документи в сиджилите се срещат имената на уважавани първенци и състоятелни търговци. Пример в това отношение е хаджи Йованчо син на хаджи Пенчо (Йованчо Пенчович), член на меджлиса в Русе. Част от документите дават ярък пример за участието му в заседанията на административния съвет, а други са свързани с търговските му дела, а трети със закупуването на имоти от него и отдаването на заеми срещу ипотекиране на недвижимото имущество на длъжници. Ценни сведения се откриват и за дейността на други български търговци: Марин Томаоглу, хаджи Танас хаджи Петкооглу, хаджи Ангел син на Гачо, Ангел син на Гицо Кочович, Ангел син на Тодор, Папасоглу Цани син на Йован, Яни син на Мавриди, Никола Бакалоглу, Михалаки хаджи Ангел (R 26, R 28, R 29).

Една от важните дейности на кадийската институция в Русе, добре отразена в най-ранните русенски сиджили, е именно ролята на посредник в предаването на висшата султанска воля в провинцията. Тук на практика е отразена степента на участие на местното население в осъществените военни кампании срещу вековни врагове на султана, проведени на територията на нейните васали Влашко, Молдова и Украйна през ХVІІ в., чиито плацдарм се оказва именно Русе. Русенските сиджили разкриват заповеди за пресичане на евентуални размирици, адресирани до валията на силистренски еялет, аяните, местните военни командири в провинцията, до полицейско-репресивния апарат в лицето на субашиите, до началниците на митниците по Дунава.

Извън интереса на научната общност обаче остава не докрай изясненият проблем за промяна в контрола върху дервишките обители в еялета и поставянето на вакъфите под контрола на „Управлението на вакъфите” в Истанбул, което назначава свое лице в Русе; правомощията на кадията и подчинения нему апарат по отношение на експорта и следенето на вносните артикули, които пристигат на митниците в Русе, като важен пункт в търговията по Долния Дунав със страните от Централна Европа, обменящ стоки, предимно с Австрия, Русия, Франция, Швеция и Норвегия. Сиджилът се явява уникален извор и по отношение на разкриване на имената, стопанската, финансовата и обществено- политическата дейност на представителите на известните русенски фамилии.

Набелязаните тук теми, разбира се, не дават докрай изчерпателна представа за Русе и региона в миналото. Те отразяват само няколко интересни гледни точки за тяхната военностратегическа и стопанска роля в рамките на североизточните български земи и Долен Дунав. Русенските сиджили са изключително ценна сбирка, която въпреки частичното разкриване на някои извори от редица изследователи, представлява все още неразработено докрай научно поле. Не изцяло разкрит е и проблемът със статута на Русенския шериатски съд, въпреки че кадийската институция е била обект на значителен научно изследователски интерес. Нашата цел бе да дадем няколко интересни гледни точки както за историята на Русе и региона в описаните от мен русенски кадийски книги, така и за по-мащабните, свързани с миналото на империята, със събитията, оказвали влияние върху района на Долен Дунав през целия османски период до Освобождението.