автор: проф. д-р И. Хаккъ ЮНАЛ
"О, Аллах, при Теб се осланям да ме предпазиш от наука, която не носи полза; сърце, което не изпитва смирение; от дуа, която не се приема; и от ненаситна душа." и след това казвал: "О, Аллах, при Теб се осланям да ме пазиш от тези четирите."
Като предава на Енес ибн Ма-лик Пратеникът на Аллах (с.а.с.) отправял следната дуа: "О, Аллах, при Теб се осланям да ме предпа-зиш от наука, която не носи полза; сърце, което не изпитва смирение; от дуа, която не се приема; и от ненаситна душа." и след това каз¬вал: "О, Аллах, при Теб се осланям да ме пазиш от тези четирите." (Несаи, Истиазе, 21)
Този хадис, който съдържа една изключително смислена и същест¬вена дуй, чрез която многообични-I ят ни Пейгамбер търси убежище при Аллах от четирите негативни неща, косвено посочва и четирите положителни явления: полезна на¬ука /знание/, смирено сърце, при¬ета дуа и задоволена душа.
Смирението, чието речниково значение е: прекланяне на глава, преданост, свеждане на погледа, показване на скромност е поня¬тие, изразяващо привързаността на един мюсюлманин към Аллах с пълна искреност, отдаването му от сърце на Аллах. Великия Ал¬лах, който казва "... които в сво¬ята молитва са смирени,.." (ел-Муминун, 23: 2), охарактеризира онези вярващи, които сякаш пре¬късват връзките си с външния свят и физически и духовно са се насо¬чили към Него. Ето Пратеникът на Аллах търси убежище при Аллах от сърцето, което не, не може да изпитатази отдадено ст и привър¬заност.
Аллах, Който иска от рабите
си да се обръщат към Него и да Го зоват при всеки повод, повелява: "Зовете ме, Аз ще ви откликна! " (ел-Мумин, 40: 60). Защото "... Той е на близо, откликва на зова на зовящия..." (ел-Бакара, 2: 186). За¬щото "Той е чуващия зова. | (Ал-и Имран, 3:38). Защото "Той винаги приема покаянието." (ен-Наср, 110: 3). Пратеникът на Аллах, кой¬то всеки ден по сто пъти молеше Аллах за опрощение (Тирмизи, Тефсир-уя-Коран, 47), въпреки ця¬лата си искреност и отдаденост се уповаваше на Аллах да го предпа-
от ду ата, която не се приема, и сякаш с това посочва на общността си, че дуата, която не е направена искрено и не е подкрепена с дейст-вия, няма да получи отговор.
Пейгамберът, който повелява: "Богатството не е в изобилие¬то от имоти, а в ситостта на сърцето." (Бухари, Ри-как, 15), се уповава на Аллах и от ненаситната душа. Защо¬то душата, която по неговия израз "въпреки че притежава две долини, пълни с имот, иска трета" (Муслим, Зекят, 116), се отличава с алчност. Защото душата крие потенциал да насочва човека към злото. (Юсуф, 12: 53) Човек, който не е хванал здраво юздите на душата си, е излолсен на всякаква опасност. Тъй като не е лесно да задоволиш душата. Тя ще се задо-воли или обръщайки се към Създа¬теля си (ел-Феджр, 89: 27-28), или с пръст. (Муслим, Зекят, 116).
На първо място от негативните явления в хадиса е посочена безпо¬лезната наука. С това религията ни, която поощрява науката при всеки повод, цели придобиването на пра¬вилни и полезни за всеки знания. Обаче по пътя на науката и учени¬ето е възможно да се достигне до знания, които не са полезни за ни¬кого, дори могат да бъдат вредни, ако се приложат. Поради това онзи, който работи в сферата на науката, поема отговорността да използва придобитите знания правилно и по полезен начин и да не спомага за разпространение на знание, което може да стане средство за злоупо¬треби. Ето Пратеникът на Аллах търси убежище при Аллах от зна¬ние, което не е полезно на човек нито за този свят, нито в отвъдния, дори е вредно. Особено днес, кога¬то всякакъв вид знание свободно се разпространява и често споме¬наваме, че носи вреда, тази дуа на ПеЙгамбера ни придобива все по-голямо значение.
Тук искаме да споделим едно дълго предание, свързано със зна¬нието и поместено в произведени¬ето "Сунен" на Дарими - един от
изтъкнатите учени по хадис, живял през III век по мюсюлманското ле¬тоброене. Това предание, за което се съобщава, съдържа редица на-ставления за всеки, който работи в областта на науката, а също така обръща внимание и на добродете¬лите, които трябва да се придобият по този път.
"Ти, деятелю на науката! При¬лагай знанията си! Давай повече от имуществото си, задържай в себе си повече от словата си с изклю-чение на хадисите и други подоб¬ни неща, които ще им носят полза пред Аллах! Когато се изправиш пред Аллах, нещото, което си зна¬ел и не си го направил, ще изтрие добрите ти дела и оправданието ти! Повеленото ти за послушание към Аллах ще те възспре от възбране-ното ти заставане срещу Него! Не бъди силен в действията си срещу другите и слаб в собствените си действия. Да не те отклони нещо¬то, което принадлежи на другия, от това, което принадлежи на теб! Бъди неотлъчно с учените, бъди им приближен, слушай ги, стой далеч от конфликтите с тях! Въз-величавай учените заради знание¬то им и смятай невежите за низки заради невежеството им, но не ги отблъсквай, а ги карай да се при¬ближават към теб и ги научи! Ни¬кога не произнасяй слово, което не си разбрал, на събрание и не отго-варяй на никого, докато не знаеш, че са го казали! Не се заблуж¬давай относно Аллах и относно хората! Заблуждението отност-но Аллах става чрез незспазва-нето на неговите повели, а пък заблуждението относно хора¬та става чрез подчинението на желанията. Въздържай се от (наказанието на) Ал¬лах, както се въздържаш от себе си! Въздържай се и от раздора на хората! Както дневната светлина изгрявасъс слънцето, така и мъдростта съ¬зря ва с подчинението пред Аллах. Както посевите растат в земята и с вода, така и вярата расте само с на¬ука. Както всеки пътник взима хра¬на със себе си и я намира до себе си, когато има нужда, така и всеки, който върши праведни деяния, на Съдния ден, когато има нужда от деянията си, ще намери до себе си онова, което е извършил на земя¬та. Когато Аллах те насърчава към ибадет, знай, че Той е искал само да ти покаже неговото знание за Него! Затова не се отклонявай от Него, за да не се унизиш от стой-носта, която Той ти е дал! Да но¬сиш камъни и желязо е по-лесно от това да обясниш на онзи, който не възприема или не разбира словото ти. Онзи, който обяснява на тези, които не възприемат или не разби¬рат това, което казваш, е като този, който се обръща към мъртвия или приготвя трапеза за обитателя на гроба." (Дарими, Мукаддиме, 56)
Няма коментари:
Публикуване на коментар