В София джамията е една, а според Главното мюфтийство у нас, мюсюлманите в столицата са 30 хиляди - български граждани, емигранти от Близкия изток и Африка. На петъчните молитви софийската Баня-Баши джамия до Халите се препълва, има мюсюлмани и на улицата отвън, което се изтъква като мотив от мюфтийството за строителство на нова джамия.
От 2006 г.-досега главното мюфтийство в България е изпратило няколко писма до кмета Борисов и общината с искане да им се отпусне терен за строителство на нова джамия в София. „Общината обаче отговори, че общинските терени са ограничени и затова не може да бъде отпуснат терен, но ако мюфтийството си намери частен терен с размери подходящ за джамия, ще съдейства за разглеждането на градоустройствения план”, казва главният секретар на Главното мюфтийство Хюсеин Хафъзов. Преди година силата на звука от минарето на софийската Баня-Баши джамия предизвика широка дискусия и разпъване на масички пред ЦУМ за национална подписка срещу всекидневния молитвен призив. И въпреки че активисти, начело с Волен Сидеров нададоха вой да се намали звукът от джамията, въпреки показните призиви в медиите на Бойко Борисов да се намали уредбата, това не се случи. Звукът си е същият, както преди година, дори както преди 17 години, когато се чува първият призив Езан след 1989 година.
“Нищо не се е променило отпреди година, не е намален звукът, защото не е имало нужда”, казва главният секретар на мюфтийството в България Хюсеин Хафъзов. Той е известен с позитивното си отношение и към критично настроени журналисти и трудно би могло някой да го извади от рамките на добрия тон. Хафъзов е роден в Бургас, но предците му са от с. Неделино в Родопите. Завършил е средно духовно училище в Шумен, след това българска филология и журналистика в Бургас.
Според него дискусията за силния звук от джамията не е имала толкова теологически, колкото политически нюанс. “Не толкова шумово, колкото емоционално се дразнеха някои български политици. Вярата на мюсюлманите обаче излезе по-силна отколкото техният егоцентризъм.
Когато е по-тихо, във вечерните часове в пространството около Халите и ЦУМ може да се чуе призивът, но когато е шумно, през делничните дни особено, едва се долавя. Ние обаче се съобразяваме с часовото време, когато трябва да се изпълняват молитвите”, обяснява той.
Турските джамии например призовават за молитва мюсюлманите с далеч по-мощни уредби и високоговорители, отколкото софийската Баня-Баши джамия. Всеки преспивал в съседната страна, със сигурност е скачал от леглото първата нощ, приблизително към 5 часа сутринта, когато е ранният призив за молитва - Езан. Приблизително час преди изгрев слънце, над все още потънал в нощна тъмнина турски град, се разнася зовът за началото на ежедневната петкратната молитва.
Петкратният призив за молитва Езан се изпълнява сутрин рано - около час преди изгрева на слънцето, обедната молитва е около 13.30, следобедната - 17.30, вечерната е в 21, а последната - нощна молитва е в 22.30. В София се спестяват най-ранният и най-късният призив. Езанът продължава минута и половина и е на арабски език. “Преводът не е нищо страшно, уверявам ви, както се твърдеше преди време, че това е едва ли не призив към джихад. Това е призив към добронамереност, към добри дела, призив към молитва и афиширане на божието единство - обяснява Хафъзов - Нашата уредба е пусната на минимална степен - и все още е така, защо намаляването ще означава спиране. Най-интересното е, че веднага след като тази дискусия стигна своя апогей, всичко утихна.”
Според него един от най-големите проблеми за мюсюлманите в София е, че джамията е само една. Според историческите данни, джамията срещу Халите е построена през 16 век от Коджа Мимар Синан. Всеки, който желае, може да разгледа реновираната джамия, като има предвид, че трябва да влезе бос, заради хигиената, която задължително се спазва в мюсюлманския молитвен храм. Молитвата на мюсюлманите включва поклон с допиране на челото до земята. Жените пък трябва да бъдат с покрити с кърпа глави, като на входа на джамията се дават покривала с качулки на жените.
Интересното за централната джамия в София е, че тя е има два етажа. Горна част е архитектурна особеност на османските джамии, които имат втори етаж, определен за жените. Имамът проповядва от мимбера - място, до което свещенослужителят стига посредством няколко стълби и от високата му част проповядва по време на петъчните и байрамските молитви.. От дясната страна е отделено малко пространство, наречено михраб - където имамът, след проповедта (или преди нея, в зависимост от молитвата) застава и ръководи цялостната молитва. Молитвите се делят на две - индивидуално-персонална и обща. При първата всеки за себе си изрича молитва, но когато се чуе вътрешен Езан (призив в джамията), се приканват към обща молитва, която се изпълнява от всички богомолци в рамките на 5-6 минути. Тя е задължителна и основна, включва различни действия като ставане, клякане и поклон.
По стените на Баня-Баши джамия със синьо са изписани свещените имена на Алах, пророкът Мохамед и най-близките му последователи. Калиграфското изкуство в исляма е широко застъпено, защото образите са забранени.В сградата има основна молитвена зала, покрита с килими, на които са определени полукръгове, в рамките на които се разполагат богомолците. Редиците и определените за всеки места обаче често не се спазват, заради наплива от хора и малкото пространство.
Преди или след молитвата, в зависимост от това какъв е празникът, на разбираем за богомолците език, имамът проповядва по определена тема. В България се проповядва на български и турски. На арабски се четат задължителните, императивни молитви, които няма как да бъдат произнасяни и четени на друг език освен оригиналния арабски.
Софийската джамия е най-посещавана за молитвите по време на празничния месец Рамазан. Тогава мюсюлманите постят - въздържат се от храни, напитки и сексуален контакт от изгрев до залез слънце. Вечерта, когато започнат да се хранят има определена молитва, която продължава близо част и е по-добре да се изпълнява с цялата общност. Джамията в София се препълва и много хора стоят отвън.
Петъчната молитва е основната за мюсюлманите през седмицата. Джамията тогава едва побира 600-700 души в основната зала, помощния етаж и помощните стаи. Близо 200 души се молят навън. Голяма част от мюсюлманите в София пътуват до джамии в други градове, защото петъчната молитва задължително трябва да бъде проведена в молитвения храм. След основната петъчна молитва по традиция мюсюлманите се събират в двора на джамията, за да се поздравят, да си простят греховете.
“Представете си какво става отвън, след молитвата, затруднява се движението, гражданите не са доволни и ние се притесняваме, казва Хюсеин Хафъзов. Той държи в ръка броеница. Тя не е задължителен атрибут за мюсюлманина. Броеницата помага за отброяването на отделни молитви. След определените петкратни молитви, трябва да бъдат произнасяни по 33 пъти словосъчетанията Бог е Велик, Слава на Бог и Бог е най-велик. Словосъчетанията се броят по-лесно на броеница, отколкото на пръсти или на ум.
“Ние искаме втори храм, заради необходимостта на мюсюлманите да имат място, където да се молят. “Баня-Баши е стара джамия, докато ние имаме нужда от обредно място, където покойниците могат да бъдат подготвени за погребението. Имаме нужда от място, където да обучаваме младежите на религията”, обяснява Хафъзов. Тези нужди не могат да бъдат посрещани в Баня-Баши, защото тя е исторически паметник и не е разрешена промяна на интериора и екстериора на сградата. Не може да се строят и помощни сгради.
На територията на страната има приблизително 1300 джамии, месджиди (обредни храмове, подобно на параклисите, без минаре, там се изпълнява петкратната молитва, но не и петъчната) и теккета (гробници на светци или изтъкнати мюсюлмански водачи). От тези 1300 работят приблизително 1000, останалите не функционират, поради липса на кадри, които да извършват съответните ритуали. От 1000 функциониращи храмове, приблизително в 700 свещенослужителите са възрастни хора - пенсионери, които през младините си са работили нещо други, но имат необходимия ценз и проповядват. Приблизително 300 са пък младите проповедници между 20 и 30 години, които постепенно започват да заемат местата на по-възрастните.
Мюсюлманските настоятелства в страната са повече от джамиите - 1450. Тези органи са подобни на на църковните настоятелства. Те са повече, защото се случва в едно населено място да има повече от едно мюсюлманско настоятелство, в зависимост от броя на общностите, а и според кварталите в града може да се създават отделни настоятелства. Тяхната функция е административно ръководна - ръководството на джамията, ремонти, ръководство на общността, докато имамите се занимават с ежедневната богомолска практика, с молитви, погребения, венчавки, обучения на деца в ислям. В мюсюлманското настоятелство влизат 5 или 7 души - нечетен брой, като единият е председател, а друг е касиер-секретар. Настоятелството взима решения, според особеностите на населеното място, за мероприятия, като например молитва за дъжд, ремонти на джамии.
В момента в страната се строят нови джамии, но броят им не е точен, тъй като строежите периодично спират, заради липса на средства. “Няма го засиленият строеж на джамии, който наблюдавахме преди 10 години. Често са ни упреквали, за увеличението на броя на джамиите в страната, но аз бих попитал: “Имаме ли представа колко са били разрушени преди 50 години?”, коментира Хафъзов.
Не е ясен точният брой на джамиите в края на 19 век, когато османските войски напускат българските земи. Само в София техният брой е бил между 50 и 84. В момента единствената функционираща е Баня-Баши, но има сгради, за които се знае, че са били джамии. В момента те функционират по друг начин. Сред тях е т. нар Черна джамия, която сега е археологически музей. Преди половин век джамиите в страната са били приблизително 3000, казва Хафъзов. Главното мюфтийство в София поддържа постоянен контакт със структурите си в страната. Има 12 районни мюфтийства, отговарящи за различните области в страната. Подчинени на районните мюфтийства пък са мюсюлманските настоятелства.Според статистиката на мюсюлманската структура, гражданите изповядващи ислям в България са близо милион и половина - българо-мохамедани, турци, роми, емигранти от други мюсюлмански страни.
За по-голямата част от мюсюлманите в България се знае, че са сунити. Приблизително 50 хиляди от мюсюлманите изповядват алианството - една от формите на второто направление в исляма - шиитското. “Не може да се каже, че в България има шиити по смисъла на Иранския шиизъм. По-скоро е традиционният шиизъм, който битува от стотици години по българските земи - алианството”, обяснява Хафъзов.
Основната разлика в направленията е в традициите, в обредноритуалната сфера. Особеното при шиитите или алианите е, че те уважават и почитат братовчеда (и зет) на Мохамед - Али. Той е сред сподвижниците на пророка, сред праведните халифи, един от първите, приел исляма, човекът, който продължава рода на Мохамед, чрез брака си с дъщеря му Фатима. “Шиитите имат дълбок афинитет към личността, без да се допуска култово отношение, тъй като то е забранено в исляма. Ние вярваме, че Бог е един единствен и не се обожествяват пророците или светците. Ние само ги почитаме и уважаваме”, добавя Хафъзов. Според него въпреки малките различия в ритуалите, повечето мюсюлмани в България не са наясно към коя група принадлежат - сунитската или шиитската. “Не може да става дума за напрежение, подобно на това в Близкия изток”, уточнява той.
Освен храмове в България има и ислямски училища, които са под егидата на Главното мюфтийство. Мюсюлманските средни духовни училища в България са три - в Русе, Момчилград и Шумен. В тях се обучават млади свещенослужители-имами, които получават и духовно и светско образование. В София има Висш мюсюлмански институт, в който завършилите духовните училища имат възможност да продължат образованието си в духовната сфера. По места се организират и много курсове подготвящи завършилите средно образование за свещенослужители имами. Завършилите в средните духовни училища често обаче се насочват към светски университети в София и чужбина. Сега има три основни курса, които подготвят имами - водят се като курсове за квалификация и преквалификация в селата Делчево, Билка и Люляково.
В град Мадан пък се провежда курс за подготовка на четци на корана, или четци, наизустили корана. В ранна възраст децата, които имат силна памет, биват обучавани в наизустяване на Корана в оригинал на арабски език. По-късно се заемат и с изучаването на езика. Според Хафъзов именно в детската възраст паметта е по-силна и в рамките на 2-3 години, е възможно да се наизусти Коранът. Организират се и летни двумесечни коран-курсове - в села и градове, където има повече деца мюсюлмани, в които се научават кратки молитви, за хигиената, морала в исляма, учат за живота на Мохамед. В момента се провеждат 500 коран-курса от началото на юли до края на август.
Според Хафъзов не може да се говори за териториално обособяване на мюсюлманското население в България. “Тендециозно се говори, че Родопите са територия на исляма. Аз не бих конкретизирал. Има много мюсюлмани в Лудогорието, Разградско, Шумен”, смята той.
“От гледна точка на теологията ние винаги сме отричали да има секти в исляма”, отговаря Хафъзов на въпроса заналичието на мюсюлмански секти в България. “Наскоро във в. “168 часа” имаше материал в който се обясняваше за ислямистка секта в Лудогорието, като основателят й бил завършил в Саудитска Арабия. А този човек в действителност не е стъпвал там, а е учил в София и Турция. Незапознатите с ислямската култура и религия биха се повлияли негативно”, възмущава се той.
Според него в чужбина е възможно да има по-крайно настроени мюсюлмани. “Теолозите отричаме в исляма да има тероризъм или пък да има секти. Възможно е да има различен прочит на корана, да има различни ордени или течения, но не се възприемат като нещо различно от основното. В България се изпълнява ортодоксалния, традиционния ислям, още от времето на Османската империя. Ние нямаме нищо общо с екстремистките и крайно настроени групи в света. Винаги се изказвам против мнението, че в исляма има екстремизъм, защото в исляма няма такова нещо. За съжаление ислямист се превърна в нарицателно за зло. Ние не сме съгласни, защото по-добре познаваме своята религия. Ние не обиждаме християнския свят с определения като християнски фундаменталисти или кръстоносци, не се връщаме към Втората световна война, когато са загинали много повече хора, отколкото през последните 20 години от ислямски терористи в световен мащаб”, разсъждава Хюсеин Хафъзов.
“Не мога да се похваля, че всички мюсюлмани изпълняват принципно задълженията си като вярващи”, отговаря Хафъзов на въпроса дали изповядващите исляма в България са религиозни. Според него обаче, благодарение на мюсюлманските структури в страната все повече хора се обръщат към вярата. Това не трябва да плаши никого. Ние вярваме, че така ще се допринесе до по-стабилно гражданско общество, което се гради чрез вярата”, казва той.
Хафъзов смята, че е крайно време цялата българска общественост да се отнесе с разбиране и мюсюлманите необезпокоявани от никого да изповядват своята вяра. “Ние се радваме на уважение от институциите в страната. Но често по медиите биваме критикувани, че сме гнездо на мюсюлманския фундаментализъм, или че поддържаме връзка с такива кръгове. По този начин се наслагва погрешно мнение за мюсюлманите. Има една притча, че ако на един човек 40 души му кажат, че е луд, или един човек му повтаря 40 дни, че е луд, то той наистина ще се почувства луд. Ако постоянно бъдем обвинявани в нещо, то един ден наистина можем да се почувстваме такива, каквито не сме. Всяко обвинение, едва ли не, че ние сме опасни, ни кара да се чувстваме като хора, които обезпокояват другите граждани. Ако фундаментализъм е това, че аз се моля 5 пъти на ден, то нека да е така. Но при положение, че въобще не съм показал, че съм краен, и че нещо опасно съм направил в тази страна, то е обидно”, добавя той.
И добавя, че дори изказванията за българската толерантност да звучат като клише, той ще продължава да повтаря, че такава съществува, както в различните направления на мюсюлманската общност, така и сред различните религиозни общности.
Оля Желева
