ПОЛЪХЪТ НА МИЛОСТТА "МУХАММЕД" Продължение-12

НАУЧНИТЕ ОТКРИТИЯ В КОРАНА

Има много айети в Корана, които хвърлят светлина върху постиженията и откритията в различните области на науката. Това са чудесата на Корана, свързани с бъдещето.
Основната цел на Книгата на Аллах обаче е да представи вярата в Аллах, служенето на Него, както и самата книга да служи като напътствие за хората. Всички теми, които засяга, са представени съобразно тази цел. Едновременно с това темите за природните науки целят да поучават хората, а информацията, която предлагат, е абсолютно еднаква с истината. Това е друго чудо на Корана, което ще продължи до Съдния ден. То отново потвърждава величието на тази Книга. Научните постижения, които продължават да се множат, потвърждават фактите от Корана. Можем да споменем следните примери:

В областта на биологията

Коранът представя оригинални сведения за размножаването при човека и оформянето на ембриона, които модерната наука едва наскоро откри. Тези сведения са представени по-подробно в 5. айет от сура Ел-Хадж и в 12.-14. айет от сура Ел-Му’минун:
„О, хора, ако се съмнявате във възкресението, [вижте как] Ние ви сътворихме от пръст, после от частица сперма, после от съсирек, после от късче, сякаш надъвкано месо – оформено и неоформено, за да ви изявим [Нашата сила]. И оставяме в утробите когото пожелаем за определен срок, после ви изваждаме като деца, после [ви препитаваме], за да стигнете своята зрелост. И някой от вас умира, а някой от вас бива доведен до най-окаяната възраст, и тогава не знае нищо, след като е знаел. И виждаш земята безжизнена, но когато изсипваме вода върху нея, тя се раздвижва и набъбва, и отглежда вся-какъв прелестен вид.”
(Ел-Хадж, 22: 5)
„Сътворихме Ние човека от подбрана глина, после го оставяме – частица сперма – на сигурно място, после от частицата сперма създаваме съсирек и създаваме късче като надъвкано месо, и от късчето създаваме кости, и покриваме костите с плът, после го оформяме в друго творение. Благословен е Аллах, Най-прекрасният Творец!”
(Ел-Му’минун, 23: 12-14)
Душевният мир на човека е създаден със способността да достигне Всевишния Аллах. От друга страна, физическата му структура представлява велико и превъзходно изкуство на Великия Аллах. В тези айети Всевишният Създател насочва вниманието към Великото Си Изкуство. Друга мъдрост от тези знамения е, че човекът преминава от една първоначална несъразмерност в най-красива форма.
Въз основа на тези айети, свързани със сътворяването, Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) в едно от преданията си разяснява следното:
„Наистина сътворението на всеки един от вас се събира в утробата на майка си за четирийсет дни във вид на капка течност, после се превръща в нещо, което се закачва, за четирийсет дни, след това – в късче сдъвкано месо, отново за четирийсет дни, после му се изпраща ангелът, който вдъхва живота у него, и на този ангел му се заповядват четири неща: да записва неговото препитание, срока на неговия живот, неговите дела и дали ще бъде нещастен, или щастлив.”
(Бухари, Муслим)
През първите четирийсет дни в майчината утроба ембрионът се представя според хадиса като съсирена течност. Тъй като през това време започват да се оформят голяма част от органите, Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) е използвал израза „се събира в утробата”, и това изразява абсолютната еднаквост с истината.
Между четирийсетия и осемдесетия ден ембрионът е в етапа на закачващо се. От осемдесетия до сто и двайсетия ден е в етап на късче сдъвкано месо. На сто и двайсетия ден, т. е. в началото на четвъртия месец след оплождането, се изпраща мелек (ангел), който му вдъхва живот.
Когато съпоставим фактите от Корана и свещените хадиси с откритията на модерната биология в тази насока, виждаме абсолютна еднаквост. А знанията, които представя Коранът, не били известни никъде преди XIX век. Книгата на Аллах по ясен и елементарен начин преди 14 века съобщила тези факти, за чието откриване по-късно са били необходими векове. Много са специалистите ембриолози немюсюлмани, които са потвърдили Корана, след като се запознали с тази истина. Единият от тях е проф. д-р Кийт Л. Мор .
Канадският проф. д-р Мор, след като разяснил в книгата си по ембриология етапите на развитие на ембриона в майчината утроба, съпоставил тези знания с айетите от Корана и признал, че Коранът е абсолютно еднакъв с науката, и дори че с примерите и фактите които излага, изпреварва медицинската наука.
Проф. Мор установява, че термините нутфе (сперма), алека (закачващо се) и мудга (късче сдъвкано месо), т. е. тези три етапа (които са описани в Корана и хадисите), отговарят на научните истини и същевременно хвърлят нужната светлина в областта на медицината. Етапът, който се нарича нутфе (капка течност), обхваща всички области на научното изследване. Етапът алека (нещо, което се закачва) е в положение на закачен съсирек кръв. Етапът мудга означава късче сдъвкано месо. Ако се погледне формата му, ще се види, че е като сдъвкано месо, по което има следи от зъби. В резултат на тези изследвания проф. Мор остава силно възхитен от Корана и Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) и с пълна увереност потвърждава това чудо на Книгата на Аллах отпреди 1400 години.
Коранът разкрива тези и подобни на тях потвърждения така:
„И дарените със знанието виждат, че онова, което ти бе низпослано от твоя Господ, е истината и води към пътя на Всемогъщия, Всеславния.”
(Себе, 34: 6)
Освен това на конференция проф. Мор признава следното пред истините за ембриологията, които представя и Коранът:
„Изключително съм щастлив затова, че ви представих тази конференция във връзка с чудесата на Корана и Сюннета!
Крайно ме изуми представянето преди 14 века от неграмотен човек на научните истини, които съвременната наука и технологиите едва сега откриват, и след като оцених изследванията си, стигам до извода, че Коранът е (Божие) откровение.”
Освен споменатите айети относно сътворяването в сура Ез-Зюмер се казва, че етапите на развитието на човека се осъществяват в три обвивки:
„... И ви сътворява Той в утробите на майките ви –творение подир творение в три тъмнини...”
(Ез-Зюмер, 39: 6)
От биологична гледна точка се доказва, че тези три тъмнини са три места, през които зародишът преминава в своето развитие.
Председателят на главния научен отдел по анатомия проф. д-р М. Консън също бил силно впечатлен от представените в Корана етапи на развитие. Поразили го истините, съдържащи се в етапа мудга (късче сдъвкано месо).
Късче сдъвкано месо... Оформено от зъбите – Като останали следи от зъби върху сдъвкано месо... Цялото с размери около 1 сантиметър (може би колкото залък).
В мудга се намират всички особености на човека. Само че едните са в действие, а другите все още не са. Медицината не може да намери термин, с който да опише това състояние. Ако каже, че органите функционират, има и такива, които не функционират; ако пък каже, че не функционират, има такива които функционират. А Коранът описва това като „оформено и неоформено сдъвкано месо” и по този начин преди повече от 1400 години с един всеобхватен термин е разрешил този въпрос.
Така проф. д-р Консън, който първоначално отхвърля фактите от Корана, но по-късно се принуждава изцяло да ги признае, дори през това време научава много други истини, като накрая убедено заключава:
„Да, този Коран, който хвърля светлина върху науката, е Слово на Аллах. С времето неговите истини една по една ще се разкрият и ще се осъществят думите на Великия Аллах:
„Всяка вест си има определено време и ще узнаете.”
(Ел-Енам, 6: 67)


През XVII в. емпиричната наука, преди да бъде открит микроскопът, защитавала тезата, че спермата преминава в утробата изцяло в човешка форма, и не знаела, че човекът се оформя поетапно. Това твърдение продължило и през XVIII в. Дори до средата на XIX в. учените не могли да достигнат до истината, че човекът се оформя поетапно. Но тъй като в последно време има много нови технически възможности, учените можаха да направят необходимите изследвания и накрая стигнаха до истините, които Коранът изтъкнал преди повече от 1400 години.
Въз основа на това може да се каже, че ако всички научни дейности завършват с правилен резултат, истината, която щ се установи, не ще бъде нищо друго освен потвърждение на Корана. Както когато някога той твърдял, че „слънцето се върти”, а науката била против това, днес, след като тя откри истината, стига до извода, че слънцето наистина се върти; по същия начин и всички останали истини ще се осъществя според напредъка на науката. Цялото човечество ще се принуди да се убеди в истинността на Корана.
Доказахме как още преди повече от 14 века, когато науката биология не била позната, книгата на Аллах съобщила биологични истини, които се потвърждават от съвременната, усъвършенстваща се всеки ден биологична наука. А това е още едно от доказателствата за величието и недостижимостта на Корана.

В областта на дактилоскопията

Науката, която изследва отпечатъците от пръстите, установи, че през целия живот на човека върхът на пръстите му не с променя и че отпечатъците от пръстите на всеки човек с различни. Поради това най-сигурният метод, който органите на реда и съдебната система използват за установяване самоличността на всеки човек, са отпечатъците от пръстите. Тази истина е открита и започва да се прилага към края на XIX в., Коранът още много по-рано е съобщил за особеностите и върховете на пръстите чрез следния айет:
„Нима човек смята, че Ние не ще съберем костите му? Наистина Ние можем да възстановим и върховете н пръстите му.”
(Ел-Кийаме, 75: 5)
Както лицата на хората са различни, така и отпечатъците с пръстите им изцяло се различават, затова са сътворени в различни форми. Оформянето на тази изключително изящна тъкан в толкова малко пространство е дело на Великия Творец, Който притежава безкрайна мощ и знание и е сътворил с лекота всичко – от най-малкото до най-голямото творение – като една невероятна и съвършена система.

В областта на дерматологията

На медицински симпозиум учени споделили някои от научните истини в Корана с Декана на Медицински факултет от Университета в Тайланд, Кейн-Мейн, проф. д-р Таджейсън. Първоначално той не им обърнал сериозно внимание и казал:
„Тези неща ги има и в нашите будистки свещени книги.”
Поискали му доказателство. Направил изследвания, но не могъл да открие нищо във връзка с тези твърдения. Повторно изследвал разясненията на Свещения Коран и съжалил за първоначалната си реакция. Поискал извинение от мюсюлманските учени, с които спорил.
По-рано проф. Таджейсън работил по въпроса за болката и стигнал до следния извод:
Когато кожата бъде обгорена, тя губи своята чувствителност и за да възвърне отново тази си способност, е необходима нова кожа. С други думи, тъй като болката се чувства чрез кожата, когато тя изгори, нервите губят чувствителност и по този начин на изгореното място вече не се чувства болка, защото мозъкът е този, който контролира чувствителността посредством кожата. Следователно кожата е областта, където нервите извършват своята функция. И когато кожата е напълно изгоряла, нервите вече не могат да изпълняват функцията си. Затова е необходима нова кожа. След като се създаде нова кожа и тя се облече на тялото, отново се създава системата за чувстване на болката.
На проф. Таджейсън, който стигнал до този извод, му било показано следното знамение от Свещения Коран:
„...Онези, които не вярват в Нашите знамения, ще ги изгаряме в Огъня. Всякога, щом кожата им се опече, я сменяваме с друга кожа, за да вкусят мъчението. Аллах е Всемогъщ, Премъдър.”
(Ен-Ниса, 4: 56)
Проф. Таджейсън бил шокиран от този айет. Признал че Свещеният Коран не може да бъде човешко слово. След като се върнал в страната си, на първата организирана от него конференция петима от учениците му станали мюсюлмани. По-късно на седмия медицински конгрес, състоял се в Рияд, с радост потвърдил: „И аз станах мюсюлманин.” След това отдал своя живот на Корана.

Образуването на млякото

Информацията, която представя Свещеният Коран, за елементите, които образуват млякото, и за мястото в тялото на животното, където то се образува, напълно съвпада със съвременното научно заключение. В айет в този смисъл се казва:
„И в добитъка има поука за вас. Даваме ви да пиете от онова, което е в стомаха му помежду нечистотии и кръв чисто мляко, приятно за пиещите.”
(Ен-Нахл, 16: 66)
За споменатите в айета черва и кръв, свързани с образуването на млякото, се разбира едва сега, след развитието на химията и физиологията. По времето на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) природните науки били напълно неизвестни. Това се установило едва на прага на XXI век. Що се отнася до кръвообращението, то е открито от английския учен Харви, който живял десет века след идването на Корана.
Поради наличието на айет в Корана, който представя такива знания, и предвид времето, когато бил низпослан, по никакъз начин не може да се твърди, че това са думи на човек.

Майчината кърма

Би било уместно да се спомене и една истина, свързана с майчината кърма. В Свещения Коран се повелява детето да се кърми цели две години:

„А майките да кърмят рожбите си две пълни години...”
(Ел-Бакара, 2: 233)
„И повелихме на човека да се отнася добре с родителите си... Носи го майка му в слабост връз слабост и го отбива в две години...”
(Лукман, 31: 14)
Съвременната наука, която постоянно се развива, също установи, че майката трябва да кърми детето си. Това има важно значение за нейното здраве и за здравето на бебето.
Майчината кърма е съвършена храна, съдържаща в себе си божествена сила. Тя съдържа жизненоважни за детето витамини, хормони, защитни вещества и ензими, които се борят с микробите, както и някои елементи, които ще повлияят за оформянето характера на детето.
Протеинът в майчината кърма, който е основен елемент в храната на човека, съдържа захар, мазнини, фосфор и всякакви витамини в комбинация и количество, полезни за организма на бебето. Тези вещества са систематизирани от Аллах Теаля.
Майчината кърма съдържа имунни вещества, които през първите шест месеца предпазват бебето от всякакви микроби. Поради тази и други причини е биологически необходимо детето да се храни само с кърма, особено през първите шест месеца.
Според развиващата се наука срокът на кърмене е цели две години, защото черният дроб е много претоварен от произвеждането на кръв, а останалите органи са в процес на развитие. Медицината безусловно приема, че развитието на бебето през първите две години е най-важният период за него.
Отново медицината казва, че у майката, която кърми бебето в период от една до две години, настъпва биологично подновяване, в резултат на което се наблюдава по-малък риск от рак на гърдата. Противоположно на това майките, които не кърмят, са в риск от здравословна гледна точка.
За да се осъществи най-полезният резултат, е необходимо кърменето да продължи цели две години. Това отново е чудо, от Свещения Коран.
Освен това, както е споменато в 23. айет от сура Ен-Ниса (4), едни от жените, с които е забранен бракът, са „сестрите по кърмене”.
„Под възбрана са за вас майките ви, дъщерите ви, сестрите ви, лелите ви, вуйните ви, дъщерите на брата и дъщерите на сестрата, и жените, които са ви кърмили, и сестрите ви по кърмене...”
Според ислямското законодателство в рамките на двегодишния период на кърмене се установява „братство по кърмене”. Кърменето след втората година не установява такова братство. След втората година майчината кърма до голяма степен губи основните си качества.
Кърмата се образува с появата на детето в утробата на майката. Ако до втората година друго дете суче дори и малко от тази кърма, се установява братство по кърмене. Кърмата се появява след раждането на детето, а детето, което суче от нея, унаследява същия характер. Тоест установява се братство с подобни качества в характера. Поради това чрез споменатия айет ислямът забранява брака между братя и сестри. Както бракът между родни брат и сестра е забранен, така е забранен и между брат и сестра по кърмене.
Без съмнение, в тази забрана има много мъдрости, които се знаят, и някои други, които все още днес не са известни.

В областта на астрономията

От стари времена има теории за това, коя е първичната материя във вселената и за произхода й, но и до днес този въпрос не е изяснен напълно. Истината е, че чрез усъвършенстващите се теории фактите и чудото на Свещения Коран във тази връзка се изясняват по-добре.
„Не виждат ли неверниците, че небесата и земята бяха съединени, а Ние ги разделихме? И сторихме от водата всяко живо същество. Не ще ли повярват?”
(Ел-Енбия, 21: 30)

„После се насочи към [сътворяването на] небето, а то бе дим...”
(Фуссилет, 41: 11)
Убежденията на съвременните астрофизици в тази насока съвпадат с разясненията на тези айети.
Когато коранични факти за произхода на Земята били представени на проф. д-р Юшили Козайн, директор на Токийския научноизследователски център, той попитал:
„- Кога е низпослана тази книга?”
Отговорили му:
„- Преди 1400 години.”
Шокиран, той казал:
„Несъмнено, тази книга гледа на Вселената от върха. Вижте как всяко нещо е видяно до най-малката подробност и е описано по съвършен и недостижим начин!... Няма нещо, което да е скрито за нея!”
На своя конференция проф. Козайн заявил, че съвременната наука вече има своите ясни потвърждения за възникването на Земята и другите небесни тела; че първоначално те били купчина втвърден газ и се образували в резултат на взрив. В този момент му били представени фактите на Корана, от които останал силно изненадан.
Коранът нарича тази първоначална материя духан (дим). Терминът силно впечатлил професора, защото дотогава науката наричала състоянието на втвърдения газ мъгла, а мъглата, която се състои от студ и вода, е била далече от истината. С определението духан (дим) Коранът направил вярно описание и същевременно уточнил възникналата реакция и отделилата се от нея температура. Следователно преди 1400 години Свещеният Коран предоставил на човечеството съвършени знания за истината, които едва сега се откриват от учените. Съвсем ясно следният айет представя това чудо:
„И дарените със знанието виждат, че онова, което ти бе низпослано от твоя Господ, е истината и води към пътя на Всемогъщия, Всеславния.”
(Себе, 34: 6)
И кой знае! Този айет може да е пълен с изненади за истината, която ще бъде разбрана в бъдеще!...
Попитали проф. Козайн как е възможно Коранът да представя толкова подробни факти, отнасящи се до науката, щом досега тя е открила съвсем малка част от тези тайни? Той отговорил:
„Не е възможно тези факти да бъдат човешко слово! Ние, учените, можем да се задълбочим в една конкретна област, а Коранът по неоспорим начин обхваща и представя всички науки за вселената! Никой човек не разполага с такива всеобхватни и съвършени научни способности! Отсега нататък пътят на научния ми живот ще минава през Корана! Ще разширявам предишната си научна ограниченост чрез него!”
В Корана има айети, които сочат, че Земята е кръгла. В един от тях се казва:
„Сътвори Той небесата и земята с мъдрост. Той заставя нощта да следва деня и заставя деня да следва нощта...”
(Ез-Зюмер, 39: 5)
В този айет изразът теквир (юкеввиру) означава навиване на нещо около кръгъл (като глава) предмет, подобно на навиване на чалма.
Изразът теквир описва един обективен феномен, който се наблюдава на Земята. Онази част от въртящото се около оста си земно кълбо, която е към Слънцето, е светла, т. е. това е денят. Но понеже земята се върти, осветената част се променя. При въртенето си светлата част става тъмна, а тъмната –светла. Значи нощта следва деня и денят следва нощта. А това показва, че повърхността на Земята е кръгла. Така с израза теквир от този айет се обяснява, че формата на Земята е кръгла и че тя се върти.
Като доказателство, че Земята се върти, учените приемат следните айети:
„И ще видиш планините – мислиш ги неподвижни, а те отминават, както облаците отминават...”
(Ен-Немл; 27: 88)

За движението на Слънцето и Луната се казва:
„И слънцето е устремено към своето местопребивание. Така е отредил Всемогъщия, Всезнаещия. И на луната отредихме фази, докато заприлича на изсъхнала палмова клонка. Нито слънцето може да настигне луната, нито нощта да изпревари деня. Всички по своя орбита плават.”
(Йа Син, 36: 38-40)
През VII в. не можело дори да се помисли, че Слънцето и Луната се движат кръгообразно по определена траектория. Суеверията за тяхното движение били много. Дори когато Ибрахим, синът на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем), починал, е имало слънчево затъмнение. Хората казали, „че Слънцето се е затъмнило, защото починало детето на Пейгамбера”. След това Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) казал:
„Слънцето и Луната са от знаменията, които свидетелстват за съществуването на Аллах. Те не се затъмняват нито поради смъртта на някого, нито за раждането му. Когато станете свидетели на това, отслужвайте намаз и правете дуа, докато Луната и Слънцето се открият.”
(Бухари. Кусуф, 15)
Тъй като през III - IV в. по хиджра хората нямали познания за движението на Слънцето и Луната, които свидетелстват за величието и могъществото на Аллах, по същото време един от тълкувателите на Корана, Табери, казал следното във връзка с 38.-40. айет от сура Йа Син:
„По отношение на подобни въпроси, чиято същност като цяло не знаем, задачата ни е да мълчим!..”
Това становище показва доколко хората по онова време били далеч от мисълта за движението на Слънцето и Луната по определена траектория. Ясно е, че ако по времето на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) думата фелек (орбита, траектория) представлявала астрономически термин, никак нямало да е трудно да се разтълкуват тези айети. Но в Корана заемал място терминът орбита с неразкрития си смисъл, който едва след векове излиза наяве.
Коранът също така известява, че Слънцето и Луната са различни тела:
„Нима не виждате как Аллах сътвори седем небеса на слоеве? И стори Той там от луната сияние, и стори от слънцето светилник.”
(Нух, 71: 15-16)
,,...и съградихме над вас седем непоклатими небеса, и сторихме [слънцето] горящ светилник...”
(Ен-Небе, 78: 12-13)
Тук луната е наречена сияние (мунир) – дума, която произлиза от корена на думата нур (сияние). А слънцето е оприличено на горящ светилник.
Тук трябва да се обърне внимание на следното: Изопачената Тора определя Слънцето и Луната като „светлините” – Слънцето като „голяма” светлина, а Луната като „малка”. А Свещеният Коран известява, че Луната и Слънцето притежават различни качества, както и че те не са еднакви светлини.
От друга страна, Луната е създадена в полза на хората, за да могат чрез определените й фази на движение те да определят времето:
„Той е, Който стори слънцето блясък и луната – сияние, и я отмери по фази, за да знаете броя на годините и изчислението. Аллах сътвори това само с мъдрост. Той разяснява знаменията на хора знаещи.”
(Юнус, 10: 5)
„Но не, кълна се в залезите на звездите - а това е клетва – ако знаете – велика...”
(Ел-Вакиа, 56: 75-76)

Тези айети с велика клетва привличат вниманието към месторазположението на звездите. Съвременните физици и астрофизици казват, че „залезите на звездите” се разбират като белите дупки, от които се появили, и черните дупки, в които залязват.
Белите дупки представляват невероятни енергийни складове. В тях има толкова енергия, че могат да се появят милиарди звезди. Обикновено това са семената на галактиките.
Що се отнася до черните дупки, те са загадъчно звездно гробище. Те погубват в своята неизвестност времето и всички материи, намиращи се около тях.
Темата, която се засяга в айета с велика клетва, в светлината на съвременната наука е разбрана за днес само дотолкова. Несъмнено тя съдържа още много мъдрости, които трябва да се изяснят.
В сура Ел-Мулк се казва:
„Който сътвори седем небеса на слоеве. Не ще видиш несъразмерност в творението на Всемилостивия. Пак обърни взор! Нима виждаш пукнатини?”
(Ел-Мулк, 67: 3)
Една от причините за сътворяването на звездите е да се ориентират хората по тях:
„Той е Онзи, Който създаде за вас звездите, за да се напътвате с тях в тъмнините на сушата и на морето. Разясняваме знаменията на хора знаещи.”
(Ел-Енам, 6: 97)
,,...и други знаци; и по звездите се насочват.”
(Ен-Нахл, 16: 16)
Във всяко тяло във Вселената съществуват Божие изкуство и ред. Между телата няма сблъсъци. В движенията си и за миг дори те нито закъсняват, нито изпреварват. Плуват в постоянно божествено равновесие. Това е друго проявление на величие, за което се намеква в айета.
Сътворяването на тази огромна и безкрайна система не представлявало никаква трудност за Великия Творец.
„Сътворихме Ние небесата и земята, и всичко между тях в шест дни, без да Ни засегне умора.”
(Каф, 50: 38)
Някои тълкуватели определят шестте дни като шест периода. Днес науката потвърждава този израз на Свещения Коран. Тората разглежда шестте дни като обикновени дни, всеки от двайсет и четири часа, и казва, че на седмия ден, събота, „Аллах си почина”. Този начин на разяснение показва доколко днешната изопачена Тора е далеч от научните истини, докато Свещеният Коран с айетите си във всяко време и място представлява велико чудо.
Тук под ден се разбира особен промеждутък от време. Не трябва да се разбира като време според човешкото измерение. Срокът му се знае единствено от Аллах.
Той повелява:
„Той управлява делата от небето до земята, после те се въздигат към Него в един Ден, колкото хиляда години, според вашето броене.”
(Ес-Седжде, 32: 5)
„Ще се въздигнат към Него ангелите и Духът [Джиб-рил] в Ден, колкото петдесет хиляди години...”
(Ел-Меаридж, 70: 4)
В 5. айет на сура Седжде за управлението на вселената се известява за едно време, а в 4. айет на Ел-Меаридж за меляи-кетата (ангелите) и Джибрил се известява за друго време. Всъщност става дума за две различни неща, но между тях няма никакво противоречие.
Поради това може да се каже, че Божието понятие за време е съвсем различно от човешките представи. Според някои тълкуватели тези изрази са намек да се покаже продължителността на времето. Но това време е валидно за творенията, докато за Аллах Теаля не е в сила никакво понятие за време. Напротив, Аллах е Онзи, Който е облякъл битието в дрехата на времето. Иначе Той е Могъществото, Което удостои за части от секундата Своя „любимец” със събитието мирадж (възнесение), което не може да се побере в представите и в милиарди време.
Невероятна истина е, че за да се образува един железен електрон, е необходима четирикратна енергия, 4 пъти по-голяма от тази на слънцето. Следователно специалистите в тази област са убедени, че желязото е странна материя, която дошла от небето.
За това Коранът казва:
„Изпратихме Нашите пратеници с ясните знаци и низ-послахме заедно с тях Книгата и везната, за да постъпват хората справедливо. И създадохме желязото. В него има огромна сила и облаги за хората, и за да изпита Аллах кой дори в уединение помага на Него [в религията] и на Неговите пратеници. Аллах е всесилен, всемогъщ.”
(Ел-Хадид, 57: 25)
На своя конференция директорът на американския космически изследователски център НАСА, проф. д-р Армес Том, бил осведомен за този айет, от който останал изумен. В този момент му бил зададен друг въпрос:
„Има ли някаква празнота в атмосферата?”
Той отговорил:
„Не, не е възможно в атмосферата да има празнота. Ако имаше, щеше да се наруши равновесието във вселената и измеренията на всички небесни тела. В резултат на това в космическото пространство щеше да има много катаклизми.”
След това на проф. Том бил прочетен следният айет:
„Нима не виждат небето над тях, как Ние го изградихме и го украсихме, и е без процепи?”
(Каф, 50: 6)
Този поучителен айет още повече учудил професора. Бил му зададен още един, последен въпрос:
„Достигнахте ли крайната точка на вселената?” Професорът отговорил с въздишка:
„Дълго време работим по това. Телескопите, с които разполагаме, са вече недостатъчни. Пред нас постоянно се появяват различни слоеве в състояние на пластове мъгла. Поради това доразвихме телескопи с дистанционно управление и ги изпратихме в космоса. Резултатът е същият. Не мисля, че можем да стигнем крайната точка на вселената. Вярвам, че тя е безкрайна...”
Отново това му било разяснено чрез айети от Свещения Коран:
„... Пак обърни взор! Нима виждаш пукнатини? После пак обърни взор веднъж и още веднъж. Взорът ще се върне към теб безсилен и морен.”
(Ел-Мулк, 67: 3-4)
Когато пред един безпристрастен учен бъдат прочетени тези истини, те не оставят място и за най-малкото възражение. Проф. Том с чувство, че трябва да приеме истината, казал:
„Още от началото си мисля, че да се оцени Коранът е много трудно! Наистина съм изумен! Как е възможно една книга, която е отпреди толкова години, да представя астрономическите факти по невероятно съвършен начин, и дори ни поставя в безсилие...! Нямам точна представа какво са били способни да направят хората преди 1400 години, но това са изключителни факти, които заслужават внимание.”
Професорът, който знае, че всички трудове са написани въз основа на опити или предположения и че непременно имат недостатъци, след като поразмислил, завършил със следното:
„В никакъв случай това не са думи, основани на човешкия опит. Става ясно, че навлизаме в нов век, в който религията и науката се обединяват. Вече се чувствам в ново време, когато знанията на религията и науката се прегръщат...”
Разбира се, че тази е истинската наука, а религията, която без съмнение е изпратена от Аллах, е ислямът.









В областта на ботаниката

„Пречист е Онзи, Който сътвори по двойки всичко от онова, което земята ражда, и от тях самите, и от онова, което не знаят!”
(Йа Син, 36: 36)
Този айет известява, че всички творения са създадени по двойки и че някои от тях са известни, а много други – не са.
Например днес са открити двойствените природи и функции на живата и неживата природа, в макро и микро системата. А истините на Свещения Коран ни най-малко не се разминават със съвременната наука.
В заключение може да се каже: тъй като Аллах Теаля ограничил единството в Себе Си, създал всички неодушевени твари, растения, животни, джинове и хора по двойки. Например положителното електричество тече към отрицателното и крушката свети, положителният облак се привлича от отрицателния и вали дъжд. Това е закономерност на Аллах (сюннетуллах), а Божият закон обхваща всички твари.
Следващият айет известява, че и растенията са сътворени по двойки. Аллах Теаля повелява:
„Той е, Който разпростря земята и стори по нея непоклатими планини и реки, и от всички плодове стори там по два вида...”
(Ер-Рад, 13: 3)
Следователно в цвета на всички растения се намират мъжко и женско, а плодовете се образуват, когато мъжкото и женското се кръстосат. А оплождането става чрез ветровете. Тази истина, която едва днес е установена, Свещеният Коран я е съобщил преди четиринайсет века:
„И изпращаме ветровете - оплождащи...”
(Ел-Хиджр, 15: 22)




В областта на геологията

Съвременната геология е установила, че планините имат такива основи в земята, какъвто е обемът им над земята. В следния айет планините се оприличават с подпори:
„Не сторихме ли Ние земята постеля и планините подпори?”
(Ен-Небе, 78: 6-7)
Известно е, че близо половината от подпората на шатрата е забита в земята. Със следния айет се известява, че планините са побити в земята:
„– и планините поби...”
(Ен-Назиат, 79: 32
Според съвременната геология вътрешната структура на планините наподобява подпори. В долната им част се намира един основен пласт, който всъщност ги държи.
Отново едва през XX в. геологията установи, че планините са важен елемент в поддържането на равновесието на земното кълбо, което плува в атмосферата. А Свещеният Коран още преди четиринайсет века съобщил тази истина. В един от айетите се казва:
„Сътвори Той небесата без видима за вас опора и положи върху земята непоклатими планини, за да не се люлее с вас...”
(Лукман, 31: 10
Според геофизиката в света има около 110 големи планини, наречени горещите точки. Те възпират земната кора да не се движи, издигат се от дълбините на земята; след като пробили земната кора, се втвърдили на повърхността и като забити с превит връх гвоздеи придават устойчивост на кората и поддържат великото равновесие. От фактите, които айетите представят, се вижда, че между тях и съвременната наука, която постоянно се развива, има абсолютно съвпадение.
На една геоложка конференция проф. Коунер казал, че Арабският полуостров някога е бил в зеленина, че след един ледников период ще настъпи промяна в климата и отново (Арабският полуостров) ще се превърне в зелена страна. Проф. д-р Абдулмеджид ез-Зиндани, който присъствал на конференцията, му прочел следния хадис:
„Няма отново да се съмне, преди Арабският полуострог отново да стане зелени градини!”
(Муслим)
Проф. Коунер за миг се стъписал и казал:
„Това е съобщено на Мухаммед единствено от Бога.” И след като приел, че Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) е истински пророк, направил следното изявление:
„Убедих се, че се срещнах със сила, която ще хвърли светлина върху всички научни области. Вярвам също така, че тези знания са съобщени преди 1400 години, когато науката и техниката почти не съществували, от един неграмотен човек, който не знаел нито да чете, нито да пише.”


Според последните археологически изследвания е установено, че най-ниската точка под морското равнище е точката, определена в следния айет:
„Елиф. Лам. Мим. Ромеите бяха победени на най-близката земя. Но след поражението им те ще победят...”
(Ер-Рум, 30: 1-3)
Това е мястото, където жителите на Содом и Гомор били погубени поради тяхната нечестивост. То се намира на 400 метра под морското равнище.
Преди 14 века, когато все още географията на света не била установена, Свещеният Коран нарекъл това място „най-ниската земя” и това е друго негово чудо. Специалистът по геология проф. Балмар на свой семинар, след като чул кораничния текст от проф. Абдулмеджид ез-Зиндани, първоначално възразил, но след извършените научни изследвания казал следното:
„Учудващо! Тази книга разказва за миналото, настоящето и бъдещето!.. Това не е по силите на никой човек!”
След това в Египет същият професор направил презентация на тема „Чудото на Корана в областта на геологията”, в чието заключение казал:
„Аз не познавам особеностите на живота, характерни за периода на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем)! Но знам, че той живял обикновен живот! Като се има предвид това и недостижимите му знания, разбирам, че дори е погрешно да се мисли, че Свещеният Коран е едно литературно произведение, присъщо за онова време! Тази книга е небесна!...”
Така, когато здравият разум се обедини с науката, не остава друго, освен да приемем Божиите истини. Следователно има нужда от научни огледала, които да отразят тези истини. Разбира се, докато дойде Съдният ден, ще се направят много открития, а Свещеният Коран със своите чудеса ще продължи да изумява учените:
„И дарените със знанието виждат, че онова, което ти бе низпослано от твоя Господ, е истината и води към пътя на Всемогъщия, Всеславния.”
(Себе, 34: 6)


В областта на физиката

Според днешните опити и доказателства знаем, че колкото повече височината към небето се увеличава, толкова и количеството кислород намалява, тъй като на всеки 100 м въздушното налягане намалява с по една степен, дишането, говоренето виждането се затрудняват и се появява умора. Дори ако на двайсет хиляди метра не се използват специални уреди за дишане, може да настъпи смърт поради недостиг на кислород. Затова при полети на високи разстояния се използват кислородни бутилки. Това може да се определи като новооткритие. Свещеният Коран потвърдил преди читиринайсет века:
„И когото Аллах поиска да напъти, разтваря Той гърдите му за исляма, а когото поиска да остави в заблуда, прави гърдите му тесни, свити, сякаш се издига към небето...”
(Ел-Енам, 6: 125)


В сура Ер-Рахман се повелява:
„Пусна Той двете морета да се срещнат, но между тях има преграда, която не престъпват.”
(Ер-Рахман, 55: 19-2)
Истината, която се изтъква в тези айети, е коранично чудо което се потвърдило през двайсети век. Според последните открития на границата между две морета като че ли има невидима преграда, която спира преминаването им едно в друго. Например водите на Бяло море и Атлантическия океан не се смесват, като и двете морета запазват основните си специфики. Сякаш в пролива Гибралтар има божествена преграда. Реките с голям дебит, като Мисисипи и Янг-Цзъ, показват същата особеност. Понякога сладката им вода се смесва със солената морска вода много по-навътре от морското крайбрежие. Това е велико чудо на божественото проявление, установено днес.
Възможно ли е тези истини да са съобщени от един неграмотен човек на едно неграмотно общество?
В резултат на дълги научни изследвания американският морски специалист проф. Хейи установил следните истини:
Между морските води съществува божествена преграда. Тя не позволява водите им да се смесват. Едновременно с това не пречи на двете морета да преминават едно в друго. Преминаване се осъществява само след като преградата регулира водата според химическия й състав с водата, в която преминава. Всъщност тази преграда е като филтър, който пропуска онова, което трябва да премине, и задържа онова, което не трябва. Тъй като всички морски и океански води са различни и всяка от тях притежава различен цвят, температура, соленост, и всички живи твари, които ги обитават, са различни.
След като били представени кораничните факти във връзка с това и проф. Хейи, както много други безпристрастни учени, изпаднал в изумление и казал:
„Наистина съм изумен, след като установих тези факти в Корана! Убеден съм, че това не са думи на човек! Несъмнено, тези знания са дошли от Аллах!...”
След това проф. Хейи внимателно изследвал Корана и хадисите. След като установил, че Свещеният Коран не само е плод на откровение, а е пълен и с чудеса, заявил, че истината в следния хадис също представлява чудо. Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) казал:
„На всички пейгамбери им бяха дадени определени чудеса, за да повярват хората в тях (само че те напуснаха света заедно с тях). На мен ми бе даден Коранът. Надявам се да бъда пейгамбер, в когото ще повярват най-много! Защото Коранът до Съдния ден ще бъде най-голямото чудо за всички хора и джинове и ще бъде пазен от Великия Аллах.”
Следният хадис на Бейхаки също силно повлиял на проф. Хейи:
„Когато развратът в едно общество (с други думи семейното предателство, прелюбодеянието, хомосекс-уализмът) започне да се извършва явно, т. е. се разпро-страни, ще се появят болести като чумата (заразни и смъртоносни), неизвестни дотогава.”
След като дълго работил над този хадис, професорът заявил:
„Днешните научни факти стигат до същото заключение. Какво е СПИН!... Резултат от прелюбодеянието и хомосексуализма... Несъмнено, когато Европа обяви свобода на прелюбодеянието и сексуалните връзки, се разпространиха много за разни болести и различни микроби, които още са неизвестни. Появиха се какви ли не страдания, които оставят хората без надежда. Разбира се, това е проявата на хадиса, който е пълен с поуки за връзката между разврата и болестите...
Вече не мога да приема за случайност изключително достоверните вести на Пейгамбера, които известяват за събития, които ще се случат! Ако се има предвид и неграмотността му, е абсурдно тези вести да са от него! И аз мисля като моя приятел Кейт и приемам, че тези знания са от Бога!... Тези дълбоки истини не могат да се придобият току-тъй с човешки усилия! Аз работя от толкова години, полагам огромни усилия и онова, което постигнах, е налице... Едно голямо нищо пред тези велики истини!...”

В областта на генетиката

Аллах Теаля повелява:
„И когато твоят Господ извади от синовете на Адам, от гърба им, тяхното потомство, и ги накара да засвидетелстват за себе си: „Не съм ли Аз вашият Господ?”, казаха:
„Да, свидетели сме.” Да не кажете в Деня на възкресението: „Бяхме нехайни за това!”
(Ел-Араф, 7: 172)
Този айет привлича вниманието към особеностите на човешките гени. Например съвременната наука изтъква, че гените, т. е. клетките, са като списък, който обхваща целия живот на човека и се пренасят от поколение на поколение. Докато той все още е във формата на клетки, всички специфики на отделния човек, се съдържат в тези гени (ДНК). Гените, които съхраняват информация за три милиарда души с конкретните им особености, по обем не надминават 1 см3, т. е. заемат място колкото един шивашки напръстник.
Кой разумен човек би приел, че тази Божия истина – ДНК, е известена преди четиринайсет века от един неграмотен човек?

В областта на здравеопазването

Свещеният Коран разглежда и въпроса за здравето на хората, облеклото, чистотата на дрехите, необходимата почивка, редовното и правилното хранене и неконсумирането на нечисти и развалени храни.
Говори се особено за растителните храни и ползата от тях, за полезните и вредните питиета, като се забраняват онези, които опияняват. Сред въпросите, които Коранът засяга, са лечението, храненето, както и погребването на умрелите, който са валидни за всички хора.
Коранът повелява да не се прекалява в яденето и пиенето, както и да не се разхищават използваните продукти:
„О, синове на Адам [...] И яжте, и пийте, ала не разхищавайте! Той не обича разхищаващите.”
(Ел-Араф, 7: 31)
Коранът обобщава правилата за здравословен начин на живот.
Той забранява прелюбодеянието, като по този начин не предразполага към разпространението на венерическите болести и предпазва духовно и материално поколенията. Забранява също консумирането на мърша, кръв, свинско месо, които от медицинска гледна точка са вредни и не се нуждаят от разяснение. Не може да се отрече, че чистотата на тялото и устата, абдестът, намазът (молитвата) и оручът (говеенето) са полезни както за душата, така и за тялото.
Тук избрахме само отделни примери. Но в Корана има стотици айети, които дават разяснения върху много тайни въпроси. Техният смисъл се открива, макар и частично, с напредването на науката. Поради това казваме, че „най-големият тълкувател на Корана е времето”.
След всичко казано дотук, можем да обобщим, че Коранът е книга, която е всеобхватна и притежава несравнимо красноречив стил; в нея няма нищо съмнително и излишно; тя съобщава много истини, които ще се появят до Съдния ден; отправя предизвикателство към всички хора и джинове да сътворят сура, подобна на нея, но никой не е могъл и не ще успее да стори това. Ето защо разумът не може да приеме, че Коранът е слово на един неграмотен човек, израснал в неграмотно общество.


Във всички епохи Коранът и сюннетът предвождат науката. Коранът и сюннетът изказват категорично становище. Но тъй като науката не е достигнала тяхното ниво, тя ги определя като „вероятности”. С развитието на науката тези вероятности се превръщат в истина, като доказват величието на Корана. Тъй като по-горе дадохме примери с айети, сега ще цитираме и някои хадиси.
Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) казал:
„Когато в чинията, (в храната) на някой от вас попадне муха, нека (най-напред) да я потопи, след това да я извади! Защото на едното крило на мухата има болести (микроби), а на другото – лекарство.”
(Бухари, Ахмед ибн Ханбел)
В тялото на мухата се намират и микроби. Тя е така устроена, че в себе си произвежда антимикробни тела, които са способни да унищожат микробите, пренасящи зарази в храната. Затова, ако се случи муха да попадне в храната ни, и с микробите си да внесе зараза в нея, трябва да я потопим, за да могат да излязат антимикробните тела, които ще ги унищожат.
Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) съветва да не се изхвърлят храната и водата, намиращи се в същия съд. Доскоро се смяташе, че мухата носи в себе си само микроби, и не се знаеше, че тя притежава антимикроби. Днес обаче тази истина се появява като пророческо чудо.
В друг хадис Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) казал:
„Ако куче оближе някакъв съд за хранене, преди да го използват, хората трябва да го изтрият два пъти с пръст и шест пъти да го изплакнат с вода.”
В този хадис се говори за мръсотията в слюнката на кучето и ролята на човека за отстраняването й.
Науката едва напоследък открива тези истини, а сюннетът съобщил за тях преди 1400 години.
От енциклопедиите, които са сборници на науката, редовно се появява на бял свят по едно допълнително издание, в което се разпространяват последните промени в научните истини и се поправят предишните. Коранът, низпослан преди 1400 години, не е имал нужда от промяна дори на една буква и до Съдния ден няма да изисква промени. Тъй като Аллах Теаля повелява:
„Онези, които не вярват в Напомнянето, след като дойде при тях... а то е защитена книга, която лъжа не я доближава нито отпред, нито отзад, и е низпослание от Премъдър, Всеславен.”
(Фуссилет, 41: 41-42)


Американският проф. Сентън е направил невероятно признание. Той се отказал от религията поради сплетните в изопачената книга на християните. Тъй като познавал безредието в религията на Запад, първоначално се опитал да отхвърли и Корана. Но след като открил в него категоричните истини, срещу които не можел да възрази, с изумление и възторг казал:
„Тази религия (ислямът) предвожда науката; с нея може да се постигнат големи успехи! Може да се извърши научна революция!”
Например в следните айети се описва всеобхватното значение на Корана, който е неизчерпаем извор на чудеса:
„Кажи [о, Мухаммед]: „Дори морето да е от мастило за [да се записват] Словата на моя Господ, морето ще се изчерпи, преди да се изчерпят Словата на моя Господ, дори и да добавяме по толкова.”
(Ел-Кехф, 18: 109)
„И ако всички дървета на земята станат калеми, и в морето придойдат още седем морета [мастило], няма да се изчерпят Словата на Аллах. Аллах е Всемогъщ, Премъдър.”
(Лукман, 31: 27)
Зия паша изразил своето изумление пред Божието изкуство:

Не е нужно на този малък ум да проумява,
защото тези везни не издържат на тази тежест...!

Освен това, чувствайки се немощен, прославял Великия Аллах:
„Пречист е Аллах (от всякакви недостатъци), пред Чието велико изкуство умовете изпадат в изумление!
Пречист е Аллах (от всякакви недостатъци), Който със своята мощ оставя хората безсилни!”


И едно от най-важните чудеса на Корана, установено в днешния век на електрониката, е, че времето на низпославането му е определено по най-съвършен начин. Коранът и Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) са изпратени в подходящото време, защото, ако това бе станало по-рано, щяло да съвпадне с време, в което разбиранията не биха схванали смисъла им. От друга страна, ако Коранът беше изпратен в следващите векове, можеше да се каже, че чудесата му са заимствани от някоя книга, написана от един човек или дори от група учени. Нищо подобно! За Корана било избрано подходящото време, което отговаряло на личността на Всемогъщия Аллах. Той го е изпратил на човечеството в най-подходящото време.
Затова Коранът ще бъде вечното чудо до Съдния ден. Той, както преди 1400 години, задоволявал бедуина и му предоставял онова, което търси, и регулирал живота му по най-прекрасен начин; днес, а и в бъдеще, разгласявайки своите знания, Коранът изумява и покорява всекиго, дори най-изявените научни дейци. Защото Коранът предава най-съвършените знания, с които предвождал и ще предвожда всички научни постижения до Съдния ден.
Самият Аллах повелява, че развитието на науката ще даде възможност на хората повече да се доближат до неоспоримите истини в Корана. Това е поредното чудо, за което се споменава в айетите. Тези необикновени неща, великите истини на Корана, се осъществяват в определеното им време, в рамките на Божието предсказание. Аллах Теаля повелява:
„Ще им покажем Нашите знамения по хоризонтите и в тях самите, додето им се изясни, че това е истината. Нима не е достатъчно, че твоят Господ е свидетел на всяко нещо?”
(Фуссилет, 41: 53)
Под думата хоризонти в айета се разбира външният свят, който заобикаля човека, а в тях самите – биологическата и душевната им същност. Тоест смисълът на айета е такъв:
„Ние ще дадем на човека – било в заобикалящия го свят, материален или душевен – доказателства, потвърждаващи Нашето съществуване и съвършената Ни мощ!”
Вселената, която е действителната проява на Божиите повели, се нарича Голям свят (алеми кубра), а човекът, който е съчетание от прояви на Божиите качества и негово перфектно творение, се нарича Малък свят (алеми сугра). Откритията на науката за материята и душата изумяват човека и му подсказват колко е слаб, като разкриват тайната: Мен арафе нефсеху, фекад арафе Раббеху (Който познава себе си, познава своя Господ!).
Как прекрасно се изразил влюбеният в Аллах Юнус: „Началото и краят на науката е да познаваш себе си!...” Ако човек е способен да осъзнае своята слабост и нищожност пред Божието величие и господство, за него се разкрива хоризонт за опознаване на Аллах, който го насочва към свързването с Него.
Никога не трябва да се забравя, че както Коранът постепенно известява истините си пред всички хора, с което учудва човешкия разум, така непременно ще се осъществят събитията, свързани с живота след смъртта (басю бадел мевт). Съживяването (хашр), събирането (махшер) на хората (за да бъдат съдени), мостът Сърат, равносметката, везните, Дженнетът, Джехеннемът и др. са несъмнена истина.
Неизмеримо щастливи са онези, които извличат нужната поука от този преходен свят, обогатяват със знание своя духовен живот, подготвят се според възможностите си за вечния живот и отиват при Всевишния Аллах с чисто сърце!













ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Тъй като ислямът има всеобхватен поглед към света, е естествено в неговата идейна система да заемат място правила, свързани с всички науки, които направляват човешкото поведение, право, морал и др. Необходимо е тези правила да засягат всеки въпрос – от най-обикновеното до най-съвършеното, от най-същественото до най-абстрактното. Една част от тях са обикновени светски въпроси, засягащи всеки един човек, а друга част са истини от тайния свят, които с възвишения си смисъл обезсилват и най-превъзходния разум. Нужно ли е да се описва колко е трудно да изследваш и да представиш във вид на книга тази материя пред читателя. Това означава да се катериш по склонове и стръмнини, като преодоляваш срещаните трудности и изпитваната жажда. Несъмнено стремежът да бъдат изтъкнати тези истини според възможностите на разума, знанието и езика е бил ангажимент на много хора. Въпреки това е невъзможно да бъде постигнат абсолютен успех.
От друга страна, тъй като тези въпроси надминават човешките възможности, ислямските правила изискват човек да не се отказва от онова, което може да постигне, заради онова, което не е по силите му. Надяваме се уважаемите ни читатели да разберат, че ние сме изпълнили това правило, и да ни извинят за несъвършеното ни тълкувание и разяснение.
Нека не пропускаме и факта, че всеки човек разбира и тълкува света според собствените си впечатления и наблюдения. Затова, както е невъзможно да не се греши и изцяло да се обяснят истините, които не могат да се наблюдават, така е невъзможно чрез човешките възможности да се схване и разясни цялата истина за Гордостта на вселената – Мухаммед (саллялаху алейхи ве селлем), и съвършеното Божие слово – Коранът, както например изображенията за Рая и Ада са описани според възможностите на нашия разум, а същността им се крие единствено в знанието на Аллах. Всички преценки и определения за метафизическите истини в религията, направени чрез разума и безпристрастното сърце, са правилни, но недостатъчни. Правилни – защото са плод на наблюденията върху този свят. Недостатъчни – защото разликата е безкрайна, когато сравняваме тези истини с нещата, които наблюдаваме в този свят, и си мислим, че сме ги разбрали. За тях са ни нужни други подходящи средства и възможности за разбиране – например ру’йети джемалуллах (да се наблюдава ликът на Аллах)... Нима понятието ру’йет (наблюдение), което ще се осъществи за вярващите в Съдния ден, е достатъчно да изрази това? Несъмнено е недостатъчено, но разяснението му е необ-ходимо.
Затова хората не могат в един съд да сложат цялата истина, която е огромна като океан. Както е невъзможно морето да се побере в една чаша... Езикът е съд, разумът – друг съд, и окото по отношение на виждането е съд... И всичките те – безсилни!...
Великият Аллах описва величието Си, което е непонятно за човешкия разум:
„Кажи [о, Мухаммед]: „Дори морето да е от мастило за [да се записват] Словата на моя Господ, морето ще се изчерпи, преди да се изчерпят Словата на моя Господ, дори и да добавяме по толкова.”
(Ел-Кехф, 18: 109
Необходимо е да се замислим: какъв ли е обемът на човешкия съд, ако го сравним с безкрайното Божие величие и господство?
От друга страна, разбира се, истината не е застрашена заради слабостта на човешките разяснения и разбирания.
По отношение на безкрайната истина трябва да завършим думите си, като използваме най-голямата възможност за разяснение – мълчанието...
Не ни остава нищо друго освен да се подслоним в духовността на Гордостта на вселената – Мухаммед (саллялаху алейхи ве селлем)! Единствената надежда на всички безнадеждни е Великият Аллах.
Помогни ни, я, Рабби (о, Господи), в океана на отчаянието!...