КОРАНЪТ ИЗВЕСТЯВА ЗА НЕВЕДОМОТО
Свещеният Коран съобщава за неведомото. Следователно той е истинско чудо и представя свързаните с миналото факти съобразно истината.
През VII в. в Мекка нямало нито едно научно учреждение, нито някой, който да притежава обща култура в научните области. Всички исторически факти били единствено няколко противоречиви персийски приказки под формата на легенди, донесени от местните търговци. Но в Корана фактите за миналото, които представляват едно завършено цяло, не могат да бъдат сътворени като плод на остроумието и проницателността на който и да е човек.
Щом е така, нека разумният човек помисли! Възможно ли е един неграмотен човек, произлязъл от невежо общество, да бъде създател на Корана, без да има божествен произход? Разбира се, че не!... И това показва, че всички факти, които Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) съобщил, са откровение от Аллах, Който повелява:
„Това е от вестите на неведомото, Ние ти го разкриваме. Не бе ти при тях, когато хвърляха калемите си – кой от тях да се грижи за Мариам. Не бе там и когато се караха.”
(Али Имран, 3: 44)
„Това е от вестите на неведомото, които ти разкриваме [о, Мухаммед]. Не беше ти при тях [братята на Юсуф], когато се наговаряха за своето дело, лукавствайки.”
(Юсуф, 12: 102)
„Преди нея ти нито книга можеше да четеш, нито да пишеш с десницата си. Иначе празнодумците щяха да се усъмнят.”
(Ел-Анкебут, 29: 48)
„Ние ти разказваме най-хубавите разкази с откровението, което ти дадохме в този Коран, макар че преди него ти бе от нехайните.”
(Юсуф, 12: 3)
Действително по онова време (в Мекка) по повод унищожението на племената Ад (адитите) и Самуд (самудяните) имало някакви вести, но под формата на легенди. А Свещеният Коран вече ги представял в поучителна форма и в съответствие със съвременната историческа наука и философия.
Според дарените с Писанието (евреите и християните) Ас-хабъ кехф (хората в пещерата) останали триста години. А Коранът известява, че те пребивавали в пещерата триста години, към които били добавени нови девет. Тази разлика от девет години се дължи на разликата между Слънчевата и Лунната година. Аллах Теаля повелява:
„И прекарали в пещерата си триста години и още девет.”
(Ел-Кехф, 18: 25)
През VII в. в Мекка невежеството във всяка област достигнало крайната си степен. Например в областта на математиката не съществували събирането и изваждането; числата и нулата били неизвестни; изразявали се и се пишели единствено само чрез думи. Когато бил низпослан този айет, мекканците както в другите области, така и в областта на аритметиката тънели в голямо невежество. Тогава откъде е можел да знае този Пейгамбер, произхождащ от неграмотно общество, това точно изчисление? В Корана има изключително много подобни разказани вести, които са далеч от човешкия разум. Как може описваните неща да се кажат от едно невежо общество и от един неграмотен човек?
Учител на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) бил Аллах Теаля. По време на Божиите повели учител му бил и Ер-Руху’л-Емин (ангелът Джибрил). Задачата му била да предава дословно на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) повелите на Всевишния Аллах.
Коранът низпослал и вести, свързани с бъдещето. Те се осъществявали на практика постепенно, както той е известил, и продължават да се осъществяват и днес.
Низпосланото в Корана никога няма да загуби своята валидност. То винаги изпреварва науката и знанието. Всевишният Аллах повелява:
„Онези, които не вярват в Напомнянето, след като дойде при тях... а то е защитена книга, която лъжа не я доближава нито отпред, нито отзад, и е низпослание от премъдър, всеславен.”
(Фуссилет, 41: 41-42)
Книгата на Аллах (Коранът) е пълна с факти, свързани както с миналото, така и с бъдещето. Всички те изцяло отговарят на истината.
Колко погубени цивилизации има, които са оставили нещо в историята! Тя е пълна с убити пейгамбери, със загубени, съкращавани или изопачавани Божии книги. Аллах Теаля е известил, че Коранът ще бъде предаван и запазен от изопачавания:
„Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим.”
(Ел-Хиджр, 15:9)
С този айет е известено, че Коранът ще остане вечноустой-чив и под Божията закрила, както никоя друга книга.
Преди да получи откровение, на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) и през ум не му е минавало, че ще стане пейгамбер. Всевишният Аллах разкрива тази истина така:
„И не си се надявал, че на теб ще бъде поверена Книгата, но това е милост от твоя Господ. Никога не поддържай неверниците!”
(Ел-Касас, 28: 86)
Единствен пазител на религията е Аллах Теаля:
„И ако пожелаем, Ние ще отнемем онова, което ти разкрихме – после не ще си намериш покровител срещу Нас – но само по милост от твоя Господ [не ще го отнемем]. Наистина благодатта Му към теб е голяма.”
(Ел-Исра, 17: 86-87)
Според ясния смисъл на този айет единствената причина Коранът да не се изопачава е „Божията закрила”.
Между римляните и меджусиите (огнепоклонниците) имало война, в която победили огнепоклонниците. Езичниците, които искали да се възползват от това, казали на мюсюлманите:
„Вие си мислехте, че чрез книгата ще добиете превъзходство над всички. Но ето че огнепоклонниците победиха римляните, които са дарени с Писанието.”
По този начин езичниците се опитвали да прекършат вярата и волята им. По-късно Аллах Теаля низпослал следните айети, които щели да всеят мъка у езичниците и да вдъхнат радост у вярващите:
„Елиф. Лям. Мим. Ромеите бяха победени на най-близката земя. Но след поражението им те ще победят след няколко години. На Аллах е повелята и преди, и след това. В този ден вярващите ще ликуват с помощта на Аллах. Помага Той комуто пожелае. Той е Всемогъщия, Премъдрия.”
(Ер-Рум, 30: 1-5)
По онова време Византия била толкова отслабнала, че никой дори не можел и да предположи, че след това поражение отново ще завоюва победа.
Само Коранът с категоричност казвал:
„Обещано е от Аллах. Аллах не нарушава Своето обещание, ала повечето хора не разбират.”
(Ер-Рум, 30: 6)
Накрая Великият Аллах изпълнил обещанието Си. Историците са единодушни, че след по-малко от девет години римляните победили персите.
В деня на тази победа мюсюлманите също победили езичниците в битката при Бедир.
(Тирмизи)
След като в Мекка натискът на езичниците се засилил, Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) отправил молба да настъпи криза, каквато настъпила по времето на Юсуф (алейхисселям). Тогава били низпослани айетите:
„Изчакай Деня, в който небето ще донесе явен дим! Той ще обгърне хората. „Това е болезнено мъчение.”
(Ед-Духа, 93: 10-11)
В хадис, предаден от Бухари, се казва:
„Когато някой от глад погледнеше към небето, пространството между него и небето му се привиждало като дим.”
В продължението на айетите се казва:
„Ние ще отмахнем за малко мъчението, но пак ще се върнете. В този Ден най-силно ще ги сграбчим. Ние отмъщаваме.”
(Ед-Духан, 59: 15-16)
В тези айети се разкриват три вести от неведомото:
1. Че трудностите ще се облекчат.
Например езичниците отишли при Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) и поискали от него да се помоли за дъжд. След това Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) разтворил ръце и отправил следната молба:
„[Неверниците ще кажат:] Господи наш, премахни от Нас мъчението! Ние вече вярваме.”
(Ед-Духан, 59: 12)
След това Аллах Теаля им пуснал малко дъжд.
2. Че езичниците отново ще подготвят измами и капани.
Езичниците се отказали от своето обещание, че ще повярват. Върнали се в предишното си положение и подготвили битката при Бедир, за да поразят мюсюлманите.
3. Че след това на езичниците ще им бъде отмъстено.
В битката при Бедир ги сполетяло Божието наказание –били убити седемдесет най-видни личности от езичниците и около седемдесет били пленени.
Преди това за Велид бин Мугийре били низпослани айетите:
„... когато му бъдат четени Нашите знамения, казва: „Легенди на предците!” Ще го бележим по носа.”
(Ел-Калем, 68: 15-16)
В битката при Бедир наранили носа на Велид бин Мугийре. През целия му живот тази рана останала като Божи белег.
През този ден се осъществило и друго Божие обещание:
„Ще бъде разгромено множеството и ще обърне то гръб в бяг.”
(Ел-Камер, 54: 45)
Във връзка с тази истина Омeр (радияллаху анх) казал:
„Когато бе низпослан този айет, се почудих за кой ли народ става дума. Но не можех да предположа, защото ние, мюсюлманите, тогава бяхме много слаби. Но после видяхме, че в битката при Бедир Пейгамберът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) повтаряше този айет. В този ден се осъществяваше едно съвсем ново чудо от Корана.”
В началото вярващите дежурели при Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), за да го предпазят от евентуални опасности. Но след като бил низпослан айетът: „...Аллах ще те защити от хората...” (Ел-Маиде, 5: 67), дежурствата били прекратени. На сахабетата, които с отдаденост и любов не спали цели нощи, за да го пазят, казал:
„Вече може да си ходите, защото Аллах се зае да ме защитава.”
(Тирмизи)
В битката при Затуррика, Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) бил отседнал под едно дърво. Закачил сабята си на него и легнал да си почине. Един от езичниците, който дошъл там, видял, че Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) е сам и спи, веднага взел закачената на дървото сабя и застанал пред него. В същия момент Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) се събудил и не проявил никакъв страх, когато врагът му казал:
„Не се ли страхуваш от мен?!”
Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) отговорил:
“Не!”
Езичникът му казал:
„А сега кой ще те избави от мен?”
Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) се изправил и му казал:
„Аллах ще ме избави. Остави сабята!”
Човекът се разтреперал пред твърдостта и величието на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) и подплашен, оставил сабята.
(Муслим)
Дори в най-страшните моменти Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) проявявал безстрашие и се уповавал на Аллах.
Подобна на тази случка е станала и в битката при Хунейн. В този ден мюсюлманите се разпръснали, а Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) останал сам сред враговете. И в това опасно положение той препускал със своята камила срещу редиците на неверниците и се опитвал да им каже: „Ето ме сред вас съм. Направете каквото можете!” После на висок глас казал:
„Аз съм истински Пейгамбер, няма лъжа в това. Аз съм синът на Абдуллах, син на Абдулмутталиб.”
Враговете изпаднали в нечуван страх пред недостижимата му храброст и по никакъв начин не могли да му навредят. Аллах Теаля отново подкрепил великия Си Пейгамбер чрез Своята невидима армия (ангелите) и прогонил врага със собствените си ръце.
След преселението енсарите (помощниците мединци) посрещнали мухаджирите (преселниците), като в отговор на това всички арабски езичници се обединили в едно. Сподвижниците лягали и ставали с оръжие. Питали се помежду си:
„Дали ще дойде ден, когато няма да се страхуваме от никого другиго освен от Аллах?” Тогава бил низпослан айетът:
„Аллах обеща на онези от вас, които вярват и вършат праведни дела, че ще ги остави наследници на земята, както остави и онези преди тях, и непременно ще укрепи тяхната религия, която Той им избра, и в замяна след страха ще им дари сигурност...”
(Ен-Нур, 24: 55
„Написахме Ние в псалмите подир Напомнянето, че Моите праведни раби ще наследят земята.”
(Ел-Енбия, 21: 105
Именно след кратко време ислямските армии напредвали с намерението по целия свят да разпространят „Великото слово на Аллах”, като поставили на колене най-мощната държава на своето време – Византия, и погребали в историята Персийската империя.
Когато Фараонаът започнал да се дави във вълните на Червено море, се принудил да каже, че вече е вярващ. Аллах Теаля не приел тази негова вяра, приета от отчаяние, и му казал:
„Сега ли? А се възпротиви ти преди и бе от сеещите развала.”
(Юнус, 10: 9;
„Днес спасяваме твоето тяло, за да бъдеш знамение за онези след теб. Ала мнозина от хората са нехайни към Нашите знамения.”
(Юнус, 10: 92)
(Тоест, когато те бе сполетяла беда, се усмири, а когато бе избавен от нея, отново се възпротиви! Тъй като и този път ще постъпиш по същия начин, твоята вяра вече е невалидна.)
Ислямският учен Земахшери дава следното тълкувание на този айет:
„Ще те хвърлим на брега на морето. Ще запазим тялото ти непокътнато, здраво, голо за поука на идните поколения.”
Чрез направените през последните години изследвания на брега на морето бе открито тялото на Фараона, сложено по лице. В момента то е изложено за поука в Британския музей. Това е едно от чудесата, за което Аллах Теаля известява в Корана и ще продължи до Съдния ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар