УВОД
Слава на Всемогъщия Аллах, Който облагодетелства нас, немощните си раби, с радостта и спокойствието на вярата!
Благослов на Вечнославния на вселената, чрез който човечеството бе изведено от тъмнината към светлината!
Основната причина да направим опит да опишем живота на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем), който ни служи за пример, е желанието да представим светъл лъч от неговата духовност на изнемощелите сърца на хората, които подведени от страстите си, са попаднали под властта на егоизма и са се поддали пред силата на материята. Ще изтъкнем достойнството и съвършенството на Великия Пейгамбер (салляллаху алейхи ве селлем), който е приветстван и възвеличен с почит от Великия Творец на вселената, от неживите създания и безбройните ангели.
В една от тайните на мухаббета (любовта) – причина за съществуването на света, се крие стремежът на обичащия да овладее състоянието на обичания. Обичащият, колкото и да е неспособен и немощен, ще дари обичания със своята любов според достойнството му.
Всички хора се нуждаят от посредничеството и застъпничеството на Пророка.
Не е възможно чрез човешкия разум напълно да бъде разбрана великата истина за него и след това разбраното да се изрази с думи. Действително думите за неговата възвишена същност завършват с безкрайно мълчание. Езиците са напълно безсилни да опишат превъзходния му живот. Думите, с които изразяваме сърцата си, винаги са недостатъчни. Въпреки това във всяко нещо, което разказва и напомня за него, се открояват различни негови действия, изключителната му духовност, поетичност и красота. Безбройните украси и божествени прояви във вселената са отражение и усмивка от неговото сияние.
В този скромен труд, неколкократно преиздаван, се постарахме да изложим според собствените си разбирания, възможности и способности една част от чудесата на Корана – факела на напътствието на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), който ще продължи да осветява сърцата до Съдния ден.
Като че ли почти нищо от чудесата и призивите на предишните пратеници не е достигнало до наши дни, а в същото време чудото на Корана – като изключителна благодат за щастливата общност на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) – ще продължи до Сетния ден.
Тази божествена почит напомня за важността на нашето служене и за величието на благодатта, с която сме дарени.
Както книгата на Аллах се съхранява на достойни и почитани места, така и Всевишният Аллах да съхранява великото си поверие (Корана), гравирайки го в сърцата ни, откъдето извират най-възвишените ни чувства; да го направи изцеление за душите ни и спасение в земния и отвъдния живот!
Всяко семе се оформя според свойствата на почвата, в която е положено, независимо от способностите си. И ако Полъхът на милостта е проникнала в сърцата ни, но семето й е останало недорасло, то този недостатък се дължи единствено на нас. Но колкото и да не е безгрешна тази книга, написана с надеждата да бъде приета от Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем), молим се и Великият Аллах да я стори градина и извор на духовно излияние за сърцата ни.
Колко са щастливи онези вярващи, които са привързани с любов към Аллах и Неговия Пейгамбер! Тази любов е най-силна от всяка друга.
Скъпи читателю!
Нека да отправим поздрави към Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем), за да заздравим връзката си с него, защото се нуждаем от неговото посредничество и застъпничество в Съдния ден.
Нека Всевишният Аллах да вдъхне в сърцата ни възвишена благодат от духовния климат на единствения пътеводител в правия път – Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем), и да напои изобилно сърцата ни с безкрайната му духовност!
Нека сърцата ни да носят вечно обичта към Аллах и Расулюллах! Нека Великият Аллах ни удостои със застъпничеството му!...
Амин!...
Осман Нури Топбаш
21.08.1997
Истанбул
Няма коментари:
Публикуване на коментар