ПОЛЪХЪТ НА МИЛОСТТА "МУХАММЕД" Продължение-2

ОБРАЗЦОВИЯТ ЖИВОТ НА ПРАТЕНИКА
И МЯСТОТО МУ СРЕД ДРУГИТЕ ПРАТЕНИЦИ

Животът на Мухаммед (салляллаху алейхи весселлем) е най-прекрасният пример за всеки един от нас: за държавен и религиозен лидер, за онези, които са се привързали към Аллах с любов, за скромността и благодарността им към техния Господ. Който ги дарява с блага.
Той е прекрасният пример с търпението и предаността си, проявявал в трудни моменти; със задоволството и щедростта си към придобитото след спечелена битка; със съчувствието и отношението си към семейството. Достоен пример за подражание заради милосърдието си към слабите, самотните и робите, както и заради снизходителността и прошката си към съгрешилите.
Ако си богат, помисли за скромността и щедростта на този велик Пейгамбер, който владеел целия Арабски полуостров и на когото всички арабски лидери се покорили с любов!...
Ако си от слабите, вземи пример от поведението на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем), който е живял под грабителското и потисническо управление на езичниците в Мекка.
Ако си победител, завоевател, следвай примера на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), който победил с храброст и преданост в битките при Бедир и Хунейн.
Ако бъдеш победен (Аллах да пази), спомни си за покорения Пейгамбер (салляллаху алейхи ве селлем), който храбро обикалял между убитите (шехиди) и ранените сподвижници.
Ако си учител, спомни си за Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем), който учил асхаб-и суффа на божествените повели в джамията на Пейгамбера (Месджид-и Небеви), като им предавал от благодатта на своята чувствителна душа.
Ако си ученик, представи си Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем), който сяда пред носещия откровението ангел Джибрил-и Емин!
Ако си проповедник или духовен наставник, вслушай се в Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем), който завладявал с мъдрост сърцата на сподвижниците си в Месджид-и Небеви. Вслушай се добре в благозвучния му глас!
Ако искаш да защитаваш, да известяваш, да издигаш истината и ако в този момент няма кой да те подкрепя, обърни поглед към живота на Пратеника (салляллаху алейхи ве селлем), който говорел на угнетителите за Истината и ги призовавал към напътствието, въпреки че бил лишен от всякаква подкрепа!
Ако си строшил гръбнака на противника и си го победил, ако си сломил упорството на другите срещу теб и ги превъзхождаш, ако си унищожил лъжата и си обявил истината, тогава си представи Пророка (салляллаху алейхи ве селлем), който макар и победител, влиза с преклонена глава в Свещената Мекка в знак на дълбокото си смирение и признателност пред Аллах.
Ако си земеделец и искаш да подредиш работата си, вземи за пример Пратеника (салляллаху алейхи ве селлем), който назначил най-способните хора да управляват, след като завладял земите на Бену Надир, Хайбер и Федек.
Ако си съвсем самотен, спомни си за единствения любимец и сирак на Абдуллах и Амине!
Ако си зрял младеж, обърни поглед към живота на младежа бъдещия пророк, който пасял в Мекка стадото на своя чичо Ебу Талиб.
Ако си търговец, спомни си за положението на Великата личност от търговския керван, пътувал от Сирия за Бусра.
Ако си съдия, припомни си далновидния и справедливия му подход при поставянето на Хаджер ел-Есвед (Черния камък) на мястото му в Кябе, когато мекканските племена били готови да воюват помежду си. Повторно обърни поглед към историята и погледни Пратеника (салляллаху алейхи ве селлем), който равнопоставял бедните и заможните и отсъждал най-справедливо между хората, докато седял в джамията (Месджид-и Небеви) в Медина.
Ако си съпруг, обърни внимание на прелестния живот, дълбоките чуства и състрадателното поведение на този благословен човек, който бил съпруг на Хатидже и Айше (радияллаху анхума).
Ако си баща, се поучи от отношението на тази Велика личност към дъщеря му Фатима (радияллаху анха) и към внуците му Хасан и Хюсеин (радияллаху анхума).
Какъвто и да си, в каквото и положение да се намираш, ще откриваш, че най-прекрасният наставник и пътеводител Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем)... Чрез неговия пример можеш да поправиш всяка своя грешка... Да поправиш делата си... Чрез неговото сияние и примера му можеш да се избавиш от капаните на живота, за да откриеш истинското щастие. Впрочем неговият живот е като букет от чудни и красиви цветя с аромат на благовонно вещество.


Ако някъде по света случайно попаднеш на някоя справедлива система за управление на хората, която да сближава с милост и състрадание; ако в едно общество богатите с разбиране подават ръка на бедните, силните защитават слабите, здравите помагат на немощните, заможните поддържат сираиците и вдовиците – бъди сигурен, че тези добродетели са винаги от пратениците и от онези, които ги следват.
Тази истина се откроява много ярко в живота на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем), защото той е най-върховата точка на пророчеството.
Дори немюсюлманите признават неговото съвършенство.
Английският учен и философ г-н Карлайл е написал книга със заглавие Героите . В нея той представя най-великите личности от всяка област, като анализира техния живот и постижения. Например:
„Кой заслужава да бъде номер едно в поезията? Кой заслужава да бъде номер едно в лидерството?” и т. н. Карлайл, който изтъква, че е християнин, споменава това в своята книга, като окачествява и определя Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) за най-съвършената личност в пророчеството.
В средата на миналия XX в. в холандския град Лахей се формирал съвет от учени и мислители, които определили стоте най-велики личности на света. Те били християни, но предпочели за личност номер едно Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем).
Всъщност истинското достойнство е онова, което и немю-сюлманинът се оказва принуден да потвърди и признае!... Достойнството и талантът на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) са били оценени дори и от онези, които не вярват в него.
Основание за тази висока оценка се дължи на изключителния живот на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем), който олицетворява съвършения морал, даващ отговор на всеки конкретен въпрос. Единствено неговият живот може да бъде пътеводител и наставник във всички области на живота за хората, намиращи се в различни състояния. Той е основната мярка на възпитание за всички хора по земята. Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) осветява пътя на онези, които търсят истината. Неговото пътеводителство е светлина, която озарява всеки, който търси правия път, и не го заблуждава. Той е единственият наставник на човечеството.
Обкръжението, което той наставлява, представлява общност от хора, принадлежащи към всички съсловия. Въпреки различните си нации, езици, цветове, съсловия, социален статут и култури те се събирали и обединявали в нея. Не съществували никакви условия, които да пречат на човека да влезе в тази общност. Тя не принадлежала само на определен народ, а посрещала и дарявала със знание всеки един, който се отзове на поканата, единствено поради факта, че е човек. Нямало значение дали си слаб или силен...
Обърнете внимание колко различни са тези, които последвали Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем). Сред тях ще видите видни личности, като: кралят на Абисиния – Неджаши (Негус), водачът на Меан – Ферве, водачът на Химйер – Зюлкиля, Фируз-и Дейлеми, един от лидерите на Йемен Меркебуд, валиите на Умман Убейд и Джафер.
Ако повторно ги разгледате, редом до големците и кралете ще видите Билял, Ясир, Сухейб, Хаббаб, Аммар, Ебу Фукейхе подобни на тях роби и слаби. Както и Сумеййе, Любейне, Зинниаре, Нехдийе, Умму Абис, които били беззащитни робини.
Сред великите сподвижници на Пейгамбера (салляллаху алейхи веселлем) имало както хора с превъзходен разум, блестящи мисли и непоколебими възгледи, така и достойни за най-деликатните дела, компетенти да разрешат всички светски въпроси, способни да управляват държави по най-далновидния и достойния начин.
Онези, които последвали Мухаммед (салляллаху алейхи веселлем), управлявали градове и области. Благодарение на тях хората достигнали щастието. Почувствали вкуса на справедливостта. Разпространили мира и спокойствието между хората. Накарали ги да живеят като братя.
Френският философ Лафайет, един от тези, които формулират основните идеи на френската революция през 1789 г., – още преди да бъде разпространена известната „Декларация за човешките права”, изследва всички правни системи и след като открива превъзходството на ислямското право, възкликва:
„– О Мухаммед! Никой не можа по-добре от теб да приложи справедливостта, която ти постигна!...”
Поведението на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) и вътрешното му въздействие върху околните били като еликсир, който издигнал едно диво, нецивилизовано и невежо общество до неописуема висота, наречена Асхаб – общност на сподвижници, за която човешката история все още мечтае. Те били обединени в една обща религия, под едно знаме, право, култура, цивилизация и управление.
Пейгамберът превърнал невежите, разбойниците и дивите хора в културни и цивилизовани. Престъпниците и аморалните – в богобоязливи, т. е. в праведни хора, които живеят с любов и страхопочитание към Аллах.
Това общество, което векове наред не е могло да възпита и да въздигне в световно ниво дори и един човек, чрез сиянието и наставлението на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) успяло да възпита и въздигне много хора. Като разпространители на вяра, знание и мъдрост, сподвижниците му пренесли своите добродетели по всички кътчета на света. Светлината, която слязла над пустинята, засенчила безкрайността и се разпростряла над всички хора. Така била постигната целта на създаването на вселената.
Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) за кратко време постигнал онова, което нито един крал на земята не е постигнал; като идеален възпитател завладял сърцата на хората; всички земни блага били като на тепсия пред него, но той и тогава, без да се увлича по тях, продължил да живее скромно. Както и по-рано, живял бедно в своята къща от кирпич. Спял върху постелка от фурмови листа, обличал скромни дрехи, живеел по-зле и от най-големия бедняк. Понякога, като не намирал нищо за ядене, прославял своя Творец и връзвал камъни на корема си, за да потиска глада. Въпреки че греховете му били опростени, той продължил да служи на своя Владетел и да Му бъде признателен. През нощите дотолкова кланял намаз, че му отичали краката. Помагал на странниците. Бил утеха за сираците и самотниците. Въпреки своето величие лично се занимавал със слабите. Към тях дори се отнасял с повече внимание, воден от своето безкрайно състрадание и милост.
В деня на завоюването на Мекка, когато Пейгамберът бил най-мощният сред хората, негов съгражданин (мекканец) със страх, вълнение и треперещ глас му казал:
„– О Мухаммед! Научи ме на ислям!”
Тогава той го успокоил:
“Успокой се братко! Аз не съм крал или владетел. Аз съм сиракът на бившата ти съседка, която е яла месо, сушено на слънце (имал предвид майка си)!...”
С тези думи достигнал върха на скромността.
Пак в същия ден, когато Ебу Бекир (радияллаху анх) довел баща си нагръб при Пейгамбера, за да му предложи да приеме исляма, му казал:
„– О, Ебу Бекир! Защо караш възрастния си баща да се изморява? Не можехме ли ние да отидем при него?!...”
Всички държави приели с любов неговата закрила. Завладял целия Арабски полуостров. Можел да направи каквото си поиска, но въпреки това винаги си оставал много скромен и снизходителен. Винаги казвал, че не притежава нищо, а че всичко принадлежи на Всемогъщия Аллах. Понякога притежава определено богатство; кервани от камили, натоварени с богатство, прииждали в озарената Медина, а Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) ги раздавал на нуждаещите се и продължавал своя скромен живот.
В един от хадисите е казал:
„Ако притежавам злато колкото планината Ухуд освен дълговете си, нямаше да го държа повече от три дни!” (Бухари. Теменна, 2; Муслим. Зекят, 31)
Имало дни, когато не бил запалван огън за готвене в къщата на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) и много пъти си лягал гладен.
Един ден го посетил Омер (радияллаху анх). Огледал стаята навсякъде било празно. В къщата имало една рогозка, изплетена от палмови листа. Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) спял върху нея. От нея по благословеното му тяло били останали следи. В единия ъгъл имало съд с ечемичено брашно, а до него на пирон бил закачен мех за вода. Това било всичко!... Когато целият Арабски полуостров се покорил на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), неговото земно притежание се състояло единствено от тази покъщнина. Омер (радияллаху анх), като видял колко бедно живее Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем), не можал да се въздържи. Очите му се напълнили със сълзи. Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) го попитал:
„– Защо плачеш, о, Омер!”
А Омер отговорил:
„ – Как да не плача, о, Пратенико! Кайзер и Кисра тънат в блага! А Пратеникът на Аллах спи върху рогозка!...”
Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) утешил Омер (радияллаху анх):
„– Омер! Нека Кисра и Кайзер се наслаждават на земни¬те блага! Отвъдните блага са достатъчни за нас!...”
В друга случка, подобна на тази, се проявил съвършеният пример на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем), който казал:
,,3а какво ми е земният живот! Приликата между мен и земния живот е като пътник, който пътува в летен ден и заспива под едно дърво, после се събужда и продължава.” (Тирмизи. Зюхд, 44; Ибн Мадже. Зюхд, 3)
Животът му бил пример за всички членове на неговата общност: бедни, богати, слаби и силни. Дори когато умирал, не притежавал нито дирхеми , нито динари , нито роби, нито овце... Онова, което останало след него, било едно бяло муле, едно оръжие и градината Федек, която дарил за обществено ползване, т. е. не оставил наследство на наследниците си. Дори забранил на хората от своя род да взимат зекят , защото се опасявал, че мюсюлманите ще дават целия зекят на тях.

Това е най-ярък пример на тази неука личност, която се родила преди повече от 1400 години в периода на невежеството като истински лидер – днес и за всички времена, пълното подражание и следване на когото е невъзможно.
Никога не отдавал значение на богатството и лукса, на властта и величието, на удобството и изобилието. В неговата всеотдайна борба за разпространяване на единобожието (тевхид) земните блага и разкошът не представлявали кой знае какво за него.
Според предания на Айше (радияллаху анха) една жена от енсарите (медниците) я посетила. След като видяла, че леглото на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) се състои от една сгъната рогозка, дотичала до дома си и донесла една пълна с вълна постеля. Но когато Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) видял това, изразил недоволството си и казал:
,,О, Айше! Върни тази постеля! Кълна се в Аллах, че ако бях поискал, Аллах щеше да накара планините от злато и сребро да се движат с мен и да ми ги подчини…” (Ахмед ибн Ханбел. Китабу'з-3юхд, 30)
Това събитие е неопровержимо доказателство, че Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) не отдавал никаква стой¬ност на земния живот.
Редом с превъзходните му качества била и силната му обич към неговата общност. В едно от знаменията на Корана това се описва по следния начин:
„Дойде вече Пратеник при вас измежду вас самите. Тежко е за него вашето затруднение, загрижен е за вас, към вярващите е състрадателен, милосърден.” (Ет-Тевбе, 9: 128)
Достойната личност на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) е като част от айсберг върху водата, затова дори и със своите обикновени човешки дела той представлява недости-жим връх. Нали Великият Аллах го е създал, за да бъде „най прекрасният пример” за хората. Поради това Всевишният Аллах го накарал да премине всички етапи от живота – от най-лошия (като сирак) до най-великия (като пророк и държавен лидер), за да могат обикновените хора в който и да е етап от живота си да взимат пример от неговите съвършени дела спо¬ред собствените си сили и възможности.
Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем), за разлика от всички хора начело с философите, които претендират, че са пътеводители за останалите, започнал своя живот със съвършена самоличност, подкрепяна от Божията мощ. Той не изграждал и не усъвършенствал личността си постепенно, а още от дете показал своето съвършенство, което било предзнаменование на достойнството му за бъдещата мисия.
Философите, чийто разум не е възпитан чрез откровения (вахий), нямат всеобща мисия. От една страна, техните поло-жителни или отрицателни идеи, свързани с морала, обществе-ния мир и спокойствие, в по-голямата си част останали само в книгите, а други, които намерили място в живота, оцелели за съвсем кратко време. От друга страна, свързаните със съвърше¬ното човешко поведение принципи на философите не могли да бъдат осъществени нито в собствения им живот, нито в живо¬та на другите хора. Делата на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) обаче, които са мярка за морала, представляват най-съвършеният пример за хората.
Немският философ Ницше например написал стотици стра¬ници разсъждения на тема „супер хюман”, т. е. съвършения човек, но не успял да подкрепи това понятие с действителни примери от живота. То останало само на теория. Що се отнася до ислямския морал, Пейгамберът (салляллаху алейхи ве сел¬лем) чрез делата си, които изразяват съвършеното човешко поведение, е пътеводител за хората до ден днешен и ще продължи да бъде такъв чак до Съдния ден.
И Аристотел, който нямал връзка с Божието откровение, основал някои закони и правила на етическата философия, но не съществува нито един човек, който да прилага неговата философия и чрез нея да е достигнал щастието. Защото сърца¬та на тези философи не са били пречистени, душите им не били превъзпитани, делата и идеите им не били усъвършен-ствани чрез изключителното Божие откровение. Поради това техните философски системи не напускали пределите на засе-дателните зали и книгите им.
Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем), преди да поеме пророческата си мисия, печелел любовта на хората и заради добрите му качества го нарекли Ел-Емии (Доверения) и Ес-Садик (Правдивия). Така той започнал своята мисия, след като била потвърдена самоличността му.
Много преди да стане пейгамбер, хората познавали негови¬те прекрасни нрави, доброта и преданост и го обичали. Неговото племе, нарекло го Ел-Емин (Доверения), безпрекословно приемало решенията му. Например когато възникнал спор между тях за това, кой по време на ремонта на Кябе да сложи „Хаджер ел-Есвед” (Черния камък) на мястото му, всички племена приели неговото правдиво решение. Защото Мухаммед (сал¬ляллаху алейхи ве селлем) и преди пророчеството си, в периода на невежеството, стриктно се пазел от всякакво потисниче¬ство и несправедливост. Преди да стане пейгамбер, единстве¬ното сдружение, в което участвал, се наричало Хилфу’л-фудул (Споразумението между благодетелните). Тъй като било сдру¬жение на справедливостта, основата на взетите от него реше¬ния била следната:
„Ако някой мекканец или чужденец бъде угнетен, веднага заедно с него ще се противопоставим на угнетителя, докато не бъде премахнат гнетът. Само чрез установяване на справедли¬ви отношения между хората ще бъдат осигурени спокойствие и сигурност в обществото.”
Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) останал изклю¬чително доволен от това споразумение, което възпирало гнета и нарушаването на справедливостта, и когато започнал проро¬ческата си мисия, казал следното:
,,Заедно с чичовците си присъствах в дома на Абдуллах ибн Джудан за споразумението между благодетелните. Тол¬кова бях доволен от това сдружение, че дори ако в замяна на това ми бяха дали червени камили (т. е. земни блага), няма¬ше да ce радвам толкова. Ако и сега бъда поканен да уча¬ствам в такова сдружение, пак бих се включил.”
Тези безбройни прояви на справедливост, милосърдие и добрина в живота на Расулюллах (салляллаху алейхи ве сел-лем) ще бъдат за пример на цялото човечество до Съдния ден. Всяко съвестно око, което може да види яркото сияние на това безподобно Светило, озаряващо света, не може да отрече ис-тината за него. Колко немюсюлмани, но учени със здрав ра-зум, по съвест признали достойнството и успеха на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем)! Един от тях е Карли, който казал:
„Неговото появяване носи избавление от тъмнината към светлината.”
Сър Муир е казал:
„Поправянето на човечеството никога не било толкова трудно и тежко, колкото по времето на Мухаммед. И ние не познаваме по-съвършена поправка и успех от спокойствието и успеха, които оставил след себе си.”
В английската енциклопедия Britannica по повод достойн-ството на Мухаммед е написано следното:
„Успехът, който постигнал Мухаммед, не бил постигнат от никой друг пророк или религиозен реформатор през всички времена.”
Б. Смит е казал:
„Неоспоримо и единодушно за всички е, че Мухаммед е най-великият реформатор.”
Стенли Лейн Поло признал следната истина:
„Денят, в който Мухаммед спечелил най-голямата победа срещу противниците си, е денят, в който спечелил най-голяма-та добродетелна битка. В този ден той, без да отмъщава на Курейшите, им простил и тази всеобща прошка обхванала жителите на цяла Мекка.”
Артър Гилман е казал:
„Изпитваме удоволствие от Неговото величие при пре-вземането на Мекка. Това, което било извършено по-рано срещу него, можело да го накара да бъде отмъстителен. Но Мухаммед не позволил на армията си да пролива кръв. Проявил изключително милосърдие и благодарил на Аллах.”