ХИЛЙЕ-И ШЕРИФЕ –
ДОСТОЙНОТО МУ ОПИСАНИЕ
Речниковото значение на хилйе е украса, украшение, телесна и душевна красота, а преносният му смисъл е описание на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) с човешкото слово.
Малко преди смъртта на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) Фатима (радияллаху анха) през сълзи му казала:
„О, Пратенико! Повече не ще мога да видя лицето ти!”
Тогава Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) извикал Али (радияллаху анх) и му казал:
,,- О , Али! Опиши облика ми! Който види описанието ми, все едно, че ме е видял.”
Нахифи е казал следното:
„Когато някой изследва физическите и духовните качества на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) и се взре продължително време в него, Всевишният Аллах ще го опази от болести, неприятности и внезапна смърт. Ако го носи в себе си по време на пътуване, Всевишният Аллах ще го пази.”
Много ислямски автори са изразили своите виждания за достойнствата на описанието на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем). Дори в много ислямски страни все още съществува традицията мюсюлманите да наизустяват описанието на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) в желанието да го видят насън.
Заедно с това трябва да се знае, че колкото е невъзможно да се опише обликът на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем), който е нурун аля нур (светлина върху светлина), толкова е трудно и хората да видят истината за него и да си го представят. За това в историята има един известен пример:
Съпругът на последователката на Мевляна – Гюрджю Хатун, бил назначен като управител в Кайсери. Тогава Гюрджю Хатун изпратила при Мевляна известния художник и стенописец на Селджукския дворец – Айню’д-Девле, за да му нарисува скришом портрет. По невнимание художникът се издал и разказал на Мевляна какъв е случаят. Мевляна с усмивка му казал:
„Изпълни, което ти е повелено, както пожелаеш!”
Айню’д-Девле започнал да рисува. Накрая забелязал, че нарисуваното няма нищо общо с образа, който стои пред него, и започнал отначало. Така станал свидетел, че докато рисувал, Мевляна двайсет пъти променил облика си. Художникът осъзнал своята слабост и се принудил да се откаже, защото изкуството му изчезнало пред променящите се изражения на Мевляна .
Случилото се пробудило художника и го накарало дълбоко да размисли. В изумление, ужас и страх си казал:
„След като в тази религия приближеният на Аллах раб е такъв, то какъв ли ще е Пейгамберът?”
Този път той се отдал на въображението си, мислейки за Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) през друго кътче на сърцето си.
Доколко ли описанията на достойния облик на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) могат да изразят истината за него? Несъмнено всеки може да изобрази в сърцето си облика на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) в зависимост от обичта си към него (салляллаху алейхи ве селлем) и в рамките на ограничения смисъл на думите.
Въпреки своето безсилие решихме, че е подходящо да предадем доброжелателно описанието на облика на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) според степента, която преданията са се отразили в сърцата ни...
Описанието на достойния облик
на Пратеника на милостта
Накратко в различни предания се казва:
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) беше среден, почти висок на ръст.
Притежаваше хармонично средно телосложение.
Заради едрия му гръден кош и раменете му бяха широки.
Между лопатките на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) се намираше пророческият белег.
Костите и ставите му бяха едри.
“Кожата на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) беше бледорозова, светла, блестяща и по-мека от коприна. Достойното му тяло беше винаги чисто и излъчваше приятно ухание. Със или без парфюм от неговото тяло и от потта му се носеше миризма по-приятна, дори от най-приятната. Който го прегърнеше, цял ден чувстваше нежния му мирис, като че ли розата бе взела аромата си от Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). Ако погалеше с благословената си ръка главата на някое дете, то се различаваше от останалите деца по приятната си миризма.
Когато тялото му се изпотеше, напомняше за роса по розовите листа. Брадата на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) беше гъста. Не я оставяше по-дълга от една педя. Когато почина, на главата и брадата му имаше двайсетина бели косъма.
Веждите на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) бяха като полумесец и несключени. Между тях се виждаше вена, която се подуваше, когато се ядосваше в името на Аллах.
Зъбите му бяха като бисери. Винаги използваше мисвак и препоръчваше и на другите да го ползват често.
Миглите на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) бяха дълги и черни, очите – малко по-големи от обикновено, зениците – съвсем черни, а бялото – съвсем бяло. Очите му като че ли по рождение бяха намазани със сюрме .
Както притежаваше изключително съвършена духовна същност, така и физическата му красота нямаше равна на себе си.
Лицето на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) през нощта светеше като пълнолуние. Айше (радияллаху анха) казвала:
„Лицето на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) излъчваше толкова светлина, че в тъмното през нощта можех да вдяна конец в игла.”
Между лопатките му имаше божествен знак за неговото пророчество. Много сподвижници желаеха да го целунат. Когато умря, този божествен печат се загуби, което потвърди неговата смърт. (Тирмизи)
Тъй като тялото на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) беше от нур (светлина), когато почина, тялото му изобщо не беше се променило.
Ебу Бекир (радияллаху анх) след като погледнал тялото му, натъжен, разчувстван и разплакан, казал:
„О, Расулюллах! И смъртта ти е хубава като живота ти!...”
След това допрял устните си в благословеното му чело.
Примери от превъзходния
му морал и поведение
Благословеното лице на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) било най-красивото и най-чистото.
Когато Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) се преселил в Медина, един от еврейските учени – Абдуллах ибн Селям, с любопитство попитал за него и след като го видял, казал:
„Това лице не може да лъже!”; по-късно ученият станал мюсюлманин.
Синът на Ебу Ремсе казал:
„Показаха ми Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем). Когато видях Благословената светлина, казах: „Тази велика личност е истинският пратеник на Аллах.”
Красотата, величието, светлината и нежността му толкова изпъквали, че нямало нужда от друго чудо или доказателство, което да потвърди неговото пророчество.
Когато нещо не се нравело на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), веднага проличавало по лицето му, когато пък нещо му харесвало, пак по лицето му се усещало. Първата сътворена светлина е неговата. В чистото тяло на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) се съчетавали жизнеността, свенливостта и величието. Бил по-срамежлив дори от девственица с покрито лице.
Не е по силите ни да опишем нежността на сърцето му!
Лицето на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) било сияйно красиво, думите – изразителни, движенията – нежни, езикът – красноречив, каквито били и неговите изрази.
Не изричал безполезни слова, а всяка негова дума съдържала мъдрост и наставление. Никога не злословел и не говорел празни приказки, а говорел така, че хората да го разбират.
Бил тих и скромен. Не се смеел на глас. Винаги бил усмихнат.
Будел страхопочитание у случайно срещналия го, а който контактувал и говорел с него, го заобиквал с цялата си душа.
Почитал всеки човек според достойнствата му. Изключително уважавал близките си. Както се отнасял към семейството и сподвижниците си – с нежност и любезност, така се отнасял и към останалите хора.
Особено много уважавал слугите си. Каквото ядял и обличал, със същото хранел и обличал и тях. Бил изключително щедър, почтен, милосърден, състрадателен. Когато трябвало, проявявал смелост, когато трябвало, проявявал смиреност.
Изпълнявал обещанията си и бил справедлив в своите оценки. С прекрасния си нрав, остроумие и проницателност превъзхождал всички хора и бил достоен за възхвала.
Накратко, Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) притежавал прекрасен облик, превъзходно телосложение и съвършен живот.
Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) винаги скърбял и постоянно размишлявал. Не говорел, без да има нужда. Мълчанието му било продължително. Когато казвал нещо, довършвал думите си. С няколко думи изразявал много неща. Думите изричал една по една; не били нито повече, нито по-малко. Въпреки че по рождение бил нежен, бил непреклонен и внушителен.
Когато се ядосвал, не се изправял от мястото си. Не се ядосвал, освен в случаите, когато се изказвало възражение и се потъпквала истината. Това продължавало, докато истината не намерела своето място. Чак тогава се успокоявал. Никога не се ядосвал заради себе си, не се защитавал и не спорел с никого.
Той никога не влизал без позволение в чужд дом. Когато се връщал вкъщи, разделял времето си на три части: първата – за Аллах (ибадет), втората – за семейството си, и третата – за себе си. Своето време разпределял между всички хора и никого не лишавал от внимание. Превземал сърцето на всеки един.
При всяко действие и ситуация Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) споменавал Аллах. Седял на различни места в джамията, за да не се превърне в традиция. За да не позволи да се превръщат определени места и постове в свещени и да не се проявява високомерие между хората, казал:
“Достойнството на определено място е свързано с достойнството на онзи, който сяда на това място!”
Когато влизал сред хората, сядал там, където е свободно, и желаел всеки да постъпва по този начин.
Всеки, който поискал него от него – съществено или не, – докато не му го даде, не намирал покой, а ако не можел да му помогне, с благи думи завладявал сърцето му.
Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) споделял мъката на всеки независимо какъв пост заема – беден, богат, учен или невеж; с човешкото си достойнство всеки бил равноправен в отношението си към него. Във всичките му сбирки господствали добродетелите: скромност, знание, свенливост, търпение, упование и доверие.
Никого не порицавал за постъпката му. Ако имало нужда от предупреждение, го предупреждавал по изключително деликатен начин, за да не го засегне. Не обвинявал човека заради недостатъка му и строго забранявал да се прави това. Всъщност подозрението на някого в нещо и търсенето на недостатъците му е забранено от Аллах Теаля.
Не говорил по теми, от които не може да се очаква севап (духовно въздаяние). Беседите на Расулюллах (селляллаху алейхи ве селлем) доставяли огромна наслада на слушателите. Когато говорел, всички го слушали толкова задълбочено, че Омер (радияллаху анх) казвал: “Ако птица кацнеше на главата на някого, тя можеше да стои там часове, без да отлети!”
Вежливостта и свенливостта му до такава степен се отразили на сахабетата, че дори задаването на въпрос към Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) считали за нахалство. Когато при него идвал някой бедуин от пустинята и давал повод за дискусия, изчаквали, за да се възползват от знанието и духовността на Расулюллах (селляллаху алейхи ве селлем).
Неповторимата смелост на
Пратеника на милостта
Не е възможно да се мисли, че има по-голям герой от Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем).
Страхът не съществувал у него. По време на трудности Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) проявявал търпе-ние и непреклонност и не изпадал в страх и паника.
Когато дошли да го убият, прочел следните два айета от сура Йа Син и смело продължил по-нататък:
„... и сложихме на врата им окови до брадата, и са държани с вдигната глава. И сложихме пред тях ограда, и зад тях – ограда, и ги затулихме, та не виждат.”
(Йа Син, 36: 8-9)
Али (радияллаху анх) казва:
„Когато битката при Бедир беше в разгара си, понякога се прикривахме зад Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем). Той беше най-храбрият от всички и се намираше най-близо до редицата на неверниците.”
Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) винаги заемал предна позиция при издигане словото на Аллах. В битката при Хунейн в ислямската армия първоначално се появило разколе¬баване, но Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) проявил твърдост и се втурнал сред редиците на врага, като непрестан¬но яздел животното си напред, с което стимулирал смелостта на сахабетата; накрая с Божията подкрепа дошла победата,
В един хадис се казва:
“Кълна се в Аллах, с мощта и волята на Когото живея, че желая да загина [шехид] по пътя на Аллах, после да се съживя и пак да загина...”
Особеностите на това превъзходно създание Мухаммед (сал¬ляллаху алейхи ве селлем), които се опитахме да обобщим с ограничените възможности на словата, са само капки от него, просмукващи се в съзнанието ни. Тайната в свързването с Аллах е приближаване към Книгата Му и сюннета (думите и словата) на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем), т. е. към неговия превъзходен нрав и поведение – да се обича онова, което обичат Аллах и Неговият Пейгамбер, и да се ненавижда онова, което те ненавиждат. Разликата между това, което те обичат, и онова, което ненавиждат, е колкото между въздигнатите праведници и най-унизените сред унизените. Ос¬новният стимул за черпене от духовността на Мухаммед (сал¬ляллаху алейхи ве селлем) е любов към него и ненавист към онова, което му противоречи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар